свеждат до обстоятелството, че човекът е единство на биологична, социална и
психична организация. Това триединство обвързва изходните начала, а те са достатъчно обособени и интегрирани едновременно. Съвременният поглед върху човека и човешкия
капитал и през позицията на общото социално познание и на икономическото познание
като негова част трябва да не пропуска това триединство.
Животът, възникнал на биологична (белтъчна) основа, а по-късно придобил и
социална компонента, е най-висша ценност. Бидейки такъв, той се подчинява на
съответните икономически принципи и закони. Един от най-важните сред тях е
универсалният принцип за оскъдността като индикатор на икономическия и пазарния
процес. Самият човек като феноменален икономически ресурс е белязан със знака на
оскъдността. От друга страна, човешките популации са твърде уязвими. Животът на белтъчна основа е твърде крехък. Той може да бъде застрашен както под въздействието на външни сили, така и от дейностите, предизвикани от човешката експанзия. Ако животът като висша ценност се впише в проблемите на оскъдността, за него в пълна мяра се отнасят всички закономерности, свързани с пазарния процес. Създаването и поддържането на
живота е свързано с разход на ресурси. Той трябва да генерира дейности, т.е. още от
самото си създаване има икономически характеристики.
Подчинеността на човека на общите природни, биологични и социални закони най-
добре проличава на фона на оскъдността на ресурсите за осигуряването на самия
живот и на необходимостта да се обменя енергия, информация и дейност със средата.
Всичко това го подтиква неминуемо към стъпки не само по-добре да се адаптира към тази среда с цел да оцелява, но и да развива своите заложби в по-висша форма.
2. КЛАСИЧЕСКИ И СЪВРЕМЕННИ ОСНОВИ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ
Зараждането на теорията за човешкия капитал трябва да се търси при възникването
Сподели с приятели: |
