Магистърска програма "Държавни и общински финанси" дипломна работа на тема: " анализ на дефицитното бюджетно финансиране" Дипломантка: Научен ръководител: град Свищов 2006

Тенденцията както в процентно отношение към БВП, така и като абсолютна стойност е към намаляване както на главницата, така и на лихвата по външния и вътрешен държавно гарантиран дълг. Не би могло да бъде по друг начин поради основното изискване на Европейския съюз за достигане на 30% нива от БВП в момента преди активно членство на страната в ЕС.

Основната част на дълга е деноминирана в чужда валута, като само 8.2 % е в лева. Останалата част е предимно в щатски долари (55-56 %, отчитайки доларовия компонент на дълга в СПТ), което е предопределено от заемната политика през 80-те и началото на 90-те години. С насочването на политическите и търговските приоритети към Европейския съюз постепенно беше увеличаван и дела на задълженията в евро. Дългът е относително добре разсрочен във времето - по голяма част от задълженията са с оригинален матуритет над 5 години. Плащанията са разпределени равномерно с изключение на годините 2007, 2013 и 2015 година, когато падежират емисии на евро- и глобални облигации.

Графика 3

Плащанията през 2013 и 2015 г. са между 1.2 и 1.5 млрд. евро. Като тежест на обслужване, съпоставена спрямо прогнозното БВП за съответните години това ще бъде значително по-ниско от размера през 2001 г., когато плащанията по дълга надминаха 1.5млрд. евро.

Графика 4

Размерът на държавния и държавногарантирания дълг за месец октомври 2005 г. бе 13.5 млрд. лв. и остана относително постоянен спрямо предходния месец. Вътрешният дълг се повиши с 1.3% поради завишения обем на книжата, емитирани за финансиране на дефицита, докато външният дълг намаля с 0.2%, основно заради плащане на дълг към МВФ. Съотношението дълг/прогнозиран БВП (при прогнозиран БВП за 2005г. 41.5 млрд. лв.) за октомври бе 32.6%.

През октомври 2005 г. Министерството на финансите емитира освен редовната емисия тримесечни съкровищни бонове и по една емисия средносрочни (петгодишни) и дългосрочни (десетгодишни) съкровищни облигации. Заявените поръчки бяха за 172.7 млн. лв., а одобрените - за 65 млн. лв. Коефициента на покритие за месеца се понижи с 0.1 до 2.66, поради голямата разлика между тези обеми. Осреднената продължителност на емисиите в обращение също се понижи до 82.9 за месеца, докато осреднената доходност се запази относително постоянна на ниво от 3%.

Частният негарантиран външен дълг за десетте месеца на 2005г. възлезе на 16 млрд. лв. Спрямо същия период на 2004г. увеличението е 37.8%. Нарастването в сравнение с октомври 2004г. се дължи най-вече на нарасналите дългосрочни заеми на търговските банки, възлизащи на 90%, на увеличените вътрешнофирмени заеми - с 41.5% и на повишеното заемане от страна на частните фирми - с 29.2%. В структурата на дълга на частните фирми най-много нараснаха краткосрочните търговски кредити с 68.3%, както и дългосрочните заеми - с 18%. Най-вероятно зад това нарастване стои повишената нужда от оборотни средства.

На 24 юни министерството на финансите съобщи, че ще изкупи облигации по външния държавен дълг (по-точно става въпрос за т.нар. DISC’s) в размер на 679,3 млн. долара. В същия ден рейтинговата компания Standard & Poor’s обяви повишение на кредитния рейтинг на българското правителство. След това увеличение за първи път българската държава има инвестиционен кредитен рейтинг.
Защо се изкупува дълг?
Правителството смята да използва около 400 милиона долара от фискалния резерв за изплащане на държавен дълг по DISC’s (останалите средства за изкупуването ще се получат от освобождаване на обезпечението на книжата). Изплащането на държавен дълг има няколко позитивни последици:
1. По-малко плащания по лихви

Правителството държи значителни средства по сметки в БНБ (т.нар. фискален резерв), които носят ниска доходност, а от друга страна плаща по-високи лихви по държавния дълг. Използването на суми от фискалния резерв за изплащане на държавен дълг следователно означава намаление на разходите за лихви. Това спестява средства на бюджета, с които (при добро желание) има възможност да се намалят данъците. Оттук следва, че е най-добре да се изплаща дълг, по който се дължат най-високи лихви, т.е. не би било толкова ефективно да се изплаща дълг към МВФ, например.

По ниските нива на държавен дълг намаляват възможността правителството да се окаже в невъзможност да го обслужва и да обяви фалит (както се случи в началото на 90-те години). Съответно намаляват рисковете пред държавния бюджет и неговата стабилност и оттам намаляват и рисковете пред икономиката като цяло, тъй като държавният бюджет е най-големият “играч” в икономиката. Това води и до постепенно повишение на кредитния рейтинг.

При по-нисък държавен риск на частния сектор има по-добри възможности за получаване на финансиране от чужбина като това може да става при по-изгодни условия (по-ниска рискова премия). Така повече български компании и банки ще имат по-лесен достъп при по-благоприятни клаузи до финансови фондове. Освен това може да се очаква и благоприятен ефект върху преките чужди инвестиции.

Средствата от фискалния резерв, особено когато са много, със сигурност ще привлекат апетита на различни групи с организирани интереси и на политици с къс хоризонт на действие. Това, заедно с неефективността и непрозрачността на държавната машина, означава, че средствата от фискалния резерв могат много лесно да се похарчат без никакъв положителен резултат. Когато с фискалния резерв се изплаща дълг е напълно ясно, че парите намаляват дълговото бреме, което сегашните и бъдещите данъкоплатци ще трябва да изплащат.

Тези няколко ефекта от изплащането на външен дълг водят до ускоряване на икономическото развитие.

В момента фискалния резерв е над 5,5 млрд. лв. (включително средствата на БКК от банковата приватизация). Неснижаемият остатък от него, който трябва да гарантира, че българското правителство няма да фалира в краткосрочен план, е около 2,5 – 3 млрд. лв. В следващите месеци се очаква приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества, която ще донесе значителни приходи във фискалния резерв. Следователно в момента свръхрезервът е над 2,5 млрд. лв. с тенденция за увеличение. Както посочихме по-горе, тези средства е рационално да се използват за изкупуване на високолихвен държавен дълг. Друга тяхна употреба, която би се отразила позитивно на икономическото развитие на страната, е използването на фискалния резерв за извършване на пенсионна реформа.

Повишаването на кредитния рейтинг от Standard & Poor’s е добра новина, която отразява множество фактори, сред които е и намалението на държавния дълг и държавно гарантирания дълг като дял от БВП. За да има по-нататъшно и по-скорошно повишение на кредитния рейтинг правителството би трябвало да се въздържа от увеличение на държавния и държавно гарантирания дълг, както правеше досега. Тук бих могла да посоча, например, че евентуална държавна гаранция за строителството на АЕЦ “Белене” би увеличила значително държавния дълг до около 55% от БВП, което би представлявало значително влошаване на този показател. Затова би било добре АЕЦ “Белене” и други подобни проекти да се строят с частни капитали без държавна гаранция.

Би било положително развитие, ако правителството продължи да изплаща държавен дълг със средства от фискалния резерв (без това, разбира се, да е съпроводено с екзотични сделки по емитиране на еврооблигации, например) или започне пенсионна реформа. В същото време, не бива да се пренебрегват и останалите реформи, които трябва да се извършат в страната.

Част от външния дълг на България е под формата на облигации, които се търгуват на международните и на вътрешния пазар. Те са емитирани в две валути – евро и долари. Облигациите по външния дълг, както и тези по вътрешния, носят задължението на държавата да плаща регулярните лихви и главницата на датата на падежа. Те се приемат за най-сигурните инвестиции, тъй като са издадени от държавата.
Предимствата на облигациите по външния дълг могат да се обобщят по следния начин:

• 
  Висока ликвидност на книжата
  
• 
  Висок лихвен купон
  
• 
  Стабилен тренд към покачване на цените, благодарение на свиването на спреда спрямо американски и европейски облигации
  

През март 2002 г. бяха емитирани облигации, деноминирани в долари, които също замениха част от брейди книжата. Емисията с падеж 2015 г. е най-високоликвидната и е с обем 1 270,6 млн. долара.

С предсрочното погасяване дългът е намален от 8,2 млрд. евро, като съотношението държавен дълг – БВП намалява от 38,6% до 35,3% към 31 януари 2005 г.

Операцията по обратното изкупуване предвижда по нареждане на Министерство на финансите БНБ да преведе на “Ситибанк” сумата по номинала, а финансовата институция в качеството си на фискален агент по книжата да извърши разплащанията с държателите.

Решението на правителството за предсрочното плащане е в съответствие с приетата през 2003 г. Стратегия за управление на държавния дълг.

С тази операция се постига намаление на номиналния размер на външния държавен дълг, намалява се и обслужването на държавния дълг през следващите седем години и се балансира валутната и лихвената структура на дълга.

В резултат на обратното изкупуване ще бъдат реализирани спестявания от плащането на лихви. За тази година спестените лихви са в размер на 21 млн. лв., а общият размер на спестените лихви до падежа на облигациите (2011 г.) е около 200 млн. долара. По този начин, освободените средства ще може да бъдат насочени за други разходни политики.

Всяка година на 28 януари и 28 юли се извършват плащания на дължимите лихви и погасителни вноски по всички видове български брейди облигации.

Облигациите за неплатени лихви са вторият тип брейди книжа, които страната погасява предсрочно.

Облигациите с отстъпка (DISC) бяха погасени изцяло на 28 юли 2004 г.
Преимущества на преструктурирането на българския Брейди дълг:

Ключов елемент е преструктурирането на българския Брейди дълг и замяната му с еврооблигации. Замяната на Брейди облигации с нови еврооблигации би допринесло за постигането на следните благоприятни икономически резултати:

• 
  Намаляване с до 10% на брутния държавен дълг
  
• 
  Намаляване на разходите за обслужване на дълга с около 250 млн. долара за периода 2002 – 2012 г.
  
• 
  Промяна на валутната структура на дълга с оглед намаляване на валутния риск
  
• 
  Формиране на облигация еталон за облекчаване на достъпа на българските кредитополучатели – правителството и другите местни институции до международните капиталови пазари.
  

В крайна сметка това би довело до създаване на необходимите предпоставки България да емитира нови Еврооблигации, деноминирани в евро, като това ще допринесе за по-нататъшно сближаване на валутната структура на дълговите инструменти със валутната структурата на външнотърговския стокообмен. ING счита, че най-рационално би било замяната на съществуващия дълг да предшества емитирането на нов дълг. Една такава последователност би позволила на България да се възползва от икономическите преимущества, изброени по-горе и след това емитира последващи дългови облигации, чиято цена ще се определя на базата на по-стеснена крива на доходност доколкото новия кръг от инвеститори ще създаде и ново търсене на български дълг.

Съвсем различна, но все пак свързана с горната тема, е фактът че понастоящем България не използва целия потенциал на местния си капиталов пазар. Липсата на развита крива на доходност вероятно ще ограничи преструктурирането на пенсионната система и развитието на застрахователния пазар и на взаимните фондове. Нарушения баланс между вътрешен и външен дълг би могло да се отрази неблагоприятно върху ефективното рециклиране на спестяванията в местна валута, така необходими за постигането на висок ръст на инвестициите, който да предизвика дългосрочен икономически растеж. Развитието на международни и местни криви на доходност, които биха били естествено следствие от комбинацията на суап на Брейди дълга и преструктурирането на вътрешния дълг ще създаде както външни, така и вътрешни еталони за доходност, които да улеснят бъдещите държавни и корпоративни заеми, и набирането на капитали за подкрепа на инвестициите в икономиката.

ІV. Дефиниране и съставяне на бюджет

Държавният бюджет представлява финансов план на макроикономическо равнище, който поставя в своя фокус философията и практиката на събирането и преразпределението на средствата за домакинствата и икономическия сектор.

Практичният политик и финансист умее да разпределя данъчната тежест и бремето за стопанските субекти по начин, по който да не се формира прекомерен бюджетен излишък или пък голям дефицит.

Фактът, че правителствените решения в областта на обществения сектор влияят върху живота и историята на всеки един от нас е безспорен, както и фактът, че децата ни и техните деца могат да носят последствията от определени финансови решения, така както ние в момента правим.

Теорията и практиката на държавното финансиране познават два метода за събиране на средства за държавния бюджет:

• 
  чрез данъци
  
• 
  чрез дълг /вътрешен и външен, формиран на основата на емитирането на ДКЦ и различни видове облигации, продаваеми на международните финансови пазари/.
  

Концепцията на балансиране на държавните интереси и тези на икономическите агенти формира концепцията за дефицитното финансиране.

Прилагането на дефицитното финансиране /т.е. предвиждането да бъдат похарчени средства срещу, които няма осигурени приходи или налични средства/ води до натрупване на дефицити. Решението за начина на формиране на държавния дълг се взема от правителството, като основната отговорност за управлението на дълга се носи на Министерски съвет и в частност Министерство на финансите. Тяхна е и отговорността за съставянето на проекто-бюджета за календарната година в съответствие с поетите от правителството политически и икономически ангажименти.

В теорията са познати редица икономически теории за ролята на дълга и неговото управление, на които ще се спра по-подробно в отделен раздел на настоящата разработка.

Съвременните характеристики на бюджета налагат да се изследва непрекъснато и систематично в процесуален порядък икономическия, юридическия и техническия характер на бюджета.

От икономическа гледна точка, съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, последният обхваща приходите и разходите на държавата /респ. правителството/. Величините на приходите и разходите, както и начините за тяхното разходване и приоритетите за съответното финансиране представляват политическа програма на спечелилата изборите политическа сила. Съответните програми се разработват от икономическите екипи на политическите сили, които често са привърженици на една или друга икономическа школа, а наред с това се съобразяват с характера на политическата сила /социално ориентирана, дясна центристка или умерено балансирана поради коалиционен характер/.

Проевропейски и пазарно ориентирания принцип на формиране на държавния бюджет осигурява на нашата държава гаранция, че до 2007 година няма да бъде спусната предпазната клауза за влизането ни в ЕС. Важно условие за това е изпълнението на критериите от Копенхаген.

Засега обаче трудно преодолимо условие по присъединяването остава размера на дълга, плащанията, по които както вече неколкократно споменах са значителен процент от БВП. Размера на дълга и доказването на съществуваща пазарна икономика и стабилна политическа среда се възприемат от европейските политики като основен определящ момент по отношение на реалното приемане на България в Европейския съюз.

Държавните разходи в консолидирания държавен бюджет между 2001 и 2003 година /т.е. правителствата на ОДС и НДСВ/ се задържат на ниво от почти 40% от БВП като структурата на разходите в държавния бюджет се запазва без особени изменения спрямо положението при правителството на ОДС, което доказва, че приоритетите на предходното правителство са запазени като принципно правилни.

Съвременното икономическо общество счита, че данъчната и осигурителната тежест за населението и стопанските субекти следва и може да бъде намалена, което ще стимулира потреблението и инвестициите. Големите данъци не означават големи приходи на всяка цена, а само и единствено при условие, че се осигури тяхната висока събираемост. При равни други условия намалените данъчни ставки ще стимулират сивата икономика да излезе на светло, ще спомогне легалният бизнес да предприема повече и широкомащабни инвестиции, при равни други условия ще се увеличи потреблението от страна на населението, а по този начин ще се развие вътрешния пазар. Ще се увеличи конкурентноспособността на българските стоки /както ни е известно данъците се калкулират в стойността на стоките и услугите/.

От юридическа гледна точка бюджетът може да бъде определен като закон или законодателен акт, който предписва на институциите и стопанските субекти точните правила, които следва да се спазват през бюджетната година. Бюджетът на РБ следва да бъде определен като закон, чиито разпоредби имат сила една година.

Не по малко важна от Закона за държавния бюджет е и законодателната програма /рамка на правителството, защото тя предписва приемането на определени закони, които дават свобода или задължават стопанските субекти да извършват определени правни действия при извършването на стопански сделки и формиране на печалби, данъчни основи, заплати, осигуровки и други. В хода на тази логика следва да се разглеждаме държавния бюджет като самостоятелна рамка, а следва да включим цялата икономическа политика, при формирането на мнението ни за това каква е една политика – дефицитна, балансирана, базирана на излишък, друга.

От техническа гледна точка бюджетът представлява таблица, която има две страни – приходна и разходна. Когато фактически реализираните в края на бюджетния период приходи превишават извършените разходи, бюджетът приключва с излишък. В случаите, когато величината на държавните разходи е по-голяма от фактически постъпилите в бюджета приходи, последният приключва с дефицит. Съвпадение на двете величини е възможно само на теория. Следва да се прави разлика между предвиден и фактически реализиран бюджетен дефицит; ако държавата извърши повече от планираните разходи или не събере предвидените данъци, неданъчни и други плащания, фактическия бюджетен дефицит ще бъде по-голям от предполагаемия.

Конкретната ситуация на публичния и частния сектор подчертава актуалността за проучването на съвременните методи за формиране и управление на дълга. Разбира се важно е да се отчете вече написаното по темата, теорията и практиката на водещите научни центрове и основните теории, да се балансират класическите и неокласическите теории.

Ако разгледаме ролята на дълга в един по-широк аспект, а именно влиянието му върху фирмения мениджмънт и домакинствата, може да се твърди, че държавните ценни книжа, като високоосигурен носител на държавния дълг са изходна точка за изграждане на различни теории и модели от компетенцията на корпоративния финансов мениджмънт.

Редица именити икономисти са отредили достойно място в своите теории на ролята на дефицитното бюджетно финансиране. Сред тях са Адам Смит и неговия труд “Богатството на народите”, където за изходна точка на своята теория авторът е заложил желанието на правителствата “да харчат бюджетни пари”.

Теорията на Дж. М. Кейнс залага на твърдението, че националният доход се образува от съвкупността на индивидуалните доходи. Това изисква да се проследи как инвестициите влияят върху формирането на индивидуалния доход, а държавната политика от своя страна как влияе върху инвестициите.

Немалък принос в таз насока имат и учени като А.Хансен, Лернер и Дж.Тобин. Те разглеждат модела на бремето между застъпващите се поколения, което лично аз приемам като хипотеза и теория, потвърдена в практиката.

• 
  дефицитното финансиране и икономиката в сянка
  
• 
  дефицитното финансиране в условията на присъединяване към ЕС.
  

Напоследък по-амбициозните и оптимистично настроени икономисти смятат, че Валутният борд в България може да бъде отменен, но това едва ли ще се хареса на наблюдателите от Международния валутен фонд. Бордът засега става твърда гаранция по отношение стабилността на Централната банка и невъзможността резерва да бъде използван за рефинансиране.

По отношение на Европейския съюз един от най-важните етапи представлява техническата и фактическата подготовка по приемането на валутния съюз – въвеждането на еврото. Официалната процедура за приемането на еврото обхваща няколко основни етапа, а нашата страна е една на първия от тях – преговорите. Втория етап е фактическото членство. Следващ етап е възможното изчакване за влизане във Валутно – курсовия механизъм.

Споменавам тези факти, защото участието във Валутно – курсовия механизъм предполага изпълнението на няколко показателя, известни като критерии от Маастрихт: бюджетен дефицит, държавен дълг, инфлация, лихвени проценти. Съществено изискване е бюджетния дефицит да не надвишава 3% от БВП на страната през съответната година. През 2004 година България изпълнява този критерий.

Тук основен въпрос е каква ще е политиката на сегашните управляващи и дали наистина ще се придържат към благоразумното управление на публичните финанси. При продължение на политиката на силно консервативно определяне на приходите в бюджета и съответно на възможности за възникване на излишъци, този критерий ще бъде изпълнен. Освен това трябва отново да се напомня наличието на Валутен борд, който поставя строги бюджетни ограничения и при ангажимент на всички основни партии да продължат този режим, това предполага ниски дефицити.

Възможността за ляво управление, което по дефиниция предполага по-хлабава бюджетна политика и като цяло нарастване на дефицита, предпоставя определен риск.

На практика България е на прага на създаването на Програмно правителство, което след дъгите преговори и връщане на мандати най-после дава някакъв положителен сигнал на Европа и света, че все пак в нашата страна има обществени интереси, които са способни да надделеят над чисто партийните.

Държавен и държавногарантиран дълг не трябва да превишава 60% от БВП, съгласно установените от международните финансови институции критерии.

• 
  дефицитното финансиране е инструмент за стратегическо въздействие върху обществения избор;
  
• 
  дефицитното финансиране влияе върху развитието на поколенията;
  
• 
  влияе върху състоянието на икономическите субекти;
  
• 
  има пряка зависимост между данъчната политика, бюджетния дефицит и икономиката в сянка;
  
• 
  в присъединяването на България към ЕС водещо значение имат показателите за бюджетен дефицит и външно финансиране;
  
• 
  определяща роля при бюджета и политиката има умението на експертите да формират и управляват дълга.
  

Каталог: razni
razni -> Бизнес план на "вертен" оод софия
razni -> Past participle
razni -> Функция за определяне на знак, цяла и дробна част на реално число

Изтегляне 0.65 Mb.

Сподели с приятели: