Стратегия за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм за периода 2007 – 2013 година



страница1/14
Дата09.08.2018
Размер2.23 Mb.
#78471
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14








Резюме
Стратегия

за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм

за периода 2007 – 2013 година.

Авторски колектив с ръководител:

Доц. д-р Цветан Тончев

Съдържание


I. ТЕЗА (Въведение) 4

II. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА СТРАТЕГИЯТА. 11

2.1.Цели на стратегията 11

2.2. Приоритети на стратегията. 11

III. СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ТУРИЗЪМ. ТУРИСТИЧЕСКИ КОНКУРЕНТИ НА БЪЛГАРИЯ 15

3.1. Международен и европейски туризъм 15

3.2. Туристически държави, основни конкуренти на България. 18

3.3. Статут и възможности за изпреварване на нашите конкуренти 19



IV. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО И РЕСУРСИТЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В Р БЪЛГАРИЯ 24

4.1. Основни положителни резултати 24

4.2.Недостатъци и нерешени проблеми. 26

4.3. Пазар на българските туристически услуги. 28



4.3.1. Туристическо търсене на външния пазар. 28

4.3.2. Туристическо търсене на вътрешния пазар. 30

4.3.3. Туристическо предлагане 31

4.3.4. Ценообразуване и ценова политика. 35

4.3.5. Маркетинг, реклама и връзки с обществеността. 36

4.4. SWOT анализ на Р.България като туристическта дестинация 37



4.4.1. Силни страни 37

4.4.2 Слаби страни 38

4.4.3. Възможности 39

4.4.4. Заплахи 40

V. Тактически действия за постигане целите и задачите на стратегията (проект). 40

5.1. Продуктова политика - конкурентоспособност. Привличане на високоплатежни туристи 40

5.2. Маркетингова дейност. 48

5.2.1. Позициониране на дестинация България. 48

5.2.2. Целеви групи. 48

5.2.3. Целеви пазари. 50

5.2.4. Позициониране на продукта и сегментиране на пазара. 52

5.2.5. Приоритети в комуникационната кампания. 57

5.2.6. Инструменти на маркетинга. 57

5.3. Управление и икономика на туризма. 58



5.3.1. Национален съвет по туризъм (Приложение № 10) 59

5.3.2. Държавна агенция към Министерски съвет (със самостоятелен бюджет) 60

5.3.3.Национална федерация на браншовите туристически организации 60

5.3.4. Регионалните и местни сдружения на неправителствените организации по туризъм 61

5.3.5. Стимулиране на туристическите дейности чрез икономически регулатори. 61

5.4. Обучение и професионална подготовка на туристическите кадри. 62



VI. Проект на бюджет на стратегията 65

VII. Мониторинг при изпълнението на стратегията 68

Приложение 2. 75

Приложение 3. 76

Таб. № 2 76



Таб. № 5 80

Приложение № 4 82

Хотели и други средства за подслон в България в периода 1965-2006г. 82

Приложение 5. 87

Таб. № 7 87

Фиг. № 13 87

Таб. № 7 87

Състояние и прогнози за усвояване на територии чрез инвестиции в курортно-туристически райони в България към 01.01.2006г. 87

Приложение 7. 90



Количествени и качествени икономически показатели на туризма и хотелиерството в България 90

Приложение 8. 91



Основни туристически пазари на България 91

Приложение 8. 92



Графика за бюджета на стратегията за устойчиво развитие на българския туризъм за периода 2007-2013 г . 93



I. ТЕЗА (Въведение)


Целенасоченото стратегическо и устойчиво развитие на българския туризъм при съвременните политически, икономически и социални фактори и особено след пълноправното влизане на България в Европейския съюз, е обект на продължителни дискусии от деловите среди на туризма. Такава стратегия обаче, утвърдена със съответни законови актове досега не е приета от държавното ръководство, въпреки няколкото национални и регионални обсъждания на подготвени материали.

По тази причина след деветдесетте години на миналия век се появиха и няколко съществени проблема, които многократно и сериозно са алармирани от български и чуждестранни специалисти и които могат да доведат до сериозна криза на българския туризъм, като:



  • Прекомерното и неконтролирано застрояване на Черноморието, балнеоложките и планинските курорти;

  • нарушаване на принципите на устойчиво развитие – безотговорно използване на природните ресурси, замърсяване на околна среда в туристическите курорти и др.;

  • слаба координация на държавните ведомства по отношение на производството, организацията, управлението и продажбата на туристически услуги (продукти);

  • недостатъчно развита национална и регионална инженерна инфраструктура за удовлетворяване на съвременните потребности на туристите (пътища, летища, електричество, водоснабдяване, канализация и др.);

  • неефективна маркетингова, рекламна и пазарна политика особено по отношение на някои нови и бивши утвърдени външни пазари;

  • липса на добра координация между туристическите предприятия и ефективен контрол за повишаване на качеството, разнообразието и намиране на специфичността на българските туристически услуги и тяхната конкурентоспособност на пазара;

  • недостатъчна образователна и практическа подготовка и квалификация на управленския и обслужващия персонал в туризма.

Без да правим подробни обобщения можем да посочим, че през последните петдесет години в България са приети редица нормативни актове и са разработени няколко стратегии за развитие на българския туризъм, включително и от такива мощни консултантски организации като “Туристконсултинг” – Виена (1969 год.), водещи британски научно-внедрителски института (1992 г.), специализирани групи по линията на ЕС (2006 г.).

След 1992 година се прие Закона за туризма и десетина Наредби към него, които многократно бяха формално променяни в съответствие с прикачването на туризма към няколко министерства. Приеха се и редица други закони и нормативни актове, касаещи развитието на туризма на национално и регионално ниво. До обединяването на тези документи на основата на национална Стратегия за перспективно развитие на българския туризъм така и не се стигна. Няма да е пресилено ако отбележим, че понастоящем почти не съществува държава, която да развива активен и устойчив туризъм без наличието на обобщаваща национална стратегия, касаеща както развитието на специфичните форми на туризма (еко, балнеоложки, културно-исторически, селски и др.), така и развитието на отделните региони, общини, курортни селища и места. Ще изтъкнем дори, че всички азиатски и африкански държави, които започнаха да развиват туризъм и се утвърдиха на пазара, заложиха на изготвянето и реализацията на стратегии за развитието на туризма. Анализът на българския туризъм показва, че по отношение на конкурентноспособност, качество и разнообразие на услугите и утвърдени дестинации на международния пазар, българския туризъм се намира под средното равнище на развитите туристически държави.



Очевидно необходимостта от сериозни и реално изпълними стратегически виждания за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм е наложена от следните съображения:

  1. Целесъобразно и контролирано използване на природните, географските, социално-икономически и други ресурси в съответствие с препоръките на световните организации (ООН, Световна организация по туризъм – “Програма за развитие на туризма”, приета през 2004 год. в Пекин), Европейския съюз и други неправителствени организации. Това касае опазването и развитие на природната среда, културно-историческото наследство, традициите и обичаите на местното население и т.н.

  2. Осигуряване на реални финансови средства за развитие на националната, регионална и местна инфраструктура за нуждите на туризма и за развитие на отделните форми на туризма – морски, планински, културно-исторически и познавателен, СПА – туризъм и балнеология, селски, екологичен, ловен туризъм и др. Опитът на редица развити туристически държави – Австрия (около 12 млрд Евро приходи за 2006 г.), Хърватска (8 млрд Евро), Испания (над 50 млрд), Гърция (около 10 млрд.) и др. показва, че понастоящем държавните инвестиции за туризма са успешен източник на финансиране на развитието на отделните форми на туристическия отрасъл (културен, еко, селски, балнеоложки, планински и др.). Освен това, на държавно, политическо и фирмено ниво е необходимо да се посочи, че от една страна икономическата ефективност на инвестициите в туризма е висока и от друга – приходите, реализирани от него спомагат за развитието и на другите отрасли на националната икономика, повишаване социално-икономическото благосъстояние на българските граждани, качеството на живот и т.н.

  3. Създаване на специализиран държавен орган по туризъм с управленски и координиращи функции. Практиката на успелите, конкурентоспособни и ефективно развиващи се туристически държави показва, че когато даден отрасъл се поставя като приоритетен следва да му се даде необходимата власт да управлява, финансови ресурси и необходимия имидж и сериозни функции да координира националната, регионалната и местната политика на туризма. По-конкретно това означава:

  • Държавният орган по туризъм да изработва планове, стратегии и концепции, включващи и дейността на другите министерства, свързани с развитието на туризма – Министерство на регионалното развитие и благоустройство, на земеделието и горите, на околната среда и водите, транспорта, строителството, вътрешните и външни работи и т.н. Изключително важно е в годишните бюджети на тези ведомства да залегнат и конкретни средства за развитието на туристическите продукти;

  • Изискванията на Европейския съюз са свързани със засилване ролята на регионалните структури, общините и кметствата в туристическата индустрия. Към настоящия момент общините са приели около 70 програми за развитието на туризма и неговата инфраструктура, но те не са обвързани с държавната туристическа политика и не са обезпечени с финансови средства, което ги прави нереализируеми;

  • Важно място за провеждане на държавната политика на туризма в бъдеще могат да имат и т.нар. Съвети по туризъм към общините и кметствата. За съжаление тяхната роля в момента е свързана главно с предоставяне на информация, издаване и разпространение на рекламни материали. На принципа на публично-частното партньорство, Съветите по туризъм могат да се обособят в смесени дружества между общините и частния бизнес с цел по ефективна и мащабна рекламно-информационна дейност за популяризиране на отделните курорти и селища, резервиране на легла в семейните хотели, подобряване на инфраструктурата и категоризацията на туристическите обекти. В регионалните съвети за развитие (които са формирани на принципа на ПЧП и в тях участват представители на местната власт, областните администрации, централната власт, НПО и бизнеса) в шестте планови региона на България може да се формират работни групи по туризъм с участие на ДАТ

  1. Очевидна е необходимостта от прецезиране влиянието на държавните и общински регулатори на туристическите предприятия – категоризация, регистрация, данъци, такси, и др. не на последно място, значение има и въпросът за ДДС, данък печалба, патентния данък, средствата за инвестиции и иновации, средствата за обучение и професионална квалификация и др., които и в момента се обсъждат от Правителството и Народното събрание.

Следва да се признае, че в туризма съществува значителна “сива” икономика, която формално е наложена от високите лихвени проценти на банковите институции, конюнктурата на международния туристически пазар, незадоволителния имидж на България като дестинация, късия летен туристически сезон. Разбира се, процесите на “сивата” икономика трябва да бъдат спрени с икономически механизми и засилен контрол, което в повечето случаи зависи от общинските и държавни служители. От регулирането на държавните и частни икономически интереси ще доведе до значително увеличаване на държавните и общински приходи и валутните постъпления в държавния бюджет.

  1. Неправителствените организации и сдружения в туризма следва да се утвърдят като коригиращ и пълноправен партньор на държавния орган по туризъм, изразяващи волята на предприемачите в туризма, които осигуряват приходи за държавата. На тези организации е необходимо да се дадат необходимите пълномощия за категоризация на туристическите обекти, регистрация на туроператорите и турагентите, контрола по качеството и разнообразието на услугите, обучението на кадрите и т.н. На следващо място ще отбележим, че неправителствените организации в туризма трябва да бъдат обезпечени1 с финансови средства от страна на държавата по подобие на Австрия, Германия, Швейцария и др., за да осъществяват своята дейност, функции и задачи. Предоставянето на повече права и отговорности от държавата на неправителствените сдружения и частния бизнес, ще доведе до намаляване на бюрокрацията, ограничаване на корупцията, повишаване на икономическата ефективност на отрасъла като цяло, тъй като тези организации стоят близо до проблемите, трудностите, потребностите на частния бизнес. За съжаление неправителствените организации у нас все още не координират своята дейност. Положителен пример в тази насока показват Германия със Съюза на германската туристическа индустрия, Австрия с държавен апарат по туризъм (13 човека в Министерство на икономиката) и др.

Основните принципи на разработената стратегия са:




  1. Значително повишаване на конкурентоспособността на българския туристически продукт, на туристическите услуги на отделните дестинации (курорти и селища) на международния туристически пазар и превръщане на България във водеща туристическа дестинация. Ежегодно да се утвърждават нови форми на основни и допълнителни услугии.

  2. Реалност и динамичност на стратегията. Тя е обвързана организационно, управленски, финансово, кадрово и с контролни показатели. Тя е отворена и динамична и може ежегодно да се корегира с цел търсене на нови иновационни решения.

  3. Тя е обвързана с плановете за развитие и стратегиите на общините, кметствата и отделните форми на туризма. Това означава, че тя има за цел основно да развие отделните дестинации и форми на туризма (по места) и да стимулира развитието на икономиката на отделните региони, общини и кметства и икономическата изгода на местното население.

  4. Избрана е „клъстерната” система за предлагане на основни и допълнителни услуги чрез създаване и утвърждаване на туристически предприятия за предлагане на една основна и множество други услуги (гроздове). Примерно: морски туризъм в съчетание със спортни и анимационни услуги; балнеология със СПА туризъм, културно-исторически и познавателен туризъм и т.н.




Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> UNWE%20files
UNWE%20files -> Да се разширява ли чрез франчайзинг (продаване на права) към Южно -американския пазар?
UNWE%20files -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство
UNWE%20files -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo”
UNWE%20files -> Скалното катерене
UNWE%20files -> Професионална автобиография
UNWE%20files -> Сигурност във фирма за разработка на
UNWE%20files -> При какви обстоятелства придобиването на съществуваща компания е предимство за Хайнекен, в сравнение с инвестициите „на зелена поляна”?
UNWE%20files -> Спам и системи за защита от спам
UNWE%20files -> Експозе Русия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница