ГЛАВА 5 ТЕХНИКО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Съгласно получените резултати в глава III е установено, че една и съща дебелина на покритието може да се получи при различно съчетание на кинематичните параметри за съответните методи, което се отразява и върху себестойността на възстановените детайли Ето защо при определянето на разходите свързани със възстановяването на конкретни детайли е необходимо същите да се определят за граничните режими и да се приемат онези от тях, които осигуряват минимална себестойност. За целта са подбрани определена номенклатура детайли от земеделска техника, които работят в условията на абразивно и ударно абразивно износване и са със сравнително малък ресурс. Определянето на себестойността им е извършенo по следната методика:

1. 
   Избор на електроден материал според структурните характеристики на дадената повърхност подлежяща на наваряване;
   
2. 
   Въз основа на избраната размер на електродния материал се определят на кинематичните параметри на наваряване за разглежданите методи на наваряване;
   
3. 
   Определяне себестойността на 1 kg наварен метал за разглежданите методи на наваряване;
   
4. 
   Определяне на количеството наварен метал за един преход за граничните случай на разглежданите методи на наваряване;
   
5. 
   Определяне себестойността на наварения метал за един преход за граничните случай на разглежданите методи;
   
6. 
   Определяне на трудопоглъщането за спомагателните операции и разходите за заплащане на труда;
   
7. 
   Определяне на нормативната себестойност;
   
8. 
   Определяне на печалбата от възстановяването за един трактор.
   

Определените режими на наваряване са представен в табл. 5.1.

Трудопоглъщането за спомагателните операции и разходите за заплащане на труда е представено в табл.5.3.

Определянето на нормативната себестойност е представено в табл.5.4.

Печалбата от възстановяването на износени детайли с наваряване под слой от флюс и в защитна среда от въглероден диоксид е представена в Табл 5.5.