1.2 Докладът за сближаването е съставен от следните четири глави: икономическо, социално и териториално състояние и тенденции в държавите-членки и регионите на ЕС-27, въздействие от политиката на сближаване, националните политики и сближаването и политиките на Общността и сближаването. Следващите параграфи представят основните моменти от него и не претендират за изчерпателност на резюмето.
2. БВП на глава от населението
2.1 На национално равнище
2.1.1 С присъединяването на Румъния и България през м. януари 2007 г. населението на ЕС се увеличи с 6,3 % и с едва 1 % БВП, изразен в покупателна способност, вследствие на което нивото на европейския БВП на глава от населението се понижи с 4 %. Комисията смята, че ще са необходими поне 20 години докато тези страни достигнат 75 % от средния БВП на глава от населението.
2.1.2 Трите балтийски страни удвоиха БВП на глава от населението в реално изражение за едно десетилетие. Въпреки това наред с Полша, Словакия и последните две присъединили се държави, те продължават да бъдат страните с най-нисък показател.
2.1.3 В осемте нови държави-членки с най-нисък БВП на глава от населението растежът между 2000 г. и 2005 г. беше с 5 процентни пункта по-висок от този на ЕС-27 (1,4 %). В три от другите страни (Словения, Чешката република и Малта) растежът не беше толкова силен, но беше с между 0,6 и 1,8 процентни пункта по-висок от ЕС-27, докато Кипър постигна малко по-ниски резултати от ЕС-27.
2.1.4 По отношение на четирите бивши страни на сближаването по тяхната икономическа траектория се виждат добри резултати, с изключение на Португалия.
-
в Ирландия нивото на растежа между 1995 г. и 2005 г. беше с 4 процентни пункта по-високо от ЕС-15, а днес е втора по БВП на глава от населението;
-
в Испания растежът беше с 0,7 процентни пункта по-висок от средната европейска стойност и през 2005 г. БВП на глава от населението, изразен в покупателна способност, беше малко по-висок от средната стойност за ЕС-27;
-
благодарение на по-бързия растеж от 1,5 процентни пункта в Гърция БВП на глава от населението, изразен в покупателна способност, ще бъде около 85 % от този на ЕС-27;
-
в Португалия ситуацията е по-проблематична: след период на догонване, от 1999 г. насам отново се наблюдава изоставане в тази страна, която се намира след Кипър, Чешката република и Словения.
2.1.5 През 2005 г. в Кипър, Словения и Чешката република БВП надхвърли 75 %. Очаква се, че до 2016 г. шест други страни би трябвало да достигнат това равнище: балтийските страни, Унгария, Малта и Словашката република. Въпреки това дори в тези страни на много от регионите вероятно ще е нужно повече време, за да постигнат това ниво.
2.2 На регионално равнище
2.2.1 Ако сравним една пета от регионите NUTS-2 с най-висок БВП на глава от населението с една пета от регионите с най-нисък БВП на глава от населението, ще установим намаляване на разликите за периода от 1995 г. до 2004 г., като съотношението от 4,1 е станало 3,4.
2.2.2 През 1995 г. 78 региона NUTS-2 от 268-те, които понастоящем съставляват ЕС-27, имаха БВП на глава от населението по-нисък от 75 % от средното ниво за Общността. През 2004 г. те са едва 70 региона. По-обнадеждаващо е, че броят на регионите, чийто БВП беше по-нисък от средния БВП на глава от населението в Европа, намаля от 39 на 32.
2.2.3 В пет региона от старите държави-членки с общо 6 млн. население БВП е паднал под 75% от средното европейско ниво, докато 12 региона с 10 млн. жители надвишиха този праг. Пет региона, които през 1995 г. бяха с над 75 %, отбелязаха много слаб, а дори и отрицателен растеж.
-
Региони, чийто БВП на глава от населението е по-нисък от 75 % от средното ниво в ЕС през 1995 г. и 2004 г.
|
|
ЕС-15
|
12 нови държави-членки
|
ЕС-27
|
|
1995 г.
|
2004 г.
|
1995 г.
|
2004 г.
|
1995 г.
|
2004 г.
|
Брой на регионите
|
213
|
55
|
268
|
Общ брой на населението (в млн.)
|
372
|
386
|
106
|
104
|
479
|
490
|
БВП на глава от населението ‹75 % от средното ниво в ЕС
|
Региони
|
|
|
|
|
|
|
Брой:
|
27
|
21
|
51
|
49
|
78
|
70
|
%
|
13
|
10
|
93
|
89
|
29
|
26
|
Население
|
|
|
|
|
|
|
Брой (в млн.)
|
32
|
32
|
103
|
91
|
136
|
123
|
%
|
9
|
8
|
97
|
88
|
28
|
25
|
Източник: Евростат
|
2.2.4 По отношение на регионалния аспект на растежа се различават два периода между 1995 г. и 2004 г., разделени от смяна на тенденцията през 2000 г. В течение на първия подпериод средното ниво на нарастване на БВП на глава от населението беше стимулирано от най-богатите региони (>125 % от средната европейска стойност), вследствие на което се задълбочиха разликите. От 2000 г. насам растежът е по-балансиран в смисъл, че именно в регионите с най-ниско ниво на БВП на глава от населението се наблюдава по-силен растеж, по-специално в регионите, стоящи най-долу в класацията. Произтичащата от това конвергенция е благоприятна преди всичко за регионите с БВП на глава от населението по-нисък от 50 % от средната стойност. Намаляване на разликата между централните региони (петоъгълника, свързващ Лондон, Хамбург, Мюнхен, Милано и Париж, наречен икономическо ядро) и другите региони допринесе за по-силно териториално сближаване.
2.2.5 Пак през този период и вътре в самите държави-членки може да се говори за вътрешна конвергенция в Австрия и, в по-скорошен момент и по-умерена степен, в Швеция и Нидерландия след период на задълбочаване на различията в последните две страни, и в Словакия. В Германия, Франция, Гърция, Испания (като последните две страни успяха да съчетаят догонването без задълбочаване на неравенствата), Италия, Белгия и Финландия не се наблюдават големи промени. Останалите страни се сблъскаха с вътрешна дивергенция: Обединеното кралство и Португалия (особено през
1995-2000 г., въпреки че това бяха годините на догонване в страната) и най-вече Полша, Унгария (между 1995 г. и 2000 г., след което настъпи стабилност), Чешката република, Румъния и България.
2.2.6 Голяма част от дивергенцията е резултат от повишената концентрация на икономическата дейност и на растежа в и около столиците, като всички те, с изключение на Берлин, задържаха и най-вече повишиха дяла си в националния БВП50. Общо взето там производителността е с 25 % по-висока от средната национална стойност (при четиринадесет столици надвишаването е по-скоро с 40 до 100 %). Значението на столиците често пъти отразява значимия поток от население, което ежедневно пътува, за да работи в градовете: техният БВП нараства от порядъка на 4 до 76 % благодарение на това население. (Вж. също така параграф 5.2 от приложение І)
2.2.7 Само в три страни изглежда възниква поне един значим вторичен полюс на растеж: Испания (Мадрид – Барселона), Италия (Милано – Рим), Германия (четирите най-големи региона и Берлин, всеки от които отговаря на 5 % от БВП).
2.2.8 Оригиналното в доклада е, че сравнява икономическата ситуация в Европа с тази в големите й световни конкуренти:
-
между 1995 г. и 2005 г. БВП на глава от населението в ЕС нарасна със същия процент като в Съединените щати (2 % към 2,1 %) и два пъти по-бързо от Япония;
-
регионалните различия в БВП на глава от населението са по-големи, отколкото в тези две страни. Отношението между региона с най-висок БВП на глава от населението и региона с най-нисък БВП е 1 към 8 в ЕС при 1 към 2,5 в Съединените щати и 1 към 2 в Япония. След последните две разширявания, които доведоха до намаляване на средния БВП на глава от населението в Европа, всички американски щати отбелязват БВП на глава от населението над средния за Европа, както и 40 японски региона (към 47);
-
колебанието на нивата на растеж на този показател също е по-голямо в ЕС: между 1997 г. и 2004 г. растежът на регионално равнище варира между 0 и над 8,6 % към 0 до 3,6 % в Съединените щати;
-
в Китай БВП на глава от населението, изразен в покупателна способност, е 1/5 от този в Европа, а в Индия е 1/8. В Румъния и България, които имат най-ниско ниво, той все пак остава два пъти по-висок, отколкото в Индия и 50 % от Китай. Въпреки че тези две страни поддържат висок процент на растеж, ще бъдат нужни поне 40 години докато БВП на глава от населението в Китай се доближи до нивото в ЕС;
-
независимо от голямата разлика в БВП на глава от населението мащабът на регионалните различия в Индия и Китай е подобен на наблюдавания в ЕС (в съотношение 1 към 7). Освен това нивата на регионалния растеж възлизаха на 1 % до 13 % в Индия и 6 % до 11 % в Китай.
Сподели с приятели: |