Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Биологично разнообразие, флора, фауна
Изтегляне 5.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.5.2Фауна
- 2.1.5.3Защитени територии и защитени зони
2.1.5Биологично разнообразие, флора, фауна2.1.5.1ФлораСпоред геоботаническото райониране на България (по Бондев, 1997), СИР е разположен в Европейската широколистна горска област, като обхваща и части от Евроазиатската степна и лесостепна област, представени от растителност, характерна за Долнодунавската, Евксинската и Илирийската провинция. Долнодунавската провинция се характеризира с остатъчни ксеротермни гори от космат и виргилиев дъб, цер и отчасти благун. Почти навсякъде в участието на горските екосистеми участват келявият габър и мъждрянът, а при деградирането на горите са се формирали храстови ценози с доминиране на драката и смрадликата (Cotinus coggygria), както и тревни съобщества с преобладаване на садина, белизма, луковична ливадина и други ксеротермни тревни видове. В изграждането на растителната покривка на Евксинската и Илирийската провинция освен многобройните европейски и евроазиатски флорни елементи участват и по-специфични, включително балкански и български ендемични флорни елементи. Земите в Кардамския район са земеделски усвоени и остатъчните гори са малко, представени от космат дъб и цер, както и деградирани вторични гори от келяв габър. Добричкият район също се характеризира с усвоени за земеделски култури земи, като почти по цялата му територия съществуват остатъчни или отделни дървета от дръжкоцветен дъб и тревни съобщества, а в по-сухите участъци доминират ксеротермни тревни видове с участието на степни елементи. Фрагненският район се характеризира със смесени ксеротермни гори от цер, космат и виргилиев дъб с участие на мъждрян, келяв габър и др. В Каспичанско-Шуменския район има значителни остатъци от бивши гори от ксеротермни растения – цер и благун, по-рядко – космат дъб, като оляма част от територията му е заета от тревни ксеротермни екосистеми с участието на степни елементи. Основни доминанти в тях са садината, белизмата, луковичната ливадина и др. Районът на северното крайбрежие се характеризира с горска ксеротермна растителност с доминиране на цер, космат и виргилиев дъб, най-често с примес на келяв габър, мъждрян, а на места и сребролистна липа, и по-рядко – евксински флорни елементи като кримското зарасличе и др. В крайбрежията на долните части на реките и техните устия са разпространени лонгозни гори с доминиране на Fraxinus oxycarpa, на места с участието или доминирането на Ulmus minor, Populus alba, Quercus robur и Q. pedunculiflora, рядко на Alnus glutinosa и др., с участието на множество лиани, включително Smilax excelsa, Periploca graeca и др. От тревните видове в лонгозните гори в повечето случаи участва и евксинският вид Scilla bithynica. СИР е сравним по концентрация на застрашени растителни видове със Северозападния район. Според Регионален доклад за състоянието на околната среда през 2011 г., делът на горските територии в района е под средния за страната, като с най-малък дял е района на Варна (12,1%), следван от района на Търговище (25,9 %) и на Шумен (28,9%). От своя страна община Добрич констатира, че естествената растителност на територията й заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е съхранила само в онези места, които са по-малко годни за развитие на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета и групи от дървета говорят за предишно разпространение на обширни горски масиви. Унищожени са гори от вековни дъбове, габъри, брястове, лески и др. Сега преобладава културна и селскостопанска растителност. Характерни защитени природни местообитания в района са зараждащи се подвижни дюни, облесени дюни, отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, Понто-Сарматски степи, Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. и др. 2.1.5.2ФаунаСевероизточният район (СИР) е сравнително богат на представители на животинския свят. Обединяват се видове от 3 зоогеографски района: Дунавски, Черноморски и Старопланински. По Черноморското крайбрежие се усеща средиземноморското влияние и проникване на елементи от този тип фауна. Черноморският район обхваща ивица покрай Черноморското ни крайбрежие с ширина от 5 до 60 km. Този район е и най-богат на видове, предвид наличието на естествени влажни зони по Северното Черноморие. Тук се намират солените езера или тузли: Таук лиман, Шабленска и Балчишка тузла. Те са гнездовище и място за зимуване на много редки видове птици. Тук зимува почти цялата популация на червеногушата гъска и многохилядни ята от голямата белочела гъска. При редица групи насекоми средиземноморските видове преобладават над евросибирските и европейските. Видове от многоножките и насекомите се срещат само тук. Сред видовете гръбначни животни характерни и редки в този район са дългоопашатото и кавказкото попче, балканската чесновница, видрата и др. 2.1.5.3Защитени територии и защитени зониСевероизточен район е с нисък дял на защитените територии в страната – около 8%, сред които ПП "Златни пясъци" и ПП "Шуменско плато". Поддържаните резервати (сред които „Патлейна“, “Дервиша” “Моминград”, „Балтата“ и др.), са концентрирани предимно в района на Източна Стара планина (Върбишка и Камчийска планина) и само един от тях се намира по Черноморското крайбрежие. ПП „Златни пясъци“ се характеризира с дървесните и храстовите формации, които заемат около 90% от площта му. С най-голямо участие са смесените широколистни насаждения с преобладаващо участие на обикновен габър, цер и благун. Територията включва ценни и редки екосистеми с голямо разнообразие: лонгозен и сублонгозен тип; субсредиземноморски храстови екосистеми; находища на редки ендемитни и реликтни видове. На територията на природния парк са установени около 200 висши растения, като около 20 от тях се отнасят към категорията на редките, застрашените и защитените видове. Установени и описани за района на ПП ”Златни пясъци” са 14 вида едри и 27 вида дребни бозайници, 122 вида птици, 11 вида земноводни, 19 вида влечуги и 621 вида безгръбначни. От едрите бозайници в приложения II, III на ЗБР са включени 4 вида, а в ЧКБ 3 вида (златка, пъстър и степен пор). Всички установени видове прилепи са под закрилата на националното законодателство и на редица международни конвенции. От дребните бозайници 7 вида са включени в ЗБР. Три от видовете (хомяците) са включени в ЧКБ в категория „редки”, 72 вида от гнездящите птици са защитени, а 45 вида от гнездящите и мигриращи през територията на парка птици са включени в Директива 79/409/ЕЕС. Всички от земноводните видове са включени в приложение II, III на ЗБР. ПП “Шуменско плато” се характеризира с повече от 550 вида висши растения, от които над 120 вида лечебни растения. Обликът на растителността се определя от екосистемите, заемани от представителя на коренната дървесна растителност - мизийския бук и смесените съобщества широколистни гори, в които бука съжителства с обикновен и келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. Многообразието на тревната покривка е представено и от защитени, застрашени и редки растителни видове, някои от които включени в “Червената книга на България” като горска съсънка, давидов мразовец, пролетно ботуриче /циклама/, седефче, снежно кокиче, българско еньовче, източен миск, кавказка копривка, ленолистен целолист, степен пащърнак, червен хедизарум, щитовидна фибигия. Проучени и описани на територията на ПП са 11 рода и 20 вида - представители на сем. Орхидеи. Като цяло фауната е съставена главно от европейски, европосибирски и други северни видове, навлезли тук през кватернера. Птиците са най-многобройните обитатели от животинския свят на Шуменско плато. Установени са над 72 вида, от които 6 вида са записани в Червената книга на България. От тях 5 вида са застрашени: черен щъркел, голям ястреб, белоопашат мишелов, малък ястреб и бухал, а черният кълвач е от категория редки. Резерватите в СИР опазват най-разнообразни екосистеми – горски (резерват “Букака”), крайречни заливни гори (резерват „Камчия”) и дори морска акватория (резерват „Калиакра“). Предмет на техните цели за опазване са вековни гори от мизийски бук, лонгозни гори с находище на българския ендемит грудеста горва, застрашените от изчезване лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница, степни екосистеми с ендемични видове като калиакренско плюскавиче, калиакренска метличина и калиакренски игловръх, и др. Горските територии на резерватите са местообитание на редица бозайници като сърна, елен, дива свиня, лисица, дива котка, горска полевка, видра и др. Птиците са с изключително голямо разнообразие – само в района на резерва „Камчия“ са установени 258 вида птици, което съставя 66% от установените в България видове. Защитените местности на територията на СИР в зависимост от целта на обявяването си съхраняват различни ценни видове растителност, сред които: степна растителност, вековни дъбови гори от летен дъб и цер, блатно кокиче, червен божур, понтийска ведрица, момкова сълза и др. защитени растителни видове. Защитените местности ограничават антропогенното въздействие върху ценни биотопи, влажни зони, местообитания на защитени видове по ЗБР, редки растителни и други видове. Сред защитените местности единствено „Дуранкулашко езеро“, „Шабленско езеро“, „Блатно кокиче“ имат приети планове за управление. Сред защитените територии също има и такива, които са категоризирани като природни забележителности, но опазват ценни растителни видове, като напр. Природна забележителност „Находище на урумово лале“, където е единственото находище в североизточна България на този много рядък и защитен по ЗБР вид. По данни, поместени в приетия с Решение на Министерския съвет от 2012 г „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район 2011-2013 г”, площта на защитените зони в СИР е 57,1% от територията му. Защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна на територията на СИР са общо 38 на брой. Зоните, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:
Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 5.26 Mb. Сподели с приятели:
|