Рискови енергийни фактори

2.1.8Рискови енергийни фактори

• 
  60 % - на места с интензивно движение на моторни превозни средства, в райони прилежащи към пътни, железопътни и въздухоплавателни трасета;
  
• 
  20 % - в близост да промишлени и други локални източници на шум;
  
• 
  20 % в близост до обекти, подлежащи на усилина шумова защита в жилищни зони и вътреквартални улици със слабо шумово натоварване.
  

Данните, представени в таблиците по-долу, са на база проведени измервания от Районните здравни инспекции в Североизточен район във връзка с контрола на градския шум за периода 2007 – 2011 г.

В по-голяма част от населените места се регистрират значителни шумови замърсявания, най-силно изразени в урбанизираните територии – градовете с население над 100 000 души. Най-силно въздействие оказва транспортният шум - неговият дял е 80-85% от общото шумово състояние на градовете.

За периода 2006 – 2011 г. преобладаващи са шумовите диапазони 63–67 dB(A) при норма 55-60 dB(A). Характерно е задържането на високи шумови нива в диапазона 68-72 dB(A) във Варна.

В съответствие с изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие, Ръководство за добра практика за изготвяне на стратегически шумови карти и предоставяне на свързаните данни за шумова експозиция и др. действащи нормативни актове, през 2009 г. е разработена и приета стратегическа карта за шум (СКШ) на агломерация Варна. Тя представлява план – карта, върху която са нанесени шумовите нива от транспорта (автомобилен, железопътен и въздушен) и от промишлени дейности. Определени са и районите с констатирано превишаване на стойностите на показателите за шум, които могат да предизвикат вредно въздействие върху здравето на хората. Направените анализи потвърждават описаната по-горе акустична обстановка в града.

За шумовото натоварване на градовете допринася наситеността на градската територия с транспортни трасета и транспортни средства. Характерното разположение на промишлените зони - предимно обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на производствения шум върху гражданите. Битовият шум има различно въздействие в различните райони, като в жилищните квартали той е с по-високо ниво в извънработно време. Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районите, в които се извършва строителство, ограничен е по време и е с невисок интензитет.

През 2011 г. се забелязва влошаване на акустичната обстановка най-вече в зони, подлежащи на усилена шумова защита, прилежащи към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих и рекреация.