Невероятни разкази за един съвременен българин от Алеко Константинов

му пред един шкаф с книги. Бай Ганьо се хили насреща му:

- Хи, хи, хи, работите ли, работите ли? Хи, хи, хи! Чакай, рекох, да

надникна. Работете си, нищо, аз пак ще затворя.

Иречек го гледа зачудено, без да му мине през ума причината на това

своеобразно любопитство.

Обедът готов. Минуват в обедната стая и сядат около трапезата:

родителите на Иречека, сестра му, бай Ганьо и той. Бай Ганьо, преди да почне

обедът, начева да се кръсти, хем се усмихва, с което иска да покаже на

стопаните, че той не е от онези простите хорица и не че дотам вярва, ама все не

е лошо (с дявола сме добре, какво бива и на господа малко тамян да покадим - за

зор заман).

- Аз съм леберал, от лебералната партия - пояснява той, - ама

сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора сме... Това какво е, супа

ли е? А, аз обичам супа. Чорбата е турско ядене. И ний сега повече супа ядем.

Ах, пърдон, извинете, оцапах ви бохчата... Ц... ц... ц... Тюх да се не види!...

Увлечен от желание да се препоръча за цивилизован човек, бай Ганьо не

можа да поеме право чинията със супата, която му подаде стопанката, и изля доста

от нея върху масата и додето да му попречат, той събра една част с лъжицата и я

изсипа в чинията си. Стопанката не искаше да му позволи да яде от тая супа, но

той от деликатност загради чинията си с ръце и не искаше да му я меняват.

- Аз имам чушки в дисагите си - съобщи ненадейно бай Ганьо. Той гореше

от желание да си разтрие една чушчица от дребните в супата, която се показа

съвсем бледна за неговия стомах, но се стесняваше да извади чушки, да не го

помислят за простак, та искаше по-напред да сондира стопаните.

- Да? Имате чушки? - обади се Иречек.

- Как не, нося си аз чушки; нали знаете, "България майка мила" не може

без лютичко - казва иронически бай Ганьо и без да чака повече, скача от стола,

спуска се в кабинета, домъква дисагите си, прикляква над тях гърбом към

стопаните и донася на трапезата две чушки.

- Две стигат за петима ни, страшно са люти - заявява той, като изтърсва

половина чушка със семките в чинията си и остатъка любезно предлага на

стопаните: - На, заповядайте, разтрийте си, хе, хе, хе, по български! Не, не,

разтрийте, слушайте мене и ще видите какво нещо е. Е, вий знайте: насила хубост

не става. Чакайте аз да си разтрия, че да ви покажа какво се вика супа.

И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един

непривикнал човек би се отровил. И почна да сърба; ама сърба българинът, не се

шегува, триста псета да се сдавят, не могат го заглуши. Едри капки пот му

замрежиха челото и като че се стремяха да рукнат в чинията му. Бай Ганьо сръбне

веднъж откъм върха на лъжицата, остави лъжицата и затисне лютата влага с два-три

залъка хляб; пак вземе лъжицата, сръбне супа, смръкне с носа си навътре и пак

два-три залъка хляб.

- Я ми подайте още едно късче хлебец. Вий съвсем без хляб ядете - учудва

се бай Ганьо. - На българията дай хляб; ние много хляб ядем; да не се хваля, ама

с таквази чорба, пърдон, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа.

Бас не държаха, но и без това бай Ганьо унищожи доста хлебец.

- Туй винце отде го вземате - любопитствува бай Ганьо, не че го

интересува отговорът, а така, да намери предлог за още някоя чашка.

- Купуваме го - отговаря стопанинът, - добро ли е ?

- А-а! Чиста стока! Купувате го, а? Я подайте шишето насам. Каквото се е

запалил стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише,

ще зацвърчи отвътре. Ех, у нас винце, половин лев оката, като му светнеш една

окица - тука ли си!... А, оригнах се, прощавайте: туй малко просташко пада, ама

пърдон, човещина, не можеш да го задържиш!...

Обедът у Иречека благодарение на бай Ганя излезе доста оживен. Кафе им

поднесоха в приемната стая. Бай Ганьо в благодарност за вкусния, а главно сития

обед, иска да почерпи стопанина с една цигара тютюн и как да се случи тютюнът му

в дисагите. Право казано, табакерата беше в джеба му, но трябваше да намери

предлог да понавести дисагите, не може той да си остави мускалите така у чужди

хора, всичко става на тоя свят.

Бай Ганьо не ще и да чува отказването на стопанина да запуши от тютюна

му: "Как тъй, джанъм, хич може ли да бъде български тютюн да не запуши човек!"

Запуши бай Ганьо и почна с наслаждение да сърба кафето. Ето кое се казва

сърбане!... Да се намираш в таквози приятно настроение, да минеш с един

събеседник цели часове, да си в стая, дето никой няма да чуе какво приказваш, па

и да чуе, няма да те разбере - при тия благоприятни условия да се сдържиш и да

не заприказваш за политика, това е вън от силите на бай Ганя. Не може да се

сдържи той, изля си душата:

- А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли

си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги

разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш,

алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма

някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са

маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да

сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в

съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата! Па и мене нали ми

се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара

натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка - дявол не може те

избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам...

Иречек едва ли се е съмнявал, че гостът му разбира "тия работи".

--------------------------
БАЙ ГАНЬО НА ГОСТИ

Бай Ганьо, като се убеди окончателно, че няма възможност да се настани у

Иречека на квартира, дигна си дисагите, без да чува увещанията на стопанина да

ги остави у дома му, додето си намери помещение, и тръгна, съпроводен от

слугата, за ,,Narodny Kavarna" - кафенето, в което се събират българите

студенти. Беше вече седем часа, когато той влезе в кафенето с дисагите в ръка и

с калпака на главата. Иди, че не го познай кой е и откъде е! Отляво на входа,

около една маса, седяха няколко студенти българи.

Един от тях видя входящия съотечественик и сбута другите: "Българин,

българин!" Всички се обърнаха в момента, когато бай Ганьо спря един келнер,

носещ поднос с кафета, и като се стараеше колкото е възможно повече да изкриви

българските думи, за да ги направи понятни за чужденеца, попита с висок глас:

"Дека овде български малчики?" - и придружи въпроса с движение на главата и

свободната си ръка. Дружен смях от лявата страна прекрати недоумението на

келнера. Бай Ганьо се обърна и позна своите черноокички, чернокосички., сгушени

съотечественици.

- О-о! Добър ден! Тука ли сте биле? - извика той от сърце, сложи

дисагите и почна да граби ръцете на студентите. - Какво ме гледате? Не бойте се,

българин съм... Я ми направете място да седна.

- Как ви казват, господине - полюбопитствува един от студентите.

- Мене ли? Защо питаш? Ганьо Балкански. Донесох във вашата Прага малко

гюлово масло - ей го тука в дисагите.

- Тъй ли? - извика в патриотически екстаз един от по-младите студенти. -

Я дайте да го видим.

Той наистина беше чувал само за розово масло.

- Какво ще му гледаш, масло като масло - отговори бай Ганьо, - то не е

за вас. Оставете вий маслото, па ми кажете друго: де да се настаня ? Бях сега у

бай Иречека...

- Тъй ли? - извика пак екзалтираният студент.

- Как "тъй ли"? Че защо да не му отида? Отидох - мисля, ще си покаже

човещината, ще ме покани у тях на гости. Тая вяра! Тясна ми, кай, квартирата, па

не знам какво, па не знам що. Обичал, кай, българите... Той ли! Като има

келепир, и бай ти Ганьо знае да обича. - Тъй ли се посреща българин?

Българин!... Да не ви излъжа, нахрани ме човека. И то каква храна - нейсе,

запуши я!... Къде са по-гостоприемни българите; българинът, една стая да има,

пак ще те покани...

Някои от студентите почнаха да се сещат накъде бие бай Ганьо и чакаха от

минута на минута да си открие картите. Само екзалтираният студент се отнесе

съчувствено към думите му и сподели явно неговото възмущение от

негостоприемството на чужденците.

- Наистина, нашите българи са много гостоприемни - потвърди той с

най-голяма увереност, - тукашните не искат да те знаят. Киснем тук из

кафенетата...

Студентът, който каза тия думи, беше много напреднал в цивилизацията, но

кой знае защо не се ползуваше с особена репутация между своите другари; види се,

някои грехове лежаха на душата му; говореха между другото, че много обичал "да

удря келепир". Не е за чудо! Тоз пусти грях - скъперничеството - по зараза на

окръжающата домашна среда вгнездява се почти от детски години; изсушава душата

на младия човек, като го превръща в най-студен егоист: нищо нежно, нищо

благородно не остава у него. Материалният интерес управлява всичките действия на

скъперника и определя отношенията му към окръжающите: никакво морално

подбуждение не предшествува, никакво разкаяние не следва действията му, насочени

без разбор на средствата към добиване на изгоди. Даже тогава, когато тия

действия влекат бедствие или позор за някого, и тогава вместо угризения

егоистът-скъперник сеща доволство, като че загубата на другите е негова печалба,

нещастието на другите е негово щастие. Едно би смутило нашия млад егоист - да го

надхитрува някой. Когато в другите народи думата "хитър" е синоним с лукав,

вероломен и прикачена на някое лице, би го понижила в мнението на обществото, у

нас с епитета хитър се кичат като с най-почтена декорация: "Брей! Хитро момче

излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем!

Ашколсун. Браво!"

Никакви действия и отношения нямаха смисъл за Бодкова - тъй се казваше

той, - ако от тях не произтичаше нещо кьораво, някой келепир. (Дали има в

европейските езици думи, съответствующи на тия, в това им значение?) Ако

посещаваше тамошните семейства, това не го правеше от общителност, от желание да

се запознае с начина на живота у по-цивилизованите кръгове; умствените и

нравствените интереси на това общество не само че не го занимаваха, но му бяха и

в тягост - те като че бяха скучни интервали, нестърпими паузи, които го

разделяха от целта на посещенията му - от кьоравото: я някое угощенийце, я някоя

разходка на тяхна сметка. Той не можеше да си представи познанство с жени без

задни мисли. Държеше цял списък на моми - коя колко зестра има; друго не го

интересуваше в това отношение. Също така интересът определяше отношенията му към

другарите. Ласкателства, злословия, интрижки и доноси бяха оръдията на неговите

изгоди. Даже такива неща като национални и племенни симпатии и антипатии му

служеха само да извлича лична полза. Неведнъж е бъркал той в кесиите на разни

славянски комитети ту като "от Батак", ту като "емигрант". Но за тия работи

Асланов е п? майстор.

Такъв беше екзалтираният студент, който поддържа бай Ганя в мнението му

за негостоприемството на чужденците.

- Да, киснем тука из кафенетата, никой не ни кани на гости - повтори той

в угода на бай Ганя.

- Ами ти де искаш да те оставят да киснеш ? - обади се с презрителна

усмивка един студент с жлъчен изглед, който, види се, отдавна таеше ненавист към

младия егоист. - На ръце ли искаш ти да те носят? Защо? Затуй ли, че неуспял още

прага на къщата им да прескочиш, ти ще закачиш първо слугинята, която те

посрещне в коридора! Затуй ли, че в тяхното общество ти или като дъб мълчиш, или

разтваряш уста само да бръщолевиш пошлости и глупости? Затуй ли, че в лицето им

ще ги възхваляваш до небеса, а зад гърба им ще ги злословиш? Затуй ли, че ще им

пуснеш прах в очите и ще се препоръчаш за син на милионерин-фабрикант или

притежател на кораби, когато баща ти има два чарка за гайтан или две пробити

враници - само за да можеш да обаеш родителите и да увлечеш дъщеря им? Защо ще

те приемат с разтворени обятия? Кой си ти? Какъв си им? Кому в очите пъхаш

твоето гостоприемство ? И какво е туй твое прехвалено гостоприемство! - Туй ли,

че българинът ще ти постеле мазна постелка и ще те завие със съмнително алище?

Ах, оставете, ради бога, тия дивашки самохвалства! Не е ли време да си отворим

вече очите?

- Какво си се запалил бе? Сега ли му намери времето да се караш - обади

се един от студентите, - когато ни е дошъл гост?

- Нека се поизприкаже човека, пари не иска я? - успокои го бай Ганьо с

този типичен аргумент: "Пари не иска я!"

Може да говори, каквото ще, да върши, каквото ще, само пари да не иска, само

да не се косва до нашия джеб, до нашите интереси. Може и да лъже, пари не иска

я!

Но след този случаен инцидент не можа вече да се поддържа дружен

от българите само бай Ганьо и екзалтираният студент, който не искаше да пропусне

случая да извлече някоя полза от своята случайна среща с българския търговец на

розово масло. - Претъркули се тенджурата, че си намери капака.

Не се измина един час, и студентът успя така да наклепе другарите си

пред бай Ганя, щото го накара от все сърце да извика: "Ашколсун кьопоолар!" След

още един час бай Ганьо беше вече в стаята на студента, който умя доста изкусно

да експлоатира в своя полза дохождането на гостенина, когото препоръча на

хазяите си за свой роднина, милионер, който "има сума фабрики за розово масло".

Той успя да заемне от хазяйката - на която не беше плащал доста отдавна наема за

стаята - десет гулдена. Додето в едната стая студентът превъзнасяше богатствата

на бай Ганя, в съседната стая бай Ганьо беше вече съблякъл антерията си и

търсеше в нея нещо с голямо внимание, като мъмреше под носа си: "Пак се навъдил

тоя пусти гад." Понятието за чистота не е развито в твърде висока степен у бай

Ганя. "Хич жив човек без гад бива ли?" - казват старите хора у нас и успокоени с

тази аксиома, не препятствуват твърде усърдно на размножаването на животинките.

Па и защо ще се лишават от едно такова удоволствие: пекнало слънце, че защо му е

туй слънце, ако не може да излезе на чардака, да се изтегне на рогозката, да

кихне два-три пъти от праха й, че да дойде баба му, че да си сложи главата на

коляното й, па тя да си завре костеливите пръсти с траурни нокте в косата му и

като че требе ориз, да почне чук!-отсам, чук!--оттатък, че като се изплашат

животинките, че като плъзнат по главата, па едно приятно гъделичкане, че като

запее бабата, а онова ти слънце балканско пекнало! Идилия...

Бай Ганьо., след като свърши своите ентомологически издирвания,

възстанови си тоалета и без да почука, влезе в съседната стая, но тозчас извика:

"Пърдон!" - и имаше защо: той завари в твърде нежно vis a vis студента и

дъщерята на стопанката - те бяха се прегърнали, както подобава на две млади

влюбени сърца.

Момата, засрамена, избяга в другата стая.

- А бе защо влизаш така? Засрами момичето - каза с ироническо подмигване

студентът.

- Ударил си келепира! - пошепна таинствено бай Ганьо с очи, светнали

като на манастирски котарак. - Лъскава, дявол да я вземе! Слугиня ли е?

- Каква слугиня! Дъщеря на хазяйката!

- Тъй ли? Тука не можеш да ги разбереш коя е слугиня, коя е господарка,

все лъскави, все чисто облечени. Изпречи се някоя насреща ти, хили се така

мазно-мазно, мислиш, слугиня е, закачиш я, вземеш си беля на главата; изпречи се

друга, хубавичка, смирена, мислиш, ха това е господарката, станеш й на крака,

поканиш я да седне, тя се срами - хелбетя! - говориш й с политика, па сетне я

видиш, че ти чисти ботушите!

От разказите на студента, акомпанирани с разни жестове, с които той

украшаваше и даваше повече сила и значение на думите си, бай Ганьо узна, че

младият момък от няколко месеца под вид на чиста любов атакира с една неотразима

настойчивост дъщерята на своята хазяйка-вдовица.

- И тя, диването - пояснява разказвачът, - се надява, че ще я взема за

жена! Нека се надява и нека ме храни хубавичко, нека ми ший ризи. Да беше някоя

богата - разбирам да я вземе човек, ами тя фукара като мене. Увива се около

мене, защото ме счита за богаташ. Я да ме знае какъв съм, ще ламти ли? Страшни

спекулантки са тукашните! Ама и аз зная да ги въртя я? - И той разправи надълго

и нашироко как ги върти...

- Ашколсун! - извика бай Ганьо с маслени очи, възхитен от младия

събеседник.

- Чакай де, че само това ли е? Ако е това, хич да не е! Друга, друга

една има, хвърлил съм око на нея, ама кой знай! На, ней да мога да завъртя

мозъка - има какво да се удари. Богата! За утре съм поканен у тях на гости, че

ще ме водят на едно село на разходка.

- Ами на фабриките кога ще ме водиш? - попита практическият бай Ганьо.

- Лесна работа, в други ден. Ти утре остани тука, върти се около тях,

те, като те видят, че не знаеш език, няма да те оставят да идеш на гостинницата,

ще те поканят у тях и ще се наядеш бадева.

И наистина, на другия ден сутринта рано студентът отиде на гости, а бай

Ганьо остана в квартирата само с хазяите. Както обикновено, и този ден той стана

много рано, събуди и изпрати другаря си и чака още цял час, додето да се събудят

стопанките. Това чакане беше много тежко за него, той чувствуваше някаква голяма

нужда, като всеки човек, па забрави да попита и студента где е онова и - ще не

ще - трябваше да чака да станат домашните и - срам не срам - да ги попита. Много

е лошо, като не знае човек език на чужбина, за най-простото нещо не могат да те

разберат, все трябва с ръце, с пръсти да им разправяш, да им показваш... А пък

всяко нещо показва ли се? Бай Ганьо знаеше езици, по турски да ти приказва като

турчин, влашки разбираше, сръбски., руски чат-пат, но немците и чехите не

разбират ни един от тези езици. Не може да се каже, че бай Ганьо съвсем не

знаеше немски, знаеше някоя и друга дума.

В съседната стая стопанките станаха и се разшаваха. Бай Ганьо погледна

през ключалката не от някое неприлично любопитство, а да види дали са вече

облечени и внимателно, със затаено дишане, като се запознаваше с техния тоалет,

съчиняваше в ума си една фраза по немски, която да отговаря на нашето: "Де е

онова, за голяма работа?" - и най-сетне от буквалния превод скомбинира фразата:

"Wo is diese fur gross Arbeit?" - Чук! чук! чук!

- Prosim! - обадиха се от съседната стая два женски гласа.

Бай Ганьо отвори вратата, каза едно "пърдон" и срамежливо изрече:

- Wo is diese fur gross Arbeit? - и пошава с пръсти за усилване на

въпроса.

външността на препоръчания от любовника й милионер.

- Fur gross Arbeit? - повтори още по-сконфузен бай Ганьо и пак пошава с

пръсти и с глава, но забеляза, че не го разбраха.

Разбраха го те, но не тъй, както трябваше; жените помислиха, че той им

съобщава, че е дошъл да върши големи работи, голяма търговия с розово масло.

"Хай, дявола! - мисли си бай Ганьо. - Какво да правя сега?" - И за да не

бъде поне дъщерята свидетел на неговото затруднително положение, той повика с

ръка майката в стаята си, затвори вратата и след като повтори пак по немски

въпроса, допълни го този път с една отчаяна мимика, която накара дамата да

избяга, задавена от сдържан смях, в другата стая. Яви се слугинята и удовлетвори

любопитството на бай Ганя. Едно трио от непрекъснат женски смях покърти стените.

Ароматът, изходящ през отворените врата на кухнята в коридора, подразни

апетита на бай Ганя и той от любопитство надникна да види какво готвят. Там бяха

стопанката и слугинята.

- Was ist das? - попита бай Ганьо с един снизходителен тон, не толкова

от желание да се запознае с кулинарното изкуство на чехите, колкото да покаже,

че е врял и кипял из Европа и ги знае тези работи, па знае и по немски да

говори. - Супа, нали? Супа готвите? Зная аз. Ich versten supa!

И бай Ганьо с една смес от немски, български и изкривено български,

подпомогнат и от внушителни жестикулации, даде на стопанката да разумее, че той

не би се отказал да опита вкуса на тяхната кухня. Като видя, че жените показаха

по-голяма склонност да се обясняват на чешки език, и бай Ганьо обърна на "чешки"

и подкрепи снизходителното си желание с думите: "я хочем кушай", като изтълкува

тия думи с многократно допиране на пръстите си до отворените си уста, и сетне,

като посочи трите си пръста, бутна гърдите си с указателния пръст, бутна същия

пръст към гърдите на хазяйката и трети път посочи в пространството, като че

показваше на невидимата дъщеря на хазяйката, т. е. "да кушай барабар, троица!"

За бай Ганьо беше важно още да знае в кой час ще обядва, понеже се канеше да иде

на разходка, та да не пропусне обеда, и сетне "давай пари за ядене, додето има

без пари, кьораво", и затова той извади огромния си часовник и като го поднесе

пред носа на стопанката, накара я с пръст да му покаже на стрелките кога ще

"кушай". Когато се убеди,че работата е наред, бай Ганьо влезе в стаята си,

натъпка мускалите в пояса си и излезе на улицата да се разходи, па хем ще се

разходи, хем може да наскочи някой мющерия за розово масло. Гледа бай Ганьо,

улици много се пресичат, може да се сбърка пътя, може да се изгуби и като

практичен човек поогледа се наоколо да забележи някой знак, по който да може да

познае къщата, и видя на срещната страна, на една задна стена, надпис с големи

букви; той извади тефтерчето си, наслюни плайваза, написа едно точно копие от

надписа и напълно уверен, че има в ръцете си най-точния адрес на квартирата си,

впусна се из тесните улици на стара Прага, па ха туй да погледне, ха онуй да

погледне, ха тук мющерия, ха там мющерия увлече се и оставете, че се увлече, ами

побърка пътя. Ами сега? Че като тръгна да си дири къщата, че като се забатачи

още повече из еврейските улици, па минува час, минуват два часа, задъни се в

някоя къща - няма изход, тръгне по друго направление, върви, върви и изскочи на

брега на Вълтава. "Хай, дявола, ами сега?" Па оставете другото, ами дойде време

за обед, дойде, че и замина. Подпретнал се оня ми ти бай Ганьо, крачи ли, крачи,

станал вир-вода, запъхтял се, на нищо не прилича. Хората, които той срещаше,

особено полицейските, го поглеждаха подозрително: това още повече го смути.

"Хай, дявола, ами сега?" Пък гладен, в стомаха му революция, но за какъв бяс ще

си дава паричките на вятъра, когато е поканен на обед? Но, ще речете вий, защо

се лута бай Ганьо из улиците, когато адресът е в джеба му? Е че там е работата

я! И бай Ганьо не е прост, мигар мислите вий, че той не се сети да извади