Община чипровци нископланински ландшафтен парк „широка планина” село превала, община чипровци, област монтана


Обект Село Превала–Раджин дол (подзона)



страница6/7
Дата09.01.2017
Размер1.1 Mb.
#12254
1   2   3   4   5   6   7

Обект Село Превала–Раджин дол (подзона)

Този обект има подчертано линеен характер с основни функции за подход към парковата територия. Подобекти:



  • Превалски скали – непосредствено до североизточния край на с. Превала, с добър обзор от и към селото. Това е „вратата” на парка. Изграждат се беседка (на естествена скална основа; монтира се надпис с наименованието на парка), оформя се обзорна площадка на скала с дървен парапет 6 м на метални пръстени.

  • Раджинско суходолие – в по-голяма част от годината е оводнено (по-високи води), през останалото време водата изчезва напълно в окарстените юрски варовици. Изграждат се 4 бент-брода с материал от място. Прочиства се и се шкарпира пътека непосредствено край речното легло, но над най-високите води (стъпала в земно-скална основа – 40 бр.).

  • Пешеходни трасета и горски пътища – в тази част на парка пешеходните трасета са две успоредни. Едното – в откритата пасищна площ (съвпада със сегашния полски път), а другото – в самия Раджин дол. Първото е практически готово, а второто предстои да се устройва, не само заради по-високата непосредствена атрактивност, но и заради естествената ветрозащита (при съответни метеорологични обстановки. Дължина 2700 км.

Атрактивността е съсредоточена основно в Раджин дол, в който в периоди с вода са налице каскадни падове. От познавателна гледна точка не са без значение повърхностните карстови форми – кари и въртопи.
Обект Извора (подзона)

Подобекти:



  • Заслон с огнище – изгражда се край основния парков път. Шкарпира се в наклонен терен в малко пасище (публична собственост).

  • Чешма – извършва се ремонт на чешмата – плочник и др.

  • Пешеходни трасета и горски пътища – 1300 м.

Тази подзона има по-скоро значение за краткотраен отдих. От визуална гледна точка известна атрактивност (близка обзорност) представлява Сухата падина (горска растителност и скален венец). Отвореността на югоизток означава и съответен сегмент за далечна обзорност.

Обект Типчен (подзона)

Това е най-високо издигнатата част от парковата територия с най-добре изразена далечна обзорност. Изцяло е в слабо окарстен варовиков терен. Подобекти:



  • Беседка с обзорна площадка – изгражда се непосредствено до триангулачната точка (най-високата в парка – 940,9 м). Основата се повдига с камъни от място на височина 80 см (заради повишаване на обзорността). Прочистване на храстова растителност – 2,5 дка. На 15 м североизточно се оформя обзорна площадка върху скала (парапет на метални пръстени 6 м).

  • Дървена стълба – 4 м. С нея се осигурява преминаването на дългия скален венец в най-плитката му част, а оттам и пешеходното движение на север към Лазарово равнище.

  • Чешма – изгражда се непосредствено под скалния венец при връх Типчен с каменен борт от местни материали, плочник и др.

  • Пешеходни трасета и горски пътища – 1200 м.

Атрактивността се състои в много добрата далечна обзорност – към Стара планина, Дунавската равнина, Белоградчишките скали и т.н.
Обект Раненски кладенец (подзона)

От значение е като микрорайон за краткотраен отдих в доста по-сухия южен макросклон на Широка планина: Подобекти:



  • Беседка – непосредствено край основния горски път на парковата територия, на земно-скална основа.

  • Чешма – със скален борт, чучур, плочник и др. – в гората под сегашния горски път, на 70 м от беседката.

  • Пешеходни трасета и горски пътища – 1000 м.

Атрактивността се основава на добрата далечна обзорност на югоизток и познавателните аспекти, свързани главно с дъбовата гора край чешмата.
ІІ.5. Технически елементи и съоръжения за нуждите на отдиха и туризма
Те представляват т. нар. „парково обзавеждане” и техният характер и брой се дефинират от:

  1. Особености и характер на терена:

  • висока степен на георазнообразие, в т.ч. и на първо място литоразнообразие;

  • висока степен на биоразнообразие;

  • висока степен на ландшафтно разнообразие, дефинирано от първите две;

  • добре изразено вертикално (денивелация) и хоризонтално разчленение;

  • наличие на водоизточници (за питейна вода);

  • характер на подстилащата повърхност (скала и почва).




  1. Нужди и потребности на посетителите:

    • осигуряване на достъп до точкови, линейни и площни атрактивни обекти и елементи;

    • осигуряване на подходящи места за почивка;

    • необходимост от подходящо ранжиране на т. нар. далечна, близка и непосредствена обзорност;

    • осигуряване на подходящи и добре ранжирани териториално места за почивка и краткотраен отдих;

    • задоволяване на потребности от питейна вода.




  1. Наличие на елементи от досегашно природоползване:

  • съчетаване с нуждите на ловното, горското и селското стопанство.

Ландшафтният парк практически включва пълен набор от архитектурни елементи и съоръжения за нуждите на отдиха и туризма:



  • беседки – 11 бр.

  • заслони с огнище – 2 броя;

  • дървени мостове – 2 бр. (един от които е от типа сух мост).

  • дървени платформи на метална конзола – 1 бр.

  • дървени стълби – 10 бр.

  • бент-бродове – 9 бр.

  • палатков лагер – 1 бр.

  • места за почивка – 8 бр.

  • обзорни площадки – 10 бр.

  • зелен паркинг – 2 бр.

  • чешми (предвидени за изграждане и реконструкция на съществуващи) – 10 бр.

  • Парапети.


Изграждат се още:

  • пешеходни туристически пътеки от типа екопътека – в горски и пасищно-ливадни терени и условия – сумарна дължина 27 км.

Подобряват се съществуващи горски пътища за достъп на високопроходими автомобили и велосипеди, и за коне – 9 км.
БЕСЕДКИ – 11 БР.:

Беседките представляват и места за почивка – в тях се устройват пейки и маси. При повечето от тях се устройват и информационни табла.



Беседка № 1 – най-южната, непосредствено и източно от селото, над скалния венец (до нея, на гладка отвесна скала се изписва наименованието на туристическата територия). Подвоз и достъп на материали и хора – много улеснен.

Беседка № 2 – 2,3 км северно от № 1. Устройва се на междудолинната заравненост (склоново стъпало), между Цецин дол източно и Сухата падина западно, в близост до предвиден за изграждане на чешма извор; много удобен достъп за хора и материали (непосредствени до горския път). Основа - почва и сиво-жълтеникав пясъчник под нея. Възможно е използването на горунови (здрав материал) стволове от близката публична дъбова гора.

Беседка № 3 – изгражда се непосредствено до триангулачния маркер, на най-високата кота в парковата територия – връх Типчен (940,9 м). Подвозът на материала и хората се осъществява с джуган (виетнамка) - преди 2 дни върхът е изкачен с джип от Петров и няколко души. Около бандерата (триангулачен знак) има достатъчно каменни блокове за повдигане на пода на беседката с 50-80 см – тъй като е необходим цимент и пясък, това ще го обмислим допълнително. Върхът е храстово-горист, прочистват се 3 дка от суха, полусуха и свежа храстова растителност, като се оставят, но подкастрят единичните дървета. Трудна за изграждане.

Беседка № 4 – мястото на сондата или местността Било – много възлов пункт от гледна точка на пресичане е ранжиране на пътища и пътеки (5-те кьошета), на най-ниската седловина на билото на Широка планина между върховете Типчен и Тупанков чардак (ок. 800 м н.в.). 2 дка горска поляна с ограничена видимост, заради околните гори. Беседката има значение и на разпределителен пункт на туристически потоци. Лесна за изграждане, използва се готовият бетонен фундамент – анкериране на носещите греди. Твърде улеснен достъп на хора и транспортни средства. Лесна за изграждане, поради удобния подвоз на материали и хора.

Беседка № 5 – изгражда се на най-високата част на местността Лазарово равнище, в рядка, средновъзрастова дъбова гора. Непосредствено до беседката е възможно изграждането на обзорна площадка в короната на дъбово дърво. Много добра обзорност на запад и север, ограничена на изток и особено на юг. Лесна за изграждане, поради удобния подвоз на материали и хора.

Беседка № 6 – на 400 м североизточно от беседка № 4, непосредствено до големия завой на прекия горски път, между Било и Петавица. Изгражда се на позитивна микроформа с плитка почва и рядка и ниска дъбова растителност. Добра обзорност на запад, север, изток и ограничена на юг. Лесна за изграждане, поради удобния подвоз на материали и хора.

Беседка № 7 – на края на ливадата (пасището), в североизточния край на местността Петавица, в началото на скалната подгрупа Турчинá. Тази беседка представлява отправна и първоначална точка на пешеходната пътека за най-атрактивната скална група Вълче гърло. Мястото е удобно и за обзорна площадка към отбелязаната по-горе атрактивна група, както и за зелен паркинг за високопроходими автомобили (равен терен с много плитка почва до гола скала). Лесна за изграждане, поради удобния подвоз на материали и хора.

Беседка № 8 – изгражда се на връх Кайцу (Кайца; 817,7 м н.в.), на естествена скална площадка. Доставката на материали ще се осъществява по реконструиран по проекта коларски път, достигащ на 60 м от върха. Кайцу е един от трите най-високи върха в западната скална група. Много добра обзорност (близка), на юг-югозапад към скалните венци (Гламите), на запад – към Белоградчишките скали, на изток – към Стовци, на север-североизток – закрит обзор от Милов камък (811,1 м) и Плоската скала (829,0 м). Не се виждат с. Гюргич и микроязовирът.

Беседка № 9 – изгражда се на равна скална повърхност Плоската скала (новосъздадено наименование на върха). Много добра видимост на север - по посока на Дунав, Дунавската равнина, с. Гюргич, подножието на Широка планина. Компенсира ограничената видимост на север-североизток от предходната беседка. Подвоз на материали с автомобили до 150 м от върха (използва се по-горе отбелязаният, предвиден за реконструиране коларски път). (За последните 150 м, освен човешка сила, могат да се използват и коне със самари).

Беседка № 10 – в западния край на местността Деригозица, на изпъкнала, но равна скала. Автомобилен превоз на материали до 20 м от мястото за беседката. Много добра обзорност (далечна) на север - към микроязовира и с. Гюргич. От беседката се осигурява близка обзорност към подгрупата Вълче гърло в посока северозапад, скалната подгрупа Турчинá - на запад, Типец и Марков камък - на североизток и Ошли гръб – на югоизток.

Беседка № 11 – изгражда се на кота 702 м н.в., 800 м северно от главния горски път, в сектора при чешмата Пенкина шобърка. Осигурява се подвоз на материали и хора по горски път, който в последствие ще се използва за туристическа пътека. Добър обзор (близък) преди всичко към скалната подгрупа Ошли гръб - на изток и Марков камък – на североизток.
ЗАСЛОНИ С ОГНИЩА – 2 БР.:

Заслон № 1 – изгражда се при карстово-пункнатинния извор Извора – каптиран с чешма с водопойни бетонови корита, в долния край на местността Сухата (местен изговор Суата) падина. Разполага се в средата на южния макросклон на Широка планина, на ок. 2 км северно от с. Превала и на 1,2 км югоизточно от връх Типчен, непосредствено до основния горски път. Засича се, шкарпира се и се подравнява терен на югозападен склон (пасище). Удобен подвоз на материали и хора. В заслона се оформят пейки и маса.

Заслон № 2 – изгражда се в средната част на местността Янин дол, непосредствено до основния горски път и достатъчен по дебит, сигурен водоизточник. Подравнява се с булдозер (както в първия случай) терен с мощна почвено-изветрителна покривка (без сериозни затруднения с машината). Може да се приеме, че той до голяма степен представлява и геометричен център на цялата паркова територия. Камък за зидария може да бъде доставен от близките изоставени овчарници на някогашното ТКЗС.
ДЪРВЕНИ МОСТОВЕ – 2 БР.

Мост № 1 – намира се в северозападната част на подгрупата Вълче гърло. Дефинира се още като „сух” мост (2,5 м), защото се изгражда над скален кулоар. Автомобилен транспорт на материали до временното депо при връх Кайцу или до паркинга при скалната подгрупа Турчинá. Транспортът на материалите в последните няколкостотин метра се осъществява чрез пренос на ръка и на коне със самари.

Мост № 2 – намира се в средната част на левия начален приток на Гюргичка река, формиращ се в местността Янина падина. Дължина 3,5 м. Автомобилен транспорт на материали - до временното депо при паркинга при скалната подгрупа Турчинá. Транспортът на материалите в последните няколкостотин метра се осъществява чрез пренос на ръка и на коне със самари.
ДЪРВЕНИ СТЪЛБИ – 10 БР.

Те се изграждат основно в подгрупата Вълче Гърло.



Стълба № 1 – 5 м за изкачване на скалното равнище на Вълче гърло. Автомобилен транспорт на материали до временното депо при връх Кайцу или до паркинга при скалната подгрупа Турчинá. Транспортът на материалите в последните няколкостотин метра се осъществява чрез пренос на ръка и на коне със самари.

Стълба № 2 – 3,5 м - в ниския долен изход на изток-западния кулоар. Автомобилен транспорт на материали до временното депо при връх Кайцу или до паркинга при скалната подгрупа Турчинá. Транспортът на материалите в последните няколкостотин метра се осъществява чрез пренос на ръка и на коне със самари.

Стълба № 3 – 3 м - на южния изход на кулоара север-юг. Автомобилен транспорт на материали до временното депо при връх Кайцу или до паркинга при скалната подгрупа Турчинá. Транспортът на материалите в последните няколкостотин метра се осъществява чрез пренос на ръка и на коне със самари.

Стълба № 4 – 3 м - в най-високата част на Кулоар „Север-юг”.

Стълба № 5 – 1,5 м – непосредствено и североизточно от Кулоар „Север-юг” за преодоляване на малък скален праг.

Стълба № 6 – 2,5 м – за излизане към беседката на връх Кайцу. Доставка на материали, както за беседка № 8.

Стълба № 7 – 4 м – за преодоляване на наклонена скална тераса между Кайцу и Пешов кладенец.

Стълба № 8 – 150 м северозападно от връх Типчен, на т. нар. прелаз на скалния венец. Доставка на материали, както за беседка № 3. Дължина 3,5 м.

Стълба № 9 – 3 м - разполага се в най-източната скалиста част на местността Деригозица или Янин рът. Доставка на материали откъм беседка № 10.

Стълба № 10 – 3,5 м – за слизане/качване в южната част на скалата Турчина (Силайджин камик).
ДЪРВЕНИ ПЛАТФОРМИ НА МЕТАЛНА КОНЗОЛА – 1 БР.

Използват се предварително изработени в цехови условия елементи на метални конзоли, като болтовата сглобка се осъществява на място. Върху конзолите се изгражда дървена конструкция, както при мостовете, но с едностранен парапет.



Платформа № 1 – 7 м. Изгражда се в ниската част на Кулоар „Север-юг” на скалната подгрупа Вълче гърло. Автомобилен транспорт на материали до временното депо при връх Кайцу или до паркинга при скалната подгрупа Турчинá. Транспортът на материалите в последните няколкостотин метра се осъществява чрез пренос на ръка и на коне със самари.
БЕНТ-БРОДОВЕ – 9 БР.

Изграждат се 2 бент-брода на източния начален приток на Гюргичка река, съответно срещу скалната подгрупа Типец и срещу съответната подгрупа Ошли гръб от Централната скална група (на този етап Централната скална група не е предмет на паркоустройство). Те представляват комбинация от ниски 1-1,2 м речни каменни прегради, стабилизирани чрез анкерирани арматурно желязо и бетон. В горната им част с камъни от място се оформят съответни стъпки с улеи между тях (преливници). Чрез тази преграда се формират малки езера, в случая с дължина до 10 м (респ. и малки водопади).



Бент-брод № 1 – 4 м – изгражда се под скалата Вълче гърло в Янин дол до водослива с плиткия Манастирски дол.

Бент-брод № 2 – 4 м – изгражда се на 30-40 м под първия.

Бент-брод № 3 – 4 м - изгражда се на източния начален приток на Гюргичка река, срещу скалната подгрупа Типец. Подвоз на хора и материали откъм Янин рът.

Бент-брод № 4 – 4 м - изгражда се непосредствено срещу западния край на скалната подгрупа Ошли гръб. Подход на материали и хора откъм беседка № 11.

Бент-брод № 5 – 4 м – изгражда се над бент-брод № 4, непосредствено под водослива на Янин дол в основния начален приток Десна Гюргичка река. Подход откъм Пенкинотго.

Бент-бродове № 6-9 (4 бр.) – по 4 м – изграждат се на Раджин дол, приблизително през 250 м. Сравнително удобен превозна материали чрез коларския път, в цападния висок край на долината.
ПАЛАТКОВ ЛАГЕР – 1 БР.

За целта се предвиждат 2 дка пасищна площ (слабо наклонен източен склон), 150 м западно от заслон № 2.


МЕСТА ЗА ПОЧИВКА – 8 БР.:

Съобразени са с времетраенето и усилията на пешеходците, както и с микроклиматичните условия – общо 8 бр. При необходимост се подравнява няколко десетки м2 терен, съоръжават се с места за сядане и маса (използват се камък и дърво).


ОБЗОРНИ ПЛОЩАДКИ – 10 БР.

По понятни причини се устройват на по-високите участъци. При наличие на скални отвеси едностранно се ограждат с дървени парапети на метални пръстени.


ЗЕЛЕН ПАРКИНГ – 2 БР.

Избира се терен от порядъка на 0,2-0,5 дка, с много плитко разположена или напълно открита равна скала. Обозначава се мястото. Предвиждат се в североизточния край на местността Петавица – свързани са с осигуряване на автомобилен достъп към скалните подгрупи Вълче гърло, Турчинá, Плоския връх и Кайцу.


ЧЕШМИ (ПРЕДВИДЕНИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ) – 10 БР.

Предвижда се изграждането на 10 чешми, в т.ч. и основна реконструкция. Всичките са със съответните резервоари-каптажи и каменни бортове, в зависимост от дебита на изворната вода, местоположението спрямо пътеките, някои се осигуряват с водопойни корита:



Чешма № 1 – в долния край на Сухата падина, до заслон № 1. Реконструира се сега съществуващата, като се осигурява с чучур и плочник.

Чешма № 2 – в гората, край пътя, на 400 м северно от чешма № 1. На мястото на съществуващ стар кладенец допълнително се дренира теренът за по-добро водохващане. Изгражда се каменен зид с чучур и едно водопойно корито със съответен плочник.

Чешма № 3 – северозападно под връх Типчен, под скалния варовиков венец. На мястото на съществуващ стар кладенец допълнително се дренира теренът за по-добро водохващане. Изгражда се каменен зид с чучур и едно водопойно корито със съответен плочник.

Чешма № 4 (Пенкина шобърка) – непосредствено край основния горски път за Петавица. Прави се укрепване на брега (това е и бортът на чешмата), както и водосток на самия път, от тръби с малък диаметър. На мястото на съществуващ стар кладенец допълнително се дренира теренът за по-добро водохващане. Изгражда се каменен зид с чучур и едно водопойно корито със съответен плочник.

Чешма № 5 – изгражда се в горния край на Янин дол, непосредствено край основния горски път, на 150 м югоизточно от Петавички ливади. На мястото на съществуващ стар кладенец (на 5 м югозападно от него се прави допълнително, ново, много по-високо дебитно водохващане). Изгражда се 6 метров каменен зид с 2 чучура и 2 водопойни корити, със съответен плочник.

Чешма № 6 – възстановява се и се преустройва в чешма стар кладенец в началото на Янина падина. Допълнително се дренира теренът за по-добро водохващане. Изгражда се каменен зид с чучур и едно водопойно корито със съответен плочник.

Чешма № 7 (Ненкина фуния) – непосредствено и южно от скалната подгрупа Турчинá. На мястото на съществуващ стар кладенец допълнително се дренира теренът за по-добро водохващане. Изгражда се каменен зид с чучур и едно водопойно корито със съответен плочник.

Чешма № 8 – в местността Манастира, непосредствено и западно от скалната подгрупа Вълче гърло. На мястото на съществуващ стар кладенец допълнително се дренира теренът за по-добро водохващане. Изгражда се каменен зид с чучур и едно водопойно корито със съответен плочник.

Чешма № 9 (Пешов кладенец) – на 300 м югоизточно от връх Кайцу. На мястото на съществуващ стар кладенец допълнително се дренира теренът за по-добро водохващане. Изгражда се каменен зид с чучур и едно водопойно корито със съответен плочник.

Чешма № 10 – възстановява се старото водохващане при Овчарника. Използват се съществуващите водопроводни елементи. Изгражда се каменен зид и няколко водопойни корита със съответен плочник.
ПАРАПЕТИ:

Тук ще се отразят само тези, които са извън сухите мостове, стълби, бент-бродове и дървени платформи (парапетите за изброените съоръжения представляват неизменни техни елементи – чертаят се и се остойностяват в съответните подраздели). Парапети извън споменатите съоръжения са необходими в горната част на скалните венци (и скални тераси), за осигуряване на посетителите. В този смисъл те са едностранни откъм стръмната и отвесна част на терена. Закотвят се към скалата чрез специално създадени в цехови условия метални пръстени. Общата дължина е 140 м като най-голям дял се пада на скалната подгрупата Вълче гърло (80 м).

Наред с дървените парапети на метални пръстени в подгрупата Вълче гърло (обект) се изграждат и изцяло метални парапети, които се закотвят чрез анкериране в основната скала – 15 м.
ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТИЩА В ПАРКОВАТА ТЕРИТОРИЯ:

Разделят се на две категории, според средствата за придвижване:



1. Комплексни – за пешеходен туризъм за автотуризъм, за конен туризъм и за велотуризъм.

Те се използват още и от горско- и селскостопанските машини, както и домашния добитък. Понастоящем в същинската част на парка домашни животни практически няма (само 5 телета и крави на сезонна, 5-месечна паша). Селскостопанска дейност (оран, косене на ливади и прибиране на сено) няма. Активна е само горската дейност, поради което съответните власти поддържат пътища на приемливо равнище, които с малка реконструкция (удълбаване на крайпътни канавки, изграждане на няколко водостока, подравняване, в т.ч. и на отделни малки скални участъци, могат да станат проходими дори за автомобили дори за автомобили с невисок клирингс. Затова в проекта се предвижда се и съответна дейност (сума) за допълнително подобряване на неасфалтираните горски пътища.



2. Специализирани за пешеходен туризъм пътеки от типа екопътеки – според теренните условия те се разделят на няколко категории:

  • пътеки в доминираща скална основа;

  • пътеки в земно-скална и скално-земна основа;

  • пътеки в земна основа.

От цялата дължина на пътеките, заедно с подобрените горски пътища, пътеките в скална основа заемат нищожен процент – 300 м дължина. 85 % от пътеките са в условията на нормална земна основа и само за няколко % от тях се предвижда шкарпиране. По принцип се използват стари пътеки, като се предвижда съответна реконструкция. 2/3 от пешеходните пътеки са в условията на горско-дървесна и горско-храстова растителност (първата доминира). Горите, в които се устройват пътеки, са добре просветлени, с твърде ограничен подлес. Пътеки в бившите пожарища, където вече е формирана гъста тревисто-храстова растителност, практически не се устройват. В този смисъл, средствата, които следва да се предвидят за прочистване и очистване на пешеходните пътеки, не са значителни.

Според парковите си функции пътищата и пътеките се разделят допълнително на: първостепенни и второстепенни. Чрез първостепенните се осигурява най-пряк достъп до основните природни атрактивни паркови елементи: скалната подгрупа Вълче гърло, Турчинá и Деригозица, както и скалистите върхове Кайцу и Плоския връх, естествения скален заслон Печа. Дължината на първостепенните е 12 км. Второстепенните са допълнителни отклонения („примки”) до отделни точкови атрактиви, чешми, обзорни места.

В най-стръмните места на екопътеките, освен традиционното шкарпиране, се предвижда и изграждане на стъпала с дървена подпора (акациева дъска дебела 4,5 см), в условията на земна и скално-земна основа. Общият брой на тези стъпала е приблизително между 100 и 150.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница