Селищна мрежа и функционални връзки
Населените места в областта са 118 населени места – от които градове са 5 и 113 села. Градовете Силистра, Тутракан, Дулово, Алфатар, Главиница, заедно с две села - Дулово и Ситово изпълняват функции на общински центрове. Град Силистра освен общински център е и център на област Силистра.
Гъстота на селищната мрежа. Населените места са сравнително равномерно разпределени на територията на областта. Средната гъстота за област Силистра е 4.1 населени места на 100 кв. км територия, при 6.7 за Северен централен район (СЦР) и 4.8 за страната. По-високата гъстота на селищната мрежа за СЦР се обуславя от големият брой села (малки и много малки) на територията на областите Велико Търново и Габрово. За отделните общини в област Силистра показателят е в диапазона от 2.8 за Алфатар до 4.8 – за Главиница, Кайнарджа и Дулово. За общини Силистра и Тутракан гъстотата на селищната мрежа е съответно 3.7 и 3.3, а за Ситово – 4.4. Влияние върху параметрите на показателя оказва и релефа.
Функционална категоризация. По отношение на изпълняваните функции и оценките на изградеността, населените места са категоризирани по критерии и показатели в 8 категории, ранжирани от 1 до 8, т.е. от високи към ниски. Категоризацията на населените места в общините от област Силистра (последна актуализация през 2012 г.) е представена в таблица 47.
Таблица 47. Функционална категоризация на населените места в общините на област Силистра
|
Категория
|
Общо
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
|
Област Силистра
|
1
|
2
|
4
|
23
|
31
|
34
|
23
|
118
|
Общини:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Алфатар
|
|
|
1
|
|
1
|
2
|
3
|
7
|
Главиница
|
|
|
1
|
2
|
13
|
7
|
|
23
|
Дулово
|
|
1
|
|
12
|
8
|
5
|
1
|
27
|
Кайнарджа
|
|
|
|
2
|
1
|
6
|
6
|
15
|
Силистра
|
1
|
|
2
|
2
|
2
|
6
|
6
|
19
|
Ситово
|
|
|
|
2
|
3
|
4
|
3
|
12
|
Тутракан
|
|
1
|
|
3
|
3
|
4
|
4
|
15
|
Данните от таблица 47 дават основание за извода, че общините, чиито центрове са населени места с по-добре развити селищни функции, дават отражение върху степента на развитост на населените места, попадащи в зоната на непосредственото им влияние.
Функционални връзки. Съобразно Националния модел на териториално-урбанистичната структура, по отношение на потенциала на градовете, изпълняващи функции на градове-центрове, с изявени районообразуващи функции в област Силистра се открояват:
-
1 град от трето ниво - център с регионално значение в територията на областта - гр. Силистра;
-
1 град – от категорията “малки градове” с микрорегионално значение в територията на групи общини – град Тутракан.
В тях са разкрити обслужващи обекти с надобщинско значение – болници, професионални и профилирани средни училища, музеи и други културни обекти, системата за сигурност и др.
В община Силистра се намират двете най-големи села на България – Айдемир и Калипетрово.
Територията на област Силистра се характеризира като периферен район с ниска инфраструктурна изграденост. Според функционално-икономическите си характеристики, общините на областта могат да се обособят в две групи. Първата е представена единствено от гр. Силистра и може условно да се нарече “индустриално-обслужващо ядро”. Във втората група попадат всички останали, имащи нюансни различия на “аграрно-индустриални” (Дулово, Тутракан, Ситово) и “аграрни” общини (Главиница, Кайнарджа, Алфатар). Само гр. Силистра е с относително висока степен на развитие и полифункционална икономическа структура. Той е и най-притегателното поле за инвестиционна и предприемаческа дейност, с утвърдени приоритети в развитието на индустрия и транспорт, проучен потенциал и аспирации за развитие на туризъм. Останалите общини, имащи предимно аграрен и аграрно-промишлен характер, са с ограничено поле на влияние, с ниска привлекателност за инвестиране в производствена и друга дейност. Всички те имат потенциал за превръщане в активен стопански “тил” на “ядрото”, а някои от тях (Алфатар, Тутракан и Кайнарджа) и да се включат успешно в туристическото предлагане на областта.17
Фиг.19: Концентрация на селища по главните транспортни оси, изходящи от гр. Силистра18
Територията на областта все още не попада в европейски и дунавски регионални оси. По-голямата част от населените места са радиално организирани по протежение на изходящите от гр. Силистра пътни връзки, а именно първокласният път Силистра – Шумен и второкласните Силистра – Русе и Силистра – Добрич. Прави впечатление изключително голямата концентрация на населени места, сред които и вторият по големина град в областта, Тутракан, по крайдунавската транспортна ос Силистра-Русе. Това развитие на селищната мрежа, което е характерно за цялата дължина на дунавското поречие, в българския участък от реката, дава основания направлението между Русе и Силистра да бъде определена като ос на развитие от национално значение.
Град Силистра има съществено регионално значение в селищната мрежа, като един от нейните основни опорни центрове. Ролята на града като важен административен, икономически, обслужващ и транспортен център в миналото и сега, е формирала значителна територия, в която неговото влияние и връзки с другите селища се проявяват доста силно. Тези връзки се проявяват най-силно в първия и втория ринг от населени места и постепенно намаляват в периферията на общината и в границите на областта. Факторите, които и днес поддържат ранга на гр.Силистра като комплексен център на областта и общината, са: транспортно-комуникационни, икономически, социални и технически. Град Силистра, освен като административен център на областта и общината, поема функции и разпростира своето влияние върху съседните малки общини.
След изграждането на граничния мост ще бъдат урбанизирани територии между Силистра и Айдемир – за реализиране на необходимите производствено-складови и обслужващи дейности.
Стартиране на интегрирано развитие на градовете Силистра и Тутракан, което се предвижда да бъде обект на специална подкрепа през 2014-2020 г., ще повиши ролята на градовете като носители на функции и разпростиране на тяхното влияние върху съседните общини.
Трансгранично и транснационално сътрудничество
Настоящата програма „Трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007 – 2013 г.” е първата, която разглежда румънско-българския граничен регион като вътрешна граница на ЕС в резултат на присъединяването на двете държави към него през януари 2007 г. Също така това е първата програма, която разглежда трансграничния регион като общ регион, а не разделен между съседни държави.
Изпълнените и в процес на изпълнение към момента проекти по програмата се фокусират върху подобряване на връзките между икономическите субекти, неправителствените и културните организации от двете страни на границата, както и върху съвместни инициативи в областта на опазването на околната среда и превенцията на риска. Има подготвени проекти и в сферата на образованието и обмена на добри практики на публичните администрации. Няма проекти, които да се фокусират върху взаимно съгласувано развитие на селищната мрежа и интегрирано пространственото развитие на региона.
Функционалните трансгранични връзки все още са силно ограничени. Те се осъществяват сухопътно през ГКПП Остров-Силистра, което свързва непосредствено двата града от двете страни на границата и през реката, чрез фериботна линия Силистра-Калараш.
Активната свързаност на град Силистра по линия на градовете от Дунавския регион и побратимените градове следва да подпомогне процеса на „отваряне” към нови знания, иновации и внедряване на нови технологии. Обмяната на добри практики и опит между партньорите, сътрудничеството по конкретни проекти и формирането на общи политики би довело до постигане на ефективност в оперативните контакти и устойчивост на постигнатите резултати.
От гледна точка на географското разположение на областта възможностите за развитие се предопределят в известна степен на кръстопътя на Общоевропейския транспортен коридор № 7 (р. Дунав) и Източен Балкански коридор (път І-7: Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово) – след изграждане му. Интегрирането й със съседните области и трансграничното стопанско сътрудничество крият потенциал за развитие на региона по отношение на осъвременяване на транспортната инфраструктура, преразгледана с оглед на връзките на Западна Европа през територията на града, общината и областта с Близкия Изток, с Балканите и с държави като Молдова и Украйна. В дългосрочен план при изграждане на мост над р. Дунав при Силистра - Кълъраш и възстановяване и подобряване на функционалностите на пристанището при гр. Силистра и активиране на неговата дейност, сухопътната мрежа трябва да бъде преструктурирана с цел поемане на трафик от пътникопоток и пренос на товари. По този начин гр. Силистра ще се обособи като транспортно - логистичен център в Североизточна България с международно значение.
Сподели с приятели: |