Изясняването на понятието „подход“ е наложително, защото в литературата често се препокрива с понятието „метод“. В когнитивната психология се прави опит да се разграничат двете понятия, но остава недоизяснена същността на „подхода“, които се възприема като неразгънати теоретични допускания. Малко по-ясно схващане за понятието „подход“ се дава от И. Ганчев и колектив. Терминът се възприема като теоретична концепция за постигането на образователните и възпитателните цели на обучението. В този смисъл, „подходът“ се реализира чрез система от методи. Подобен възглед заляга в разбиранията на, който определя понятието „подход“ като система от дейности на учителя и ученика за организиране процеса на обучение, с оглед на постигане на определена цел. Така подходът се явява свързващо звено между целта и пътищата за нейното реализиране. Съвременното образование изисква прилагането на различни подходи, които да допринесат за по-пълна реализация на учебно-възпитателните цели. Съобразно с постигането на заложените цели, се появява нуждата от целесъобразен подход към методите на обучение.
Произходът на думата „метод“е с гръцко значение и означава път, начин на изследване, обучение. Най-общо, методите на обучение се схващат като начин за съвместна дейност между учител и ученик, чрез която се овладява педагогическият адаптиран социален опит. Относно класификация на методите също няма единно становище на авторите, понеже използват различни подходи и признаци, по които ги групират. Такива са:
• класифициране на методите на обучение по признака усвояване на знанията;
• класификация, базирана на логическия път за преподаване на знанията – индуктивени дедуктивен;
• класификация, в зависимост от решаваните задачи;
• класификация по характера на източника на придобиване на знание;
• по признак, характерен на познавателните дейности на учениците;
• бинарен подход към методите на обучение – методи за преподаване и методи за учене; • Комплексен Подход, Който Отразява Перцептивния, Логическия, Гностическия Икибернетическия аспект на обучението в тяхното единство;
• западните източници се придържат към следната определеност: директни методи, интерактивни методи, методи на независимо обучение; методи на обучение чрез опит, методи на проблемно обучение.
Най-общо методите се делят на словесни, нагледни и практически. Но, за да се избегне изложението на множеството класификации, ще се приложи азбучно подреждане на по- използваните методи на обучение.