ИНОВАЦИЯ (OSLO MANUAL , OECD/EUROPEAN COMMUNITIES 2005)
Новосъздадените или значително подобрени процеси, продукти и услуги, разработени нови технологии и постигнатите нови научни резултати въз основа на създадено ново и/или адаптирано съществуващо знание и ноу-хау.
НАУЧНА ИНФРАСТРУКТУРА (Европейска пътна карта за научна инфраструктура, 2008, http://ec.europa.eu/research/infrastructures/pdf/esfri_report_20090123.pdf )
„Научна инфраструктура” са съоръжения, ресурси и свързаните с тях услуги, използвани от научната общност за провеждане на върхови изследвания в различни научни направления и се състоят от крупно научно оборудване или свързани инструменти, научно-базирани ресурси като колекции, архиви или структури за научна информация, инфраструктури, базирани на информационни и комуникационни технологии като ГРИД мрежи, компютри, софтуер и комуникации или всякакви други структури, които са уникални и могат да допринесат за постигане на изследвания на най-високо ниво. Тези инфраструктури могат да бъдат ситуирани на едно място ( например ядрени реактори, синхротрони) или разпределени ( организирана и обвързана мрежа от ресурси).
ИНОВТИВНИ КЛЪСТЕРИ (Общностна рамка за държавна помощ за изследвания, развитие и иновации, Official Journal C 323/1 of 30.12.2006)
Обединения между независими предприятия – иновативни стартиращи предприятия, малки и средни и големи фирми както и научни организации, тематично и географски обвързани и създадени с цел да развиват иновативни дейности чрез активно сътрудничество, споделяне на съоръжения, обмен на опит, знания и експертиза и по този начин допринасяйки за технологичния трансфер, кооперирането и разпространението на информация сред участниците клъстера.
МАГАЗИНИ ЗА НАУКА (проект SCIPAS, финансиран от Европейската комисия)
Структури, обикновено звена към университети, научни институти или неправителствени организации, предоставящи независима научна подкрепа в отговор на потребности, проблеми и въпроси на гражданското общество.
Магазините за наука: осигуряват на обществото необходимите знания и умения чрез изследвания и обучения; подкрепят и насърчават публичния достъп до науката и технологиите; създават партньорства с организации на гражданското общество; подпомагат връзката с политиците и образователно-научните организации; подпомагат активното включване на студенти и млади хора в работата за популяризиране на науката и технологиите.
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С КЛЮЧОВИ ЕВРОПЕЙСКИ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ В ОБЛАСТТА НА НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ
Европейски акт
|
Съответствие с задачи/мерки на Националната стратегия за научни изследвания
|
Необходимост от промяна или актуализация на Законодателството
|
ДИРЕКТИВА 2005/71/ЕО НА СЪВЕТА
от 12 октомври 2005 година
относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на
провеждане на научноизследователска дейност
|
Задача 1, Мярка 3 „Развитие на научния потенциал, чрез създаване на привлекателни условия за научна кариера, професионално израстване и квалификация и специализация на учените”
|
Транспонирана в българското законодателство и са разработени необходимите национални процедури за прием на учени от трети страни
|
Регламент на Съвета No 723/2009, за Правна рамка за Европейските инфраструктурни консорциуми (ЕРИК) от 25 Юни 2009
|
Задача 1, мярка 4 „Интегриране на българската наука в Европейското изследователско и университетско пространство”
Задача 3, Мярка 2 „Развитие на научни инфраструктура”
|
Директно приложение
|
Регламент No 294/2008 на Европейския парламент и Съвет за създаването на Европейски институт за иновации и технологии от 11 Март 2008
|
Задача 2 за изграждане на по-ефективна връзка между елементите на „триъгълника на знанието”
|
Директно приложение
|
Комюнике на Европейската комисия за приемане на Европа 2020: Стратегия за интелигентно, устойчиво и включващо развитие, COM(2010) 2020, от 3.3.2010
|
Целите на Националната стратегия за наука са съобразени с основните препоръки на европейската стратегия.
-
Предлага се поетапно повишаване на разходите за наука;
-
Въвеждат се приоритети, синхронизирани и с приоритетите на европейската стратегия като енергия
|
Няма
|
СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ И ТАБЛИЦИТЕ В ДОКУМЕНТА
Фигура 1
Динамика на БВП в млрд. долари на държавите от грапата на БРИК и Г-6
Фигура 2
Разходи за НИРД като % от БВП (2008 г.)
Фигура 3
Разходи и интензитет на нарастване на частните инвестиции в наука в България
Фигура 4
Разходи за НИРД като процент от БВП н ЕС-27 и България
Фигура 5
Структура на разходите за НИРД по източници на финансиране 2000-2009 г. - %
Фигура 6
Разходи за НИРД като процент от БВП по източници на финансиране ( публични и частни)
Фигура 7
Значение на публичните политики за подкрепа на НИРД в частния сектор в ЕС-27
Фигура 8
Докторанти във Висшите училища и научноизследователски институти
Фигура 9
Персонал, зает с НИРД при отчитане на преподаватели на основен трудов договор
Фигура 10
Брой научни публикации за периода 2000-2010 г.
Фигура 11
Брой, статии разпределени по тематични области
Фигура 12
Подредба на научни области, като % на реферирани публикации в тях спрямо общия брой публикации за периода 1998–2008 г.
Фигура 13
Финансиране за закупуване на научна апаратура от Фонд „Научни изследвания” за периода 2005-2008 г.
Фигура 14
Произведени патенти от службата за патенти и запазени марки на САЩ
Фигура 15
Износ от България на средно и високотехнологични продукти
Фигура 16
Износ на средно и високотехнологични продукти за България
Таблица 1
Привлечени средства от България по Пета, Шеста и Седма рамкови програми за периода 1999-2010 г.
Сподели с приятели: |