12
Шесто, материален носител на човешкия капитал е живата човешка личност. Затова изследването на човешкия капитал би трябвало да започва с апотеоз на самия човек. Всичко, което той е осъществил, сякаш свидетелства за това. Човекът все повече се изявява в ролята на преобразувател и едва ли не на господар на природата. Като част от нея той е "мяра на всички неща", защото със своята дейност е преобразил цялата планета.
По принцип от гледна точка на етимологията терминът "човешки капитал" трябва да ни покаже две неща: първо, става дума за капитал от гледна точка на общоикономическата характеристика на капитала и, второ – той е човешки, защото е присъщ само на човешката личност.
Седмо, друга базисна позиция в контекста на проблемите на човешкия капитал се свързва с обстоятелството, че човекът като негов носител е част от природата, т.е. част от средата. Той е неин продукт и винаги търпи поражения, когато иска да ѝ се противопостави. Разбирането, че
човекът е част от средата, е изстрадана истина от по-ново време, дори от последните десетилетия. Дълго преди това в науката и практиката се налагаше тезата, че човекът е
господар на природата, че той трябва да властва над нея и едва ли не да ѝ се противопоставя. "Ние не трябва да чакаме милост от природата. Да вземем от нея, е наша задача". Тази мисъл често се четеше в училищата през миналия век. Идеята, че първостепенна задача на хората е да вземат максимално от нея, вече е заменена от
побалансиран подход, изискващ оптимално вписване във всичко онова, което ни заобикаля.
Така се потвърждава идеята на Фр. Бейкън, че природата се побеждава само тогава, когато
ѝ се подчиняваме.
Сподели с приятели: 
