Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc



Pdf просмотр
страница52/84
Дата19.04.2024
Размер2.03 Mb.
#121021
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   84
Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat
Кожни заболявания
При кожни проблеми и обриви човек трябва да си постави следните въпроси:
1. Прекалено много ли се ограничавам?
2. Как стои въпросът с моята способност за установяване на контакти?
3. Зад резервираното ми поведение крие ли се потиснато желание за близост?
4. Кое е това, което се стреми да пробие границата, за да излезе наяве? (Сексуалност, нагон, страст, агресия, въодушевление)
5. Какво ме сърби в действителност?
6. Към изолация ли се стремя?
8. Бъбреци
В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО бъбреците олицетворяват сферата на партньорството. Болки
в бъбреците и бъбречни заболявания настъпват винаги, когато човек затъне в конфликти с
партньора си. Под партньорство тук се има предвид не сексуалност, а по принцип начинът,
по който се отнасяме към ближния. Специфичният начин, по който един човек се отнася към
друг, проличава най-ясно в партньорството, но може да се пренесе и върху всяко лице, с което
контактуваме. За да можем по-добре да разберем взаимната връзка между бъбреците и
сферата на партньорството, може би ще е полезно най-напред да разгледаме по-подробно
скритите психически причини на едно партньорство.

На полярността на нашето съзнание се дължи, че ние не осъзнаваме своята цялостност, а се отъждествяваме винаги само с един отрязък от съществуващото. Този отрязък наричаме аз.
Това, което ни липсва, е нашата сянка, която ние по правило не познаваме. Човек постоянно е принуден да осъзнава непознати досега и неосъзнати елементи от сянката и да ги интегрира в своята идентификация. Този „учебен процес" не може да бъде завършен, докато не се сдобием със съвършено съзнание - докато станем „здрави". Това единство обхваща цялата полярност в нейната неотделимост, следователно също и мъжкото и женското начало.
Съвършеният човек е андрогин, т. е. той е слял мъжките и женските аспекти в душата си в единство (цимична сватба). Андрогинен не бива да се бърка с хермафродитен; естествено, андрогинността се отнася до психичното ниво - тялото запазва своя пол. Съзнанието обаче не се отъждествява повече с това (подобно на малко дете, което физически също има пол, но не се идентифицира с него). Целта на андрогинността намира своя външен израз в безбрачието и в одеждите на свещениците и монасите. Да бъдещ мъж значи да се идентифицираш с мъжкия полюс на своята душа, при което женският елемент автоматично пропада в сферата на сенките.
Да бъдеш жена, значи съответно да се идентифицираш с женския полюс на душата, при което мъжкият полюс попада в битието на сенките. Нашата задача е да осъзнаем своята сянка. Това обаче можем да направим само по околния път на проекцията. Онова, което ни липсва трябва да търсим и да намерим по околния път, чрез външното, макар всъщност то да е винаги в нас.


88
На пръв поглед това звучи парадоксално и затова може би толкова рядко се разбира. За познанието и без това е нужно отделянето на субект от обект. Например окото наистина може да вижда, но то далеч не е способно да види себе си. За това му е необходим обиколният път на проекцията върху плоскостта на огледалото. Само така човек може да опознае себе си. В същата ситуация сме ние, хората. Мъжът може да осъзнае своята женска част от душата (К. Г.
Юнг я нарича атта) само чрез проекцията върху една конкретна жена; същото важи за жената.
Можем да си представим сянката като напластена. Има много дълбоки пластове, които предизвикват у нас ужас и от които адски се страхуваме; има пластове, които са близо до повърхността и чакат своята преработка и осъзнаване. Срещнем ли човек, обитаващ област, която у нас самите е в горната сфера на сянката, влюбваме се в него. Последната дума него
можем да отнесем както към другия човек, така и към собствения сенчест елемент, тъй като и двете, в края на краищата, са едно и също.
Това, което обичаме или мразим у някой друг човек, в края на краищата, винаги е в нас самите. Говорим за любов тогава, когато друг човек отразява сфера на сянката, която и на нас ни се иска да осъзнаем в себе си. И изпитваме омраза тогава, когато някой отразява много дълбок пласт от нашата сянка, с който още не сме готови да се срещнем. Намираме другия пол атрактивен, защото той ни липсва. Често се страхуваме от него, тъй като за нас той е неосъзнат.
Срещата с партньора е срещата с неосъзнат от нас аспект на душата ни. Когато този механизъм на отражение на сфери от собствената ни сянка в другия стане съвсем ясен, ще разглеждаме всички проблеми на партньорството в нова светлина. Затрудненията, които имаме със своя партньор всъщност са затруднения, които имаме със себе си.
Отношението ни към неосъзнатото от нас винаги е двойствено - то ни привлича и плаши едновременно. Също така двойствено е обикновено и нашето отношение към партньора - ние го обичаме и го мразим, искаме напълно да го притежаваме и заедно с това да се отървем от него, намираме го едновременно и прекрасен, и отвратителен. Във всички дейности и разногласия, които изпълват едно партньорство, ние винаги „преработваме" нашата сянка. Поради това често сравнително противоположни хора се събират. Противоположностите се привличат - това всеки го знае и все пак винаги отново и отново се учудваме „как тъкмо тези двамата са се събрали, когато съвсем не си подхождат". Те си пасват толкова по-добре, колкото по-големи са противоположностите, защото всеки изживява сянката на другия или - образно казано - всеки оставя своята сянка на другия. Партньорството между двама души, които си приличат, наистина изглежда по-безопасно, а е и по-удобно, но обикновено не допринася много за развитието на партньорите: в другия се отразява само собствената, съзнателната сфера - това съвсем не е сложно и е доста скучно. Всеки намира, че другият е прекрасен и проектира съвместната сянка върху останалата окръжаващата среда, която след това и двамата избягват.
Плодотворни са само разногласията в едно партньорство, защото единствено когато
„обработва" своята сянка чрез другия човек стига по-близо до себе си. Би трябвало да е ясно, че целта на този процес се състои в приближаването до собствената цялостност.
В идеалния случай в края на едно партньорство би трябвало да има двама души, и двамата от които в себе си са станали цялостни, или поне - нека оставим настрана идеалния случай - станали са поздрави, тъй като са прогледнали за неосъзнатите елементи на душата си и така са могли да ги интегрират в своето съзнание. Следователно накрая са изчезнали влюбените гълъби от които единият не може да живее без другия. Твърдението, че човек не можел да живее без другия, показва само, че някой от чисто удобство (би могло да се нарече и страхливост) използва другия, за да даде възможност на собствената си сянка да живее чрез него, без да предприема опит да преработва проекцията и да я връща обратно. В такива случаи
(а те преобладават) единият партньор не позволява на другия да се развива, защото установените роли биха били поставени под въпрос. Подложи ли се някой на психотерапия, партньорът нерядко се оплаква, че другият толкова много се е променил... ("Ние искахме всъщност само симптомът да изчезне!")
Едно партньорство постига целта си, когато човек вече не се нуждае от другия. Само в такъв случай обещанието за „вечна любов" се осъществява. Любовта е акт на съзнанието и означава да отворим своята собствена граница на съзнанието за това, което обичаме, за да се съединим с него. Това става възможно едва когато човек е поел в своята душа всичко, което


89
партньорът е въплътил - или, другояче казано, - когато човек си е взел обратно всички проекции и се е съединил с тях. Така онзи, когото обичаме, като проекционна плоскост е вече изпразнен - отсъства привличане и отблъскване, - любовта е вечна, т. е. станала е независима от времето, понеже е осъществена в собствената душа.
Такива разсъждения винаги навяват страх у хора, които със своите проекции силно клонят към материалното. Те свързват любовта с формите на проявление, вместо със съзнателни съдържания. При такова поведение преходността на земното става заплаха и тогава човек се надява да се срещне отново със своите „обични близки" в отвъдното, а пропуска да забележи, че „отвъдното" винаги е тук. Отвъдното е сферата отвъд материалните форми. Нужно е само всичко видимо да се преобразува в съзнанието и човек вече е отвъд формите. Всичко ви- димо е иносказателно - защо да бъде по-различно при човека?
Видимият свят трябва да стане излишен чрез нашия живот - това важи също и за партньора ни. Проблеми се създават само когато двама души различно „използват" своето партньорство, като единият преработва и взема обратно своите проекции, а другият напълно затъва в проекциите. Тогава идва моментът, когато единият става независим от другия, докато на другия сърцето се къса. Затънат ли обаче и двете части (и двамата) в проекцията, изживяваме любовта до гроб, а след това и голямата скръб, защото другата половина липсва!
Блажен е този, който разбира, че от никого не може да се вземе онова, което той е осъществил в себе си. Любовта иска да бъде едно - и нищо друго. Докато тя е ориентирана към външни обекти, не е постигнала своята цел. Важно е да се познава точно вътрешната структура на едно партньорство, за да могат да се проследят аналогичните връзки с проявите в бъбреците. В тялото има както единични органи (например стомах, черен дроб, панкреас, далак), така и двойни органи, като бели дробове, тестикули, яйчници и бъбреци. Разгледаме ли чифтните органи, прави впечатление, че всички те имат отношение към темата „контакт" и
„партньорство". Белите дробове олицетворяват сферата на непрекия контакт и непряката комуникация, докато тестикулите и яйчниците, като полови органи, представят сексуалността.
Бъбреците пък отговарят на партньорството, в смисъл на интимна среща между близки. Тези три сфери всъщност съответстват и на старогръцките понятия за любов: philia (приятелство), еros (сексуална любов) и аgape в смисъл на постепенното сливане с всичко.
Всички вещества, които тялото поема, в края на краищата попадат в кръвта. Бъбреците имат задачата на централна пречиствателна (филтрираща) станция. Затова те трябва да умеят да различават кои вещества са поносими и използваеми за организма и кои отпадъчни продукти и отрови трябва да се отделят. За тази трудна задача бъбреците разполагат с различни механизми, които ние тук, заради тяхната физиологическа комплексност, искаме да опростим до две основни функции. Първото стъпало на пречистването функционира на принципа на механично сито, в което частиците след определена големина се задържат. Размерът на порите на това сито е точно толкова голям, че да може най-малката белтъчна молекула (албумин) да бъде задър- жана. Второто значително сложно стъпало се опира на връзката между осмозата и принципа на противотечението. По принцип осмозата се основава върху изравняването между налягането и концентрационния спад на две течности, които са отделени една от друга с полупропусклива мембрана. Принципът на противотечението има грижата двете течности с различна концентрация непрекъснато да преминават една до друга, което дава възможност на бъбрека в случай на нужда да може да отделя висококонцентрирана урина (например сутрешната урина).
При това осмотично уравновесяване става въпрос, в края на краищата, да се запазват жизне- новажни за тялото соли, от концентрацията на които, между другото, зависи киселинно- алкалното равновесие.
Лаикът в областта на медицината изобщо не съзнава от какво жизненоважно значение е това равновесие между киселина и основа, което се измерва със стойността на рН. Всички биохимични реакции (например осигуряване на енергия, синтез на белтъчини) зависят от стабилна в тесни граници стойност на рН. С нея кръвта се задържа строго в определен интервал между алкално и киселинно състояние, между ин и ян. Аналогично всяко партньорство се състои в опита двата полюса - мъжкият (ян, киселинно) и женският (ин, алкално) да се доведат до хармонично изравняване. Както бъбрекът има грижата да осигурява равновесието между ки- селина и основа, така аналогично и партньорството осигурява на човека възможността да


90
допълва себе си в посока към цялостността чрез връзката с друг човек, който изживява сянката на единия. При това другата (или „по-добрата") половина компенсира, чрез своята същност, това, което на самата нея ѝ липсва.
Най-голямата опасност в едно партньорство обаче винаги е вярата, че проблематичните и смущаващи начини на поведение са единствено проблем на другия и „нямат нищо общо със самия мен". В такъв случай човек затъва в проекцията и не разбира необходимостта и ползата да преработва и обработва отразените от партньора сфери на собствената сянка, за да може, осъзнавайки ги, да израства и съзрява. Соматизира ли се тази грешка, бъбреците също пропускат жизненоважни вещества (белтък, соли) да преминат през филтърните системи и губят съществени за собственото развитие съставки във външния свят (например при гломерулонефрит). Те демонстрират същата неспособност да разпознават важни вещества като собствени, както психиката, която не разпознава като собствени важни проблеми и поради това ги предоставя на другия. Както човекът трябва да опознава себе си в партньора, така и бъбреците се нуждаят от способността да разпознават идващите отвън „чужди" вещества като важни за собствената им годност за анализ и развитие. Колко близко бъбреците се съотнасят към темите „партньорство" и „способ за контакт" личи добре и от определени всекидневни навици. При всички обстоятелства, при които хората се срещат с намерението да установят контакт един с друг, пиенето играе голяма роля. Не е чудно, тъй като стимулира „контактния орган бъбрек", а също и психическата способност за контакт. Контактът бързо става по-тесен, когато хората се чукнат с пълни чаши или бирени халби. С чукането на чаши може да започне флирт без нищо неприлично. Замяната на дистанцираното „вие" с по-близкото „ти" почти винаги е свързана с ритуал за пиене, побратимяването се полива. Създаването на човешки контакти без пиене кажи-речи е немислимо - на парти, в светска компания или на народен празник - навсякъде човек отпива кураж, за да се приближи до другия. Такава компания съответно гледа с подозрение този, който не пие с другите. Защото който не пие или пие малко, показва, че не иска да възбужда своите контактни органи и така да запази дистанция. При всички подобни случаи безусловно се предпочитат подчертано диуретични напитки, които особено силно стимулират бъбрека - кафе, чай и алкохол. (Веднага след пиенето при светски поводи по значение следва пушенето. Пушенето стимулира другия наш контактен орган - белия дроб. Общоизвестно е, че в компания обикновено значително повече се пуши, отколкото когато човек е сам.) Който много пие, показва своето желание за контакт, но рискува да остане на равнището на ерзац задоволяването.
Камъни в бъбреците се образуват чрез утаяване и кристализация на определени вещества, които обилно се съдържат в урината (например пикочна киселина, калциев фосфат, калциев оксалат). Наред с условия на средата, опасността от образуването на камъни е тясно свързана с количеството течности, което изпиваме - голямото количество течност намалява концентрацията на дадено вещество и увеличава разтворимостта му. Образува ли се обаче камък, той прекъсва потока и може да доведе до колика. Коликата е смислен опит на тялото, чрез перисталтични движения на пикочния канал, да изведе навън блокиращия камък. Този крайно болезнен процес може да се сравни с раждане. Коликата води до бунт и подтиква към движение. Ако коликата на собственото тяло не е достатъчна да придвижи камъка по-нататък, лекарят настоява пациентът допълнително да скача със същата цел. Освен това, терапията се опитва - най-вече с отпускане, затопляне и обилно пиене на течност - да ускори „раждането" на камъка.
Съответствията на психично ниво могат лесно да се забележат. Блокиращият камък се състои от вещества, които всъщност е трябвало да бъдат отделени, тъй като не допринасят с нищо повече за развитието на тялото. Той съответства на натрупване на теми, от които човек отдавна би трябвало да се е освободил, понеже те не допринасят с нищо за развитието му. Ако обаче човек упорито се вкопчва в маловажни и отживели теми, те блокират потока на развитието и причиняват задръстване. Тогава симптомът на коликата принуждава към онова движение, което човек със своето вкопчване всъщност е искал да възпрепятства. И лекарят основателно изисква от пациента правилно поведение: да скача. Само отскокът, отдалечаването от старото може да допринесе развитието отново да потече и да се освободи от отживялото (ка- мъка).


91
Статистиката показва, че мъжете по-често заболяват от камъни в бъбреците, отколкото жените. Темите „хармония" и „партньорство" мъжът решава по-трудно от жената, на която тези принципи по природа са по-близки. Обратно, агресивното налагане на волята е голям проблем за жената, докато този принцип е по-близък на мъжа. Статистически това личи и във вече споменатата честота на камъните в жлъчката у жени. Използваните терапевтични мерки при бъбречната колика характеризират принципите, които помагат при решаване на проблемите за хармония и партньорство: топлина, като израз на влечение и любов, отпускане на свитите в спазъм канали, като знак за отваряне и по-нататъшно развитие и накрая - подаване на течност, която допринася всичко отново да се задвижи и да потече.


Сподели с приятели:
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   84




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница