1.7.2. Установени нарушения на режимите:
-
Бракониерска сеч непосредствено до северозападната граница на биосферния резерват ”Баюви дупки-Джинджирица”. Тук биосферният резерват опира до площите на ДЛ ”Разлог”.
-
Не са спазени на много места санитарно-охранителните зони и изискванията към тях за водохващания и каптажи.
-
Нерегламентирано навлизане с леки автомобили и паркиране - в района на “Пикника”, хижа ”Бъндерица”, хижа “Вихрен”.
-
Строителство в ПР Безбог.
Одобрени проекти за изграждане
на допълнителни ски писти и
съоръжения:
“Банско – Шилигарника”
“Шилигарника - Бъндеришка поляна”
“Шилигарника – Платото”
-
Писта “Платото – Шилигарника”
-
Ски-влек “Балканиада”
-
Продължение на “Старата писта”
-
Ски-влек “Платото”
-
Ски-писта “Платото”
-
Детска ски-писта и влек в
м. Шилигарника
“вр. Тодорка - Бъндеришка поляна”
-
Седалков лифт “Бъндеришка поляна”
| Съществуващи ски писти |
|
Новопроектирани ски писти
и съоръжения
|
ХАРАКТЕРИСТИКА НА АБИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ
1.8. КЛИМАТ
1.8.1. Фактори за формиране на местния климат
-
Местоположение на парка според климатичното райониране на България.
Територията на НП Пирин е разположена в три климатични района (Ст. Станев ,1991).
Мелешевско-Пиринският нископланински подрайон – в него попада южната част на парка с надморска височина до 1000 м.
Подрайон на долината на р. Места – тук попадат източните и част от северните склонове на планината с надморска височина до 1000 м.
Планински климатичен подрайон – обхваща централната част на Пирин планина, където е обособен НП Пирин, и която има надморска височина над 1000 м.
-
Влияние на континенталния и средиземноморския климат върху формирането на местния климат.
Пирин планина попада в континентално-средиземноморската климатична област. Характерна е с чести и обилни валежи. Характерът на климата тук се определя най-често от средиземноморските циклони. Тяхното проявяване е най-голямо през късната есен и зимата. Лятото често е под влиянието на “азорският максимум”, поради което то е сухо и горещо.
-
Влияние на релефа върху климата в парка.
-
Нископланински пояс – с височина 600-1000 м, заема около 16% от общата площ на планината
-
Среднопланинският пояс – с височина 1000 – 1800 м, обхваща площ около 40%
-
Високопланинският пояс – с височина над 1800 м обхваща 44 % от общата площ на планината
Главните особености на климата в планината са понижението на температурите с увеличаване на надморската височина и увеличението на валежите. Спадането на температурата с надморската височина е по-добре изразено през лятото, което води до по-малки годишни амплитуди на температурата в сравнение със съседните котловини.
1.8.2. Елементи на климата
Числените стойности на характеристиките са определени по данните от наблюдения в общо 16 дъждомерни и метеорологични станции. От тези станции само 5 са разположени в очертанията на НП Пирин, от които 1 е метеорологична, а 11 станции са разположени извън парка, но в същата климатична област.
Годишната температура на въздуха се изменя от около 9-10 оС в нископланинската част, 5-7 оС в среднопланинската до 2-3 оС в най-високите части (Банско – 9,3 оС, Попина лъка – 7,1 оС, х.Вихрен – 3,5 оС).
Най-студен месец е януари - средна температура от около минус 2 до минус 5оС,
Най-топъл месец юли - средните месечни максимални температури през юли и август са около 20 оС на височина 1600 м и около 15 оС на височина 2000 м
Месечната амплитуда (разлика между средномесечната максимална и минимална температура) се характеризира със слабо сезонно изменение. Свободната атмосфера във височина и наклонът на терена са факторите, които възпрепятствуват значителното прегряване на въздуха през деня и силното му изстиване през нощта.
Годишният ход на температурната амплитуда е с минимум през декември и януари (когато облачността е най-голяма) и максимум през юли и август (когато облачността е най-малка).
В около 75 % от зимните дни се наблюдават температурни инверсии във въздушния слой до 2000 м надморска височина.
Годишните валежи се изменят в границите на 600-700 мм в нископланинските и до 1000-1200 мм в най-високите части. По-голямата част от валежите през зимата са от сняг, като на височина до 1000 м твърдите валежи са около 70-90 % от общия валеж, а в по-високите части - 100 %.
Таблица 9
Среден многогодишен валеж за метеорологични и дъждомерни станции в Пирин
за периода 1936-2000 г.
Пункт
|
Надморска височина в м
|
Среден многогодишен валеж в мм
| -
Кресна
|
180
|
470
| -
Г.Делчев
|
508
|
593
| -
Папаз чаир *
|
1400
|
721
| -
Банско
|
936
|
577
| -
Разлог
|
780
|
550
| -
Предел
|
1142
|
876
| -
Попина лъка*
|
1203
|
685
| -
х. Г.Делчев*
|
1600
|
676
| -
х. Дамяница*
|
1894
|
1003
| -
х.Вихрен*
|
1970
|
1050
|
Сподели с приятели: |