Мама и смисълът на живота

* * *
В началото на следващия сеанс Мърна седеше мълчаливо. Нетърпеливият Ърнест я сръчка:
– Къде се отнесе?
– Чудех се как ще започнете.
– Ти как би предпочела, Мърна? Ако се появи духът от лампата и ти даде възможност да изпълни едно твое желание, как би искала да започна? Има ли идеално начало или въпрос?
– Може да кажете: „Здравей, Мърна, много се радвам да те видя“.
– Здравей, Мърна. Много се радвам да те видя днес – веднага повтори Ърнест, едва прикривайки изненадата си.
Досега тази тактика неизменно се беше проваляла и той беше задал въпроса, без да се надява на някакъв резултат. Истинско чудо бе, че тя беше станала толкова дръзка! А още по- голямо чудо бе, че той наистина се радваше да я види.
– Благодаря. Много мило, макар и да не го направихте както трябва.
– А?
– Добавихте още една дума – обясни Мърна. – „Днес“.
– Което какво означава?
– Помните ли, доктор Лаш, как все ми повтаряхте: въпросът не е въпрос, ако знаеш отговора.
– Да, права си, но направи ми това удоволствие. Не забравяй, Мърна, че понякога терапевтът разполага с някои особени привилегии.
– За мен е очевидно, че „днес“ означава, че често пъти не сте се радвали да ме видите.
„Наистина ли до неотдавна – зачуди се Ърнест – смятах Мърна за бавноразвиваща се по отношение на общуването?“
– Продължавай – усмихна се той. – Защо не бих се радвал да те видя?
Тя се поколеба. В съвсем друга насока беше искала да насочи разговора.
– Хайде, не се страхувай. Опитай се да отговориш на този въпрос, Мърна. Защо според теб невинаги се радвам да те видя? Кажи първото, което ти дойде на ума.
Мълчание. Мърна усещаше как думите бушуват, надигат се в гърлото ѝ. Понечи да подбере точните, да сдържи останалите, но те напираха една през друга.
– Защо не се радвате да ме видите ли? – избухна тя. – Защо?! Ще ви кажа защо. Защото съм груба и вулгарна, непристъпна...
Не, не, не бива, помисли си тя, ала не можеше да спре, не можеше да не спука забралия цирей, трябваше да прочисти пространството между тях.
– Защото съм студена и ограничена и никога не се изразявам красиво и поетично!
Достатъчно, спри се, заповяда си тя, идеше ѝ да си прехапе езика. Само че думите напираха, не можеше да ги озапти и затова избълва:
– Защото не съм нежна и мъжете ме избягват, прекалено съм ръбата, защото съм неблагодарна и опетнявам отношенията ни с приказките си за пари, и… и… – Замълча за миг и завърши неочаквано: – И защото имам големи гърди.

Мърна се отпусна изтощена в креслото. Всичко беше изречено.
Ърнест стоеше като ударен от гръм. Това бяха неговите думи. Откъде се бяха взели?
Погледна Мърна, която се беше свила и седеше с наведена глава. Как трябваше да реагира? В
главата му беше пълна каша, изкушаваше се да отвърне: „Не, гърдите ти не са чак толкова големи“. Слава богу, сдържа се. Не беше време за шеги. Трябваше да приеме изблика ѝ
сериозно и с уважение. Нямаше друг избор, освен да сграбчи спасителната жилетка, която беше на разположение на терапевтите в най-големите бури: да стопира процеса за процесуална забележка, т.е. да направи коментар върху процеса, за въздействието му върху отношенията им, за самото изказване на пациента, а не за съдържанието му.
– Много емоции има в думите ти, Мърна – рече тихо той. – Явно отдавна са напирали в теб.
– Така е. – Тя си пое дълбоко дъх няколко пъти. – Думите си имат свой живот. Напираха да излязат и не успях да ги спра.
– Долових гняв към мен, може би дори и към двамата.
– И към двамата? Към мен и към вас? Възможно е. Но намалява. Може би именно заради това можах да ги изрека.
– Радвам се, че ми вярваш повече.
– Всъщност исках за друго да говорим днес.
– За какво? – откликна веднага Ърнест, беше готов на всичко, за да смени посоката.
Докато чакаше Мърна да си поеме дъх и да отговори, той се замисли за смайващата ѝ
интуиция, за ледения потоп, който се беше излял върху него. Колко много беше доловила тя от него! Как ѝ бяха дошли на ума точно тези думи? Имаше само една възможност:
несъзнателната емпатия. Точно както беше казал доктор Вернер. Значи, Вернер е абсолютно прав. Защо не се вслушах в него? Какъв смотаняк, какъв загубеняк съм! Как ни нарече
Вернер? Антидоктринални Макс и Мориц? Може би е време да захвърля детинското противопоставяне на по-възрастните – не всичко, което казват те, са глупости. Никога повече няма да се съмнявам в силата на несъзнателната емпатия. Може би точно някакъв такъв случай е накарал Фройд да приеме сериозно идеята за телепатична връзка.
– Къде се отнесе, Мърна? – попита той.
– Толкова много неща ми се мотаят из главата, че не знам откъде да започна. Снощи сънувах един сън. – Тя извади бележник. – Виждате ли, записах си го. За първи път.
– Вече приемаш по-сериозно работата ни.
– Не искам моите сто и петдесет долара да отиват на вятъра. О! – Тя се перна през устата. –
Нямах това предвид… Извинявайте… Просто го изтрийте.
– Изтривам го. Ти сама се улови, това е чудесно. Може би се притесни от моя комплимент.
Мърна кимна и побърза да прочете съня си.

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: