Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
февруари ИЗКОРЕНИ ВСЯКО СЕМЕ НА СЪМНЕНИЕ
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 13 февруари
ИЗКОРЕНИ ВСЯКО СЕМЕ НА СЪМНЕНИЕ „И тъй, не изпущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното (...) Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад, та се погубват, а от тези, които вярват, та се спасява душата им“ (Евр. 10:35-39). Видях, че сега сме във времето на пресяването. Сатана работи с пълна сила, за да изтръгне души от ръката на Спасителя и да ги принуди да поругаят Божия Син. Характерът се развива. Божиите ангели преценяват моралното ни достойнство. Бог изпитва и потвърждава Своите избрани. Следните думи са ми разкрити от ангела: „Внимавайте, братя, нека в сърцето на никого от вас няма зло или неверие, които да ви отделят от Бога. Но насърчавайте се един друг всекидневно, докато е още ден; нека никой от вас не бъде закоравен чрез измамите на греха; защото сме призовани за съучастници на Христос, ако удържим нашата увереност от начало до край”. Бог се разочарова, че някои от хората Му, които са вкусили от силата на Неговата благодат, говорят за съмненията си, като по този начин стават проводници на Сатана за всаждане на съмнения и в други умове. Когато семе на неверие и зло се посее и пусне корен, Сатана го подхранва всеки час, то процъфтява и става устойчиво. Едно добро зрънце, когато се посее, трябва да се храни, полива и да бъде обгърнато с грижи, защото всяко отровно влияние води до повяхване и смърт. Сатанинските усилия са много по-усърдни сега, отколкото когато и да било преди, защото той знае, че времето за заблудата е кратко. Божият народ ще бъде пресят като зърно в сито, докато плявата се отдели от чистото семе. Ние трябва, като гледаме Христовия пример, да следваме скромния образец (...) Беше ми показана наградата на светиите - безсмъртното наследство, а след това и колко много Божиите избрани бяха страдали заради истината и как смятаха небето за лесно достижимо. Те признаваха, че страданията в настоящото време не са въобще достойни да се сравнят със славата, която им се дава. Божият народ в тези последни дни ще бъде изпитан. Но скоро последното им изпитание ще настъпи и тогава те ще получат подаръка на вечния живот (Свидетелства към църквата. Т. 1, стр. 429-432). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|