Мястото на душата



страница4/14
Дата14.03.2018
Размер2.08 Mb.
#62941
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

- търся си място под слънцето.

Последното, което чух за ханк/хал, бе, че се е самоубил. Когато по-късно имах възможност да се видя с жена му, тя ми разказа трагедията на техните брачни отно­шения, колко унил вил ханк и как се самоубил. Веднага след войната във Виетнам броят на самоубийствата сред ветераните бе значително по-голям в сравнение със самоубийствата сред обикновените хора. Така че твърде вероятно бе ханк също да е страдал от преживявания-та си във Виетнам Но все пак при него се наблюдаваше и влиянието на една по-често срещана движеща сила.

За ханк не бе присъщо да си задава задълбочени въпро­си за живота. Не се интересуваше от смисъла на свое­то съществуване върху тази земя, понеже това ви го заставило да промени начина си на живот, а това не му харесваше. Живееше, без много да размишлява, и един ден усети всепоглъщащата празнота и безпомощност.

Каква е връзката между живота на приятеля ми и първия закон на движението: „едно тяло в равномерно праволинейно движение ще остане в такова движение, докато не му въздейства някаква сила"? Какво се разви­ра под „равномерно праволинейно движение" по отно­шение на човешкия живот и каква е онази „сила", която променя това движение?

На вид животът на ханк не бе праволинеен Израс­нал във ферма в Кентъки, той става военен офицер, пътува на хиляди мили от дома си, оженва се за знаме­нитост и слага край на живота си. Липсата на съзна­телност в живота на ханк обаче е постоянен фактор. Нито опитът от детството, нито военната служба, нито бракът успяват да накарат ханк да обърне сери­озно внимание на по-дълбокия смисъл на своето съще­ствуване. Болките и радостите, преминали през него, не се отразяват върху начина, по който възприемаше себе си и бъдещето си.

Ханк не се опита да проследи случилото се в живо­та му до неговия корен. Тъкмо напротив, той се стра­хува да търси източника на нещата. В резултат на това животът му протича еднообразно неосмислен, еднообразно неосъзнат, от раждането до освобождаването от тялото. Той преминава през ситуациите, които вяха необходими за балансирането на енергията на ду­шата му, реагира на тях съобразно навиците, довити посредством кармата на душата си и средата, в коя­то се е родил, и с всяка реакция несъзнателно си създа­ва нова карма.

Състраданието, което ханк донася в този свят, крепеше много хора около него, включително и мен, но той не му позволява то да стане негов основен център. Той не прави усилие да се устреми към душата си. Прекарва живота си, опитвайки се да реализира стремежи-те на личността си, и се пристрастява към тези стремежи до такава степен, че дори не се опитва да ги про­мени. Ето как животът на ханк бе „тяло в равномерно движение", което никога не срещна „сила".

Каква е „силата", която ханк не срещна?

Грегъри бе вял, произхождащ от средната класа, образован мъж от североизтока. Детството му вило емо­ционално трудно и той израснал, изпълнен с гняв и огор­чение, свикнал да манипулира хората. Не беше способен да се сприятелява, а избухливият му нрав караше хора­та да го отбягват. Това още повече усилваше презрени­ето, което Грегъри изпитваше към живота и към други­те хора, но той не спираше да се запита каква роля иг­рае самият той в това, което се случва.

Когато най-сетне темпераментът му и неприятни­ят му характер принудиха жената, с която живееше, да го напусне, Грегъри изпадна в дълбоко страдание не само заради загубата, но и понеже разбра, че това събитие е повторение на един отдавнашен модел, при който той винаги страда - да бъде отхвърлян. Той твърдо реши да се изправи лице в лице с болката си и с този модел. Заживя в уединение и започна да търси в себе си дълбоките причини за своята болка.

Когато след няколко седмици се върна в света, как-то възгледите му, така и ценностите му се бяха проме­нили. Започна да омеква и малко по малко старите му маниери започнаха да изчезват. През следващите няколко години той стана по-чувствителен към околните. Цинизмът му отстъпи място на изявяващата се радост, гневът му се стопи. Централно място в живота му зае­ха другите хора. Сега животът му е плодотворен, а той черпи сили от добрините, които върши за околните.

Грегъри не стигна до тези промени без усилия. От един изпълнен с гняв и презрение човек, свикнал да мани­пулира, той стана мили внимателен, но това пътуване през болката изискваше огромна смелост. Въпреки всичко, като се отдаде на това търсене, той трансформи­ра живота си. От позицията на съзнанието на Грегъри равномерното движение на живота му е значително про­менено от решимостта да се изправи срещу болката, като на помощ идва и решимостта му да изгради нов начин за възприемане на света. „силата", която проме­ня „равномерното движение" в съществуването на Грегъри, е решението да подходи към живота съзнателно. Без това решение животът на Грегъри ви продължил като живота на ханк - по пътя на подсъзнателното, създаден от кармата и реакциите му спрямо извиканите от нея ситуации.

Нима можем да интерпретираме така първия закон за движението, който описва движението на едно физическо тяло при идеални условия? Нима когато се интер­претира по този начин, първият закон за движението не е просто метафора, която удобно ни служи да опишем една нефизическа динамика, една нефизическа движеща сила? Нещата са по-дълбоки от това. Законът е отражение в материалната действителност - в света на физическите обекти и явления - на една по-голяма нефи­зическа движеща сила, която функционира в нефизическите сфери. Това е физиката на душата. Когато наука-та и нейните открития се възприемат с овладяното от многосетивния човек по-висше ниво на логиката и на разбиранията, те разкриват същото богатство, ко­ето самият живот изявява навсякъде безспирно.

Възприятието на многосетивната личност не е накъсано. Многосетивният човек например вижда, че парадигмите, формиращи историята на науката, разкриват също една история на начина, по който нашият род е възприемал себе си на фона на вселената - птолемеевата астрономия отразява човека, който се смя­та за център на вселената; коперниковата астрономия отразява по-задълбочената и комплексна перспектива на човека, който се осъзнава като част от движението на вселената; нютоновата физика отразява човека, кой­то е уверен в способността да си да схване динамика-та на материалния свят посредством интелекта; тео­рията на относителностгпа отразява човека, който развира ограничената връзка между абсолютното и лич­ното възприемане на света; квантовата физика отра­зява човека, който започва да осъзнава връзките между своето съзнание и материалния свят.

С други думи, от гледна точка на многосетивния човек научните открития хвърлят светлина върху вътреш­ния и външния живот, върху физическите и нефизическите динамични сили. Едно от основните открития в оптиката например е, че вялото и черното не са цвето­ве като синьото, зеленото и червеното. Вялото е комбинация от всички цветове във видимия спектър на светлината, а черното е липсата на този спектър, а сле­дователно и на вялото. Казано по друг начин, вялото е интеграция на видимите лъчисти форми, а черното е липса на лъчение.

Какви нефизически движещи сили изяснява това откритие?

Ние свързваме вялото с чистотата, добротата и добродетелта Вялото е символ на положителната и за­щитна енергия. Обличаме героите и героините си в вяло. Вялото представя целостта на духа. Асоциираме Бог, божиите пратеници и рая с велия цвят. Рисуваме анге­лите в вели одежди. Черното свързваме със злото. В чер­но обличаме злодеите. То е символ на разрушението. Ко­гато стане голямо бедствие, казваме, че е настъпил че­рен ден. Черното символизира отчаянието, гнева и яро­стта, при които липсва любов, състрадание и прошка. Казваме, че човекът, изпитващ такива чувства, е в чер­но настроение.

С термина



„тъмната епоха" 1

назоваваме епохата, в която е липсвала „светлината на разума". Страданията на една раздвоена психика, на психиката без излъчване, са „тъмната нощ на душата". Наричаме дявола госпо­дар на мрака, а ада смятаме за място, където не прониква божията светлина.

Нима тогава възприемането на вялото като съвкупност или завършване, а на черното като липса е нещо, чиято валидност е ограничена до физическата страна на явлението вяла светлина и чернота? Не. Както езикът, така и митологията, религията и науката при­емат вялото като отражение на интегрираност, цялост или завършеност, а черното отразява тяхната липса. Многосетивният човек директно вижда, че всяка от тези представи отразява едно и също нещо.

Многосетивната личност вижда божествеността, господ, божествения разум или каквато и друга дума предпочита да използва за това като светлина. Вижда онези, през които вожественото протича съзнателно -хора като Христос, Буда и Кришна, като светли съще­ства, същества цялостни, единни и завършени. Следо­вателно в вялото от гледна точка на науката многосетивният човек вижда едно отражение в рамките на вре­мето, пространството и материята на целостта, единството и съвършенството на вечната божественост Вижда злото, гнева, отчаянието, разрушението и яростта като липса на светлина. Следователно в чер­ното от гледище на науката многосетивният човек виж-да отражение в света на физическите явления на незавършеността, на липсата на светлина.

Накъдето и да се обърне, многосетивната личност вижда едни и същи връзки, всяка отразяваща един и същ свят. Петсетивната личност не може да види нещата по този начин и затова нейната логика и разбирания не

Са така пълни. Природата на целостта и нейната липса, както и ефектът от тях не могат да се проумеят, кога­то физическите явления се изследват от личност, не­способна да види, че както физическите явления, така и връзките между тях са едновременно части и отражения на по-големите жизнени модели.

Незавършената личност живее в състояние на разкьсаност, също както отделните цветове и комбинациите между тях. Нераздвоената личност живее в състояние на цялостност, като вялата светлина. Лич­ността, която е загубила връзката си със своята душа, която е загубила източника на своята светлина, е способна да върши злини, които ние представяме с черното.

Онова, което наричаме зло, е липсата на светлина или при всички случаи - на любов. Когато говорим по­етично за светлината, ние я свързваме с чистотата, с прозрението и божественото вдъхновение. Както ще видим, този вид светлина не е просто поетична. Тя е истинска.

На душата може да й е трудно да следва пътя на светлината през цялото превъплъщение. Може да от-крие, че да се научи да живее в светлина е трудно начи­нание. Посредством решенията, които взема, докато е на земята - чрез избора на гнева вместо прошката на­пример или на порицанието вместо разбирането, душа­та натрупва отрицателна карма. Когато напуска тяло­то си, тя остава обвита от светлината, която е до­вила при престоя си на земята. Когато душата трябва да създаде нова самоличност, тя трябва да почерпи от този кладенец. Така тя ще създаде самоличност с повече ограничения.

Личността с по-ограничено съзнание ще е по-склон-на към онова, което наричаме зло, отколкото личност­та с по-широко съзнание. За първата личност изкушени-ята да тръгне по този път ще са повече. Всички души са обект на изкушения, но навлизането в магнитното поле

На страха ще се стори по-привлекателно за индивидите с ограничено съзнание, защото те няма да разберат каква е същината му. Те ще го възприемат като нещо друго, като нещо естествено за живота.

Ето защо е много важно да разпознаваме злото. Зло­то трябва да се разбере правилно - то е динамична сила, в която липсва светлина. То не е нещо, срещу което трябва да се борим, нито да бягаме от него, нито да го обявяваме за незаконно. Когато разберем, че злото е про­сто липса на светлина, ние автоматично ще посегнем към това, което наричаме светлина.

Светлината на съзнанието е равносилна на божествеността, на божествения разум. Там, където божественият разум липсва, върлува мракът. Просто на­стъпва тъмнина и ние се спъваме. Съществуването в мрака не е вечно. Всяка душа рано или късно ще бъде напълно просветлена. Душата, за която няма светли­на, винаги ще достигне до светлината, понеже във всеки един момент всеки от нас получава неимоверно голя­ма помощ. Както ще видим, има много светлина, която непрекъснато обгражда тази душа, макар и да не успява директно да проникне в нея. Дори душите, които упо­рито живеят в мрак, получават подкрепа. Те постоянно са насърчавани да насочат дори само една своя мисъл към светлината. Рано или късно те винаги успяват.

Да се разбере злото като липса на светлина не озна­чава, че не трябва да му обръщаме внимание.

Каква е най-подходящата реакция срещу злото?

Липсата се лекува с наличие. Злото е едно отсъствие и следователно не може да се изцери с отсъствие. Като мразите злото или този, който върши злини, вие допри­насяте към липсата, а не към присъствието. Мразенето на злото не помага за неговото намаляване, а за увелича­ването му.

Липсата на светлина кара личността да страда. Болезнено е. Когато мразите, вие си навличате страда-

Ние. Омразата към злото се отразява на човека, който мрази. Тя го превръща в озлобен човек, в човек, който се е разграничил от светлината.

Да развирате злото като липса на светлина не озна­чава, че трябва да станете пасивни или да не обръщате внимание на злините и озлоблението Ако видите напри­мер как тормозят дете или как потискат някакви хора, важно е да направите всичко възможно да защитите детето и да окажете помощ на хората, но ако в сърце­то ви няма състрадание и към онези, които тормозят и потискат - към онези, на които липсва състрадание, нима и вие не ставате като тях? Състраданието се събужда от сърдечните постъпки и от енергията на любовта и е устремено към тях. Ако въстанете срещу мрака, без да изпитвате милост, вие самите навлизате в мрак.

Да се развира злото като липса на светлина е едно предизвикателство към възприемането на силата като нещо външно. Нима една липса може да бъде поведена? Един лош човек може да бъде арестуван, но нима може-те да арестувате злото? Една престъпна група може да бъде вкарана в затвора, но нима злото може да лежи в затвор? Едно състрадателно сърце ви свършило повече работа в борбата със злото, отколкото една армия. Армията може да поведи друга армия, но може ли да над­вие злото? Състрадателното сърце се насочва право към злото - то може да хвърли светлина там, където тя липсва.

Да се разбере злото като липса на светлина изисква да осъзнаваме решенията, които вземаме, във всеки един момент - дали те ни водят към светлината, или ни отдалечават от нея. Това позволява да погледнем със състрадание онези, които вършат злини, дори онези, на чиито злини се противопоставяме, и така да се предпа­зим от лошата карма. Това ни позволява да видим, че мястото, от което ще започнем да изкореняваме зло-

То, е в самите нас. Ето го най-подходящия начин да отвърнем на злото.

По-висшето ниво на логиката и разбиранията, кои­то характеризират многосетивния човек, му позволяват да учи много по-бързо, отколкото петсетивният човек успява посредством информацията, предоставе­на от сетивата и обработена от интелекта. Достиг­нали сме пределите на интелекта. Изучили сме обхвата и дълбините на петсетивната реалност и сме открили ограниченията на външната сила и външната власт.

Следващата стъпка в нашата еволюция ще ни от­веде към многосетивността и природата на истинската сила.

Това изисква сърцето.

5

Интуиция


Главното усещане на много-сетивния човек е, че той не е сам. На многосетивния човек не му се налага да разчита единствено на своето възприятие и тълкуване на събитията, понеже той съзна­телно общува с други, по-развити форми на разума. Това не означава, че многосетивният човек е облагодетелстван и не му се налага във всеки момент сам да решава каква посока да поеме в живота си. Означава просто, че когато анализира възможните алтернативи и вероят­ния изход от тях и когато изследва различни части от

Своята същност, многосетивният човек има съзнате­лен достъп до състрадателна и безпристрастна помощ.

Петсетивният човек също не е сам, но той не осъзнава подкрепата, която непрестанно му се оказва, и за­това не може съзнателно да черпи от нея. Петсетивни­ят човек трябва да учи предимно от физическия си опит, а това отнема по-дълго време, защото учението по този начин трябва да премине през плътността на физическата материя. Човекът, който има нужда да се научи например на доверие, ще изпитва недоверие към околни-те. Това недоверие ще създаде недоразумения, а те ще доведат до напрежение и неприятни преживявания. Един петсетивен човек ще продължи да изпитва неприятни­те резултати от недоверието си, докато в този или в друг живот не разбере посредством взаимодействието си с другите какъв е източникът им и не вземе мерки срещу недоверчивостта си.

Ако човек не е способен да се доверява, той напри­мер грешно ще интерпретира думите и делата на околните. Ако една съпруга каже на своя съпруг, че трябва да отиде на събрание, макар да желае да е с него, а съпругът не й се доверява, той може да сметне, че тя се мъчи да го отблъсне или че работата й е по-важна за нея, откол-кото той. Недоразумението възниква поради неспособността на съпруга да приеме думите на жена си за вер­ни, от неспособността му да й се довери. Когато жена­та постоянно търпи недоверието на съпруга си, тя из­питва изненада, мъка, разочарование, гняв, обида и в края на краищата идва и отблъскването, което съпругът си е въобразявал Така посредством динамиката на недове­рието съпругът превръща най-големия си страх в дей­ствителност.

Загубата на съпруг или съпруга, приятел или колега, на когото не се доверявате, не е наказание за вашето недоверие. Тя е резултатът от това, че отказвате съзна­телно да разгледате в себе си въпроса за доверието. Това

Преживяване е резултат от неизменното ви решение да не се доверявате. Недоверчивият ще продължава да създава неприятни и болезнени ситуации, докато тези ситуации най-сетне не го доведат до проблема за дове­рието. Процесът може да коства пет болезнени преживявания, или пет живота, пълни с болка, а може ви и пет­десет, но в края на краищата тази пътека ще го доведе до големия урок на доверието и ще го преведе през него.

Същият е пътят при всяка черта от характера, ко­ято не е израз на състраданието и хармонията. Един гневен човек например ще създава неприятни, дори трагич­ни ситуации, докато не се изправи срещу гнева си и не го унищожи, понеже гневът блокира състраданието, любов­та и енергията на душата. Същото се отнася и за алч­ните, егоистите, използвачите и така нататък. Това е начинът, по който сме се разбивали досега.

Многосетивният човек учи много по-бързо от пет-сетивния. С помощта, която му се оказва, многосетивният човек може по-бързо да разбере смисъла на преживяванията си, това, което ги предизвиква, какво пред­ставляват те и каква е ролята на самата личност в създаването им. Той няма нужда да премине през двана­десет, двадесет или двеста болезнени преживявания, за да научи основните уроци на доверието, отговорност­та или смиреността. Това не означава, че многосетивните личности не попадат в болезнени ситуации, а оз­начава, че те са способни да учат по-бързо от петсетивните и затова по-бързо правят своя избор мъдро и с повече състрадателното

Не е задължително човек да чува гласове, за да бъде ръководен и да черпи от източниците на помощта, кои­то ни обграждат Напредналият многосетивен човек действително общува по този начин, но пътят към тази способност е изпълнен с радост и разбива усещането, че винаги имаме на разположение мъдро и състрадател­но ръководство, и ни показва как съзнателно да го изпол­зваме в живота си.

Как става това?

Петсетивната личност приема всеки импулс и про­зрение като свой, произлизащ от собствената й психика. Многосетивният човек знае, че това невинаги е вяр­но. Импулсите, предчувствията, внезапните прозрения и фините усещания са ни помагали в еволюционния път още от зараждането на нашия род. Фактът, че не при­знаваме истинския произход на оказваната ни помощ, е следствие от това, че възприемаме реалността само с пет сетива. От петсетивна гледна точка прозренията и предчувствията няма откъде другаде да дойдат.

От многосетивна гледна точка прозренията, инту­ицията, предчувствията и вдъхновението са послания от душата или от по-висши разумни същества, които помагат на душата в нейния път на развитие. Следова­телно многосетивната личност за разлика от петсетив-ната почита интуицията. Петсетивните хора смятат предчувствията за нещо странно. За многосетивните те са връзка с едно разбиране и състрадание, което е по-всеобхватно от нашето.

За петсетивната личност интуитивните прозре­ния и предчувствията идват неочаквано и на тях не може да се разчита. За многосетивната личност интуи­тивните прозрения са регистрирани в съзнанието й сиг­нали от един любещ помощник, който постоянно под-крепя и насърчава развитието й. Затова многосетивната личност се стреми врьзката й с тази водеща сила да е все по-осъзната.

Първата стъпка към това е да се осъзнаят чувства­та. Като следвате чувствата, ще стигнете до техния избор. Единствено чрез емоциите ще откриете силово­то поле на собствената си душа. Това накратко е човешкият преход.

Неспособният на доверие съпруг например сигурно е вил изпълнен с гняв, срам, възмущение или хлад към жена си, когато му е казала за събранието Ако можеше да

изпита чувствата си съзнателно, да се дистанцира от тях, да проследи как енергийните потоци протичат през тялото му, той ви се запитал: „защо новината за това събрание ми подейства така?" това ви му позволило да открие, че в действителност се чувства от­хвърлен, или смята, че за жена му събранието е по-важно от самия него.

Ако в този момент той се върне към думите на жена си, ще се сети как му е казала, че предпочита да е с него, но не може. Това ви му позволило да се запита: „защо то­гава съм толкова разстроен?", и така ви стигнал до отговора: „понеже не й вярвам, че наистина ви предпочела да е с мен". По този начин, като осъзнае чувствата си, без да си позволява подсъзнателно да действа под тяхно вли­яние, той ви стигнал до проблема с доверието.

След като проникне толкова дълбоко, той вероятно ви се запитал: „животът ми с моята съпруга подкрепя ли съмнението ми, че тя ме лъже?" ако отговорът е: „не, от опита си с нея съдя, че тя е честен човек", съпругът ще осъзнае, че неговите вътрешни изживявания не са вили свързани с жена му, макар нейните думи да са ги предизвикали. Това ви му позволило да види истинските наме­рения на жена си и чувствата му към нея виха се смекчи-ли. Тя ви се отнесла към него топло, като към обичан съпруг и нямаше да се обиди от ревността му.

Ако съпругът бе поел по този път, той нямаше да си провали следобеда, нито своя брак. Щеше успешно да се поучи от емоциите си и от въпросите, свързани с тях. Същия урок ви научил, макар и след доста време, посредством неприятните преживявания, причинени от липсата на доверие. В рамките на едно преживява-не той щеше да види резултатите от недоверието и от доверието.

Всеки въпрос, който човек си задава, например: „защо новината за това събрание ми подейства така?", „защо толкова се разстроих?" и „досегашният ми опит под-

крепя ли съмненията ми?", призовава за помощ. Всеки път, когато молите да ви се даде правилна посока, вие получавате напътствие. Всеки път, когато се питате: „как-ва е мотивацията ми?", вие молите вселената: „помог­ни ми да разбера", и помощта идва. Може невинаги да чувате отговорите на въпросите си, когато ги задава-те, а и отговорите невинаги ви се дават под формата, която очаквате, но те неизменно идват. Понякога от­говорът се появява под формата на чувство - чувство за потвърждение или чувство на отрицание, понякога под формата на спомен или мисъл, която в този момент ви се струва, че няма отношение към проблема. Понякога отговорът идва в съня, понякога го получавате благодарение на нещо. Което става на следващия ден.

Никой въпрос не остава нечут и без отговор. Пра­вилото е: „поискай и ще ти се даде", но трябва да се научите как да искате и как да получавате.

Интелектът не е предназначен да вреди, а да разши­рява възприятията, да им помага да стават по-силни и съвършени. Интелектуалният опит е знание. Знанието е сила и на всяко ниво на познание вие носите отговор­ност за начина, по който го използвате. Познанието, което просто влиза във вас, без някак да се обработи и използва в полза на другите, може да се окаже пагубно за вашето тяло. Кармичният дълг, създаден чрез преднаме­рената злоупотреба със знания, чрез съзнателно нанесе­ните физически и душевни вреди върху другите, е по-тежък, отколкото дългът, създаден от невежеството.


Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> -
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> -
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница