(кг/дка)
Основни |
Г о д и н и
|
култури
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
| Пшеница
|
183
|
139
|
197
|
193
|
272
|
134
|
309
|
Ечемик
|
187
|
138
|
168
|
261
|
290
|
107
|
277
|
Овес
|
|
139
|
126
|
208
|
219
|
37
|
171
|
Слънчоглед
|
49
|
39
|
42
|
35
|
104
|
69
|
117
|
Метла
|
-
|
90
|
98
|
65
|
92
|
124
|
115
|
Кориандър
|
-
|
87
|
82
|
63
|
97
|
45
|
100
|
Тютюн
|
122
|
180
|
175
|
154
|
130
|
157
|
164
|
Царевица
|
360
|
-
|
430
|
-
|
-
|
-
|
792
|
Ябълки
|
163
|
-
|
-
|
-
|
-
|
200
|
-
|
Сливи
|
50
|
-
|
42
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Лозя винени
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
400
|
В таблица 14 е показана производствената структура от земеделски култури в общината, която потвърждава доминиращата роля на специализиращите отрасли за производство на зърнени храни (пшеница и ечемик). И тук се откриват извършваните промени през последните години, свързани с увеличаване на дела на кориандъра, метлата, овеса и тютюна в общото производство на земеделските култури в общината.
Трайни положителни промени са характерни при анализа на средните добиви на земеделски от декар (виж табл. 15). Заедно с това има и много резки промени в произвежданата продукция от декар, което е свързано с резките промени в природно-климатичния комплекс.
Силен ограничител за развитието на растениевъдството в общината се оказва политиката на държавни квоти за отглеждането на отделни видове култури. Твърде ограничени са квотите за отглеждане на тютюн. Въпреки традиционното отглеждане на ориенталски тютюн в района през последните години общината не получава квота за производството му. Специално внимание през следващите години ще се отдели за развитието на овощарството и лозарството в общината чрез срочното подготвяне на проекти за финансово подпомагане чрез програмите САПАРД и “Странджа – Сакар”, както и други донорски програми за развитието на селските райони.
Животновъдството е второто основно производствено направление в аграрния сектор. То се развива при много благоприятни условия – природни условия с възможности за продължителна паша през годината, естествени пасища и добра естествена фуражна база, традиции и др. Най-общият анализ на промените в структурата на животновъдството за периода 1998 – 2004г. разкрива, че се увеличава броят на едрия рогат добитък, на козите, птиците, зайците и пчелните семейства (Вж. табл. 16). Намалява броят на отглежданите биволи, свине и овце. Овцевъдството е традиционен и специализиращ отрасъл за аграрното стопанство в общината. От гледна точка на възможностите и ресурсите на общината броят на отглежданите селскостопански животни е необосновано малък. Сравнително ниска е продуктивността на селскостопанските животни (Вж. табл. 17). Причините за това са липсата на обща политика за системна и непрекъсната селекция и поддържането на високопродуктивни породи. В общата продукция на животновъдството с най-голямо значение е говедовъдството (месо и мляко), козевъдството (мляко) и пчеларството (пчелен мед и пчелни продукти).
Сподели с приятели: |