II.6. Стопанисване, управление и основни насоки за развитие на парковата територия

Както вече бе отбелязано, НЛП “Широка планина” е замислен като туристически обект с наднационално значение на основата на удачно използване на наличните дадености и на конкретни иновативни, не само технически, решения. Поради високата степен на нестандартност не може да се оперира с акумулиран вече опит, и управленските, в т.ч. и финансови формули, следва да се съставят много внимателно.

По същество това са отделни етапи и групи дейности, свързани с бъдещото развитие на тази територия и използването им като основен инструмент за туристическо и общо икономическо развитие на района.

Може да се приеме, че работата по тези етапи ще продължи и след реализацията на един стартов проект, респективно след влизането “в строя” на ЛНП “Широка планина” (до 2 – 3 години).
Обявяване и статут

Категория „ландшафтен парк”, в т.ч. и “нископланински” не фигурира в българската нормативна уредба. В този смисъл няма процедура за обособяване, респективно обявяване на подобна територия.

От концептуална гледна точка разликата между категорията „ландшафтен парк” и съществуващите категории защитени територии „национален и природен” парк най-общо може да бъде търсена в следните две направления – институционално и функционално.

От институционална гледна точка, съгласно действащото законодателство, категориите национален и природен парк имат орган на управление, който е регионално поделение на държавна институция (при националните паркове - МОСВ, при природните - Изпълнителната агенция по горите), т.е. водещото в управлението на тези територии е държавното начало.

Предвид практиката за съхраняването и използването на природното наследство у нас, от функционална гледна точка водеща насока в управлението на защитените територии е консервацията на биологичното разнообразие, при природните паркове разширени с възможности за ползване на ресурсите и със създаване на условия за развитие на местните общности.

При институциализацията на ландшафтните паркове следва да бъде обърнато внимание, че органа на управление (какъвто и да е той), ще бъде ситуиран и организиран на местно ниво.

От функционална гледна точка водещата насока при създаването и бъдещото управление на ландшафтния парк ще бъде рационалното използване на територията за развитие на отдих и туризъм, което само по себе си изключва значителни нарушения на естествени природни структури, при максимални ползи предимно за местните общности. Това е най-добра възможност и за стопиране на иманярските набези – по простата причина, че когато има посетителски интерес, контрол и грижа от целево дефинирани длъжности, непланирани деструктивни намеси не са възможни.

В този смисъл обявяването на един ландшафтен парк би могло да бъде разглеждано като обявяване на „регионален парк”, което е своего рода „децентрализация” в сферата на опазването и рационалното използване на природното наследство. Очакванията са за реална илюстрация на място на тъй желаната и широко рекламирана децентрализация в управлението – в случая, осезаемо повишаване на ролята на местните общности и техните органи за самоуправление.

Трябва да отбележим, че понятието „регионален парк” съществува в няколко страни в Западна Европа (Италия, Франция), като характеристиките на тези паркове са много близки до понятието “ландшафтен парк”, а резултатите от тяхното функциониране са много добри.

В рамките на обявяването на НЛП “Широка планина” следва да бъде отделено внимание на следните реперни елементи:

• 
  Максимална публичност и прозрачност на намеренията;
  
• 
  Провеждане на обществени обсъждания с всички заинтересовани страни;
  
• 
  Идентифициране и подчертаване на ползите за местните общности от обявяването на територията;
  
• 
  Изготвяне на мотивирано проекто-предложение за обявяване от Общински съвет - Чипровци.
  

Основен момент е създаването на институция (звено, екип) която да бъде отговорна за цялостното управление на територията. Главен принцип следва да бъде представителството на основните заинтересовани страни – местни власти, държавни власти, представители на собственици, инвеститори, местен бизнес, местни хора въобще.

Ролята на институция, управляваща територията, може да бъде поета от местна НПО, например Общински съвет по туризъм. Ако няма специален консултативен съвет, такъв може да бъде създаден по инициатива на сегашното ръководство на общината, с намерение за покриване на отбелязаните функции.
Териториално и функционално устройство

Отново поради липса на конкретни практики, аналози следва да бъдат потърсени в разработването на план за управление на защитени територии. Може да се препоръча да бъде възложен и разработен план за по-нататъшното устройство и управление на територията, който да включва информация за ландшафтния парк - местоположение и граници, площ на обекта, фондова и административна принадлежност, собственост и т.н. На тази база ще бъдат разработени целите и основните насоки за управление и развитие на територията, определени специфични зони за въздействие и др.

В плана за управление ще бъде разработен специален раздел с конкретни планове и програми, както и конкретни проекти за реализация в краткосрочен и средносрочен план.

Ако се стигне до възлагане на конкретна разработка по-нататък, много важно е изискването за краткост, конкретност и практическа приложимост на плана.

Следва да отбележим, че както при управлението на защитените територии, посоченият по-горе план за управление ще бъде основният документ на институцията (сдружението, звеното, екипа), която ще управлява парка.
Разработване на технически проекти

След или успоредно с разработването на плана за управление следва да бъдат разработени и конкретни планове за изграждане на туристическа инфраструктура на територията. Това включва разработването на конкретни технически и работни проекти:

• 
  Технически елементи и съоръжения на основните туристически маршрути. Това е може би „гръбнака” на туристическата инфраструктура на територията. В основата на техническия и работен проект ще залегне настоящият проект за трасета и архитектурни елементи, като е важно да се подчертае, че при осигуряване на средства за неговата реализация тя може да започне незабавно. Ще бъдат разработени технически проекти за заслони, мостове и платформи, табла и табели, беседки и др.
  
• 
  Публична инфраструктура за обслужване на посетители. Това включва разработване на работни проекти за изграждане на посетителски (информационни/интерпретационни) центрове съсредоточени в населените места на парка. За целта е удачно да бъдат използвани изоставени постройки общинска собственост. Нейното осигуряване може да стане на един по-късен етап, след доказване на прогнозирания висок интерес, респ. и посещаемост на парковата територия.
  
• 
  Проекти за конкретни атракции, на първо място анимации свързани с туризма.
  

Работата в тази насока следва да протича на три нива:

• 
  Местно (селищно) ниво – включва разработването на конкретни планове и програми, свързани със създаване на настанителна местна база (къщи за гости), кратко срочни обучения в управление на къщи за гости, туристически водачи, аниматори, местна кухня и др. Важен момент е разработването на концепция за водеща атракция и програми за анимация, програми за управлението на отпадъците и др. Всички разработки следва да са строго специализирани, не големи по обем и с ясна практическа насоченост.
  
• 
  Общинско ниво – означава включването на територията в плановете и програмите на общинско ниво и интегрирането в тях на съществуващите конкретни местни планове и програми. От изключително важно значение за бъдещото развитие на територията!
  

• 
  Национално ниво – от особено значение е програмирането и планирането да бъде съобразено с ПРСР и в частност с Мярка 313. Насърчаване на туристическите дейности, чиято цел е създаването на заетост в селските райони чрез подпомагане развитието на интегриран селски туризъм (вкл. разнообразяване и подобряване на туристическата инфраструктура, атракциите и съоръженията за посетители), а от там и растеж на доходите.
  

Очертаването на основните етапи и нива на изграждането на ландшафтния парк осигуряват възможност за гъвкаво финансиране на дейностите, като се разработват и насочват към конкретните финансиращи програми конкретни проекти в зависимост от приоритетите на съответната програма.

От формална гледна точка тази насока може да бъде разглеждана като част от предходната. Поставена е отделно, тъй като има много важно значение за развитието на територията. В нейните рамки на общинско и местно ниво следва да бъдат планирани и насърчавани публично-частно партньорство в различни сфери – услуги, изграждане на публична и специализирана за туризъм инфраструктура.

Препоръчително е изготвянето на конкретна програма за финансиране и привличане на инвестиции и развитие на партньорството и интегрирането им в общинските планове и програми.
Популяризиране и реклама

Работата в тази насока ще се развива на два етапа:

• 
  Първи етап – популяризиране на възможностите за инвестиции в територията. Следва да бъдат изработени рекламни проспекти и брошури, интернет страница и др. представящи територията, потенциала за туристическо развитие и възможностите за инвестиции.
  
• 
  Втори етап – след изграждането на част от инфраструктурата усилията следва да бъдат насочени към популяризиране и реклама на възможностите за туризъм на територията. Основен момент е разработването на програма за маркетинг и реклама на ландшафтния парк, която да включва анализ на целеви групи, профил на посетителите, маркетингови канали, рекламни носители, възможности за създаване на туристически пакети и др.
  

• 
  Финансова устойчивост
  

Преките приходи от реализацията на идеята следва да бъдат формирани от конкретните услуги осигурявани на посетителите. На първо място това са входните такси, екскурзоводски, анимационни, транспортни услуги и др. Целесъобразно е приходите да бъдат реализирани под формата на публично-частно партньорство, като посочените услуги бъдат предоставени за предлагане от частен инвеститор, който от своя страна ще осигурява поддръжката на част от инфраструктурата.

Косвените ползи на първо място следва да бъдат търсени в ръста на основните туристически услуги в района – хранене и нощувка. Сигурно е, че реализацията на идеята ще доведе до предлагане на подобни услуги и то в селата попадащи на територията на парка – основно Превала, както и съживяване и разширяване предлагането на такива услуги в прилежащата на парка територия. Освен това посетителският интерес ще провокира предлагане на местни продукти – мляко и млечни произведения, мед, билки, чайове и др., които ще носят допълнителни ползи за местните хора.

Най-важният очакван резултат от реализацията е свързан с формирането на туристически пакети и продукт, базирани на изградената инфраструктура, което ще допринесе за гарантиране на финансовата устойчивост на проекта.

• 
  Институционална устойчивост
  

• 
  Политическо ниво