1.Преговори
ЕС се стреми да сключва двустранни и регионални споразумения по начин, който подкрепя връщането на СТО в центъра на глобалната търговска дейност18. Съюзът има най-амбициозния план за двустранна търговия в света, със сключени преференциални търговски споразумения с 52 държави, както и с текущи преговори за ССТ и споразумения за икономическо партньорство (СИП) с 80 държави, включително с някои от основните икономически партньори (САЩ, Япония, Меркосур и Индия — въпреки че преговорите с Индия в момента са в застой). ЕС преговаря също така за инвестиционни споразумения с Китай и Мианмар19. Докато преди десет години действащите ССТ обхващаха по-малко от една четвърт от търговията на ЕС, днес те обхващат повече от една трета от нея и биха обхванали две трети, ако и когато бъдат приключени всички текущи преговори.
Двустранните и регионалните преговори са много важни за премахване на пречките пред търговията и за отваряне на пазарите както по време на преговорите, така и след тяхното приключване. Например още преди официалното стартиране на текущите преговори за ССТ с Япония започна значителна работа по нетарифните мерки, която доведе до конкретни резултати по време на преговорите, като например за издаването на разрешителни за продажба на едро на алкохол (вж. раздел II).
През декември 2015 г.20 приключиха преговорите за ССТ с Виетнам. В съответствие с обичайната процедура преди да бъде представен за ратифициране от Съвета и Европейския парламент, текстът на ССТ трябва да се прегледа от правните служби и да бъде преведен на всички езици на ЕС. През този период Комисията вече работи в тясно сътрудничество с Виетнам, за да бъде набелязано законодателството, което всяка от страните трябва да приеме или да измени, за да бъде съобразено с новото ССТ. Вследствие на този процес се очаква да бъдат премахнати няколко отдавна съществуващи пречки пред достъпа до пазара, което ще позволи бързи резултати, след като ССТ влезе в сила (вж. „Преглед на мерките, потенциално ограничаващи търговията — декември 2015 г.“, публикуван на уебсайта на Комисията).
Преговорите между ЕС и Еквадор относно протокол за присъединяване към ССТ между ЕС и Колумбия и Перу приключиха на 17 юли 2014 г. и сега предстои протоколът да бъде подписан и ратифициран от страните. Преговорите по ССТ между ЕС и Канада приключиха на 26 септември 2014 г., а по ССТ между ЕС и Сингапур — на 17 октомври 2014 г.
2.Изпълнение и прилагане на съществуващите ССТ
Както е подчертано в Съобщението на Комисията „Търговията — за всички“, за да може след влизането им в сила ССТ да доведат до обещаното отваряне на пазарите и възможности за бизнес на местно ниво, особено важно е да се осигури пълноценното им изпълнение. Понастоящем това се осъществява основно чрез СДП (вж. раздел В), като се използват специалните структури, създадени по ССТ (например специални търговски комитети, позволяващи ранен обмен и дипломатическо разрешаване на пречките пред достъпа до пазара и като крайна мярка — специални механизми за уреждане на спорове), както и действащите общи структури, като например комитетите на СТО или органите за уреждане на спорове на СТО21, ако е по-подходящо.
ССТ на ЕС с Южна Корея, което се прилага от 1 юли 2011 г., показва значението на ефективния мониторинг с цел да се осигури възможно най-пълното изпълнение на ССТ22. По този начин през периода, обхванат от настоящия доклад, бяха решени редица въпроси, свързани с изпълнението на ССТ и достъпа до пазара. Например в областта на финансовите услуги след продължителен натиск от страна на ЕС и в съответствие с ангажимента на Корея по ССТ през юни 2015 г. беше въведена нова уредба, която разрешава на финансови институции от ЕС да прехвърлят данни в чужбина и да възлагат ИТ елементи на подизпълнители, което силно улеснява дейността им в Корея. През есента на 2014 г. приключи работата по договореност за еквивалентност на биологичните храни, която влезе в сила през февруари 2015 г. и от тогава се изпълнява безпроблемно. В областта на автомобилното производство след намеса на ЕС от лятото на 2015 г. корейските органи приемат превозни средства, одобрени в съответствие с нормите „EURO VI“, без да изискват необоснована допълнителна информация. Независимо от това проблемите с достъпа до пазара в този сектор продължават и е важно непрекъснатият строг мониторинг да продължи.
Добре работи и процесът на изпълнение на ССТ между ЕС и Колумбия и Перу23. Продължават да съществуват някои опасения, например в областта на СФСМ за Перу и по отношение на данъчното облагане на алкохолни напитки в Колумбия и Перу. В положителен аспект Колумбия представи през юни 2015 г. единна процедура, която обхваща всички необходими стъпки за разрешаване на износа на животински продукти от ЕС. Това опростява формалностите за износа от ЕС и намалява времето за обработка, улеснявайки по този начин достъпа на ЕС до пазарите. След влизането в сила на ССТ 526 колумбийски и 1133 перуански дружества, много от които — малки и средни предприятия (МСП), осъществиха за първи път износ за ЕС.
На 1 септември 2014 г. започнаха да се прилагат задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ) между ЕС и Грузия и ЕС и Република Молдова. Това направи възможно тясното сътрудничество с бизнес организациите и държавите членки с цел да се подкрепят реформите за управление на търговията и да се активизира работата за преодоляване на пречките пред търговията в тези държави. Като се има предвид, че бизнес климатът в Грузия е до голяма степен благоприятен, Комисията работеше интензивно за отстраняване на някои затруднения в Република Молдова (например в областта на енергетиката, застраховането, митническите формалности, наземно обслужване). Очаква се изпълнението на програмата за реформиране на ЗВЗСТ да осигури равнопоставени условия за ЕС и местните дружества в тези държави.
По този начин ефективният мониторинг и изпълнението на ССТ създават възможности за достъп до нови пазари и допринасят за премахването на съществуващите пречки.
В. Стратегията за достъп до пазари: към засилено партньорство
Стратегията за достъп до пазари (СДП)24 допълва многостранните и двустранните търговски преговори на ЕС, като гарантира, че възможностите за търговия, създадени с търговските споразумения (както чрез ССТ, така и чрез споразуменията на СТО), осигуряват реален достъп до пазари за европейските износители. В основата на стратегията е т.нар. партньорство за достъп до пазар (ПДП), което се изразява в редовна координация между Комисията, държавите членки и предприятията както в Брюксел, така и в трети държави. СДП е доказан ефективен инструмент за събиране на информация за пречките пред търговията и за определяне на приоритети и обща стратегия за тяхното премахване. Стратегията може да бъде най-различна, от дипломатически действия и обсъждания в определени комитети или структури на СТО или ССТ, до медиация и формално уреждане на спорове.
Като се имат предвид непрекъснато разширяващата се програма за двустранна търговия и броят на ССТ, които ще влязат в сила през следващите няколко години, СДП ще играе все по-важна роля за постигането на търговските интереси и права на ЕС. Правилното изпълнение и прилагане на ССТ с ЕС ще има решаващо значение за превръщането на споразуменията в действителен достъп до пазари и възможности за бизнес за износителите от ЕС в чужбина. Това обаче не е изключителна задача на Комисията, а споделена отговорност на Комисията, държавите членки, Европейския парламент и заинтересованите страни. За тази цел в своето съобщение „Търговията — за всички“ Комисията предлага засилено партньорство за изпълнение на търговските споразумения с държавите членки, Европейския парламент и заинтересованите страни. Това ще разшири и засили текущото ПДП извън премахването на пречки пред търговията и инвестициите. То ще обхваща изпълнението на ССТ, както и повишаване на информираността и дейности за митническо сътрудничество, улесняване на търговията и устойчиво развитие.
Заключение
През разглеждания период (юли 2014 г. — декември 2015 г.) лекото забавяне на темповете на световната икономика и относително слабата търговска активност в световен мащаб през 2015 г. бяха придружени от по-често прибягване до потенциално ограничаващи търговията мерки и много ограничено премахване на вече съществуващи мерки. Ето защо обемът на ограничаващите търговията мерки, въведени през 2008 г., продължава да нараства. Както и през предишните години, до ограничаващи мерки в най-голяма степен прибягват развиващите се държави, но развитите държави, включително държави от Г-20, също продължават да прилагат такива практики въпреки повтаряното от тях обещание да не приемат протекционистични мерки за търговията и да премахнат съществуващите мерки.
Някои от основните икономически партньори на ЕС, посочени в настоящия доклад, също продължават да поддържат голям брой пречки пред търговията. По отношение на САЩ и Япония ЕС продължава да поставя въпроса за това в хода на преговорите по ССТ и за някои от тях вече може да бъде намерено решение, по-специално в отношенията с Япония. Въпреки че продължават да съществуват значителни пречки, биха могли да бъдат отбелязани и някои положителни стъпки, предприети от държавите от Меркосур (Бразилия и по-специално Аржентина) вследствие на усилията на ЕС при двустранни, многостранни и провеждани по линия на ССТ преговори. По отношение на Индия напредъкът остава труден, а най-големи предизвикателства се срещат за премахване на пречките пред достъпа до пазарите в Китай и Русия, като през разглеждания в доклада период е налице само ограничен успех.
На този фон от решаващо значение е по-нататъшният ефективен напредък в програмата за многостранна и двустранна търговия, като същевременно е особено важно да се обръща специално внимание на ефективното изпълнение и прилагане на търговски споразумения. Стратегията на ЕС за достъп до пазари и партньорството за достъп до пазарите между Комисията, държавите членки и заинтересованите страни продължават да имат основно значение за това. Предвид непрекъснато разширяващата се програма за двустранна търговия се предлага засилено партньорство с държавите членки, Европейския парламент и заинтересованите страни, така че всички да обединят силите си при изпълнението на търговските споразумения и те в максимална степен да разкрият действителен достъп до пазари и възможности за бизнес.
В същото време е необходимо да продължат призивите за по-решителен отпор срещу протекционизма на световно политическо равнище, като се подчертава положителното отражение на отворените за иновации пазари, които допринасят за по-голяма производителност, икономически растеж и просперитет.
BG BG
Сподели с приятели: |