О б щ и н а п е р н и к о б л а с т п е р н и к


II. ТЕХНОЛОГИЧНО И ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ НА РСУО



страница3/7
Дата06.07.2017
Размер1 Mb.
#25032
1   2   3   4   5   6   7

II. ТЕХНОЛОГИЧНО И ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ НА РСУО

II.1. Описание на РСУО


Проектът за изграждане на регионална система за управление на отпадъци в регион Перник се осъществява в Югозападна България и включва следните 6 общини: Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир и Трън. В състава на 6-те общини се включват 170 населени места. Рeгионът на проекта попада в Югозападен район на планиране.

Отреденият терен за регионално депо за неопасни отпадъци се намира непосредствено до старото недействащо депо на гр.Перник, вблизост до квартал „Тева”. Имотът е под № 000093, м. Чокладиновец, землище на с. Люлин, община Перник. Предвидената по кадастрален план площадка от 140 дка представлява котлован, получен от депонираните земни маси при разкривките на рудниците. За правилното функциониране на депото са предвидени:



  • стопански двор;

  • клетки – 4 бр. за депониране на неопасни отпадъци;

  • съоръжения за третиране на чисти и инфилтрирани води;

  • газоотвеждаща система;

  • транспортни връзки – външни и вътрешни;

  • водоснабдяване и канализация - външно и площадково;

  • ел.захранване – външно и площадково;

  • хале за инсталиране на инсталация за сепариране на БО

  • инсталация за компостиране на „зелени” отпадъци.

Местоположение на клетките. Клетките на новото депо са разположени западно от съществуващото старо депо, между северния и южния откоси на стари техногенни насипи и заемат полезна площ от 66,61 дка. Приети са четири броя клетки с поредна номерация от североизток на югозапад от кл.1 до кл.4. Към полезната площ на клетките трябва да се прибави и площта, заемана от експлоатационните пътища върху билото на дигите – 6,74 дка. Клетките са оформени посредством една обща оградна земнонасипна дига и две вътрешни разделителни диги. На база събрана информация от 3 годишни отчети към РИОСВ на всички общини за количество и състав на БО и след инцидентните замервания на генерираните БО в общините Перник и Радомир, прогнозното количество на БО в региона за периода 2013 – 2040 г. е приблизително 46 хил. т/год. След изпълнение на целите на ОООО, домашно компостиране и центровете за вторични суровини до площадката ще бъдат доставяни около 37 хил. т/год. БО. От доставения общ БО средно годишно ще се отделят около 8 хил. т/год. рециклирани материали и около 2,9 хил. т/год зелени отпадъци които ще се компостират в съответните съоръжения, изградени на отредената площадка. Следователно количеството на отпадъка за депониране ще е в порядъка на около 25 хил т/год. , което при обемно тегло от 0,358 t/м3., означава че обемът на отпадъците за депониране е около 71 хил.м3/год. В резултат на уплътняване на депонирания отпадък с компактор 2 пъти и естествените процеси, се приема, че средният годишен обем на депонираните отпадъци ще е в рамките на около 35 хил. м3 /г. При отчитане на необходимостта от изпълнението на целите за рециклиране и оползотворяване на БО от регион Перник и обема на отделните клетки на регионалното депо, е прието, че проектът ще включва:

  • изграждането на клетка ;

  • сепарираща и компостираща инсталации;

  • обслужваща и довеждаща инфраструктура.

Останалите клетки ще бъдат изградени в следващите етапи от набраните средства във връзка с функционирането на изградената инфраструктура.

При започване на експлоатацията обекта ще има изградени и готови за работа следните инсталации (подобекти):



  • Вертикалната планировка на цялото дъно на депото и дренажните съоръжения към него;

  • КЛЕТКА 1 с готовност за експлоатация и всички изискуеми по нормите съоръжения, за започване експлоатацията – външни връзки, пълен комплект приемна зона, съоръжения за управление на замърсените и чистите води, газоотвеждаща система;

  • Хале за инсталиране на сепарираща и компостираща инсталации;

  • Сепарираща и компостираща инсталации;

  • Механизация за нормалното експлоатиране на депото;

Генерален план на площадката на РСУО е представен на фигура 1.

Фигура 1 Генерален план на площадката


II.2. Регионално депо за неопасни отпадъци


Депото за неопасни отпадъци, гр. Перник обхваща обща площ от около 139.0 дка и включва ново депо с площ 111.32 дка, съществуващо рекултивирано сметище с площ 27.68 дка и зони и съоръжения, които го обслужват. Новото депо за ТБО е разделено на следните зони:

  • Зона за прием с обслужващите съоражения и сгради;

  • Ограждаща дига и околовръстен път;

  • Клетки на депото № 1,2, 3 и 4;

Основни технически характеристики на депото са представени в следната таблица:

Таблица 3 Основни технически характеристика на депото



ОПИСАНИЕ

Ед. мярка

Клетка 1

Клетка 2

Клетка 3

Клетка 4

Депо

1.

Обща площ на депото

дка













139.0

2.

Незастроена площ















-

3.

Застроена площ















139.0

4.

Съществуващо сметище (рекултив)















27.68

5.

Ново депо–застр.площ















111.32

6.

Приемна зона















11.66

7.

Ново депо-полезна площ клетки (нето)



13.26

24.86

14.48

14.01

66.61

8.

Вътр. експл. пътища















6.74

9.

Зелени площи, оград. дига, външ. откос















26.31

10.

Полезен обем на депото (уплът.НО)

10³м³

103.5

353.0

86.90

358.6

902.0

11.

Общ обем клетки

10³м³

120.7

393.3

104.4

417.9

1036.3


        ІІ.2.1. Зона за прием (стопански двор)


Зоната за прием на ТБО се състои от битови и производствени сгради за обслужващия депото персонал и съоръжения за осъществияване на текущ контрол на пристигащите отпадъци, измиване и дезинфекция на излизащите сметовозни коли, за пречистване на замърсените води подавани от депото, помощни съоръжения. Подробен списък на сградите и съоръженията включва:

  • Контролно-пропускателен пункт (КПП) за регистриране на влизащите и излизащите товарни коли за отпадъци (пълни и празни) ;

  • Портален монитор за превозни средства за детектиране на радиоактивност – намира се пред входния автокантар за превозни средства за детектиране на радиоактивност по гама лъчение с пластични сцинтилатори;

  • Автоматични електронни везни (2 броя) за измерване и регистриране на теглото на пълните и празните товарни коли за отпадъци;

  • Автомивка за измиване на гумите и контейнерите на излизащите товарни коли;

  • Дезинфекционен трап за дезинфекция на гумите на автомобилите;

  • Административна сграда за обслужващия персонал;

  • Модул за пречистване на отпадъчни води - пречиства инфилтрата от клетките, запълнени с отпадъци;

  • Мачтов трафопост;

  • Дизелов агрегат (за резервно ел. захранване);

  • Инсталация за изгаряне на биогаз;

  • Механична работилница;

  • Навес за компактора;

  • Резервоар за дизелово гориво;

  • Мобилна цистерна за технически води;

  • Открит склад;

  • Съоръжение за улавяне на радиоактивни отпадъци;

  • Площадков водопровод за питейно-битови, технически и противопожарни води. Захранва се през водомерна шахта от външен резервоар за питейни води и подава:

    • питейна вода на сградите за обслужващия персонал (административна сграда, КПП, работилници); техническа вода на модула за пречистване на инфилтрата, инсталацията за измиване на сметовозните коли и при необходимост, техническа вода на клетките за отпадъци;

    • вода за гасене на пожари на противопожарните кранове;

  • Площадкова канализация за приемане на битови отпадъчни води и води от автомивката. Зауства в локално биологично пречистващо съоръжение за битови води;

  • Биологично пречистващо съоръжение;

  • Площадков електропровод за захранване на сгради, работилници, инсталации и външно осветление на приемната зона и клетките.

Към стопанския двор трябва да се допълнят и външните комуникации на депото – път за достъп, външен ел. провод, външен водопровод и канализационен колектор от модула за пречистване до градската канализация (резервен вариант за заустване на замърсените води).

        ІІ.2.2 Ограждаща дига и околовръстен път


Клетките на новото депо са оформени с помощта на ограждаща (околовръстна) и междинни диги. Ограждащата дига е опорна за тялото на отпадъците, а двете междинни диги оформят експлоатационните клетки за ТБО (четири броя). Дигите са изградени като насипни от земен материал.

Ограждащата дига с обща дължина 778.0 м има трапецовиден профил с откоси-вътрешен m=3 и външен m2=2, с ширина на корона=6.75м. По короната е изграден обслужващ път с ширина 3.0м с асфалтобетоново покритие.

Междинните диги между кл. 1, 2, 3 и 4 имат трапецовидно сечение с откоси m=3 и ширина на короната 3.0м.

Експлоатационният път за сметовозните коли и компактора започва от приемната зона, минава по короната на ограждащата дига в ляво на клетка 2 и по междината дига на клетки 2 и 4 достига до средата межу клетките, където завършва с обща разтоварна площадка. Ширината на короната е 10.30м, от които 3.0м е асфалтов път и 3.5м трошенокаменна настилка. Дължината на пътя е 280.0м.


        ІІ.2.3. Клетки на депото


Изградена е един брой клетка (№ 1) за приемане на ТБО. Клетката включва следните системи:

ІІ.2.3.1. Изолационна система

Изолационната система или долния изолационен пакет е разположен по дъната на клетката и вътрешните откоси на дигите и има предназначение да предпази от замърсяване почвата и подземните води с инфилтрата от клетките. Тази изолационна система е изградена от следните елементи:



  • уплътнен слой глина с коеф. на филтрация Кф≤1х10-9м/s и дебелина 0,50м, положен върху изкопаното или насипано със заздравяващ слой и планирано с определен наклон дъно на клетките;

  • втори (покривен върху глинения слой) изолационен слой от изкуствена геомембрана от UV устойчиво фолио HDPE, с дебелина 2,0 мм и закотвено по детайл на короната на дигите;

  • защитен слой геотекстил, който предпазва геомембраната от повреди и също закотвен на короната на дигите.

Фигура 2 Принципна схема на изолационната система по дъното



ІІ.2.3.2. Система за управлиние на инфилтрата

Системата за управление на инфилтрата има за цел да събира замърсените води от клетките в процес на запълване или вече запълнени с отпадъци и да ги отвежда до локалния модул за пречистване, разположен западно от клетка 4.

Тази система е съставена от следните елементи и съоръжения:

ІІ.2.3.2.1. Дренажна система за улавяне и отвеждане на инфилтрата от клетките

Тази система е разположена по дъното на клетките върху геотекстила и се състои от:



  • перфорирани тръби HDPE, ф315мм, PN 10, положени по наклона на дъното и заустени в събирателната помпена шахта на дадената клетка;

  • дренажен слой от речен чакъл с дебелина 0.50 м за поемане на инфилтрата от отпадъците и защита на дренажните тръби;

  • ревизионни отвори в края на тръбите за наблюдение работата на дренажите и при необходимост за тяхното промиване (промивна вода под налягане се вкарва през ревизионните отвори в дренажните тръби);

ІІ.2.3.2.2. Помпени шахти за инфилтрат

Помпените шахти (по една за всяка клетка) служат за отвеждане на водите от клетките - инфилтрата от клетки, запълнени или в процес на запълване с отпадъци или чистите води от празни клетки. Изпълнени са от стоманобетонови тръби (монолитни или сглобяеми) с вътрешен диаметър Ф 2000мм и вътрешна изолация от HDPE фолио с δ =2мм. Шахтите са обурудвани с агресивоустойчиви потопяеми помпи (1 работна и 1 резервна на склад). Всяка помпа посредством напорна тръба е свързана с кранова шахта, от която инфилтрата се подава в напорен колектор, а чистите атмосферни води от неработеща клетка се отвеждат във външната отводнителна канавка.



ІІ.2.3.2.3. Напорен колектор за инфилтрат

Напорният колектор приема инфилтрата от помпените шахти и го довежда до пречиствателния модул за отпадни води. Изграден е от HDPE заварени тръби, ф110 мм.PN6. Трасето му е разположено по короната на обходната дига.



ІІ.2.3.2.4. Кранови шахти

Крановите шахти осигуряват директна връзка на напорния тръбопровод на помпите с напорния колектор за инфилтрат и странична връзка „байпас” на първия с външната отводнителна канавка при прехвърляне на чисти води. Освен това, напорният колектор за инфилтрат, идващ от предходната клетка има отклонение към помпената шахта на следващата (работещата) клетка и може да работи на самоизлив. Всички отклонения и връзки в крановата шахта са снабдени със спирателни кранове.

Режимът на работа на крановата шахта е следният:


  • при празна клетка всички кранове в шахтата са затворени, освен крана на връзката „байпас” и чистите атмосферни води от клетката се изпомпват в отводнителната канавка;

  • при клетка в процес на запълване с отпадъци връзката „байпас” е затворена и инфилтрата се изпомпва в напорния колектор (отворен е крана на напорния тръбопровод на помпата);

  • частта на напорния колектор, довеждаща инфилтрат от вече запълнена с отпадъци клетка се изключва от общия напорен колектор посредством кран и инфилтрата се излива свободно в помпената шахта на работещата (запълвана) в момента клетка.

ІІ.2.3.2.5. Модул за пречистване на отпадни води

Разположен е в западния ъгъл на площадката, извън клетка 4 и служи да пречиства инфилтрата, идващ от клетките. Пречистеният инфилтрат до степен заустване във водоприемник втора категория се отвежда до ПС за чисти води.

Технологията на пречистване е описана в съответната глава.

ІІ.2.3.2.6. Биологично пречистващо съоръжение за битови води

Това съоръжение пречиства отпадъчните битови води до степен „води втора категория на заустване” и ги изпраща към ПС за чисти води. При аварийни ситуации отпадъчните битови води заустват във външния канализационен колектор, където се отправят към клон от градската канализация /виж т. ІІ.2.3.2.7/.



ІІ.2.3.3. Система за събиране на газове

Системата за събиране на биогаз започва да се изгражда в началото на експлоатацията на отделните клетки с полагане основите на газовите кладенци и завършва едновременно с техническата рекултивация на клетките. Състои се от следните елементи:



ІІ.2.3.3.1. Кладенци за събиране на газ

Полагат се на определените по проект места на нивото на горната повърхност на първия слой отпадъци в клетките. Състоят се от пясъчна/баластрена подложка с височината на първия слой отпадък (около 2,0 м) и наредени отгоре габиони с размери 1,0/1,0/1,0 м. Габионите се запълват с дренажен материал и се подреждат във височина, като изпреварват полагания слой отпадък с около 2,0-3,0м. Пясъчната/баластрена подложка се насипва при полагане на първия слой отпадък. В двата последни габиона на завършващия газов кладенец се монтира перфорирана тръба от HDPE φ 315mm, която продължава над газовия дренаж като плътна HDPE тръба с Ф315мм и се затваря отгоре с глух фланец. Между газовия дренажен слой и слоя глина се полага покритие от HDPE фолио, δ=2,0мм с R=5,0м в обсега на газовия дренаж, което се заварява за вертикалната HDPE тръба. Върху покривното фолио и газовия дренажен слой се монтира стоманенобетонова тръба с размери D=1200мм и дължина 2,0м, в която се осъществява връзката на газовия кладенец с газоотвеждаща тръба посредством кран. Газовият кладенец е защитен от нежелателно проникване в него посредством стоманен капак.



Фигура 3 Принципна схема за изграждане на газов кладенец



ІІ.2.3.3.2. Тръби за събиране на газ

Полагат се лъчеобразно в газовия дренажен слой едновременно с насипването на последния. Предвидени са перфорирани тръби – HDPE с φ 80мм, които заустват във вертикалната перфорирана част на тръбата на газовия кладенец. Броят ня лъчите е минимум 3 на един газов кладенец.



ІІ.2.3.3.3. Тръби за отвеждане на газ

Разположени са в уплътнения слой глина на рекултивационния пакет върху отпадъците.

Отвеждащите тръби приемат събрания биогаз от газовите кладенци (посредсвом връзка – спирателен кран с вертикалната плътна HDPE тръба) и го отвеждат за изгаряне в инсталацията, намираща се в приемната зона. Използват се плътни HDPE тръби, като диаметърът им започва от φ 90мм и с нарастване на количеството газ се увеличава на φ 125 и φ 140мм.

Отделните клетки имат самостоятелно действащи системи отвеждащи тръби с индивидуален колектор, завършващ в изгарящата инсталация.



ІІ.2.3.3.4. Кладенци за изпускане на конденз

Кладенците за изпускане на конденз се полагат в най-ниските точки по трасето на отвеждащите газ тръби. Имат една преливна тръба, която отвежда в тялото на отпадъците образувания в тръбите конденз и не позволява да се образуват водни тапи, възпрепятстващи преминаването на газ.



ІІ.2.3.3.5. Инсталация за изгаряне на газ

Разположена е в стопанския двор в оградено за целта място и служи за изгаряне на довеждания по колекторите (тръби HDPE) биогаз от клетките.

Конструкцията на изгарящата инсталация и технологията на работа са описани в документацията на Производителя.

ІІ.2.3.3.6. Допълнителни кладенци за събиране на биогаз

Допълнителни кладенци се изграждат в най-високите части на тялото на отпадъците при ново депо и на стари сметища, където се натрупва газ без възможност за отвеждане.

За целта на определеното място на дълбочина 3,0 – 4,0м се прави сондаж (мин. Ф 500мм) или изкоп с багер и се монтира вертикална тръба HDPE φ 315мм. Долната част на тръбата с дължина 3,0м, която остава в отпадъците е перфорирана и се засипва с дренажен материал. Горната плътна част на тръбата с височина 2,0м се защитава с конструкция, аналогична на обикновения газов кладенец-пясъчна/чакълена подложка под защитно фолио HDPE, δ=2мм с R=5,0м, заварено за тръбата и обсадна стоманенобетонова тръба φ 1200мм с ℓ=2,0м.

Прави се тръбна бръзка на вертикалната HDPE тръба с газоотвеждащата тръбна система.


        ІІ.2.4.Система за управление на повърхностните води


Тази система обхваща съоръжения и мерки за улавяне и отвеждане извън площадката на депото на чистите повърхностни води, като не допусне тяхното змърсяване.

ІІ.2.4.1. Външни повърхностни води и околовръстна канавка

По външния контур на клетките в зоната между околовръстната дига и оградата на депото е изградена околовръстна канавка, която улавя и отвежда повърхностния скатов отток, формиран от паднали валежи.

Канавката има трапецовидно сечение с откоси m=1 и се изпълнява от готови бетонови корита върху пясъчна подложка.

ІІ.2.4.2. Клетки на депото, които са празни

Падналите в празните клетки атмосферни валежи формират чисти отточни води, които се улавят и довеждат от дренажните им системи до помпените шахти. От тях посредством потопяеми помпи през крановите шахти и връзките „байпас” тези води се отвеждат в околовръстната канавка. Останалите кранове в крановите шахти са затворени.



ІІ.2.4.3. Зона за прием

Повърхността на площадката на стопанския двор е оформена с общ наклон в посока към новите клетки, така че повърхностния отток да се оттича към отвеждаща канавка, заустваща в околовръстната канавка. Поради малката площ на стопанския двор не е предвидена канализация за дъждовни води.

Някои съоръжения като електронните кантари имат собствена система за отвеждане на повърхностните води.

ІІ.2.4.4. Рекултивирани повърхности

Повърхностен отток от чисти води се формира и по вече рекултивираните откоси на тялото на депото. За неговото улавяне и отвеждане е предвидена към системата за повърхностно покритие (рекултивация) (т.4.3.3.) допълнителна система за отводняване, състояща се от:



  1. облицовани канавки по бермите;

  2. тръби за отвеждане на водите по откоса;

  3. бетонови шахти за връзка на канавките и отвеждащите тръби.

Повърхностният отток от рекултивираните откоси се зауства в околовръстната канавка около клетките.

ІІ.2.4.5. Дренаж за подземни води

Разположен е под дъното на четирите клетки и има за цел да приема и понижава нивото на подземните води, подхранвани от филтрирали външни и вътрешни, спрямо контурите на площадката на депото повърхностни води.

Подземният дренаж е изграден от система от успоредно разположени перфорирани PVC тръби ф 160мм, които заустват в събиратели от плътни тръби ф 315мм, намиращи се по контура на клетките. Събирателите заустват в ПС за ЧВ.

Тръбите са положени в изкопна траншея с ширина на дъното 0.80м, наклон на откосите 1:0.5 и дълбочина в границите 1.0 – 2.0м. Същите са засипани с дренажен материал /чакъл фракция 20-40мм/, а траншеята е запълнена с обратна засипка от стабилизиращия материал.



ІІ.2.4.6. Помпена станция за чисти води /ПСЧВ/

ПСЧВ е разположена в северозападната част на площадката извън клетките, приема всички чисти води от депото и ги изпраща посредством напорен тръбопровод във външен водоприемник / р. Бучинишска/.

Чистите води от депото постъпват първоначално в приемна шахта за утаяване, а след това в стоманобетоновия резервоар на ПСЧВ. В резервоара са разположени два броя потопяеми помпи за чисти води с дебит всяка от тях Q= 30 l/s. От помпите чистите води се изтласкват с напорен тръбопровод до изливна шахта, от която по гравитачен колектор се отвеждат до водоприемника.

Предвид на това, че притока на чисти води към ПСЧВ е много по-голям от дебита на помпите е предвиден ретензионен басейн за тези води с обем 2777.0м³ върху затревена площ 4.6дка. Този обем може да се изпомпа само от едната помпа за около 27 часа.


        ІІ.2.5. Кладенци за мониторинг


Използват се за контрол на нивото и качеството на подземните води в района на площадката на депото за отпадъци. От анализа на взети водни проби от кладенците за мониторинг и със сравнението на пробите се установява чистотата на подземните води или евентуалното им замърсяване.

На депото са изградени четири броя мониторингови кладенци с дълбочина до 20,0м.



ІІ.3. Инсталации за сепариране и компостиране

Комплексът от сгради на Регионална система за управление на отпадъците в Регион Перник се намира в парцела, отреден за ново регионално депо за депониране на неопасни твърди битови отпадъци.

Площадката е ситуирана на североизток от приемната зона на регионалното депо, на юг от старото сметище и на югоизток от новопроектираната клетка за депониране. Достъпът до нея става през приемната зона, след като сметовозните камиони преминат през кантар за претегляне, описване на товара, вземане на проби за изследване и измиване на гумите.

Сградите на площадката на инсталациите за сепариране и компостиране са три на брой – хале за сепариране с навес за компостиране, навес за балирани отпадъци, гараж за механизирана техника. За осигуряване на противопожарните и технически нужди предвиден подземен резервоар с обем 166,60 м3 в западната част.

Предвидени са асфалтирани площадки за маневриране на камионите, както и две площадки с бетонова настилка в източната част – за временно съхранение на зелени отпадъци и за зреене на компост, свързани технологично с процеса на компостиране.

В посока изток-запад от северната и южната страна на комплекса ще се изградят водоотвеждащи канавки за дъждовни води, като те ще се изливат в съседни на площадката терени, но в границите на Регионалната система за управление на отпадъците.

Централно място в зоната за сепариране и компостиране заема халето за сепариране и навесът за компостиране, които са една цяла конструкция. Сградата е с габарити 14.74/84.56см, като по дългата страна осите са през 6м – рамки от IPE 400 профили с пълностенни греди. На ос L е предвидена пожароустойчива стена – брандмауер от по два слоя пожароустойчив гипсокартон двустранно на носещ профил 10см с пълнеж от минерална вата. Тази стена отделя термоизолираната с панели част на сепарацията от навеса за компостиране.

Срещу халето е разположен навес за балирани отпадъци. Това е постройка с 6 оси по дългата страна през 6м, а по късата са две през 6м. Конструкцията също е метална, сградата е оградена от три страни с профилирана пластифицирана ламарина, а покривът е от поцинкована.

На изток от навеса са предвидени две бетонови площадки. Първата е буферна – в нея се разтоварват зелените отпадъци, пристигащи през деня – от там малък челен товарач ги взима и поставя в мелачката на компостиращата инсталация. В края на работната смяна на площадката не остава материал за следващия ден.

Най- източната площадка е за готовия компост. Той се изсипва там, за да изсъхне и да се стабилизира след процеса на компостиране.

В западната част на терена, отреден за сепариране и компостиране, до входа към площадката е разположен вкопан резервоар за противопожарни и технически нужди. Самият резервоар е с две водни камери и една суха с монтирани помпи в нея, технологични отвори и метална стълба за достъп до котата на готов под на сухата камера. Всяка водна камера е с размери 4,90/10,00 при водно ниво 1,70м. Обемът на една камера е 83,3м3 – общо 166,60м3. В помпеното помещение на резервоара са разположени Противопожарни помпи, Помпа за Технологични нужди и хидрофор към тях. Резарвоарът ще се оборудва с устройства за предотвратяване използването на необходимите водни количества за пожарогасене за други цели. За по-добра експлоатация е приет двукамерен резервоар.

До самия резервоар на площадка е позициониран дизел генератор за външен монтаж. От дясната страна на входа са водомерната шахта и помпена шахта за битово-фекални води.

Водозахранването и електрозахранването на инсталациите за сепариране и компостиране става от стопанския двор на Регионалната система за управление на отпадъци в регион Перник. Осигуряването на питейна, противопожарна и технологична вода на обекта става от съседна част от същият парцел по друг работен проект чрез водопровод Ø63, с дебит 2,3л/с. Електрозахранването става от трафопоста, който ще се изгради в същия стопански двор. Битово-фекалните води ще се изпомпват към канализационната система и ще се пречистват през БПСОВ.

От северната страна на площадката е разположено старото сметище, което за да освободи достатъчно пространство за сградите на сепарацията и компостирането, ще се преоформи и шкарпира с наклон 1:2,5.



Капацитет:

Според интерполиран морфологичен анализ от територията на шест общини: Перник, Брезник, Трън, Радомир, Земен и Ковачевци се формират количества БО на входа на сепариращата инсталация от около 149 тона дневно и около 37 хил. тона годишно.

Общия дневен прием на входа за сепариране е:

Дневно около 149 т.

Годишно около 37 хил. т.

Капацитет на сепариращата технологична линия:

Дневно 160 т.

Годишно 41 600 т.

Годишното количество на биоразградимите отпадъци за компост:

Дневно = около 12 т.

Годишно около 2,9 хил. т



Капацитет на компостираща инсталация – 1бр. тунел за направа на компост от зелени отпадъци:

Дневно 15т.

Годишно 3 000 т

Застроена площ

производствената част – 2700 м2

складова част - 600 м2

Тегло на технологичното оборудване - 165,00 т

Машини - 125,00 т

Мет. Конструкции - 40,00 т

Електроенергия

инсталирана – 124 KW

консумирана - дневно – 583 kwh

- годишно – 151 580 kwh

Капацитет на сепараиращата инсталация /линия/.

Капацитетът на линията за сепариране на битовите отпадъци се определя от капацитета на приемното устройство което е 20т/h.

Дневен капацитет: 8h x 20т/h = 160 т/дневно

Годишен капацитет 160т/ден x 260 дни = 41 600т/годишно





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница