На министъра на околната среда и водите утвърждавам: министър
Изтегляне 0.77 Mb.
|
| ПРИЛОЖЕНИЕ
към Заповед №………………….. на министъра на околната среда и водите УТВЪРЖДАВАМ: МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ Методика за мониторинг на висши растения Българската висша флора (спорови и семенни растения) наброява около 3900 вида, принадлежащи към 906 рода от 159 семейства. ВИДОВЕ И МЕСТА ЗА МОНИТОРИНГ Обект на националната система за мониторинг на биологичното разнообразие са 196 вида висши растения от 62 семейства. От тях 6 вида са спорови растения – съответно 5 вида са представители на папратовидните растения и един вид е плаун. Групата на голосеменните растения е представена само с един вид, а на покритосеменните със 189 вида, като от тях 49 са едносемеделни и 140 двусемеделни. По отношение на биологичния си тип видовете определени за мониторинг се разпределят както следва: едногодишни видове – 11; двегодишни – 6; многогодишни – 156; храсти – 19; дьрвета – 4. Списъка с видове (латинско и българско име), места за провеждане на мониторинг, както и периода на наблюдение и приоритета за провеждане на монитринг са посочени в Таблица 1. ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИКАТА ЗА МОНИТОРИНГ Параметри на наблюдение При подбора на популационни параметри са взети предвид главно методическите указания на Заугольнова и др. (1993) и (Ryttäri & al., eds. 2003), Основните съображения са свързани с техническите възможности за по-широка приложимост към различни биологични типове, лесно и същевременно коректно отчитане на параметрите на терен. Възприет е подходът на “моментен” мониторинг в период от време на формиране на репродуктивни структури, което ще позволи освен присъствие или отсъствие на локалните популации да се събере информация за развитието и репродуктивния потенциал на вида. Полевият формуляр за набиране на първични данни включва параметри и информационни полета, които се отнасят до общи характеристики от административен и географски характер. Като специфични за висшите растения са следните информационни полета: флористичен район, GPS координати на популацията, отчетна единица, фенологична фаза, характеристика на местообитанието, площ на популацията, площ на находището, проективно покритие, плътност на популацията, наличие на инвазивни видове, потенциални заплахи и природни явления, взети мерки за опазване и възстановяване. Указания за събиране на данни и попълване на полевия формуляр Флористичен район. В това поле се отбелязва с “подчертаване” в кой флористичен район се намира наблюдавания вид. Отчетна единица. В това поле се записва каква отчетна единица е възприета при конкретния вид, т.е. какво се брои. Ако обект на мониторинг са дървета, храсти, храстчета, туфести треви или луковични растения, с ясно различаване на отделните индивиди, то те се преброяват. При растения с дълги пълзящи коренища и издънки, при които разграничаването на отделните индивиди е затруднено се регистрира отделно броят на вегетативните и генеративните издънки или други части. В полевия формуляр са посочени различни варианти на отчетна единица (дърво, храст, храстче, отделно тревисто растение, туфа, цветоносен стрък, вегетативни листни розетки, вегетативен летораст, генеративен летораст) като избраната се отбелязва с “подчертаване”. Фенологична фаза. В това поле се отразява в каква фенологична фаза се намира популацията на наблюдавания вид. Фенологичната фаза представлява етап от сезонното развитие, характеризиращ се с определени морфологични изменения, които протичат закономерно в определен срок. Основните фенологични фази са начало и край на вегетационния период (за първи признак се приема фенофазата набъбване на пъпките, следвани от начало на разпукване на пъпките, пълно разтваряне на пъпките, достигане на нормални размери на листата), развитие на репродуктивни органи (описват се фазите оформяне на съцветия от цветните и смесените пъпки, цъфтеж на мъжките и женски цветове-за двуполовите цъфтежът се определя по разтваряне на цветовете и появата на прашец, опрашване, оформяне на семенни люспи, поява на завръзи, оформяне на плодове, узряване на плодове/семена, опадане на зрели плодове/семена), начало на пожълтяване на листата (начало на есенен листопад, масово опадане на листата, край на опадане на листата) и период на опадане на листата. За акуратно и удобно записване на фенофазите в полето са представени варианти на фенофази и чрез подчертаване се отбелязва установената фенофаза на мониторирания вид. GPS координати на популацията. Определя се точното местоположение на наблюдаваната популация/находище като се отчита централна точка и координатите на най-малко четири характерни точки на находището се регистрират с GPS, така че да може да се опише полигон. Препоръчително е да се засекат най-отдалечените точки в посоките север-юг и изток-запад. Засичането на по-голям брой точки от четири е за предпочитане. При наличие на мозаечно-петниста структура на популацията е желателно засичането на координатите на основните популационни фрагменти - като се засича централна точка за всеки от тях. Характеристика на местообитанието. Този блок от информационни полета е свързан с характеристиката на условията на местообитание на вида в конкретното находище. От абиотичните условия се записват данни за надморска височина, форма на релефа, изложение, наклон, основна скала, почва, влажност. За по-точно определяне на някои от тези характеристики е добре, при възможност да се извърши предварителна справка като се ползват топографски, геоморфоложки, почвени и горски карти, аерофотоснимки и съпътсващата ги документация. При почевената характеристика се определя и степента на ерозия в находището. Ерозията (механично разрушаване и отнасяне на почвата под влияние на вятъра и водата) се оценява чрез интензивността на този процес. Възприети са и във полевия формуляр има три категории за степен на ерозия - неерозирано, слабо ерозирано, силно ерозирано. При оценката се използва информацията от различните карти, но на терена се прави визуално определяне на степента и вида на ерозията (площна или ровинна) и се отбелязва съответата категория с “+”. Много силна ерозия протича върху много стръмните и урвести брегове, силно разчленена територия с видими следи от ровинна и браздова ерозия, свлачища и сипеи, наносни легла. Силна ерозия се развива в средна и долна част на склоновете на пасища и орни земи с наклон над 100 , единични ровини и бразди в гори с пълнота до 0.3. Средна ерозия се наблюдава на пасища и орни земи с наклон под 100, в гори с пълнота до 0.6 с рядко срещащи се ровинни и ерозионни бразди. Слаба ерозия се наблюдава в гори с пълнота над 0.6; пасища, ливади и ниви, вкл. изоставени, на билата и в долините с наклон до 10о. Биотичните фактори в находището се характеризират чрез посочване на основния тип растителност и оценка за общо проективно покритие на растителността и съответно проективно покритие в % на дървета, храсти и тревни видове и посочване на видовия им състав. Записват се основните съпътстващи видове в растителното съобщество, като на първо място се отбелязват, тези които изграждат съобществото и доминират в него. Други редки и застрашени видове, които се срещат в същото находище се записват в полето “консервационно значими видове”. В полето “конкуриращи видове” се отбелязват тези видове, които имат преки или косвени (чрез абиотичната среда) взаимоотношения с наблюдавания вид и възпрепятстват неговото нормално развитие и разпространение. Площ на популацията. Този параметър дава информация за адаптивния потенциал и пространствената структура на популациите и показва заетата площ или размера на популацията (частта от земната повърхност, върху която има индивиди на наблюдавания вид). Мерната единица е хектар (ha). Площта на дадена популация/находище се определя, като очертанията им се приравняват към някаква геометрична фигура (правоъгълник, квадрат, трапец, кръг и т.н.) и се измерват параметрите (дължина, широчина, диаметър и т.н.), необходими за изчисляването на площта на тази фигура. Измерването става с ролетка, или чрез очертаване на полигон чрез GPS. Когато находището съответства на кадастрална единица (отдел, подотдел и др.) в горска или земеразделителна карта, площта на находището се определя въз основа на наличната информация. Когато индивидите в популациите на оценявания вид са разположени неравномерно и образуват отделни петна или групи в рамките на растителните съобщества, първоначално се определя площта на цялото находище на територията, на която се срещат негови индивиди, а след това се оценява и процентът от площта, зает от проучвания вид. За целта находището се разделя от паралелни и перпендикулярни маршрутни ходове, като по този начин то се разделя на отсечки от по 50 или 100 крачки, а в рамките на всяка отсечка се пресмята броят крачки, преминати по петното на проучвания вид. Подобни калкулации е целесъобразно да се извършват от двама души като единият прокарва маршрута и пресмята общата дължина на отсечката (50 или 100 крачки), а другият отбелязва само броят крачки в рамките на тази отсечка, които минават по “петното” на проучваното растение. Чрез сумиране на показателите, получени от всички отсечки на маршрутния ход, се изчислява процентът от площта, заета от популациите на проучвания вид, а след това се изчислява и общата площ на тези популации, разглеждани като едно находище. По този начин се определя процентът от площта, заета от популациите на изучавания вид, но не и процентът на проективното покритие (Виж. параметър Проективно покритие). Проективното покритие в рамките на всяко едно петно може да бъде различно. Плътност на популацията. Този параметър е свързан с пространствената структура на популациите и чрез неговото отчитане може да се отчита и тяхната динамика. Мерната единица може да бъде инд./m2 или съответната отчетна единица – туфи, розетки, стръкове и др. Преброяването и отчитането на вегетативни и генеративни индивиди или друга отчетна единица става отделно. Отделното отчитане на индивидите с репродуктивни структури (спорангии и сори, цветове, плодове и семена) дава възможност за оценяване на репродуктивния потенциал. При малочислени популации е целесъобразно преброяването на всички индивиди. При многочислени е добре да се използват временни отчетни площадки, които се проектират така, че да се обхване разнообразието на микросредата и на биотипове. При дървета и храсти, влизащи в състава на горски съобщества се препоръча пробните площадки да бъдат с размер 400 m2, а при тревисти и храстчета - 1 m2 или 0.25 m2. При малки по площ популации се избират 3-5 отчетни площадки. При по-големи по площ популации броят на площадките зависи от равномерността в разпределението на наблюдавания вид в рамките на съобществото и в по-малка степен от обилието му. При оптимални условия са достатъчни 15 площадки, докато при неравномерно разпределение на вида това число може да достигне до 50, но в повечето случаи са достатъчни 25 площадки с размер 1 m2. Размерът на отчетната площадка зависи от размера на възрастните екземпляри. Като достатъчен се определя размерът на площадката, при който върху нея се поместват не по-малко от 5 възрастни индивида на наблюдавания вид. За това при по-голямо количество по-малки отчетни площадки се получава по-голяма точност. Формата на площадката – провоъгълна, квадратна, кръгла няма особено значение. Отчетните площадки се разполагат равномерно на определено разстояние една от друга, така че по възможност да се обхване цялото находище. Те могат да се разполагат успоредно или перпендикулярно, диагонално или във формата на “плик”, през оределени метри (3, 5, 10, 20), независимо от това, дали на дадено място има или няма екземпляри от даден вид. На тези отчетни площадки без установени видове се записват 0 инд., но задължително се включват при изчислявене на средната стойност. Сумират се индивидите от всички отчетни площадки и се вписват съответния брой вегетативни, генеративни и общия брой индивиди от наблюдаваната пробна площ. Отчетните площадки не трябва да се разполагат субективно, като се избират “най-типични места”. Само в случаите, когато популацията представлява отделни петна, заемащи определен процент от площта, площадките се разполагат само в пределите на тези петна и не се разполагат върху места без наблюдавания вид.
В рамките на календарната година се провежда поне едно наблюдение. При видовете висши растения с явен цъвтеж, мониторинг е желателно да се проведе 2 пъти годишно. Веднъж по време на цъфтеж и веднъж след това. Наблюдение на конкретното находище се извършва всяка година.
За ефективна работа на терена са необходими следните помощни средства и материали:
Препоръчва се използване на едромащабни (1:50000, 1:25000 и 1:10000) топографски карти, карти от лесоустройствени проекти и картни материали от кадастрални земеразделителни планове. Таблица 1 Списък с видове, места за провеждане на мониторинг, период на наблюдението.
Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|