Транскрипционни фактори. Транскрипционният фактор е белтък, който се свързва с промотора на даден ген. Контролира скоростта на транскрипцията.
Тромбоцити. Тромбоцитите (или кръвните плочици) са отговорни за кръвосъсирването. Ако бъде увреден кръвоносен съд, тромбоцитите се свързват със съдовата стена и един с друг, запечатвайки кръвотечението. Хората с недостиг на тромбоцити са изложени на риск от обилна кръвозагуба.
Хемоглобин.Хемоглобинът е белтък в кръвта на хората и много други животни. Той се свързва с кислорода (оксихемоглобин) и въглеродния диоксид (карбаминхемоглобин) и спомага за транспортирането им. Придава на кръвта характерния червен цвят.
Хипоталамус.Хипоталамусът е част от лимбичната система на мозъка. Той контролира вегетативната нервна система и изпълнява ключова роля в координирането на важни за оцеляването на индивида и вида механизми и поведения като хранене, борба, бягство, съвкупление, регулиране на телесната температура и др.
Хипофизна жлеза (хипофиза).Този важен ендокринен орган се намира в мозъка. С размерите на грахово зърно е – около един сантиметър в диаметър – и тежи не повече от половин грам. В стресови ситуации хипофизата отделя хормона кортикотропин, който активира производството на кортизол в надбъбречните жлези. Преди това пък хипофизата е активирана от хипоталамуса. Това взаимодействие, известно като „хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос“, се осъществява бавно – нивата на кортизола може да се измерят в кръвта след около трийсет минути.
Хромозоми. Хромозомата е структура, която съдържа ДНК молекули, съхраняващи цялата информация за даден индивид. Всяка клетка в тялото ни съдържа едни и същи хромозоми. Генетичната информация се съхранява под формата на ДНК нишки. Участъците от ДНК нишките, които носят тази информация, са известни като гени. При индивиди от един и същи вид гените са разположени винаги на едно и също място в хромозомата.
Цитокини. Молекули, които участват в имунната функция и активират определени рецептори. Има различни видове цитокини, които се освобождават от различни клетки в организма. Някои се произвеждат постоянно, а други само по време на имунна реакция. Количествата им също варират, тъй като някои от тях действат само локално, а други из цялото тяло.