Очаквани въздействия от инвестиционното намерение в неговата цялост върху описаните компонентите на околната среда

5.2.4Предполагаеми въздействия върху компонент „Земи и почви”.

Вместващите скали на находището в неговата цялост са здрави и устойчиви и не са склонни към обрушване. Здравината им е достатъчна и нарушения на повърхността няма да се получат. При това положение подземния начин на проширение и добив от новия участък „Птичи дол – Велин дол” няма да засегне земите и почвената покривка на повърхността над запасите предвидени за изземване в новата концесионната площ, подобно на тази предназначена за рудник “Лукина падина”. Тези земи в по – голямата си част попадат в държавния горски фонд и при положение, че няма да бъдат засегнати не е необходима промяна на предназначението им и изключване от ДГФ за нуждите на добива. За това допринася и факта, че предвижданата технология на преработка и извозването на добитото полезно изкопаемо на повърхността не предполагат необходимост от нови производствени площадки, освен тези, които са предвидени и за основния рудник. При подготовката на новия участък за добив, на земната повърхност ще се формират допълнително само две малки по обем временни съоръжения за съхраняване на минни отпадъци ( стерил и почва ). Те обаче ще бъдат разположени на мястото на стар рекултивиран табан до изхода на галерии 9, при това на много малка площ – 2,3 дка.

Необходимите площи на повърхността за ИП в неговата цялост ( основния рудник и новия участък ), според предоставени скици, ПУП – ПЗ на имотите, проектни разработки и друга информация от инвеститора, попадат в землището на гр. Чипровци, община Чипровци, като в следващата таблица е направена характеристика на имотите – за почти вскички са дадени регистрационния им номер, предназначение, площ, както и местността в която попадат.

Таблица № 30.

Предназначение на земите в обхвата на инвестиционното предложение.
Имот No	Местност	Предназначение	Площ на имота, дка	Тип собственост Име на собственика
112017	„Кървач”	ПУП – ПЗ за временни съоръжения – ТПИ, компресорна станция и трафопост	4,458	Държавна частна, МЗХ/ИАГ-ДГС/ДЛС
415011	„Велин дел”	ПУП – ПЗ за временни съоръжения – ТПИ, компресорна станция и трафопост	3,528	Държавна частна, МЗХ/ИАГ-ДГС/ДЛС
112016	„Кървач”	ПУП – ПЗ за временно съхранение на скални материали	0,502	Държавна частна, МЗХ/ИАГ-ДГС/ДЛС
413051	„Боновръшки дол”	ПУП – ПЗ за временно съхранение на скални материали	0,634	Държавна частна, МЗХ/ИАГ-ДГС/ДЛС
413052	„Боновръшки дол”	ПУП – ПЗ за временно съхранение на скални материали	0,871	Държавна частна, МЗХ/ИАГ-ДГС/ДЛС
415008	„Велин дел”	ПУП – ПЗ за временно съхранение на скални материали	1,870	Държавна частна, МЗХ/ИАГ-ДГС/ДЛС
Част от 000032	,,Гнили дол”	Скица – проект No 01366/11.04.2008 г. и Теренно – ситуационен план в М 1:5000 - Рекултивиран табан	-	Държавна частна, МЗХ/ИАГ-ДГС
000499	-	ПУП – ПЗ за обогатителна фабрика за първична преработка на флуоритова суровина.	52,579	Държавата, Рег. No 6001 Л, гр. Чипровци.
000571	„Голям Буковец”	Хвостохранилище	263, 881	Частна, „Н и Н Минерали” ООД, гр. София.

Основните площадки за трошачната инсталация и насипищата като цяло са вече съществуващи, преди това са изключени от ДГФ и са сменили предназначението си като за тях има влязъл в сила ПУП – ПЗ. Почвената покривка в границите им е непоправимо увредена или на практика отсъства. Площите предвидени за двете нови времени насипища в контура на новия концесионен участък, са минимални и са на мястото на стар рекултивиран табан, също собственост на ИАГ/ДГС. В техните граници има почвена покривка, която е насипана при рекултивацията на табана, и която преди оформянието на съоръженията ще се отстрани и също ще бъде съхранявана за бъдеща рекултивация, като ще се съхранява на едното от тях - респ. почвеното депо. За нуждите по добива в бъдещата нова концесионна площ не е необходимо изграждане на нова пътна инфраструктура. За достъп до съществуващите минни изработки в нея чрез устията на галерии 8 и 9, при подготовката на участъка за експлоатация и по – нататък за други спомагателни дейности ( след изграждане на подземната връзка с основния рудник ), ще се ползват коларски черни пътища стопанисвани от ИАГ/РДГ. При належаща необходимост, тяхното предназначение, както и това на споменатия стар табан ще бъде сменено след преминаване на необходимата процедура по изключване от ДГФ.

Очакваните въздействия върху естествената почвена покривка в района ще са ограничени в непосредствена близост до производствената площадка на ТПИ, основния технологичен път и насипищата, почти всички, от които така или иначе са предвидени да обслужват основния рудник. Тези въздействия ще се изразяват най – вече в утъпкване и др. механични въздействия, които ще предразположат почвите в района в малко по – висока степен към развитие на ерозионни процеси. Въздействия извън вече съществуващите върху почвите в терена отреден за обогатителна фабрика, както и в съседство на него не се очакват. При това положение общото въздействие от инвестиционното намерение върху естествените почвени ресурси в района се очаква да бъде в рамките на очакваното от основния добив с незначителен кумулативен ефект. Цялостното въздействие от своя страна може да се оцени като отрицателно и пряко по вид, постоянно по времетраене за периода на реализация, локално - на незначителна площ, слабо по степен на въздействие и до голямо степен обратимо при подходяща рекултивация на хвостохранилището и насипищата. Като цяло, инвестиционното намерение не предвижда дейности свързани със значително и трайно нарушаване на основната почвена покривка и плодородието на почвите в района. Реализирането на предложението не третира бъдещи ползватели на земеделски земи.

В случая трябва да се обърне внимание и на земните маси в хвостохранилището, което ще се ползва за съхраняване на флотационния отпадък. Тук трябва да се подчертае, че тези земни маси не са с естествен характер, а са резултат от проведената техническа рекултивация на съоръжението. По данни от ръководителя на рекултивацията те са с изключително ниско съдържание на хумус ( много под 1 % ) и представляват смес от утайки от пречиствателната станция на гр. София при с. Кубратово и оборски торове. Освен това повърхностния им слой е замърсен с тежки метали и металоиди чрез пренос от съседните замърсени участъци. В случая, според нормативните изисквания не е задължително отнемането на почвената покривка – това се отнася само за хумусния слой на земеделска земя от първа до шеста категория и съдържание на хумус над 1 %. При това положение преценката е, че този почвен материал не е подходящ за отстраняване и депониране за бъдеща повторна рекултивация, както се предвижда в проекта за рекултивация на промишления комплекс за добив и обогатяване на флуорит ( съгласуван с РИОСВ Монтана – становище изх. No 177/23.06.2006 г. дадено на Приложение 29 ). Такава инвеститора е най – целесъобразно да осигури след приключване на експлоатацията на съоръжението с други земни маси, с оглед и на това, че при отстраняване на съществуващите може да се наруши непоправимо изолиращия синтетичен слой и геомембраните под него, с които са запечатани съхраняваните утайки от рудодобива и преработката на оловно – сребърни руди в миналото. От своя страна намиването и наслагването на отпаден хвост от обогатителната фабрика един вид ще допринесе за допълнителна техническа рекултивация, която ще подсили функциите на този слой. Флуоритовата суровина е изцяло с минерален произход и не съдържа тежки метали и други опасни елементи над фоновите и ПДК, така че не се очаква допълнително замърсяване с такива в района, извън вече съществуващи стари замърсявания и щети от минали дейности.

Предвид, че добива от предвижданото разширение ще е изцяло подземен, вкл. и транспорта на суровината, която през основния експлотационен период ще се извозва изцяло под земята до съществуващата пром. площадката пред изхода на х. 495 на основния рудник, на практика не се очаква усвояване на нови площи от каквито и да било характерни местообитания ( на птици и други видове ), предмет на защита в зоните и пряко унищожаване на такива хабитати и в бъдеще. Почти всички площадки на повърхността са вече съществуващи за целите на добива от основния рудник. Те ще обслужват и добитата суровина от новия участък. Една част от тях, които попадат в ЗЗ „Западен Балкан”, с незначителна площ влизат в състава на категорията „други земи” от защитената зона ( градове, села, пътища сметища, индустриални обекти ). Това се отнася и за предвижданите две нови насипища върху стария рекултивиран табан пред галерия 8 в новия участък, които ще бъдат с минимална обща площ от 2,3 дка. Благоприятно в случая е също, че при строителството и подготовката на рудник ,,Птичи дол – Велин дол” за експлоатация, също при необходимост от минно – спасителни дейности, при нужда от доставка на материали и допълнително оборудване на и сега съществуващите изходи на галериите, както и за временни съпътстващи експлоатацията дейности, ще се ползват само съществуващи вече горски пътища, които са налице в рамките на концесионната площ предмет на разширение.

Предвиждания нов участък „Птичи дол – Велин дол”, с който ще се разшири находището, остава извън ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан” и зоната няма да бъде засегната пряко или в значителна степен косвено. Не се очаква и значително засягане на хабитати, които са разположени извън зоните и могат да имат по един или друг начин връзка с тях, поради факта, че площадките на основните съоръжения за преработване на добитата суровина са в начална фаза на експлоатация преди същинския добив, като освен това тези площадки са били ползвани със същата или подобна цел и в миналото, години наред.
5.2.7 Предполагаеми въздействия върху компонент “Биоразнообразие”.
А.ФЛОРА
Преки въздействия.

Самия добив от находище “Лукина падина” с неговия нов участък „Птичи дол – Велин дол”, предвид подземния му характер няма да оказва забележимо въздействие върху растителния свят на повърхността, както в периметъра на старата концесионна площ, така и в този на новата.

• 
  При разчистване около входове на съществуващи галерии в новия участък за подготвителни и съпътстващи добива дейности.
  
• 
  При укрепване на някои от черните коларски пътища водещи до споменатите преди това входове. Всички тези пътища са с твърда и стабилна земна основа. Въпреки това, някои от тях ще се наложи на места да се укрепят допълнително.
  
• 
  При ремонта на основния технологичен път от площадката на х. 495 с ТПИ до пътя Монтана – Чипровци, който предстои да се заздрави и усили допълнително със заклинен трошен камък ( минералбетон ). Така или иначе това е пътя предвиден за обслужване на основния рудник, в последствие и на разширението му.
  
• 
  При временно депониране на стерилни скални маси върху стария рекултивиран табан от минал рудодобив, предвиден за тази цел. Тук се включва табана пред галерия 9 в новия участък, като предвидените площи за двете временни депа на скални отпадъци и почвени материали възлизат общо на 2,3 дка. По принцип скалните отпадъци се предвижда да се оползотворяват за различни нужди – запълване на ненужни подземни минни изработки, за инфраструктурни цели и др. описани по – подробно при начина на третиране на отпадъците.
  

На практика, в най – голямо количество ще бъде засегната растителността в плажа на хвостохранилището, която с напредване на депонирането на хвост от флотацията ще бъде унищожена почти напълно. Тя е представена изцяло от видове без консервационна значимост, които намират широко разпространение в цялата страна – доминира бялата детелина и всред нея рудерални и плевелни видове. По - голямата част от тези видове са резултат от биологична рекултивация. Ще бъде унищожена и растителността в най - ниската част на прилежащите скатове към описаното съоръжения при бъдещото намиване и надграждането му. Една част от нея е дървесно – храстова доминирана от съвсем млади нискостеблени индивиди на обикновен габър ( Carpinus betulus ), на места леска (Corylus avellana) и др., които също нямат консервационна стойност. Без такава са и тревистите видове в потенциално засегнатите участъци на прилежащите скатове. Тези загуби също няма да се отразят осезаемо на флористичното богатство и разнообразие характерно за района. Освен това, тук трябва да се отчете, че кореновата система на някои от рудералните и плевелни видове в плажа, както и развитието на корените на дървесната растителност в непосредствена близост до него, създават опасност да нарушат целостта на защитния синтетичен изолиращ пласт ( геомембрани покрити с полимерен слой ), с който са покрити утайките в съоръжението. Поради тази причина, така или иначе такива видове е добре периодично да бъдат отстранявани. При това положение очакваните отрицателни въздействия в района на хвостохранилището се оценяват като локални, необратими, незначителни без явно изразен кумулативен ефект.

В района на инвестиционното намерение и външните му площадки не са известни находища на редки и защитени растителни видове. Такива не са установени непосредствено и в потенциално засегнатите площи и зони около тях. Голяма част от видовете, които ще бъдат засегнати имат лечебни свойства. По - значимо количество растения с лечебни свойства ще бъдат загубени безвъзвратно от плажа на хвостохранилището и част от прилежащите скатове, при намиването и надграждането на съоръжението. Тук трябва да се има предвид, че почвите в района на хвостохранилището се характеризират с високи фонови концентрации на арсен, олово и цинк от минали замърсявания. При това положение ползването на билки от района за лечебни цели създава по – скоро опасност за човешкото здраве. Опасността за човешкото здраве е свързана със способността на растенията да извличат елементи от замърсената почва и по този начин да ги включват в хранителните вериги.

Косвени, вторични въздействия.

В резултат на отделяне на прах в местата на интензивно прахоотделяне, каквито са най – вече основните вентилационни шахти на рудничния комплекс, трошачната инсталация и пътя от нея до обогатителната фабрика, в бъдеще върху растителността в непосредствено близките зони до тези източници се очаква наслагване на прах, което ще доведе до някои вторични негативни въздействия на физиологично ниво, като:

• 
  забавяне на растежа в резултат нарушаване на асимилационните процеси от запушване на устицата на листния апарат.
  
• 
  намаление на устойчивостта на болести и вредители поради наслагване на прахови отлагания, най – вече през сухите летни дни.
  

В близкото минало планинския участък, в който попада инвестиционното намерение е бил интензивно разработван, което в съчетание с близките населени места и други съществуващи дейности допринася за известно отбягване на района от много животински видове, чувствителни на безпокойство. Такива са повечето от описаните консервационно значими видове, които се срещат в района на Западна Стара планина. Конкретно, разглежданото инвестиционно намерение се отнася за разширение на съществуващ подземен рудник за добив на флуорит, като предвижданите комуникации и транспорт за него ще се реализират най - вече подземно при неговата експлоатация. При това няма да се реализира изграждането на нова надземна инфраструктура, с изключение на две нови предвидени временни насипища на малка площ и то на мястото на стар рекултивиран табан от минал рудодобив. В близост до и сега съществуващите външни производствени площадки няма групови находища на редки и застрашени животни от дивата фауна.

Споменатите в описателната част консервационно значими сухоземни безгръбначни, които представляват по – голям интерес на защита, са разпространени предимно в букови и стари гори, каквито в района на инвестиционното намерение отсъстват.

При гръбначните, от консервационно значимите видове с по – голяма вероятност е да бъдат засегнати в слаба степен популациите на някои по – бавно подвижни представители, като зелената крастава жаба ( Bufo viridis ) и слепока ( Anguis fragilis ), които се срещат в района на концесионните площи. Тези въздействия се изразяват в риск от смъртност на единични индивиди от сгазване при транспорта на добитата суровина от площадката с ТПИ на изхода на галерия 495 до обогатителната фабрика, както и при транспорт по спомагателните пътища. Това няма да се отрази значимо на популациите на тези два вида, тъй като последните са разпространени посевместно в подобни района в цялата страна и са в достатъчна численост, която да поддържа популационните им структури и функции. Първия вид се характеризира и със синантропната си адаптивност, т.е среща се много често в градска среда, където нерядко става жертва на начина на живот в нея. В доста по – ниска степен е и риска от смъртност на инцидентно попаднали в района на добива индивиди мигранти шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni ), във връзка с което трябва да се предприемат и някои предохранителни мерки, най – вече свързани с инструктаж на работния персонал.

При птиците също не се очакват значителни въздействия върху по – значими в консервационно отношение видове. Единствените въздействия ще са свързани с безпокойство в близост до външните площадки и основния технологичен път. Това въздействие съществува и в момента, тъй като оборудването на площадките ( ТПИ и др. ) е вече инсталирано и в момента се настройва фино, като текат и първоначални производствени дейности. При това видовете чувствителни на безпокойство или вече са напуснали тези райони или прелетните такива за в бъдеще ще избягват гнездене и хранене в близост до тях. Съседните райони на площадките предоставят подходящи хабитати за гнездене и хранене на някои видове от Приложение 2 на ЗБР, обитаващи горски и храстови биотопи, каквито са осояда, сокола скитник, белошипата ветрушка, козодоя, сирийския пъстър кълвач, среден пъстър кълвач, беловрата мухоловка и градинска овесарка. Тук трябва да се отчете, че местообитанията за гнездене и хранене на споменатите видове са най – запазени и с най – добри показатели в защитена зона „Западен Балкан” от екологичната мрежа Натура 2000. В случая основната външна производствена площадка на обогатителната фабрика не попада на територията на тази зона и е достатъчно отдалечена от нея, за да се влоши състоянието на местообитания в нея от шум, прахово замърсяване, светлинно замърсяване и др. При тези площадки, които попадат в зоната, съществуващите и в момента дейности на тях изключват продължително и често пребиваване на споменатите видове в близост. В това отношение по – силно въздействие оказва близостта на гр. Чипровци. Други видове, които по – често има вероятност да се срещнат само при хранене в местата на въздействие са коса, пойния дрозд, гургулицата, зелениката, големия синигер, синия синигер, обикновената чинката, обикновената кукувица, черношипата ветрушка, домашната кукумявка, чавката и домашното врабче. С изключение на гургулицата, чавката и домашното врабче, другите споменати видове са защитени и включени в Приложение 3 на ЗБР, като за тях се прилага забранителния режим в чл. 38 от същия. Повечето от тях не се влияят чак толкова силно от безпокойство, като типичен пример в това отношение е домашното врабче, също домашната кукумявка, а през последните години черношипата ветрушка все по-често прави гнезда и по покривите на високи сгради в населени места.

По отношение на бозайниците, както беше споменато в описателната част, по данни от наличния работен персонал по подготовката на добивните дейности в основния рудник „Лукина падина”, както и на техическото му ръководство, в съществуващите минни изработки от минал добив колонии на пещерни видове прилепи до момента не са били забелязвани, въпреки че предлагат подходящи убежища. Това се отнася и за новия участък. При направените огледи в основните стари галерии попадащи в рамките на новата концесионна площ предмет на разширение, през които ще се осъществява достъпа отвън, също не е регистрирана прилепна фауна, както и следи от наличието на такава ( гуано и др. ). Най – вероятната причина за това е, че дълго време входовете към съществуващите галерии на новия участък са били препречени и затворени с плътни прегради. Тези входове са разкрити скоро във връзка с проучвателните работи по доказване на запасите, опробвания и др. в предвижданото разширение и за нуждите при изготвяне на цялостния работен проект. Преди това преградите са възпрепятствали заселването на цели колонии, каквито образуват пещерните видове. От друга страна, липсата на прилепна фауна в подземните изработки на основния рудник се обяснява с подготвителните работи за добив, които текат след отдаването му на концесия, вкл. проширение с използване на взривни работи и др. Върху представители на популации на бозайници от останалите видове характерни за района не се очакват някакви значими или непоправими въздействия извън и без това съществуващите в момента. От видовете характерни за гористите райони в близост до площадките, постоянно могат да се срещнат някои гризачи, като горската мишка и горска полевка и др., също катерицата, белката, таралежа и невестулката. Последните два вида са защитени, но често срещани в близост до населените места и добре адаптиращи се към безпокойството. Рядко могат да се срещнат в близост до площадките, предимно само като преминаващи, лисицата, даже златката и само инцидентно дивата котка и вълка, като последните два вида избягват близостта на големи населени места. В резултат на експлоатацията на инвестиционното намерение е възможно незначително влияние върху популациите на европейския вълк и дивата котка, главно при увеличиение на фактора-безпокойство. Това въздействие е постоянно, кумулативно във времето, но много слабо.

В заключение е необходимо да се обобщи, че очакваното въздействие върху фауната в района от цялостната добивно – производствена дейност ще е локално, предимно пряко, от незначително до слабо отрицателно, постоянно, без съществена смъртност на индивиди или фрагментация на местообитания – такава съществува и в момента. Като резултат от експлоатацията, една част от животинските видове, предимно някои птици, в резултат на безпокойството ще започнат да избягват района с надземните площадки в още по – голяма степен, без това да се отрази съществено на хранителната им база и постоянни местообитания в характерните им ареали, които се разпростират на значителна площ в района, като популациите им ще запазят структурите си. Всички посочени въздействия ще са с кумулативен ефект във времето предвид експлоатацията и на новия участък, но той ще е слабо изразен, предвид краткия срок от около 5 г, с който ще се удължи периода за изземване на всички запаси в находището като цяло.

Предполагаеми въздействия от аварии. Такива са свързани с риска от пожари в близост до външните площадки. При възникване на пожари има най – вече риск от смъртност при по – слабо подвижни видове, които не са в състояние да напуснат достатъчно бързо и адекватно опасните зони – главно някои безгръбначни, земноводни и влечуги от гръбначните. Това може да доведе до временно ( възстановимо ) увреждане на съответните местообитания и популации. При това тяхната структура и функции не се очаква да бъдат увредени значително и необратимо. Негативните потенциалните въздействия върху популациите на засегнатите видове ще бъдат локални, временни и слаби по степен на въздействие. При спазване на задължителните противопожарни мерки, които трябва да са заложени в цялостните и годишни работните проекти на дружеството, риска от пожари ще бъде избегнат.


5.2.8 Предполагаеми въздействия върху компонент “Ландшафт”.

Ландшафтът в района на находище „Лукина падина” по отношение на антропогенната си компонента се отнася към техногенния тип ландшафти. Налице е частична, съзнателно планирана и контролирана промяна в структурата на ландшафтите, засягаща най - силно предимно отделни природни компоненти, най – вече земните недра. Ландшафтът не е претърпял драстично визуално изменение по отношение на релефа, поради факта, че добива се е водил под земята. При бъдещия добив и преработка на флуорит също не се предвижда значима промяна в съществуващото положение, тъй като ще се използват изградени вече минни изработки и площадки, в рамките на които се е работило в миналото. Добивът от новия участък „Птичи дол – Велин дол” също ще е по подземен способ, а като база за развитието му ще се използват съществуващи подземни изработки, които при подготовката ще се свържат изцяло под земята с основния рудник чрез единна комуникационна система.

При подземно разработване на рудни тела, залягащи в непластови вместващи скали, влиянието на създаденото празно пространство върху горележащите скали по принцип се проявява чрез формирането на три зони във височина. Най-ниската - непосредствено над иззетото пространство, е зона на обрушаване, средната - зона на движение и най-високата - зона на разуплътнение. Вместващите скали на находището в участък “Лукина Падина” и предвижданото му разширение са здрави и устойчиви и не са склонни към обрушаване, което се доказва от поведението на масива на стария рудник за оловно – сребърна руда около и над иззетите пространства. Проектираните за разработване рудни тела ще бъдат с твърде малка степен на подработване. Поради тази малка стойност, както и поради достатъчната здравина на вместващите скали, може да се предполага, че скалният целик над купола на разуплътнената зона до повърхността ще остане устойчив и нарушения на повърхността няма да се получат.

От своя страна, обогатителната фабрика е изградена на мястото на съществувалия в миналото военен завод, а за избистрянето на отпадните води от процеса на обогатяване – флотация ще се използва хвостохранилището в м. „Голям Буковец”, което е обслужвало преработката на няколко вида руди в миналото и в момента продължава да има достатъчно проектни капацитети. Предвижданите насипища за стерилна скална маса от добива пък са на мястото на стари табани. Тук е необходимо да се отбележи, че неголямото количество очаквани скални отпадъци от добива като цяло, общо възлизащи грубо на 150 000 куб. м, както и намерението за депониране на голяма част от тях в стари подземни изработки и ползване за други инфраструктурни цели, не създават риск за значително увеличаване на обемите на предвидените за ползване стари табани, които при това положение ще имат временен характер. Във връзка с това няма и необходимост от усвояване на нови допълнителни площи, ненарушавани при минал добив.

От ландшафтно-екологична гледна точка, при бъдещето разработване на находището и неговия нов участък, промени при природните компоненти ще настъпят най - вече в геоложката компонента, а при почвената, растителната и релефа ще са малки. Потенциал за възстановяване на ландшафтите по отношение механичното нарушаване на геоложката среда практически не съществува. Като цяло, с разширението на находище „Лукина падина” с нов участък няма да се променят основните визуални ландшафтни характеристики на района. Не се очаква значим кумулативен ефект в това отношение. Такъв може да се очаква само на локално ниво в границите на някои така или иначе съществуващи площадки, а по степен на въздействие може да се оцени в диапазона от мн. слаб до слаб.

Реализацията на инвестиционното намерение няма да промени основния тип ландшафт, няма да предизвика съществени изменения във визуално – естетическата структура и функционирането на ландшафтите, които да предизвикат значими допълнителни нарушения в екологичното равновесие и екосистемите в района. Прилагането на правилна техническа и биологическа рекултивация на терените в района на промишления комплекс на повърхността ( насипища и хвостохранилище ) след приключване дейностите по добив и преработка на флуорит от находище „Лукина падина”, както и прилагането на заложените мерки в настоящия ДОВОС, ще компенсират в максимална степен потенциалните отрицателните последици върху природния ландшафт. По отношение на антропогенната си компонента, натоварването на ландшафта в района на находище “Лукина падина” се очаква да остане на ниво втора степен ( в диапазона между 31 – 40 бала ) – средно натоварени селскостопански и горскостопански територии с малки селища ( до 5000 ж. ) и ограничена гъстота на транспортната мрежа.

Такива са възможни най - вече при възникване на пожари по отношение на растителната покривка в близост до външните площадки. Във всички случаи негативните потенциалните въздействия се очаква да бъдат по - значими на локално ниво в близост до площадките, временни, краткотрайни и обратими. При спазване на задължителните противопожарни мерки, които трябва да са заложени в цялостните и годишни работните проекти на дружеството, подобни аварии могат да бъдат избегнати.