Парасимпатиков дял на вегетативната нервна система. Този дял на вегетативната нервна система отговаря за релаксацията и е наричан „спирачката“ на тялото. Когато е активиран, сърдечната честота е ниска, дишането е спокойно, храносмилателната система работи, а кръвообращението е нормално.
Плазма. Кръвната плазма се състои от белтъци, минерали, мазнини и хормони, разтворени във вода. Тя транспортира кръвните клетки из тялото. Съдържа стотици различни белтъци – всеки с различна функция. Например албуминът абсорбира водата, задържа я в кръвоносните съдове и не ѝ позволява да се просмуче през стените им и да навлезе в тъканите. Плазмата съдържа и коагулиращи белтъци, които заедно с тромбоцитите изпълняват важна роля в процеса на кръвосъсирване.
Преднизон.Преднизонът е противовъзпалителен лекарствен препарат.
ПСА. Простатно-специфичният антиген е белтък, който обикновено присъства в кръвта в малки количества. Произвежда се в простатата. Все още не е ясно защо стойностите на ПСА варират, но това най-вероятно зависи от промяната в активността на определени части на простатната тъкан. Известно е, че стойностите на ПСА може да се повишават с напредването на възрастта без това да е признак за проблеми с простатата.
Рецептори. Белтъци в клетъчната мембрана или клетъчното ядро, с които могат да се свързват определени молекули. Рецепторите могат да приемат сигнали от вътрешността на клетката или околната ѝ среда. Когато сигнална молекула се свърже с рецептор, рецепторът може да стартира клетъчен отговор. Както ендогенните вещества като невротрансмитери, хормони и цитокини, така и екзогенните като антигени и феромони, могат да стимулират такъв клетъчен отговор.
Симпатиков дял на вегетативната нервна система.Този дял на вегетативната нервна система е свързан с действията и е определян като „газта“ на тялото. Ако доминира неговата активност, сме в режим „борба или бягство“. Дишаме учестено, храносмилателните функции са преустановени за известно време, а сърдечната ни честота е повишена.
Теломери. Теломерът е участък от ДНК в краищата на хромозомите. Той се скъсява при всяко делене на клетката. Теломерите предпазват ДНК – след петдесет или шейсет пъти делене клетките вече не могат да се делят, тъй като теломерите са прекалено къси.