Списък на фигурите в текста:
Фиг. 1. Схема на разпространението на сероводорода в Черно море.
| 7 |
Фиг. 2. Структура на производството на риба в България (риболов и аквакултури) за 2005 г.
|
9
|
Фиг. 3. Морски улови по години.
|
10
|
Фиг. 4. Производство на аквакултури по години.
|
11
|
Фиг. 5. Улови от вътрешните водоеми по години.
|
13
|
Фиг. 6. Улови в река Дунав по години.
|
14
|
Фиг. 7. Издадени билети за любителски риболов по години.
|
18
|
Фиг. 8. Консумация на риба на човек по години.
|
19
|
Приложения:
Приложение 1:
|
|
Подробен SWOT анализ по подсектори.
|
57
|
Приложение 2:
|
|
Таблица 1. Роля на сектора рибарство и аквакултури в българската икономика.
|
64
|
Таблица 2. Приходи от различни дейности в сектора рибарство и аквакултури.
|
64
|
Таблица 3. Заетост в сектора рибарство и аквакултури по подсектори.
|
64
|
Таблица 4. Коефициенти на зависимост в рибарството в крайбрежните NUTS IV региони.
|
65
|
Таблица 5. Собственост на язовирите в България.
|
66
|
Таблица 6. Производство на риба в България за 2005 г.
|
67
|
Таблица 7. Улови на риба в Черно море по видове за 2005 г.
|
67
|
Таблица 8. Улови по видове в р. Дунав за 2005 г.
|
67
|
Таблица 9. Улови по семейства и видове във вътрешните водоеми за 2005 г.
|
68
|
Таблица 10. Производство на аквакултури (сладководни и морски) - 2005 г.
|
68
|
Таблица 11. Регистрирани стопанства за аквакултури (2005 г.).
|
69
|
Таблица 12. Сегментация на българския риболовен флот в Черно море по категория дължина, 2005 г.
|
69
|
Таблица 13. Сегментация на българския риболовен флот в Черно море по категория тонаж /GT/, 2005.
|
70
|
Таблица 14. Разпределение на риболовните плавателни съдове по NUTS III региони.
|
70
|
Таблица 15. Рибарски пристанища, селища и собственост на рибарските пристанища.
|
71
|
Таблица 16. Състояние на рибните ресурси в Черно море.
|
72
|
Приложение 3:
|
|
Фиг. 1. Разпределение на приходите от морски риболов, аквакултури, сладководен риболов и преработка на риба.
|
73
|
Фиг. 2. Съотношение на производството на риба по сектори в България.
|
73
|
Фиг. 3. Водна повърхност на язовирите по NUTS ІІІ региони.
|
74
|
Фиг. 4. Съотношение на уловите по видове в Черно море за 2005 г.
|
75
|
Фиг. 5. Съотношение на уловите на риба в река Дунав по видове за 2005 г.
|
75
|
Фиг. 6. Съотношение на уловите във вътрешните водоеми по семейства и видове за 2005 г.
|
76
|
Фиг. 7. Съотношение на производството на аквакултури по подсектори и видове за 2005 г.
|
76
|
Фиг. 8. Сегментация на българския риболовен флот в Черно море по категория дължина, 2005.
|
77
|
Фиг. 9. Сегментация на българския риболовен флот в Черно море по категория тонаж (GT), 2005.
|
77
|
Фиг. 10. Износ на продукция от аквакултури през 2005 г.
|
78
|
Фиг. 11. Внос на замразена скумрия през 2005 г.
|
78
|
Фиг. 12. Внос на замразено филе през 2005 г.
|
79
|
Фиг. 13. Консумация на риба на човек по години в България.
|
79
|
Фиг. 14. Защитени зони.
|
80
|
Фиг. 15. Доходи на заетите в подсекторите рибарство, аквакултури и консервиране.
|
80
|
Фиг. 16. Потенциални региони в страната, които ще се повлияят благоприятно от ос 4.
|
81
|
Фиг. 17. Цени на пазара за риба на дребно в лв., 2000 – 2004 г.
|
82
|
Фиг. 18. Цени на пазара за риба на едро в лв., 2000 – 2004 г.
|
82
|
Въведение
Партниращите си български държавни институции и обществени организации се споразумяха за стратегическите приоритети и цели на страната: до 2013 година България трябва да бъде конкурентноспособна страна с висок стандарт на живот, който се базира на устойчив социално-икономически растеж в процеса на пълна интеграция в Европейския съюз.
За постигнането на тези цели, България си постави две средносрочни стратегически цели:
-
да постигне и поддържа висок икономически ръст чрез динамична икономика, основана на високите технологии и в съответствие с принципите на устойчиво развитие;
-
да подобри качеството на човешкия капитал и да постигне работна заетост, приходи и нива на социална интеграция, които осигуряват по-висок жизнен стандарт.
За да бъдат осъществени гореспоменатите стратегически цели и заложената Национална стратегическа референтна рамка (НСРР), интервенциите до 2013 г. ще бъдат фокусирани върху следните стратегически приоритети (три тематични и един териториален):
-
подобряване на базисната инфраструктура;
-
повишаване на качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта;
-
насърчаване на предприемачеството, благоприятна бизнес среда и доброто управление;
-
поддържане на балансирано териториално развитие.
Заложените интервенции (в 7 Оперативни програми и 2 Национални стратегически плана и програми) за осъществяването на стратегията на страната са в следните области:
-
транспорт;
-
околна среда;
-
развитие на човешките ресурси;
-
развитие на конкурентноспособността на българската икономика;
-
административен капацитет;
-
регионално развитие;
-
техническа помощ;
-
земеделие и развитие на селските райони;
-
рибарство и аквакултури.
За извършване на интервенциите в областта на рибарството и аквакултурите се предвижда финансовата подкрепа от Европейкия фонд за рибарство (ЕФР). Тези интервенции са разработени, представени и формулирани в Националния стратегически план за рибарството и аквакултурите (НСПРА) и в Оперативната програма за рибарство и аквакултури (ОПРА).
НСПРА очертава представите, стратегическите цели и приоритетите за национално развитие, както и показва необходимите финансови ресурси и организационна структура за тяхната реализация. Предвид програмните процеси и управлението на Европейския фонд за рибарство (ЕФР), след 2007 г. ролята на НСПРА е да структурира и предостави възможността за стратегически избор съгласно националната политика за инвестиране, като осигури адекватно координаране и обезпечи финансово интервенциите (съфинансирани със средства от ЕФР).
I. Общо описание на сектор рибарство в България.
A. Географски обхват. Икономическо и социално състояние.
Секторът по рибарство и аквакултури има специфични позиции и роля в замеделието в България, и в националната икономика. Общият приход от рибарство и аквакултури прибавя към българската икономика около €14.3 млн. (табл. 1 и 2, приложение 2 и фиг. 1, приложение 3). Секторът по рибарство и аквакултури в България, включително преработката на риба има относително малък дял на национално ниво (0.38% от работната сила в страната), въпреки че осигурява висока работна заетост на регионално равнище, особено в крайбрежните райони, където представлява значителен дял от местната икономика. Има около 12 260 наети работници (2003 г.), от които 16% са жени. В подсектор морски риболов работят 3 430 души. Стопанския риболов във вътрешността на страната допринася значително за развитието на икономиката на регионално равнище – 1 620 наети работници. Производството на аквакултури осигуряват заетост на пълно работно време на почти 5 000 души, а преработвателната промишленост – на 2 230 (табл. 3, приложение 2). Трябва да се отбележи, че по-голяма част от работата в преработвателната промишленост (вероятно до 2/3) е сезонна. Също така е важно да се отбележи, че пропорциите на зависимост в рибарството в България (табл. 4, приложение 2) са от същия порядък, като тези в ЕС. Въпреки това са по-ниски от съществуващите в повечето страни от Европейски съюз, в които има области, занимаващи се основно с рибарство (обикновено 20% или 30% в райони NUTS IV в някои части на Гърция, Испания и Португалия).
Българската крайбрежната ивица на Черно море е с дължина 378 км. Териториалните морски площи на страната (до 12 морски мили) са 6 506 км2. Площта на континенталния шелф е 10 886 км2, а икономическата зона в Черно море – около 25 699 км². Черно море има специфични особености.
|
Фиг. 1. Схема на разпространението на сероводорода в Черно море.
| Поради големия приток на речни води, морската вода на Черно море е два пъти по-слабо солена (18‰), отколкото в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост около 35‰. Приливите и отливите са незначителни и се регистрират само с апаратура (3 до 8 см). Друга уникална характеристика на Черно море е наличието на сероводород в хоризонтите под 150-200 м дълбочина, обхващащо почти 90% от целия му обем (фиг.1). Наличието на сероводород и липсата на кислород под 150-200 м дълбочина, прави невъзможно съществуването на живи същества в този воден обем, с изключение на някои анаеробни бактерии.
Флората и фауната на Черно море се състои от около 292 вида макрофитни и 700 вида микрофитни водорасли, гъби и др. и около 3 190 животински вида. В него живеят около 125 вида риба (26 от тях имат търговска стойност). Основни и най-масово представени в уловите са били винаги пелагичните видове, които обитават откритите райони, но подхождат и в крайбрежната зона.
Някои от черноморските видове имат сезонен и/или миграционен характер. Други се отбелязват като “местни” (немигриращи) и са обект на целогодишен риболов:
-
местни (немигриращи) видове: цаца (Sprattus sprattus sulinus); калкан (Psetta maxima maeoticа); сем. Попчета (Gobiidae); морски кефал (Mugil cephalus); меджид (Merlangius merlangius euxinus); и др.
-
мигриращи видове: хамсия (Engraulis encrasicholus ponticus); сафрид (Trachurus мediterraneus ponticus); дунавска скумрия (Alosa pontica pontica); черноморска бодлива акула (Squalus acanthias); лефер (Pomatomus saltatrix); паламуд (Sarda sarda) и др.
-
молюски/ракообразни: черна мида (Mytilus galloprovincialis) и рапан/морски охлюв (Rapana thomasiana) и др.
Най-често обект на риболов в Черно море са дребни видове риби: цаца, хамсия, сафрид и меджид. Други риби са представени в по-малки количества в уловите са: кефал, акула и калкан. Към развитието на улова на тези видове България се опитва да добави и този на хищния морски охлюв Рапана (Rapana thomassiana).
По-голяма част от морския риболов е съсредоточен в териториални води (до 12 мили). Основните рибарски пристанища са Бургас, Варна, Созопол, Несебър и Балчик. Улов на риба се осъществява по цялото крайбрежие, а отглеждането на молюски е съсредоточено в централните и северни райони.
Общата площ на сладководните водоеми е 65 000 хектара. Тя включва естествените езера, вътрешните реки, р. Дунав, язовирите и рибовъдните стопанства.
Общата дължина на вътрешните за страната реки е 20 231 км с водна повърхност около 15 000 хектара. Характерни за повечето български реки са големите колебания на водното им ниво и поройният им характер през пролетта, в горните им течения. Условно реките могат да се разделят на пъстървова, пъстървово-мрянова, мрянова и шаранова зона, като границите между тях са размити. Те се обитават от повече от 50 вида и подвида риба. Реките имат основно значение за любителския риболов.
Високопланинските езера в България са предимно малки по площ, и не се отличават с богата обща биомаса, в това число и ихтиофауна. Обитавани са от характерни високопланински видове. Повечето от високопланинските ни езера попадат в защитени територии, като само в някой от тях е разрешен любителски риболов.
Останалите естествени езера се намират в равнините: повечето са край Черно море – Бургаско, Варненско, Шабленско, Дуранкулак и др.; край Дунав – Сребърна; няколко малки езера има и във вътрешността на страната. При големи засушавания крайморските езера се осоляват. Те се отличават се с топли води, с богата хранителна база и ихтиофауна. Част от тях също попадат в защитени територии. Имат значение основно за любителският риболов.
Дължината на р. Дунав в границите на България е 471 км. Река Дунав се отличава с най-богатата ихтиофауна в Европа (около 85 вида), като българският участък се обитават от около 65 видове риба. В р. Дунав се извършва любителски и стопански риболов.
Общата водна повърхност на язовирите в България е 63 664 хектара (фиг. 2, приложение 3).
Според водната си повърхност язовирите могат да бъдат разделени в три групи:
-
големи язовири
|
с водна повърхност > 200 хектара
|
средно големи язовири
|
с водна повърхност 20 – 200 хектара
|
малки язовири
|
с водна повърхност < 20 хектара
|
Големите държавни язовири (около 250, с обща водна повърхност 29 452 хектара) се използват комплексно – за напояване, енергодобив, като рибостопански обекти, като зони за отдих и др. Това многоцелево използване, обуславя големите колебания на водните нива и поради това понякога възникват неблагоприятни условия за водните организми. В тях са дефинирани зони за аквакултури, стопански и любителски риболов. Големите и стопански значими язовири (51 на брой според дефиницията в Закона за водите) се използват предимно за любителски риболов и развитие на аквакултури в садкови установки.
Малките и средно големи язовири се използват за стопански риболов, отглеждане на аквакултури и любителски риболов. Максималното производство на риба в язовири е постигнато през 80-те години и е 7 000 тона годишно (около 40% от общата продукция).
Язовирите и площите около тях са подходящи за организиране и развитие на риболовен туризъм и екотуризъм.
Използването на язовирите за производство на аквакултури е от изключително значение особено в районите NUTS IV. В тези райони има повече от 2 500 язовира, които могат да се използват за рибопроизводство (фиг. 3, приложение 3).
Разпределението на собствеността на язовирите в България е показано в таблица 5 на приложение 2.
Основната част от улова на българския флот е в Черно море (около 90% от общия улов). Риболовът в р. Дунав, във вътрешните реки, естествените езера и язовирите представлява около 10% от общия улов. Цялото производство на риба в България (улови и аквакултури) през 2005 г. е показано на табл. 6, приложение 2 и на фиг. 2, приложение 3.
Структурата на производство на риба в България има специфични характеристики. Като цяло производството на риба се определя основно от 2 фактора – стопански риболов и производството на аквакултури. Стопанският риболов се разделя в две главни групи – морски риболов (в Черно море) и сладководен риболов (извършван в р. Дунав и вътрешните за страната водоеми). Производството на аквакултури също са разделя в две основни групи – морско и сладководно производство на аквакултури. Виж фигура 2:
Фиг. 2. Структура на производството на риба в България (риболов и аквакултури) за 2005 г.
Стопанският риболов е особено важен за населението в черноморския район и по крайбрежието на р. Дунав, тъй като в тези региони се явява средство за препитание.
Улови от стопански риболов:
-
уловът в Черно море възлиза на 89,7% от общият улов на риба в България. Важно е да се отбележи, че уловът на морски охлюв Рапана представлява 47,7 % от целият улов в Черно море. От останалите 53,3% от улова в Черно море (улов на различни видове риба) 80 – 85 % представлява уловът на цаца (таблица 7, приложение 2 и фиг. 4, приложение 3).
-
уловът във вътрешността на страната е около 10.3% от общия за страната и представлява: улова в р. Дунав – 1.8 % и във вътрешните водоеми – около 8.5 % (таблица 8 и 9, приложение 2 и фиг. 5 и 6, приложение 3).
Производство на аквакултури:
Производството на аквакултури се състои от два различни подсектора – сладководно производство на аквакултури и морски аквакултури, които заедно представляват приблизително 13.8% от общото производство (таблица 10, приложение 2 и фигура 7, приложение 3).
Сладководните аквакултури са традиционно добре развит сектор, но има необходимост от преструктуриране на производството и въвеждане на нови видове с добри пазарни перспективи. Производството на екологично чисти продукти е друга перспективна възможност за развитие.
Морските аквакултури включват единствено ферми за отглеждане на молюски и възлизат на по-малко от 1.0% от общото производство. Все още в страната няма морски ферми за отглеждане на риба, въпреки че в близкото минало е имало успешни опити. Морските аквакултури имат добра перспектива за бъдещо развитие, което се нуждае от специални грижи и подкрепа.
Сподели с приятели: |