Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| 65 4. Храносмилане ПРИ ХРАНОСМИЛАНЕТО се извършва нещо твърде подобно на дишането. Чрез дишането поемаме в себе си околна среда, усвояваме я и пак предаваме неусвоеното. Същото става и при храносмилането, но храносмилателният процес прониква по-дълбоко във веществеността на тялото. Дъхът се владее от елемента въздух, храносмилането принадлежи към елемента земя и е по-материално. За разлика от дишането, храносмилането е лишено от ясен ритъм. Ритмиката на поемането и отделянето на хранителни вещества губи своята яснота и острота в тежко подвижния елемент земя. Храносмилането има прилива и с функциите на мозъка, понеже мозъкът (съзнанието) преработва и смила невеществените въздействия от този свят (защото човекът не живее единствено само от хляба). При храносмилането трябва да преработваме веществените въздействия. Храносмилането обхваща: 1) Поемането на външния свят под формата на веществени въздействия 2) Различаването на „поносимо" и „непоносимо" 3) Асимилирането на поносимите вещества 4) Отделянето на несмилаемите вещества Преди да разгледаме по-подробно проблемите, които могат да се появят при храносмилането, полезно е да хвърлим поглед върху символиката на храната. По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща (кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си!). Добро упражнение е очите и съзнанието така да се изострят, че и във всекидневните, и в най-обичайните прояви да се разпознават взаимоза- висимостите, скрити зад конкретните форми, които никога не са случайни. Когато някой има апетит за нещо специално, това изразява точно определен афинитет и е показателно за самия човек. А когато нещо „не му е по вкуса", тази антипатия подлежи точно толкова на интерпретация, колкото и вземането на решение при психологически тест. Гладът е символ на „искам да имам, искам да поема", и изразява определен ламтеж. Яденето е задоволяване на искането чрез интеграция, чрез поемане и засищане. Изпитва ли някой жажда и глад за любов, без те да бъдат адекватно утолени, в тялото му се появява глад за сладкиши. Ненаситният глад за сладкиши и постоянното желание да се хруска нещо винаги изразяват незадоволена любов. Думи като сладко и хрускам използваме и когато говорим за сладко момиче, което на човек му иде да изхруска. Любов и сладкиш са тясно свързани. Лакомията за сладкиши у децата е ясно указание, че те не се чувстват дос- татъчно обичани. Родителите прибързано протестират срещу такава възможност с оправданието, че те „наистина биха направили всичко за децата си". „Правя всичко" и „обичам" обаче не са непременно равнозначни. Който непрекъснато хруска сладки неща, копнее за любов и утвърждаване. На това правило човек спокойно може повече да вярва, отколкото на собствената си преценка за своята способност да обича. Някои родители отрупват децата си със сладкиши като сами се издават, че не са готови да дарят любов на детето си, затова му предлагат компенсация на друго равнище. Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия. Строго консервативно настроените хора предпочитат консервирана храна, особено пушена, обичат силен чай без захар (изобщо храна, съдържаща танин). Хора, които предпочитат ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразнители и нови впечатления, те обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и трудно смилаеми. Съвсем различно е при хората, които ядат диетична храна – пазейки се от сол и всякакви подправки, те се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизвикателства, страхуват се от всяка конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна при стомашноболния, чиято личност ще разгледаме по- подробно след малко. Кашестата храна е бебешка храна. Явно стомашноболният е деградирал до недиференцираното състояние, присъщо на детството, когато на човек не му се налага нито да различава, нито да анализира и може дори да се откаже от (ах, толкова агресивното) отхапване и раздробяване на храната. Той просто избягва твърда храна. 66 Подчертаният страх от рибени кости символизира страх от агресии. Страхът от костилки издава страх от проблеми - на човек не му се ще да се сблъска с ядрото на нещата. Но и тук има една противоположна група: макробиотици. Тези хора търсят проблемите. Те искат на всяка цена да опознаят ядрото на нещата и затова налитат на твърда храна. Стигат дори до там, да избягват най-безпроблемните области на живота. При сладки десерти те искат още нещо, което могат здраво да захапят. По този начин макробиотиците проявяват известен страх от любов и нежност, съответно затруднени са и да приемат любовта. Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че в последна сметка ги хранят интравенозно в интензивно отделение - несъмнено най-сигурната форма безконфликтно веге- тиране без собственото им участие. Зъбите Храната постъпва първо в устата и там се раздробява от зъбите. Със зъбите захапваме и отхапваме. Хапенето е много агресивно действие, израз на „мога да хвана", „мога да сграбча", „мога да нападна". Както кучето показва зъбите си, за да демонстрира своята агресивна заплаха, така и ние „се зъбим някому", като имаме предвид решимостта си да се отбраняваме. Лошите или болни зъби са указание, че някой трудно изразява, съответно не съумява да прояви своята агресивност. Тази взаимна връзка не отслабва от факта, че в днешно време почти всички имат лоши зъби, което може да се установи още при малките деца. Това несъмнено е вярно, но колективни симптоми показват само колективни проблеми. Агресията стана един от централните проблеми във всички социално високоразвити култури на нашето време. Изисква се „социално приспособяване", което се дешифрира като „потискай агресивността си!". Всички тези потиснати агресии на нашите мили и миролюбиви, социално тъй добре приспособени съграждани излизат отново на бял свят като „болести" и тормозят социалната общност: в тази видоизменена форма точно толкова, колкото и в първичната. Поради това клиниките са модерните бойни полета на нашето общество. Там потиснатата агресивност води безмилостни битки със своите притежатели. Там хората страдат от своята собствена лошотия, която цял живот не са се осмелили да открият у себе си и да я преработят съзнателно. Не би трябвало да ни учудва, че в почти всяка картина на заболяването отново и отново попадаме на агресивността и сексуалността. И двете са проблемни сфери, които съвременният човек най-много потиска. Може би някой би възразил, че както увеличаващата се криминална престъпност и многото насилия, така и сексуалната вълна противоречат на нашата аргументация. Отговорът обаче е, че както липсата, така и избухването на агресивността са симптоми за потисната агресивност. Двете са само различни фази на един и същи процес. Едва когато не е нужно повече агресивността да бъде потискана и ѝ се отреди подходящо място, така че човек да може да набира опит с тази енергия, е възможно агресивната страна на личността да се интегрира съзнателно. Тогава интегрираната агресия е на разположение на цялостната личност като енергия и виталност, без да се стига нито до сладникава кротост, нито до диви агресивни изблици. Такова състояние обаче първо трябва да бъде подготвено, като се осигури възможност с натрупването на опит то да узрее. Потиснатата агресивност води само до образуването на сенки, с които човек трябва да се справя в трансформирания им вид - болестта. За сексуалността, както и за всички други психични функции, аналогично важи току-що казаното. Да се върнем пак на зъбите, които в животинското и човешкото тяло олицетворяват агресия и желание за надмощие (боря се със зъби и нокти). Често се приема, че здравите зъби у някои първобитни народи са свързани причинно с естествения им начин на хранене. Тези народи обаче съвсем другояче се отнасят към агресията. Наред с колективната проблематика, състоянието на зъбите все пак подлежи на индивидуална преценка. Покрай споменатата агресия зъбите ни показват и нашата виталност, нашата жизнена сила (агресия и виталност са само два различни аспекта на една и съща сила, но двете понятия извикват у нас различни асоциации). Да си припомним израза: „На харизан кон зъбите не се гледат!" Поговорката има предвид, че при покупка на кон по състоянието на зъбите се преценява неговата възраст и жизнеспособност. Психоаналитичното тълкуване на сънища интерпретира падането на зъб на сън като указание за загуба на енергия и сила. 67 Има хора, които нощем редовно скърцат със зъби, понякога толкова буйно, че се налага със специални шини да ги възпират, за да не протрият тотално зъбите си. Символиката е очевидна. Скърцането със зъби е утвърдено понятие за безсилна агресия. Който денем не може да признае желанието си да хапе, нощем трябва да скърца със зъби, докато сам ги изтрие и притъпи тези опасни оръжия... Който има лоши зъби, не му достига виталност и съответно способност да сграбчва и да се бори със зъби и нокти. Неговите проблеми са свързани с това, че бавно и трудно ги предъвква докато се смелят и че дори когато трябва да се защити му е трудно да захапе. В една реклама на паста за зъби желаната цел гласи: „... за да можете отново силно да захапвате!" Така наречените „трети зъби" ни дават възможност да се преструваме пред външния свят, че притежаваме виталност и сили, каквито вече нямаме. Както при всяка протеза, този акт си остава измама и съответства на трика със страхливото, галено домашно кученце, заради което сме окачили на градинската ограда табела: „Внимание! Кучето хапе". Изкуствената челюст е само „купена хапливост". Венците са основа и легло на зъбите. Аналогично те олицетворяват основата на виталност и агресия, първично упование и самоувереност. Липсва ли на човек тази доза първично упование и самоувереност, той никога няма да успее активно и жизнено да се справя с различни проблеми, да захапва костелив орех, никога няма да има смелостта да се залавя с трудни задачи или да се отбранява. Увереността в себе си трябва да дава необходимата опора на тази способност, както венците дават опора на зъбите. Венците обаче не могат да изпълняват тази роля, ако самите те са толкова чувствителни и раними, че при всяка дреболия започват да кървят. Кръвта е символ на живота и кървящите венци пределно ясно ни погазват как при най- малкото предизвикателство жизнената сила изтича от първичното упование и самоувереността. Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|