Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Гадене и повръщане
| Гълтането След като храната е раздробена от зъбите, гълтаме пропитата със слюнка хранителна каша. С гълтането ние интегрираме, поемаме; гълтането е инкорпориране. Докато едно нещо е все още само в устата ни, ние можем и да го изплюем. Глътнем ли го обаче, процесът вече става трудно обратим. Трудно гълтаме големи залъци. Ако залъкът е твърде голям, не можем да го преглътнем. Понякога в живота човек трябва да преглъща нещо, макар всъщност да не иска, например уволнение. Има лоши новини, които човек също трудно преглъща. Тъкмо в такива случаи по-леко ни е да преглътнем нещо, като прибавим малко течност, особено ако сръбнем порядъчна глътка. За някой, който много пие, казваме, че му се е отворила глътка. Глътката алкохол обикновено трябва да улесни или дори да замени преглъщането на нещо друго, по-трудно за преглъщане. Човек гълта течното, защото в живота му има нещо друго, което той не може и не иска да преглътне. Така алкохоликът замества яденето с пиене (много пиене води до липса на апетит); той замества гълтането на твърда, корава храна с по- мека, по-лесна глътка - глътката от бутилката. Съществуват голям брой смущения, свързани с гълтането, например чувството за буца, заседнала в гърлото, или болки в гърлото, като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме. В такива случаи потърпевшият би трябвало веднага да се запита: „Какво има в живота ми, което не мога или не искам да преглътна?" Сред тези смущения има и един твърде оригинален вариант - „гълтането на въздух", наречено „аерофагия", което буквално значи „ядене на въздух". Изразът ясно погазва какво става в случая. Човек не иска да гълта, да инкорпорира, обаче симулира готовност, като „гълта въздух". Тази потулена съпротива срещу гълтането се проявява малко по-късно като уригване и ректални газове (сравни: „На звук го докарва, но не и на миризма"). Гадене и повръщане След като сме погълнали храната и сме я поели в себе си, тя може да се окаже трудносмилаема и да натежи като камък в стомаха. Камъкът - подобно на костилката - е символ за проблем (така например казваме препъни-камък). Всички знаем как един проблем може да кара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита, който в най-голяма степен зависи от психическото състояние. Много изрази изтъкват тази аналогия между психичните и 68 соматичните процеси: това напълно ми уби апетита или при мисълта за това ми се гади, или пък: прилошава ми само като го видя. Гаденето сигнализира отхвърлянето на нещо, което не искаме, и поради това ни тежи на стомаха. Безразборното ядене също може да доведе до гадене. Това важи не само на физическо ниво; човекът може едновременно да натъпка съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели. Гаденето прераства в повръщане на храната. Човек се освобождава от нещата и въздействията, които не иска да има, да инкорпорира, да интегрира. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване. По повод на порядките в политиката и в изкуството след 1933 г. художникът от еврейски произход Макс Либерман казва: „Не мога да плюскам толкова много, колкото бих искал да повръщам!" Повръщането е „неприемане". Тази взаимозависимост става пределно ясна при известното повръщане през бременността. Тук се проявява несъзнателният отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да „инкорпорира". Като продължение на тази мисъл повръщането през бременността може да изразява отказ от присъщата женска роля (майчинството). Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|