Мястото на душата



страница1/14
Дата14.03.2018
Размер2.08 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


МЯСТОТО НА ДУШАТА

Гари Зукав

(из обръщението на Гари Зукав към посетилите неговия нов сайт в интернет)

Животът ми е посветен на раждането на новото човечество. Това става сега в момен­та. Всички участваме в това събитие новото човечество се ражда в нас. Ние отваряме очи за нови възприятия и нови ценности. Те ни водят към нови цели. Новото ни възприятие е, че вселената е жива, мъдра и състрадателна. Тя е приятелски настроена, а не е като изпълненото с наси­лие безмилостно място, в което често пре­връщаме своята част от нея. Новите ни цен­ности са ценностите на душата - хармония­та, сътрудничеството, споделянето и уважението към живота. Новите ни цели са истинската сила - настройването на личността с душата - и планета без конфликти.

Вашата душа е нещо много по-голямо от вашата личност. Тя е вашата същност. Тя е съществувала много преди вие да се родите, и ще съществува, след като умрете. Започваме да развираме, че всичко, което извираме, кое­то създаваме и което преживяваме, е част от един учебен процес. Този процес спомага за еволюцията на душите ни. Това е основата на новия начин на възприемане, който преобразява живота на човека. Това е многосетивното

Възприятие - способността да виждаме и да усещаме далеч отвъд ограниченията на пет­те сетива. Нашият вид много бързо става многосетивен.

Този интернет сайт служи на потребностите на възникващото многосетивно човечество - жаждата за хармония, сътрудниче­ство, споделяне и почит към живота. Сегаш­ните социални структури не могат да задоволят тези нужди и затова те се разпадат. Ние сътворяваме техните заместители и сме седем милиарда творци...

Имаме толкова много, което да направим заедно.

Нека го правим мъдро, изпълнени с радост и любов.

Нека направим такъв човешкия живот.

С любов

Гари Зукав



„Когато енергията на душата се осъзнае, приеме и оцени, тя започва да пронизва живота на личността. Когато личността започне изцяло да служи на енергията на своята душа, това е истинската сила. Такава е целта на еволюционния процес, в който участваме, и причината за нашето съществуване. Всяко ваше сегашно и бъдещо изживяване на тази земя ви насърчава да хармонизирате личност­та с душата си. Всяко обстоятелство и си­туация ви дават възможност да изберете пътеката, която ще позволи на вашата душа да блесне, да й позволите чрез вас да изрази в материалния свят своята безгранична почит и любов към живота.

Това е книга за придобиване на истинска-та сила - хармонизирането на личността и душата, - какво включва това, как става и какво създава. За да се разбере всичко това, необходимо е да се осмислят неща, които изглеждат необикновени за петсетивния човек, но те стават естествени, щом разберете еволюцията - това, че петсетивното възпри­ятие е пътуване към многосетивното възпри­ятие и че не сме предвидени за вечна петсетивност."

Предговор

Докато пишех „танцува­щите учители по у ли" и години наред след това, отно­во и отново ме привличаха книгите на Уилям Джеймс, Карл Юнг, Венджамин Лий Уорф, Нилс Вор и Алверт Айнщайн. Многократно ги препрочитах. В тях откривах нещо осовено, макар едва по-късно да осъзнах какво точ­но е то: тези наши събратя вяха стигнали до нещо по-велико от онова, което може да се изрази на книга. Осъ­знали вяха повече, отколкото може да се изрази с езика на психологията, лингвистиката или физиката, и са

Търсели начин да споделят прозрението си. Към тях ме притегляше именно онова, което се стремяха да споде­лят посредством труда си.

Те са мистици. С тази дума вих ги нарекъл аз. Те не виха я използвали, но в себе си са знаели, че са такива. Опасявали са се, че връзката с хора, които не работят в рамките на научния модел, може да се отрази зле на ка­риерата им. Същевременно в дълбините на мисълта си всеки един от тях е стигал до прозрения, твърде голе­ми, за да бъдат ограничени от петте сетива. Трудовете им допринасят за развитието не само на психология­та, лингвистиката и физиката, но и на онези, които ги четат. Те са способни да променят хората, които се докосват до тях, по начин, неизразим с директните средства на психологията, лингвистиката или физиката.

Когато, връщайки се назад, осъзнах притегателната способност на тези книги върху мен, разбрах, че подбудите на тези мъже не са вили земните награди или уважението на колегите им, а фактът, че влагат умовете и души­те си в нещо, което ги отвежда на едно необичайно мяс­то. Там умът вече не може да произвежда исканата от учените информация. Попаднали вили в земята на вдъхно­вението, където интуицията навира скорост. Тогава те осъзнали, че съществува нещо повече от света на време­то, пространството и материята, повече от физическия живот. Те са знаели това. Не е вило от първостепен­но значение да го изразят с думи, понеже те самите не са владеели необходимите изразни средства, но все пак са го усещали и творбите им го отразяват.

С други думи, осъзнах, че онова, което в действи­телност е мотивирало тези мъже и много други, е едно велико прозрение, идващо отвъд отделната личност. Вече всеки един от нас по някакъв начин е привлечен към същото това велико прозрение. То е повече от прозре­ние. Това е една надигаща се сила. Това е следващата стъпка в нашето еволюционно пътуване. Сега човечеството, човешкият род, копнее да се докосне до тази сила, да се отърси от всичко, което пречи на чистия до­сег до нея. Най-значителната трудност при този процес е фактът, че още не са се родили думи, с които може да се подходи към тази нова, вечна по своята същност сила.

В този момент и час на човешката еволюция речникът и средствата, помагащи ни да изразим онова, ко­ето бленува да надхвърли религиозността и духовност­та и да заеме позицията на чистата мощ, копнеят да се родят. Нужно е да назовем с думи онова, което ние, като вид, сега за пръв път докосваме съзнателно. Трябват думи, които не са така мъгляви, за да може то ясно да се разбере в делата и възгледите на човешката раса, да се види ясно, да не е забулено във воали от мистерия и ми­стицизъм, а да се възприема просто като чистата мощ, която движи силовите полета на нашата земя. Надявам се тази книга да помогне в тази насока.

За да илюстрирам това, което сме, и онова, в кое­то се превръщаме, използвам термините „петсегпивен" и „многосетивен". Многосетивността не е по-добра от петсетивността. Тя просто е по-подходяща в сегаш­ния момент. Когато една система на човешкото възпри­ятие отмира, а друга изниква, старата система в срав­нение с новата може да изглежда несъвършена, но ако погледнем от перспективата на вселената, не става дума за сравнение между по-нисшето и по-висшето, а между ограничеността и възможностите.

Възприятията на многосетивния човек не са толкова ограничени, както възприятията на петсетивния човек. Те предлагат повече възможности за растеж и развитие и повече вьзможности да се избягват ненужни зат­руднения. Във всеки един случай противопоставям изживяванията на петсетивния човек с изживяванията на многосетивния, за да покажа разликите колкото се може по-ясно, но това не значи, че петсетивната фаза на на­шата еволюция, фазата, която напускаме, е отрицателна в сравнение с фазата, в която навлизаме - многосетивната. Петсетивността просто вече не е уместна по същия начин, както в миналото дошъл момент, в кой­то използването на свещи станало неуместно поради навлизането на електричеството, но това не прави све­щите отрицателно явление.

Кой сред нас е специалист в областта на човешките изживявания? Притежаваме единствено способността да споделяме помежду си възприятията, което в най-добрия случай ви помогнало на някой друг, тръгнал по своя път. Не съществуват специалисти в областта на човешките изживявания. Човешкото изживяване е изживяване със свое движение, мисъл и форма, а понякога и един експеримент със свое движение, мисъл и форма. Ние можем единствено да коментираме движението, мисъ­лта и формата, но тези коментари са с голяма стой­ност само ако помагат на хората да се движат грациоз­но, да мислят ясно и да оформят като художници мате­рията на своя живот.

Ние сме във време на дълбоки промени. Ще успеем да преминем през промяната по-лесно, ако виждаме пътя, по който пътуваме, целта си и самото движещо се тяло. Предлагам написаното в тази книга като прозорец, през който аз успях да съзра живота. Предлагам ви този про­зорец, но не казвам, че е необходимо да го приемете. Има много пътеки към мъдростта и сърцето. Това е нашето най-скъпо богатство, което ми носи най-голяма радост.

Много неща трябва да свършим заедно.

Нека ги свършим с мъдрост, любов и радост.

Нека ги превърнем в човешко изживяване.



Гари Зукав

1

Еволюция



Еволюцията, за която сме учили в училище, е еволюция на материалната форма. Пре­подавали са ни например, че едноклетъчните организми в океана са предшественици на всички по-сложни форми на живот. Рибата е по-сложна и следователно по-разви­та от сюнгера, конят е по-сложен и следователно по-развит от змията; маймуната е по-сложна и следова­телно по-развита от коня и така нататък, докато не стигнем до човека, който е най-сложен и следователно той е най-развитата форма на живот на нашата планета. С други думи, учили са ни, че еволюцията означава прогресивното развитие на организационната сложност.

Тази дефиниция е израз на представата, че орга­низмът, който е най-добре приспособен да контролира както обкръжабащата го среда, така и всички други орга­низми около себе си, е най-развит. „естественият подбор" означава, че най-развитият организъм в дадена сре­да е онзи, който е в края на хранителната верига. Спо­ред това определение организмът, който е най-способен да осигури собственото си оцеляване, най-пригоден да се самосъхрани, е най-развит.

Отдавна сме разбрали, че тази дефиниция на терми­на „еволюция" е неподходяща, но не знаем защо. Когато две човешки същества влязат в контакт, те от гледна точка на еволюционната си сложност са еднакво разви­ти. Ако и двамата са еднакво интелигентни, но същев­ременно единият е дребнав, подъл и егоист, а другият -великодушен и хуманен, казваме, че великодушният и ху­манен човек е по-развит. Ако един човек съзнателно жер­тва живота си, за да спаси друг, например хвърляйки се да защити с тялото си някого от куршум или от връхли­таща кола, казваме, че той действително е един от най-развитите сред нас. Знаем, че това е вярно, но то про­тиворечи на нашето разбиране за еволюцията.

Твърди се, че Исус е предсказал заговора срещу себе си, дори подробностите за това как приятелите му ще действат и реагират, но не е избягал от онова, което го очаквало. Цялото човечество е неумолимо оформено от силата и любовта на онзи, който даде живота си за дру­гите. Всички, които го почитат, и почти всички, които знаят за него, приемат, че той е вил един от най-разви­тите представители на нашия вид.

Докато в себе си развираме, че истински развито същество е онова, което цени другите повече, отколкото себе си и поставя любовта над материалния свят и неговите ценности. Трябва да съгласуваме разбирането

Си за еволюцията с това свое дълбоко разбиране. Важно е да направим това, понеже сегашната ни представа за еволюцията отразява еволюционната фаза, която напус-каме. Като изследваме това разбиране, ние ще преосмислим начина, по който сме се разбивали досега, и какво оставяме зад гърба си. Като размишляваме върху едно ново и по-широко разбиране за еволюцията, разбиране, което зачита нашите най-съкровени истини, можем да видим към какво еволюираме и какво означава то от глед­на точка на това какво усещаме, какво ценим и как дей­стваме.

Сегашната ни представа за еволюцията е резултат от факта, че до този момент сме се разбивали, изследвайки физическата реалност с помощта на петте си сетива. Досега сме вили петсетивни същества. Тази еволюционна пътека ни е позволила да видим основните принципи на вселената по конкретни начини. Чрез пет­те си сетива развираме, че всяко действие става при­чина за някакво последствие и че всеки резултат има причина. Виждаме резултатите от своите намерения. Виждаме, че гневът убива: отнема дъха - силата на жи­вота, и пролива кръвта - носителката на жизненост. Виждаме, че добрината е храна за душата. Осъзнаваме и чувстваме ефекта от един гневен поглед и от една усмивка.

Усещаме способността си да възприемаме нови зна­ния. Развираме например, че пръчката е оръдие, и виждаме по какви начини можем да я използваме. Тоягата, коя­то убива, може да се завие в земята за подпора на по-крив. Копието, което отнема живота, може да се из­ползва като лост и така да облекчи човешкия труд. Ножът, който прорязва плътта, може да се използва за разрязване на плат. Ръцете, които правят бомби, могат да градят училища. Умовете, които замислят жестокости, могат да мислят за това как хората да си помагат.

Виждаме, че когато делата в живота са изпълнени с почит, те се обагрят със смисъл и цел. Развираме, че ко­гато в действията няма почит, резултатът е жестокост, насилие и самота. Арената на материалното е едно великолепно поле за учене. Това е едно училище, в което, като опитваме различни неща, ние малко по малко разви­раме какво ни кара да се разбиваме и какво - да се сбива­ме, какво ни помага да растем и какво попарва растежа ни, какво храни душите ни и какво ги изтощава, какво носи желания резултат и какво не.

Когато физическата обстановка се разглежда един­ствено посредством петте сетива, струва ни се, че физическото оцеляване е основният критерий в еволю­цията, понеже не забелязваме друг вид еволюция. От тази гледна точка термините „естествен подбор" и „еволю­ция" ни се струват синоними, а физическото надмощие сякаш е белег за напредък в еволюционното развитие.

Когато възприемането на материалния свят е огра­ничено от петте сетива, страхът става основа на дей­ствията ни в материалния свят. Най-съществена изглежда властта над заобикалящото и над околните.

Нуждата от физическо надмощие води до съревно­вание, което влияе върху всички аспекти от живота ни. То се отразява върху отношенията между любовните двойки, между свръхсилите, между братята и сестри­те, между расите, между класите и половете. То разру­шава естествената склонност за хармония между наци­ите и приятелите. Същата енергия, която изпрати во­енни корави в персийския залив, изпрати и войници във Виетнам, както и кръстоносни походи в Палестина. Енер­гията, разцепила семействата на Ромео и Жулиета, е същата сила, която разделя семейството на черния съпруг от семейството на вялата му съпруга. Енергия­та, противопоставила Лий Харви Осуалд срещу Джон Кенеди, е вила и в основата на раздора между Каин и Авел. Братята и сестрите се карат по същите причини, кои-

То пораждат сблъсъка между големите корпорации - те се стремят към надмощие.

Силата да контролираш заобикалящото и околните е власт над онова, което може да се докосне, помирише, вкуси, чуе и види. Това е външна сила. Външната сила може да се придобие и изгуби като на стокова борса или на избори. Може да се купи и да се открадне, да се пре­хвърли и наследи. Тя се смята за нещо, което се взема от някой друг или от другаде. Когато един човек печели външна власт, приема се, че някой друг я губи. В резул­тат на това, че хората възприемат силата като нещо вън от тях, те стават жестоки и разрушават. Всички-те ни институции - социалните, икономическите и политическите - отразяват разбиранията ни за властта като нещо външно.

Семействата, както и различните култури, са или патриархални, или матриархални. Един човек„държи вла­стта". Още като малки децата научават това и то оформя живота им.

Полицията, както и армията са продукти на това възприемане на външната власт. Значката, ботушите, рангът, радиопредавателят, униформата, оръжието и бронята са все символи на страха. Хората, които ги носят, са страхливи. Воят се да навлязат в света, без да са защитени. Хората, които срещат тези символи, също се страхуват. Страхуват се от властта, която те представят, от онези, които се предполага, че пред­ставят тази сила, или и от двете. Полицията и армия­та, също както патриархалните или матриархални те семейства и култури не са сьщинският източник на на­шите представи за външната сила. Те са само отражение на начина, по който ние, цялостно и като личности, сме започнали да възприемаме властта.

Представата ни за силата като нещо външно е офор­мила и нашата икономика. Контролът над икономиките на цели общности и държави и транснационалната икономика на света са съсредоточени в ръцете на няколко човека. За да защитим работещите от тях, сме създали профсъюзи. За да защитим потребителите, сме създали правителствена бюрокрация За да защитим бедните, сме създали система за социални грижи. Това съвършено отразява начина, по който сме започнали да възприема­ме властта - малко хора я притежават, а мнозинство­то й служат като жертви.

Парите са символ на външната сила. Онези, които имат най-много пари, имат най-голяма власт над заобикалящото ги и над околните, докато хората с най-малко пари имат най-малка власт над заобикалящото ги и околните. Парите се печелят, губят, крадат, наследяват се, хората се борят за тях. Ако ни дават чувство за сигур­ност, образованието, положението в обществото, сла­вата и вещите ни също са символ на външната власт. Всичко, което се страхуваме да не загубим - дома, кола­та, красивото тяло, будния ум, дълбоката вяра, е символ на външната власт. Страхуваме се, че ще станем по-уязвими. Това става, понеже възприемаме силата като външна.

Когато властта се смята за външна, йерархията в обществените, икономическите и политическите структури, както и йерархията във вселената влизат в ролята на индикатори за това кой има сила и кой няма. Хората на върха сякаш имат най-много власт и следователно са най-ценни и най-неуязвими. Хората на дъното изглеждат най-слави и следователно най-уязвими. От тази позиция генералът е по-важен от редника, управи­телят - от шофьора, докторът - от служителката на рецепцията, родителят - от детето, а божеството -от поклонника си. Страхуваме се да не противоречим на родителите си, на шефа, на своя Бог. Всичките ни представи, че нещо е с по-висока или с по-ниска лична стойност, са в резултат на това, че възприемаме сила­та като външна.

В сърцето на всяко насилие лежи съревнованието за външна власт. Външната сила е също така втората печалба зад идеологическите конфликти като този между капитализма и комунизма, религиозните сблъсъци като тези между ирландските католици и протестанти, те­риториалното неразбирателство като това между ев­реите и арабите, както и семейните и брачните конфликти.

Възприемането само на външната сила разцепва психиката независимо дали се отнася до психиката на ин­дивида, на обществото, на нацията или на света. Няма разлика между една остра шизофрения и една световна война. Няма разлика между агонията на една изтерзана душа и на една изтерзана нация. Когато съпругът и съпру­гата се борят за надмощие,,движи ги същата сила, коя­то води хората от една раса в страха им от друга раса.

От такива подбуди ние сме изградили сегашните си възгледи за еволюцията като процес на все по-засилващата се способност на човека да господства над околната среда и над другите хора. Това определение отра­зява ограничеността ни, която се дължи на нашето пет-сетивно възприемане на физическия свят. Тя отразява съревнованието ни за външна власт, което се подхран­ва от страха.

След хилядолетия, изпълнени с взаимна жестокост от индивид към индивид, от група към група, сега е ясно, че несигурността, стояща в основата на понятието ни за външна сила, не може да се излекува от натрупването на същата тази външна сила. За всички е очевидно, не само когато гледаме новините и разгръщаме вечерния вестник, а и посредством собствените ни страдания като личности и като част от човешкия род, че при­емането на властта като нещо външно носи само болка, насилие и разрушение. Така сме се разбивали досега, но ще оставим това зад себе си.

Нашият по-дълбок разум ни води към друг вид сила, сила, която обича живота във всяка негова форма, сила, която не съди нищо по пътя си, сила, която усеща значе­нието и смисъла дори на най-малката подробност на земята. Това е истинската сила. Когато съгласуваме своите мисли, чувства и дела с най-висшата част от себе си, изпълва ни ентусиазъм, усещане за цел и смисъл. Животът е богат и наситен. Не ни спохождат язвителни мисли. Не си спомняме страха. Ние сме щастливо и интимно свързани със своя свят. Така изживява човек истинската сила.

Истинската сила се корени в най-дълбокия избор на нашата същност. Тя не може да се купи, наследи или на­трупа в запас. Естествено силният човек не е способен да превърне никого и нищо в своя жертва. Човекът, притежаващ истинска сила, е толкова могъщ, толкова на­дарен, че самата представа за използване на насилие сре­щу някой друг му е непонятна.

Еволюцията не може да бъде разврана правилно, ако не поставим в основата идеята, че ние сме по пътя към истинската сила, която е цел на нашето еволюционно развитие и на живота ни. Ние се разбиваме от съще­ства, търсещи външна власт, в същества, стремящи се към изконна сила. Изследването на материалния свят вече не е единственото средство за напредък. Този еволюционен подход и съзнанието, ограничено от петсетивното възприятие, вече не са подходящи за това, в кое­то ни предстои да се превърнем.

От петсетивни същества ние се разбиваме в многосетивни. Петте ни сетива заедно формират единна сетивна система, предназначена да възприемаме физи-ческата, материалната действителност. Възприятия­та на един многосетивен човек се простират отвъд материалната реалност и обхващат по-големите дина­мични системи, а нашата материална действителност е само част от тях. Многосетивният човек е способен

Да възприеме и да оцени ролята на нашата материална реалност в по-широката картина на еволюцията и динамиката, която е създала и поддържа нашата матери­ална действителност. Този свят е невидим за петсетивния човек.

Точно в този невидим свят се намира изборът на нашите най-дълбоки ценности. От перспективата на този невидим свят подбудите на хората, които съзна­телно са жертвали живота си за по-висши цели, не ни се струват непонятни. Обяснима е силата на ганди, а из­пълнените със състрадание дела на Христос могат да бъдат разбрани в своята цялост, което е невъзможно за петсетивния човек.

Всички наши велики учители са вили или са многосетивни. Те са ни говорили и са действали в съответствие с усещанията и ценностите, които отразяват по-голя­мата перспектива на многосетивното същество, затова техните думи и дела събуждат в нас осъзнаването на някои истини.

Съдейки от петсетивните си възприятия, ние сме сами в една материална вселена. От гледната точка на многосетивния човек ние никога не сме сами, а вселена­та е жива, съзнателна, интелигентна и състрадателна. Според петсетивния човек материалният свят ни е даден безусловно, озовали сме се в него по необясним на­чин и се борим за надмощие, за да оцелеем. От позиция­та на многосетивния човек материалният свят е една учебна среда, създадена съвместно от душите, които я обитават, и всичко, което става там, им помага да се учат. На петсетивните им се струва, че намеренията нямат никакъв ефект, резултатите от действията са единствено материални и не всички дела въздействат върху нас или околните. От гледната точка на многосетивния човек намерението, стоящо в основата на едно действие, е определящо за ефекта от него, всяко наме­рение въздейства както върху самите нас, така и върху

Околните, а резултатите от намеренията се прости­рат далеч отвъд физическия свят.

Какво имам предвид, като казвам, че съществува един „невидим" свят, в който се намира изборът на по-дълбокия ни разум? Какви изводи трябва да си правим, ако приемем, че съществува свят, който не може да се регистрира от петте сетива, но същевременно може да се опознае, изследва и разбере посредством други човешки способности?

Когато се зададе въпрос, на който не може да се отговори в общоприетите рамки на разбиранията ни, обикновено го класифицираме като безсмислен или го отхвърляме като неподходящ. Другият вариант е човекът, задал въпроса, да разшири своето съзнание, за да обхване и областта, от която може да се отговори на въпроса. Първите две възможности са най-лесният на­чин да се измъкнем от сблъсък с въпрос, който ни се стру­ва безсмислен или неподходящ, но търсещият, истинският учен ви си позволил да разшири обхвата на разбиранията си до степен, в която търсените отговори мо­гат да бъдат разбрани.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница