Министерство на околната среда и водите национален
СЪЩЕСТВУВАЩИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА УТАЙКИ ОТ ГПСОВ В БЪЛГАРИЯ
Изтегляне 2.28 Mb.
|
6СЪЩЕСТВУВАЩИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА УТАЙКИ ОТ ГПСОВ В БЪЛГАРИЯ6.1Употреба върху земеделски земиЗемеделието играе много важна роля в българската икономика. Наблюдава се смесица от култури, които принципно преобладават на обработваемите земи в източната част на страната и лозарство, животновъдство и диви пасища в планинските местности. В България съществува потенциал за диверсификация с алтернативни нехранителни култури, особено за биогориво, отглеждането на биомаса - култури с кратък цикъл на ротация (SRC) за производството на възобновяема енергия, и маслодайна рапица за течни биогорива. Дървесните култури с кратък цикъл на ротация, обикновено топола или върба, са възобновяеми и устойчиви енергийни култури, които могат да бъдат използвани за производство на топлинна или електрическа енергия или и двете. През 2009 г. е разрешено оползотворяването на утайки в земеделието на площ от 247,3 ha. Tези земи са разпределени на 146,6 ha царевица около София и 105,7 ha, засадени с кориандър, в Бургаска област. Докато разходните норми върху полетата с кориандър варират между 18 и 35 тона с.в. на хектар годишно, позволеното количество утайки за площите с царевица е между 48 и 52 тона с.в./ha за година (източник: МОСВ, 2012 г.) Tези количества надвишават до 16 пъти средните допустими стойности в Европейските страни, показани в Error: Reference source not found, и представляват риск за почвите и водите. Tаблица 9: Ограничения върху използваните количества утайки от отпадъчни води в Европейските страни9 (източник: „EcoLogic et al.“, 2009 г.)
В бъдеще пределните количества за употреба на утайки в България следва да бъдат намалени и съобразени с най-добрите практики за използване на утайки върху земеделски площи в Европа. Това налага въвеждането на определени законодателни промени. Както показва анализът по-долу, не наличието на подходящи земи поставя ограничения, а изискванията за мониторинг с цел намаляване риска за почвата и водата. Tова предложение се основава на следното:
През 2010 г. количеството на образуваните утайки в страната е 52 420 тона с.в. Използвайки тези данни, може да се изчисли специфичното количество утайки от отпадъчни води, използвани през 2010 г. на хектар за отглеждане на технически култури, което възлиза на 0,184 тона с.в. Ако се приеме средната пределно допустима стойност за употреба на утайки върху земи в Европа, която е 3,33 тона с.в. на хектар годишно, това означава, че са необходими общо 15,726 ha обработваеми площи, за да бъдат използвани в земеделието всички утайки. Прилагането на по-стриктни стандарти би увеличило необходимостта от обработваеми земи до 31,452 ha. Направеното изчисление показва, че оползотворяването на утайки от отпадъчни води в нехранителния сектор на земеделието, не би срещнало проблеми, свързани с недостиг на земи, въпреки възможността разходните норми да намалеят значително в сравнение с използваните в България в момента и въпреки регионалните различия по отношение на земеделието. Единственият проблем е липсата на гаранции, че същите земи ще бъдат използвани за отглеждането на нехранителни култури и в бъдеще. Следователно, рискът от трайно замърсяване напочвите не може да бъде пренебрегван. Документите, предоставени от различни експертни групи за съответните сектори, показват следните тенденции:
Приемайки тези бъдещи тенденции в изчисленията и пренебрегвайки качеството на утайките, резултатите биха се променили по следния начин: Количеството утайки на хектар обработваема земя за нехранителни култури ще се увеличи до 0,266 тона с.в. (2015г.), съответно, 0,219 тона с.в. (2020 г.). Земята, необходима, за да се осигури оползотворяване на утайките в земеделието, може да достигне 32,542 ha (предвид средните за Европа пределни стойности) и съответно 65,083 ha (ако се прилагат по-стриктни ограничения) през 2015г. , а през 2020г. - 37,337 ha (средното ограничение в Европа), съответно, 74,673 ha (ограничението в Германия). Това означава, че през 2015г. за оползотворяване на утайките в земеделието трябва да се осигурят само 8% от общата площ, използвана за отглеждане на нехранителни култури, а през 2020 г. това ще трябва да бъде едва 6.5%10. При тези условия се гарантира не само спазването на изискванията за безопасност, но и оползотворяването на утайките от отпадъчни води в земеделието до намирането на други начини на рециклиране на утайките осигуряващи максимална ресурсна ефективност.
Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Press -> Konsultacii -> 2014 2014 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба № н- 4 от 14. 09. 2012 г. За характеризиране на повърхностните води Press -> Емисии на вредни вещества и качество на атмосферния въздух емисии на вредни вещества Konsultacii -> Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации глава първа общи положения Konsultacii -> Инструкции за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за третиране на биоотпадъците Изтегляне 2.28 Mb. Сподели с приятели:
|
. Последната е използвана и при извършените по-нататък в този документ изчисления за предложената комбинация от методи за третиране на утайките от ГПСОВ в страната (вж. ↗ раздел 8.1)