Насоки за тълкуване на ключови разпоредби на


Таблица 0 2: Примери за дейности по управление на отпадъците



Изтегляне 1.21 Mb.
страница4/7
Дата14.09.2017
Размер1.21 Mb.
#30200
1   2   3   4   5   6   7

Таблица 0 2: Примери за дейности по управление на отпадъците

Примери за дейности по управление на отпадъците

Оползотворяване: Състои се от под-категории за подготовка за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване. Моля, вижте под-категориите за примери.

Подготовка за повторна употреба: почистване, проверка и поправка на употребявани продукти, които са станали отпадък, така че да могат да се употребяват повторно. ( поправка на велосипеди, ,електрическо и електронно оборудване).

Рециклиране: употреба на отпадъци като суровини в производствения процес при производството на хартия, стъкло и метал, включително подготовка на отпадъците да изпълняват тази функция.

Друго оползотворяване: Оползотворяване на енергия (изгаряне и съвместно изгаряне, при които генерирането на енергия е основен резултат - в случай на съоръжения, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци, които са в съответствие с критериите, определени с помощта на формулата R1 за енергийна ефективност в приложение II към Рамковата директива за отпадъците);преработката на горива; насипване (включително например в солни мини). За всички тези операции е необходимо, да са изпълнени всички условия, посочени в член 3, (15) и член 13 от Рамковата директива за отпадъците.

Обезвреждане: Депониране (дори когато сметищен газ се използва за възстановяване на енергия); изгаряне и съвместно изгаряне, които не отговарят на критериите, за да бъдат определени като оползотворяване(в случай на съоръжения, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци, които не отговарят на определени критерии, с помощта на формулата за енергийна ефективност R1 в приложение II към РДО), насипни дейности когато не отговарят на дефиницията за оползотворяване.

    1. Определения, свързани със събирането на отпадъци

      1. Какво означава „събиране” и „разделно събиране”?

Член 3(10) от РДО дава определение за „събиране”: “натрупването на отпадъци, включително предварителното им сортиране и предварителното съхраняване с цел превозването им до съоръжение за третиране на отпадъци”.

Моментът на събиране е началото на всички процеси по управление на отпадъците, обхванати с Директивата. Съоръжение за третиране на отпадъци следва да се разбира предвид определението за „третиране” съгласно Член 3, параграф 14 от РДО, т.е. съоръжение, в което се извършват „дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяването или обезвреждането”.



Определение за „разделно събиране” е дадено в Член 3, параграф 11 от РДО като събирането, при което поток от отпадъци се разделя по силата на неговия вид и естество на отпадъците с оглед улесняването на специфичната обработка (вж. глава 4 по-долу за повече подробности).

      1. Какви са различните видове съхраняване, които РДО различава?

В съображение 15 от РДО се прави следното разграничение между различни видове съхраняване на отпадъци:

  • предварителното съхраняване на отпадъци до събирането им,

  • съхраняването на отпадъци до тяхното третиране, и

  • съхраняването на отпадъци като част от процеса на събиране.

Разграничението между термините е от значение, защото Членове 23 и 26 от РДО, съответно относно изискванията за разрешения и регистрация, ясно правят разграничение между събиране (включително временно съхраняване) от една страна и дейности по третиране от друга. Последните включват съхранение до дейности по оползотворяване/ обезвреждане, класифицирани като D 15 от Приложение I и R 13 от Приложение II към РДО.

        1. Предварително съхраняване на отпадъци до събирането им

Предварителното съхраняване на отпадъци до събирането им се случва на площадката на образуване. Това предварително съхраняване до събирането от площадката на образуване не е дейност по третиране на отпадъка съгласно D 15 от Приложение I (заедно с бележката под линия (***)) и R 13 от Приложение II (заедно с бележката под линия (****)) от РДО.

        1. Предварително съхраняване на отпадъци като част от процеса на тяхното събиране

Съгласно Съображение 16 от РДО „предварителното съхраняване”, което е споменато в определението на „събиране” (Член 3, параграф 10 от РДО) следва да се разбира като „съхраняване до събирането на отпадъците в съоръжения, в които отпадъците се разтоварват, за да бъдат подготвени за по-нататъшно транспортиране за оползотворяване или обезвреждане на друго място”. Това означава, че „предварителното съхраняване” е съхраняване в съоръжение, което е различно от площадката, където отпадъкът е образуван. Разграничението между предварителното съхранение на отпадъците до събирането им и съхраняването на отпадъците до тяхното третиране следва да се прави от гледна точна на целите на Директивата според вида на отпадъка, размерите му и периода на съхраняване и целите на третиране след събирането. Това разграничение се прави от Държавите-членки.

        1. Съхраняване на отпадъци до тяхното третиране

Съхраняване на отпадъци до тяхното третиране е съхранение в съоръжение, където отпадъците ще се подложат на дейности по обезвреждане или оползотворяване или тяхното съхранение на всяко друго място, различно от мястото на събирането, напр претоварна станция, би представлявало дейност D15 или R13. Съхраняване на отпадъци до тяхното третиране е операция за третиране на отпадъци в съответствие с D15 приложение I и R13 приложение II към РДО. Ако като общо правило, отпадъците се съхраняват в продължение на повече от три години, до времето на оползотворяването, или за повече от една година при предстоящо обезвреждзне, площадка за съхраняване на отпадъците се определя като депо за отпадъци в съответствие с член 2, (ж) от Директивата относно депонирането на отпадъци 1999/31 / ЕО.

      1. За кои дейности по съхраняване съгласно Директивата са необходими разрешения?

Съгласно Чл. 23 от РДО разрешения са необходими за дейностите по третиране на отпадъците, т.е за дейностите по оползотворяване и обезвреждане съгласно РДО. Не е необходимо разрешение за събиране на отпадъци и предварителното им сортиране и съхраняване, което се счита за част от събирането.

Съгласно чл. 26 на Рамковата директива за отпадъците, компетентните органи на държавите-членки са длъжни да водят регистър на тези организации или предприятия, събиращи отпадъци на професионална основа, които не са задължени да притежават разрешително.


При условие, че са спазени изискванията на чл. 23 от Рамковата директива за отпадъците, всяко разрешително, съгласно ЕС или на законодателството на държавите-членки може да се комбинира с разрешително по чл. 23, за да се избегне ненужна бюрократична тежест.

Съгласно Чл.24 от РДО Държавите-членки могат да освободят от изискването за разрешение в следните случаи:

а)Обезвреждане на неопасни отпадъци на мястото на производство. В такъв случай следва да се използва най-добрата налична техника.

б) Оползотворяване на отпадъци.

В тези случаи Държавите-членки трябва да определят видовете и количествата отпадъци, които могат да бъдат обхванати от освобождаване, както и метода на третиране, който трябва да се използва (Чл. 25 от РДО). Това освобождаване трябва да гарантира, че отпадъците ще се третират без да се застрашава човешкото здраве или да се нанася вреда на околната среда. В случаите, когато се изключват опасни отпадъци се определят допълнителни изисквания.


      1. За кои дейности по събиране съгласно Директивата се изисква регистрация?

Съгласно Чл. 26 от РДО регистрация се изисква за:

  • Организации или предприятия, които събират или превозват отпадъци по занятие;

  • Организации или предприятия, които са били освободени от изискванията за разрешение за оползотворяване/обезвреждане на собствения им отпадък на техни собствени площадки;

  • Търговци или брокери.

Регистрацията може да бъде в съответствие с всички действащи оперативни системи на държавите-членки. Когато е възможно, компетентните органи следва да използват съществуващи записи за целите на регистрацията. По отношение на събиране и транспортиране на отпадъци, формулировката "на професионална основа" означава, че организациите или предприятията извозват отпадъци регулярно.43 Съдът на ЕС в Tombesi case44,постановява че организации или предприятия, които събират или транспортират отпадъци на професионална основа, или които организират обезвреждане или оползотворяване на отпадъци от името на друг, когато не подлежат на разрешителен режим, се регистрират от компетентните органи ".

Примери за дейности по събиране на отпадъци, които обикновено се извършват по занятие и не изискват регистрация са: Събиране на отпадъци от ферми на договорна основа и по планиран маршрут и строителни фирми, събиращи строителни отпадъци и отпадъци от разрушаването на сгради.

Обратното, схеми за събиране на отпадъци, които не се извършват на професионална основа не подлежат на регистрация. В Съображение 17 от РДО са изброени примери за подобни схеми като напр. събирането на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките, схемите за обратно събиране в магазини за потребителски стоки и общински схеми в училищата.

Всяка дейност по събиране на отпадъци, която не се извършва по занятие се изключва (съгласно Член 20, параграф 2 от РДО) от изискванията спрямо опасните отпадъци съгласно Членове 19 (етикиране) и 35 (документиране) от РДО.

За повече информация и примери за най-добри практики за издаването на разрешения и регистрация, виж указанията на:

http://ec.europa.eu/environment/waste/framework/inspections.htm.


  1. Изключения от обхвата

    1. Предистория на изключенията, видове изключения съгласно РДО

Ревизираната РДО цели да внесе яснота за това какво попада и какво не попада в обхвата на Директивата. Изключенията в член 2, параграф 1, член 2 (3) засягат неща, които отговарят на определението за отпадък (вж. глава 1.1 по-горе), но поради различни причини не попадат в разпоредбите на РДО.

В сравнение с предходната Рамковата директива за отпадъците (Директива 2006/12/ЕО) изключения са променени и има добавени нови. Някои от изключенията са описани в тази глава.


РДО предвижда набор от регулаторни подходи към изключенията:

  • В Член 2, параграф 1, са изброени безусловните изключения от обхвата на Директивата;

  • В Член 2, параграф 2, са изключени отпадъци „доколкото попадат в приложното поле на други законодателни актове на Общността”. За сравнение с предходни законодателства, в член 2(2) е изяснено, че само законодателството на ЕС може да прави изключения45, но не и законодателството на Държавите-членки Член 193 от ДФЕС (предишен член 176 от Договора за ЕС) позволява на Държавите-членки да запазят или да въведат по-строги предпазни мерки. В Член 2, параграф 3, от РДО са изключени седиментите „без да се засягат други законодателни актове на Общността”. Тази разпоредба е обяснена в глава Error: Reference source not found.

Трябва да се прави разлика между изключенията и специфичните правила за отделните случаи и управлението на отделни категории отпадъци, съдържащи се в специфични директиви на ЕС, които се явяват допълващи РДО,както е предвидено в член 2, (4). Тези директиви относно дейностите по третиране на отпадъци или потоци от отпадъци допълват РДО. Всяка специфична директива има lex specialis статут спрямо РДО. В случаите, когато определенията в тези директиви се различават от тези в РДО (вж. напр. определението за „третиране” в Директива 2000/53/EО относно излезлите от употреба превозни средства или определението за „рециклиране” в Директива 94/62/EО относно опаковане на отпадъците), се прилагат определенията, съдържащи се в специфичните директиви46. РДО се прилага във всички случаи, които не попадат в обхвата на изчерпателна разпоредба, съдържаща се в определена директива.

    1. Изключения за земя (in situ), неизкопана заразена почва и сгради (Чл. 2(1) буква б) от РДО)

      1. Предмет и предистория

Член 2, параграф 1, буква б) от РДО изключва “земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и трайно свързани със земята сгради” от обхвата на РДО.

По своята същност “in situ” означава в първоначалното си местоположение; изключението засяга земята, почвата и сградите, които се намират на първоначалното си местоположение и не са увредени, например чрез разкопаване или събаряне.

Причината за това нововъведено в РДО изключение е решението “van de Walle”47, където СЕС е взел решение, че притежателят на въглеводороди, които са разлети по случайност и са замърсили почвата и подпочвените води, „се освобождава” от този материал. В резултат на това тези въглеводороди са класифицирани като отпадък, а оттам и почвата, която е била замърсена подлежи на режима, прилаган спрямо отпадъците. Това е породило дискусии за това по какъв начин да се съгласува законодателството в сферата на отпадъците с това в сферата на опазване на почвата. Според настоящата РДО такава замърсена почва се изключва от обхвата на РДО и към нея се прилагат мерки за защита на почвите.


      1. Как следва да се разбира термина „замърсена почва”?

Терминът „замърсена почва” няма определение в РДО или в друг законодателен акт на общностно ниво. Минимален критерий, който компетентните органи следва да прилагат при определянето дали почвата се счита за замърсена е дали тя проявява някое от „свойствата, които правят отпадъците опасни” съгласно Приложение III на РДО. Освен това терминът „замърсена” може да бъде изяснен чрез сравнение с противоположния термин „незамърсена почва” съгласно Член 2, параграф 1, буква в) от РДО. От формулировката на тази разпоредба-„незамърсена почва и други материали в естествено състояние”, може да се изведе, че по същество незамърсена почва е равносилна на чиста почва. При липсата на стандарти на ниво ЕС може да се направи отнасяне до националното законодателство относно почвите (където има такова) и да се определят вида и нивото на заразяване, при което една почва може да се счита за чиста почва.

      1. Примери за изключения съгласно тази разпоредба

  • Неизкопана почва под вътрешния двор на станция

  • Азбестови керемиди на покрива на сграда

  • Зелена площ преди застрояване.

    1. Изключение за изкопана земя и други материали в естествено състояние (Чл. 2 (1) буква в) от РДО)

      1. Предмет и предистория

Изключение съгласно Член 2, параграф 1, буква в) от РДО се отнася до “незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан”.

Причината за това изключение е фактът, че режимът на управление на отпадъците често е считан за неприложим спрямо този вид материал, дори и да е изпълнено определението за освобождаване.

Има три изисквания, за да бъде направено изключение от РДО. Материалът следва да бъде:


  • незамърсен

  • изкопан по време на строителни дейности

  • да е сигурно, че ще бъде използван в естественото си състояние за целите на строителството на същата строителна площадка.

Режимът за управление на отпадъците се прилага спрямо всеки използван в строителството материал, който кумулативно не отговаря на трите критерия. Разбира се, това включва възможността да се прецени дали може да отговори на критериите за страничен продукт и край на отпадъка (вж. глава 1.3. по-горе), както е отбелязано в Съображение 11 от РДО.

      1. Какво означава „незамърсена почва”?

По същество „незамърсена почва” се отнася до чиста почва или почва, която е равносилна на чиста почва (вж. глава 2.2.2. по-горе). Други материали в естествено състояние означава почви, камъни, чакъл, скали и др. Материалите, създадени от човека като бетон, или такива, който са видоизменени от човека, напр. дървен материал, не се изключват от обхвата на РДО.

      1. Примери за сигурната употреба на материал по смисъла на Член 2, параграф 1, буква в) от РДО

За да бъде изключен, изкопаният материал трябва да бъде използван в строителните дейности на строителната площадка. Сигурната употреба може да бъде изведена, например, от:

  • Строителни планове или проекти за дадения обект. Те могат да съдържат изчисления за изкопаните количества и дали ще има излишък или недостиг на този материал.

  • Условията на разрешенията за планиране.

  • Плановете за управлението на отпадъци при строителство и разрушаване, ако се изискват.

  • Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) за по-мащабните проекти.

      1. Какво означава „на строителната площадка”?

Обикновено строителната площадка се определя във връзка със съответсващото разрешение за планиране.

Примери за това какво се счита за „на строителната площадка” са:



  • Строителен проект за изграждане на 100 км магистрала, при който изкопаният материал от участък на строителство се използва в естествено състояние в същия участък на строителство.

  • Почва или друг материал, които временно са взети от строителната площадка и по-късно са върнати и използвани на строителната площадка за строителни цели (сама по себе си дейността по транспортиране не е от значение).

    1. Изключение за материали от селското и горското стопанство (Чл. 2, параграф 1 буква (е) от РДО)

      1. Предмет и предистория

Член 2, параграф 1, буква(е) от РДО изключва “фекална материя, ако не попада в обхвата на параграф 2, буква б), слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, които се използват в земеделието, лесовъдството или за производството на енергия от такава биомаса посредством процеси или методи, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве”.

      1. Фекална материя и връзка с изключението относно странични животински продукти (СЖП) съгласно Член 2, параграф 2, буква б) от РДО

Фекалната материя се състои от животински фекалии и урина в селското или горско стопанство. Тя не включва човешка фекална материя.

Изключването на член 2 (1) буква (е) РДО се отнася до фекална материя, само когато не попада в изключенията относно страничните животински продукти (СЖП) по член 2 (2) (б) РДО. Идеята зад тази структура е да се свърже недвусмислено изключението с условията представляващи изключение, а не (както също би могло да се тълкува параграфа), за да се създаде изключение от изключението. Това означава по същество, че СЖП по принцип са обхванати от изключението в член 2 (2) (б) РДО, с изключение на фекална материя в селското стопанство, която е обхваната от изключението в член 2 (1) (е) от Рамковата директива за отпадъците.



      1. Слама и други „естествени неопасни” материали

Съгласно изключението (без-) опасността на един материал е критерий, който подлежи на оценка; тя трябва да се оцени спрямо критерия, съдържащ се в Член 3, параграф 2 и Приложение III на РДО. Примери за материали от селското и горското стопанство, които могат да се считат за естествени и неопасни материали са:

  • Слама от жито и други посеви

  • Окосена трева

  • Естествена дървесина, отсечени дървета, дървени трески, дървени стърготини и др.

  • Друга биомаса.

      1. Процеси, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве

Определението в Разпоредбата “не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве” е приложимо спрямо целия параграф, т.е. за всяка употреба на дадените материали в селското и горското стопанство и тяхната употреба за производство не енергия.

Минималният стандарт срещу увреждане на околната среда или застрашаване на човешкото здраве е спазването на стандартите на европейското екологично законодателство.



    1. Изключение относно странични животински продукти (СЖП) (Член 2, параграф 2, буква б) от РДО)

      1. Предмет и предистория

Съгласно Член 2, параграф 2, бувка б) от РДО “странични животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1774/2002, с изключение на предназначените за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост” са изключени от РДО до токова до колкото те попадат в обхвата на този Регламент.

Моля обърнете внимание, че Регламент (ЕО) № 1774/2202 е отменен, считано от 4 март 2011 г. с Регламент (ЕО) № 1069/2009 относно СЖП. Съгласно Член 54 параграф 2 от Регламент 1069/2009„Позоваването на Регламент (ЕО) № 1774/2002 се счита за позоваване на този Регламент и следва да се чете съгласно таблицата за съответствие в Приложението.”

С Регламент (ЕО) № 1069/2009 относно СЖП се цели изключването на мъртвите животни (различни от тези, които биват заклани като годни за човешка консумация)и друг бракуван материал от животинската хранителна верига и постигането на безопасна преработка и обезвреждане на страничните животински продукти, произвеждани в рамките на Съюза. Съгласно Регламента относно СЖП единствено животински материали, които са годни за консумация от хората след ветеринарен контрол могат да бъдат използвани за производство на храна. Част 4 от Регламент 1069/2009 относно СЖП различава три категории материал (като материалът от категория 1 е най-рисков) и задава ясна система за третиране на всяка категория.


      1. Основен подход и контра изключение относно СЖП, предназначени за третиране като отпадък

Намерението беше да се изясни в новата РДО обхвата на законодателството за отпадъците по отношение на СЖП, които са предмет на регламента за СЖП, на основание, че трябва да се избягва дублирането на норми и че СЖП следва да бъдат изключени от приложното поле на Рамковата директива за отпадъците, когато те са предназначени за употреби, които не се считат за дейности, свързани с отпадъци (виж съображения 12 и 13 на РДО).

Следователно СЖП по смисъла на Регламента относно СЖП се изключват, но изключването съдържа контра изключване за тези СЖП, които са предназначени за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост, тъй като това са типични дейности по третиране на отпадъци с риск за околната среда, които следва да бъдат контролирани съгласно законодателството в сферата на отпадъците. По своята същност това означава, че определянето дали едни СЖП, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1069/2009 подлежат на законодателството в сферата на отпадъците зависи от начина, по който се процедира с тях.



В практиката понякога е трудно да се прецени дали един материал попада под режима на СЖП или влиза в обхвата на законодателството в сферата на отпадъците. Резултатът от една подобна оценка може да има множество последици, започвайки от въпроса кой е компетентния орган в Държавата-членка. Като пример по-долу е описан подходът при кухненските отпадъци.

      1. Пример с кухненските отпадъци


Изтегляне 1.21 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание