Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

20 двуетажен дом в голямото имение на дядо ми. Това било скромен строеж, изграден от неизпечени кирпичи и покрит със сламен покрив. Той служеше за дом дълго време – в него премина моето детство, а и по-късно също го посещавахме, когато се уморявахме от градската суета и скучаехме по свежия селски въздух.
Моите първи детски спомени са свързани с неголяма къща, разположена в тих квартал на
Сринигар. И до ден днешен помня как седя разплакан в обятията на утешаващия ме дядо (от майчина страна), след като получих от нея пердах за това, че закъснях, залисвайки се в игра с децата вън на двора. Майка ми искаше, като единствен син, да ме предпази от лоши очи, обличайки ме с евтини дрехи. Не ми позволяваше също да играя далеч от нея дълго време.
Друг незабравим спомен от детството ми е оставила лунната нощ, прекарана в компанията на майка ми и един от нейните братя отгоре на покрива на открита от всички страни постройка, каквато кашмирските селяни използват за зърнохранилище. През целия ден ние се друсахме на коня, отправяйки се към отдалечена обител на знаменит отшелник, но не успявайки да стигнем до залез, помолихме за приют някакъв селянин, който ни устрои по този начин. Аз не мога да си спомня външността на отшелника: спомням си само падащите на раменете му дълги безцветни коси и това, че той седеше с кръстосани крака до стената в малка стая, обърнал лице към вратата. Помня как той ме взе на коленете си и започна да гали косите ми, които тогава бяха достатъчно дълги, тъй като майка ми се беше зарекла да не ги докосва с ножица до изпълняване на свещената церемония за отрязване на къдриците.
След няколко години, когато можех вече напълно да съобразявам, за да разбера разказа й, майка ми ми разкри целта на посещението й при отшелника. Тя ми разказа, че няколко години преди това, в много трудно за нея време, той се явил в съня й. През целия ден тя била в много тревожно състояние, което било предизвикано от силното възпаление на гърлото ми
– аз не съм могъл да преглъщам храната. В съня й светият човек, за чиито чудотворни деяния тя чувала възторжени разкази на много очевидци, отворил устата ми и нежно докоснал лигавицата на гърлото ми. После, показвайки й със знак да ме нахрани, се стопил във въздуха.
Събуждайки се внезапно, майка ми веднага ме притиснала с лице към гърдите си и за невероятно нейно облекчение почувствала, че съм започнал да суча и свободно да гълтам млякото. Зарадвана от това внезапно изцеление, което приписвала на чудотворната сила на светия човек, майка ми се зарекла да извърши поклонничество в неговата обител и лично да му благодари за тази добрина. Но домашните грижи и неуредици дълго време не й давали възможност да тръгне на поход и тя успяла да изпълни тази, дадена на себе си, клетва, когато аз съм станал достатъчно голям, за да съхраня, макар и смътен спомен за тази визита. Най- удивителното в тази история е, че отшелникът, едва виждайки ни на вратата на стаята, попитал майка ми могъл ли съм да суча и гълтам млякото след като той се появил в съня й.
Майка ми, поразена като от гръм при тези думи, веднага паднала в нозете му и помолила светеца да ми даде неговото благоволение.
Не мога да гарантирам за достоверността на тази „чудесна” част от епизода, но мога да кажа, че майка ми беше правдива и критично настроена жена. Разказах този епизод само като

21 пример от спомените от детството. По-късно слушах много разкази за подобни и даже още по-чудесни и невероятни неща – това бяха разкази на надеждни и умни очевидци. Но при по- подробно разглеждане всички тези сведения се оказаха твърде слабо обосновани, за да издържат безпристрастно научно изследване. Дълго време не придавах някакво значение на подобни истории. Но и сега съм готов да заявя, че истинският йогин, намиращ се в контакт с други светове и способен по собствена воля да предизвика подобен физически феномен, е едно от най-редките същества на земята.
Още един забележителен случай, който се е запаметил в главата ми, стана с мен, когато бях на осем години, когато през ранна пролет ходех по пътищата на Сринигар, връщайки се вкъщи от своя духовен наставник. Небето беше покрито с облаци, а пътят размекнат от дъжда, което забавяше моето придвижване. И изведнъж, буквално като мълния, един неочакван въпрос прониза моя мозък: „Кой съм аз?”. И веднага възникна още един въпрос, произтичащ от всяка вещ в окръжаващия ме свят: „Какво означава всичко това?”. Аз замръзнах посред пътя като поразен от гръм. Цялото ми същество, както и всичко около мен, се превърна в един безкраен въпрос, в една неразрешима загадка, пред която стоях ням и безпомощен. Напрягах своя ум, опитвайки се старателно да намеря отговор, докато целият свят не започна да се върти и подскача около мен. Не бях на себе си, главата ми се завъртя и аз с усилие се опитвах да се задържа на краката си, за да не падна в калта. Събирайки сили, продължих пътя си, без да осъзнавам тогава цялото значение на случващото се с мен.
След няколко дни сънувах чудесен сън, в който за минутка ми се откри друга действителност.
В този сън аз не бях нито дете, нито възрастен, а бях някакъв съвършено различен, неприличащ на себе си. Видях небесна страна, където живеят богоподобни същества, и самия себе си – безплътен, сякаш разтворен във въздуха, ефирен пришълец, принадлежащ на друг порядък на битието и в същото време близък и приличащ на мене по много неща. Този „аз” се намираше в сияещо, великолепно обкръжение, съвършено неприличащо на мизерното и шумно място, където живеех тогава. Сънят беше толкова ярък и необичаен, че мога да си го спомня в детайли даже сега. Споменът за тази сцена неизменно се съпровожда с дълбоко удивление и страстен стремеж към неземното, а също и с кратко избухване на необяснима радост. Този сън очевидно е съдържал в себе си отговор на въпроса, който изплува на повърхността на моето съзнание няколко дни преди това. Това беше отклик на зов, идващ от невидимия свят, който (както ми стана известно по-късно) се намира съвсем близо и само чака да му обърна внимание.
През 1914 година заминахме за Лахор, където баща ми трябваше да получи пенсия, явявайки се лично във финансовата служба. От този ден и до получаването на първата ми длъжност през 1923 г. ние живеехме там и през зимата, и през лятото. Там завърших начално училище, изкарах две години в колежа и именно там ми се случиха първите житейски изпитания. Ние живеехме бедно и аз не можех да разчитам на частни уроци – майка ми успяваше да отдели пари единствено за учебници и дрехи. Нямайки възможност да купувам други книги, на дванадесетгодишна възраст аз се изхитрих да прочета съкратения вариант на „Хиляда и една нощ” на урду, натъквайки се случайно на тази книга в дома на моята леля. Книгата събуди у

22 мен голям интерес към вълшебните приказки, приключенската и романтичната литература.
На четиринадесет години започнах да чета книги на английски език, отначало кратки разкази, и скоро жадно да поглъщах всички повести и романи, които ми попадаха в ръцете. От романите преминах към четене на научнопопулярна литература и книги по философия, които взимах от нашата малка библиотека. Четях опиянявайки се, моят развиващ се ум жадно търсеше отговори на въпросите, които пораждаха в мен наблюденията в този малък свят, в който живеех тогава, и отзивите на онзи голям свят, за съществуването на който знаех от книгите по география.
Бях възпитаван в религиозна атмосфера, която се поддържаше в нашия дом от майка ми, свято вярваща в съществуването на всеки един от боговете на своя многочислен пантеон. Тя ставаше още преди разсъмване, за да отиде в храма и да успее да се върне у дома с първите лъчи на слънцето и да се справи с домашните задължения – в т.ч. и навреме да приготви моята скромна закуска. В ранното си детство аз споделях нейната безхитростна вяра – често даже жертвах сутрешния си сън, за да я придружа до храма. Притаявайки дъх, слушах разказите за свръхчовешките подвизи на Кришна, когато чичо ми по майчина линия четеше на глас своя любим превод на „Бхагавад-гита”, знаменитата книга на индийската митология, в която се описваше историята за въплъщаването на бог Вишну в човешки облик. Според разпространеното вярване Кришна е разказал висшето учение на „Бхагавад-гита” на бойното поле на воина Арджуна преди началото на епичната война Махабхарата. Поразен от невероятния, свръхчовешки подвиг, описан с удивителни подробности, и давайки воля на детското си въображение, аз се потапях във фантастични светове, без нито за миг да се усъмня в правдивостта на разказа, мечтаейки да развия в себе си също такива свръхчовешки способности.
Информацията, получена от учебниците, а най-вече от четенето на допълнителна литература, изигра ролята на филтър, пречистващ мозъка ми от всички тези фантастични представи, заменяйки ги с реалистична картина на света. Понякога съвпаденията на моите смътни догадки, които аз, както и да се опитвах, никак не можех да изразя, с точно формулираната мисъл на автора на книгата ме довеждаше до толкова силна възбуда, че скачах от мястото си и, хвърляйки книгата, мерех с крачки стаята, за да се успокоя и да продължа четенето. Моят ум се формираше в здравата атмосфера на прочетената литература. Под влиянието на великите мислители, чиито идеи попивах като гъба, се развиваха моите вродени представи за природата на нещата Преди да завърша първи курс в колежа, четенето на книги (особено по астрономия и естествени науки), наред с моите собствени развиващи се идеи, доведоха до това, че тръгнах по път, коренно различен от този, който следвах в детството си – станах истински агностик, пълен със съмнения и скептицизъм относно екстравагантните и ирационални представи на религията на моите предци.
Напускайки уютния пристан на обикновената религия, насадена от майка ми, моят ум никак не можеше да намери пристанище, мятайки се от една идея към друга и отхвърляйки всички една след друга. Безразборните занимания направиха ума ми неспокоен и дързък. Без да чета нито религиозна, нито духовна литература, способна да уравновеси влиянието на

23 материалистичните възгледи, проповядвани от учените, безотговорно приех тяхната гледна точка и овладях тяхната аргументация толкова изкусно, че в колежа малко от привържениците на противоположни възгледи можеха да спорят с мен. И макар по това време да не изучавах никаква религия, да не практикувах нито един метод за придобиване на непосредствен духовен опит, не посветих себе си на системно изучаване нито на науката, нито на философията (без да смятаме четенето на тези непълни научнопопулярни книги, които тревожеха моя млад ум). Нито в една философска, научна или религиозна книга не можех да намеря удовлетворителни отговори на въпросите и проблемите, които не ми даваха покой. Увлечен повече от разрушението, отколкото от съзиданието в края на втората учебна година в колежа четях без умора, отдавайки предпочитание на библиотеката пред класната стая. Провалът на изпитите през 1920 г. ме обезпокои. Шокът от провала унищожи с един замах „непристъпната” крепост на интелектуален скептицизъм, която бях издигнал около себе си въз основа на незрели съждения.
Но аз не се примирих и не изпаднах в униние, а решително направих завой, съответстващ максимално на моята природа. По онова време не можех да си представя какво ме чака занапред, както не може нито един, дори и най-умният човек, да предположи какво го очаква в свръхсъзнателен план. Изгубвайки илюзиите си се обърнах към Йога, но не като средство да поправя последствията от своята немарливост, а като към практика, откриваща пред жадния ми ум възможност да провери недоказуемите истини, проповядвани от религиите.
Обаче в продължение на седемнадесетгодишната си практика (от седемнадесет до тридесет и четири години) нищо забележимо не се случи и в моята душа започнаха да се прокрадват съмнения в ценностите на избрания от мен метод.
Даже след като духовната настройка на ума смени хаотичните ми възгледи, критичната черта, присъща на характера ми, не изчезна изцяло. Не бях от тези, които могат да се задоволят със смътните видения, тайнствени символи и мистични знаци. Избухването на света пред очите ми, последвало тъмнината, шума в ушите, предизвикан от налягането върху тъпанчетата, странните усещания в тялото, свързани с нервно изтощение, полухипнотичното състояние, в което изпадах след продължителна концентрация, странните видения и фантоми, явяващи ми се в момент на напрегнато очакване и други подобни явления – всичко това не ми правеше никакво впечатление. Благодарение на продължителната практика се научих дълго да задържам ума си в неподвижно състояние и да поддържам вглъбеност, без да изпитвам някакъв дискомфорт. Но това само по себе си не може да служи като доказателство за развиване на свръхестествени способности или успех по пътя за постигане на избраната цел.
Изучаването на древните текстове и литература, посветена на други религии, не можеше да спре безпокойството на моя характер и да утоли жаждата за критично изследване.
Случайните откъси от ученията на пророците и изречения на мъдреци намираха отклик в душата ми, но в нищо не можеха да убедят моя безкомпромисен интелект. Самият факт за съществуване на различни световни религии (дошли до нас от мъдреците или вдъхновените пророци, които твърдят, че са получили знание от Твореца), факт за съществуване на религии, толкова рязко отличаващи се една от друга със своите възгледи, обреди, ритуали,

24 космогония и даже основни тенденции, ми изглеждаше достатъчно основание за сериозни съмнения в това, че откровенията са дошли от Бога, а не са плод на изтъкнати за своето време хора, случайно докоснали се до висшето, но все още не в абсолютен план, съзнание. Пълното унищожение на цитаделата на остарелите религии от страна науката (даже в зората на нейното съществуване), особено на техния космологичен аспект, според мен, направи беззащитни пред нападките на утвърдените вече критици и други страни на тези религии. Но и самата наука, принесла толкова голяма полза на човечеството и явяваща се прекрасно оръдие на бойното поле в битката с религиозните догми, не е в състояние да управлява там, където главната роля все още играе вярата. Сблъсквайки се със загадката на битието, която остава неразрешима, науката не може да даде отговори на въпроси, лежащи вън от сферата на нейното приложение.
Аз страстно се стремях да намеря рационализъм в религията, за да се поклоня на истината, каквато и да беше тя и където и да се намираше. За мен не съществуваше по-жалка гледка от съзнателен, умен човек, който отстоява абсурдни възгледи, несъстоятелността на които е видна даже за малко дете, единствено защото те се явяваха съставна част на неговата религия, която изисква да се пренесе в жертва здравия разум и истината. От друга страна, ирационализмът на тези, които се опитваха да напъхат вселената в тесните рамки на разсъдъка, ми се струваше не по-малко тъжно. Подобни хора нищо на знаят за природата на собственото си съзнание. Неведомата същност, обитаваща човешкото тяло, все още е забулена в тайна, и способността за рационално мислене, едно от нейните задължителни свойства, се явяваше не по-малка загадка, отколкото самата тази същност. Стремежът да се даде обяснение на космоса в рамките на човешкия опит е толкова ирационално, колкото и опитът да се разкрие тайната на Вселената, съдейки по нейното отражение в огледалото, което, както ни е известно, може да изкриви всеки обект.
Конфликтите и противоречията, съществуващи между различните религии или религиите и философията, ме принудиха да се усъмня във възможностите за поява на религия, която да подхожда в еднаква степен на селянина и на философа, на рационалиста и на свещеника.
Нима може да се даде друг отговор на този въпрос, освен отрицателен, ако истините на такава религия не могат да бъдат емпирично доказани, за разлика от общопризнатите закони и явления на природата? Безусловно, не. Трябва да се убеди здравият разум да се издигне над себе си, без да се посяга на неговите ревностно пазени принципи. Но доколкото нито една от съществуващите религии не е готова за подобен подход, компромисът между вярата и рационализма изглежда малко вероятен и следователно е трудно да се очаква появата на универсална религия.
Независимо от феноменалния ръст на човешките знания за последните две столетия във всички области на живота, фактите, лежащи в основата на религията все още остават предмет на противоречиви спорове. Но какво друго може да се очаква, отчитайки, че духът на познанието, като правило, е бил преследван жестоко в миналото. В контекста на строгите закони, управляващи (както това е доказала науката) Вселената, чудесата и свръхестествените феномени, асоциирани с религията, ми се струват изолирани и

25 неправилно изтълкувани проявления на космическия закон, все още скрити зад завесата тайни, които предстои да бъдат разбрани, преди да се дава обяснение на противоречията и аномалиите, присъстващи в религиите и религиозния опит.
Даже изглеждащите достоверни съобщения за свръхестествени явления, демонстрирани от медиуми от Европа, ми изглеждат неубедителни, тъй като установената хармония в природата е чужда на тези странни проявления, които често се откриват в техните сеанси.
Никак не мога да си наложа да повярвам, че „законопослушната” природа, проявяваща се с цялата своя слава и величие в човешкия организъм, може да се държи така непоследователно: да създаде няколко толкова различни мъже и жени, и, проявявайки се в тях, да направи рязък скок от съвършения порядък на материалната вселена към нелепиците на духовния свят.
Това, че някои от тези проявления са правдиви, няма съмнение. Но какво обяснение може да им се даде? Едва след много години открих източника на тези поразителни явления и го свързах със свръхразумната сила в човек, сила озаряваща и тайнствена. Тази сила озарява гениите и поражда маскарад на духове и бесове, проявяващи се в медиумите и обладаните; в тази сила е скрито и блаженство, и проклятие – блаженството на екстатичните видения и проклятието на страшните сенки на безумието.
Моят интерес към изучаване и практикуване на Йога не бе породен от желание да владея особени психични способности. Триковете и фокусите, практикувани от определени хора, а също и призивите на свещените текстове да се избягват демонстрациите на свръхестествени способности, ми се струваха достатъчна причина да не се поддавам на изкушението да управлявам законите на природата, без да притежавам достатъчно сила и воля, необходими за подчиняване на законите на духа. Аз не се уморявах да се удивлявам на непоследователността на човешката природа, когато срещах в книгите за Йога (издавани както на Запад, така и на Изток) обещания да се развият способностите на практикуващия по такъв начин, че да му бъде лесно да постигне успехи в светския живот. А нали ставаше дума за система, специално създадена за усъвършенстване на невидимите, фини свойства на човешкия дух?
Задачата, която поставих пред себе си, беше много по висока и по-благородна от всичко това, на което можех да разчитам, развивайки свръхестествени способности. Аз мечтаех да постигна такова състояние на съзнанието (смятащо се за крайна цел на Йога), в което въплътеният дух се възнася в сферата на неизразима слава и блаженство, напускайки света на дуалностите, освобождавайки се от желанията на живота и страха от смъртта. Това особено състояние на съзнанието, осъзнаващо своята трансцедентална природа, се явяваше онази висша награда, към която трябва да се стреми истинският йогин. Обладаването на свръхестествени способности от друг естество (както телесни, така и умствени), оставящи човека безпомощно да се мята в бурното море на битието, без да го приближат нито на крачка към великата тайна, ми се струваше толкова безсмислено, колкото и притежаването на земни ценности, изчезващи в мига на смъртта.
Достиженията на науката, въоръжила човека с нови чудесни възможности, които могат да се

26 сравнят даже с най-изявените проявления от свръхестествен характер, с изключение на едно
– именно чудото на трансцеденталния опит и откровение (необходимо за еволюцията на етиката и съществуването на мирен и продуктивен ред), не само внесоха своята лепта за издигането на човечеството на пиедестала на съвременното материално благополучие, но и направиха възможни самите чудеса на науката. С цялото си сърце желаех да постигна онова трансцедентално състояние на чисто познание, непознаващо границите на пространството и времето, на което мъдреците от Древна Индия са посветили вдъхновени химни, считайки го за висша цел на човешкия живот."

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: