Международна икономика
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
- Навигация на страницата:
- Пасивен фиксинг
- Базисните
- Краткосрочните
- Подценена
| Активен фиксинг (Active fixing). В определена част на деня се отчитат предложенията за продажба и покупка и се определя цената, отговаряща в най-голяма степен на тях. По тази цена се извършват сделките между субектите. Такава практика има Франкфуртската борса.
Пасивен фиксинг (Passive fixing). Той е средноаритметична величина на борсовите курсове, като се изключват най-високите и най-ниските. Има повече препоръчителен характер и се използва не за реални сделки, а за счетоводни и статистически цели. В България определянето на фиксинга се доближава до пасивния му вариант (японска система) до 1997 г. С въвеждането на Валутния борд тази система отпада. Курсът, съобщаван от БНБ, е курсът на германската марка (еврото) към другите валути за съответния ден. Върху валутния курс оказват влияние разнообразни фактори. Най-общо те могат да се разграничат на икономически и политически фактори, проявяващи се в страната и такива, които характеризират тенденциите в световната икономика и детерминират валутните цени. Икономическите фактори са невероятно многообразни и анализът на тяхното поотделно и комплексно влияние не е лека задача. В порядъка на изброяване могат да се откроят: състоянието на платежния баланс, инфлационните тенденции, размерът на външния дълг, темповете на икономически растеж, БВП, състоянието в заетостта и безработицата и т.н. Обобщено погледнато, по-ниският дефицит в търговския и платежния баланс, по-малкият държавен дълг, нарастването на производството и на БВП, намаляването на безработицата и увеличаването на лихвения процент са тенденции, определящи увеличававането на валутния курс. Обратното състояние на тези показатели би довело до намаляването му. Политическата стабилност или нестабилност също въздейства върху валутните курсове. Икономическите процеси в другите страни, както и тенденциите в световната икономика, безспорно детерминират валутните курсове. Непример, ако една страна повиши лихвените проценти, това ще повиши валутния курс на собствената й валута и ще понижи чуждата, дори в нея да не се проявяват фактори, предизвикващи този ефект. Теорията и практиката разграничават факторите още на базисни (дългосрочни), пазарни (средносрочни) и краткосрочни. Базисните се свързват с обема и ръста на БВП, участието на страната в световната икономика, производителност на труда и др. Към пазарните фактори се отнасят състоянието на текущия и капиталовия баланс, равнището на лихвените проценти, темпът на инфлация и т.н. Краткосрочните са факторите, произтичащи от конкретната ситуация на пазара – интервенциите на централна банка, мнението на експертите, нагласата на купувачите и т.н. Определянето на валутния курс зависи и от националната и международна система на валутните курсове. Накратко, при пълноценното (златно-парично обращение) валутите са пряко обвързани със златото. Поради това в основата на валутния курс стои монетният (златният) паритет (Mint exchange parity). Това е валутно съотношение на базата на златното съдържание на валутите. В зависимост от състоянието на валутния пазар, пазарният курс се отклонява от монетарния паритет. Максималното отклонение се определя от златните точки (Gold points). Когато търсенето на валутата е по-голямо от предлагането, валутният курс е по-висок от паритета. Обратно, монетният паритет е по-голям от пазарния курс, когато търсенето не надвишава предлагането. При равенство между тях, пазарният курс и монетният паритет съвпадат. Когато валутите автоматически не се обменят в злато, но са златно покрити, в основата на валутния курс стои валутният паритет (Exchange parity). Той изразява отношението на златното съдържание във валутите, без те да са обменими в злато. В съвременността, когато валутите не са обвързани със злато, в основата на тяхната съпоставка стои паритетът на покупателната сила (Purchasing power parity). Той отразява съотношението между валутите, определено от съотношението на цените на стоките и услугите на националните пазари, т.е. от покупателната сила на валутите. Естествено и тук пълно съвпадение не е възможно. Паритетът на покупателната сила дава представа за подценеността или надценеността на валутата. Подценена е валутата, цената на която е по-ниска от определената от паритета на покупателната сила. Надценена е валутата, курсът на която е над определеното равнище на паритета на покупателната сила. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|