73
При фигура 4
процентът на тези, които смятат, че получават достатъчно свобода да прилагат иновации в пряката си преподавателска работа леко нараства и достига ниво от 45,5%.
Фигура 4. Фигури от 1 до 4 рисуват картината на усещането у педагозите за свободата и възможностите за
прилагане на иновации, иновационни планове и програми, както и за прилагането на иновациите в пряката преподавателска работа.
Резултатите са почти еднакви, от което може да се обобщи, че около две трети от участвалите в анкетата педагози не се чувстват напълносвободни да работят и да прилагат иновации и иновационни планове и прогарами в
обучението и образованието, въпреки че в законодателството е разписана такава възможност.
Фигури 5, 6, и 7 придават яснота около мнението на участниците в анкетата относно ролята на държавата за въвеждането и използването на иновациите в системата на образованието. не
54.5%
да
45.5%
Предоставена ли е достатъчно свобода на действие на училищата за прилагане на иновации в пряката преподавателска дейност?
74
Отговорите оформят мнението, че иновациите са по- скоро плод на директна държавна инициатива ( фигура 5 ), която е недостатъчно
добре планирана и обмислена (фигура
7
).
Становището за инициативността по въвеждането и по прилагането на иновациите по инициатива на отделни педагози и колективи се разпределя почти на две ( фигура 6 ).
Изглежда, че въпреки мнението на 87,4% от анкетираните, че иновациите се
налагат по вертикалата, все пак 47,3% са на мнение, че съществуват педагози и
педагогически колективи, които притежават инициативност и сами разработват и въвеждат иновации в практиката си.
Сподели с приятели: 
