ПРИЛОЖЕНИЕ I 1. Основни моменти от доклада за сближаването

ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. Основни моменти от доклада за сближаването

1.2 Докладът за сближаването е съставен от следните четири глави: икономическо, социално и териториално състояние и тенденции в държавите-членки и регионите на ЕС-27, въздействие от политиката на сближаване, националните политики и сближаването и политиките на Общността и сближаването. Следващите параграфи представят основните моменти от него и не претендират за изчерпателност на резюмето.

2. БВП на глава от населението

2.1 На национално равнище

2.1.1 С присъединяването на Румъния и България през м. януари 2007 г. населението на ЕС се увеличи с 6,3 % и с едва 1 % БВП, изразен в покупателна способност, вследствие на което нивото на европейския БВП на глава от населението се понижи с 4 %. Комисията смята, че ще са необходими поне 20 години докато тези страни достигнат 75 % от средния БВП на глава от населението.

2.1.2 Трите балтийски страни удвоиха БВП на глава от населението в реално изражение за едно десетилетие. Въпреки това наред с Полша, Словакия и последните две присъединили се държави, те продължават да бъдат страните с най-нисък показател.

2.1.3 В осемте нови държави-членки с най-нисък БВП на глава от населението растежът между 2000 г. и 2005 г. беше с 5 процентни пункта по-висок от този на ЕС-27 (1,4 %). В три от другите страни (Словения, Чешката република и Малта) растежът не беше толкова силен, но беше с между 0,6 и 1,8 процентни пункта по-висок от ЕС-27, докато Кипър постигна малко по-ниски резултати от ЕС-27.

2.1.4 По отношение на четирите бивши страни на сближаването по тяхната икономическа траектория се виждат добри резултати, с изключение на Португалия.

• 
  в Ирландия нивото на растежа между 1995 г. и 2005 г. беше с 4 процентни пункта по-високо от ЕС-15, а днес е втора по БВП на глава от населението;
  
• 
  в Испания растежът беше с 0,7 процентни пункта по-висок от средната европейска стойност и през 2005 г. БВП на глава от населението, изразен в покупателна способност, беше малко по-висок от средната стойност за ЕС-27;
  
• 
  благодарение на по-бързия растеж от 1,5 процентни пункта в Гърция БВП на глава от населението, изразен в покупателна способност, ще бъде около 85 % от този на ЕС-27;
  
• 
  в Португалия ситуацията е по-проблематична: след период на догонване, от 1999 г. насам отново се наблюдава изоставане в тази страна, която се намира след Кипър, Чешката република и Словения.
  

2.1.5 През 2005 г. в Кипър, Словения и Чешката република БВП надхвърли 75 %. Очаква се, че до 2016 г. шест други страни би трябвало да достигнат това равнище: балтийските страни, Унгария, Малта и Словашката република. Въпреки това дори в тези страни на много от регионите вероятно ще е нужно повече време, за да постигнат това ниво.

2.2 На регионално равнище

2.2.1 Ако сравним една пета от регионите NUTS-2 с най-висок БВП на глава от населението с една пета от регионите с най-нисък БВП на глава от населението, ще установим намаляване на разликите за периода от 1995 г. до 2004 г., като съотношението от 4,1 е станало 3,4.

2.2.2 През 1995 г. 78 региона NUTS-2 от 268-те, които понастоящем съставляват ЕС-27, имаха БВП на глава от населението по-нисък от 75 % от средното ниво за Общността. През 2004 г. те са едва 70 региона. По-обнадеждаващо е, че броят на регионите, чийто БВП беше по-нисък от средния БВП на глава от населението в Европа, намаля от 39 на 32.

2.2.3 В пет региона от старите държави-членки с общо 6 млн. население БВП е паднал под 75% от средното европейско ниво, докато 12 региона с 10 млн. жители надвишиха този праг. Пет региона, които през 1995 г. бяха с над 75 %, отбелязаха много слаб, а дори и отрицателен растеж.

Региони, чийто БВП на глава от населението е по-нисък от 75 % от средното ниво в ЕС през 1995 г. и 2004 г.
	ЕС-15		12 нови държави-членки		ЕС-27
	1995 г.	2004 г.	1995 г.	2004 г.	1995 г.	2004 г.
Брой на регионите	213		55		268
Общ брой на населението (в млн.)	372	386	106	104	479	490
БВП на глава от населението ‹75 % от средното ниво в ЕС
Региони
Брой:	27	21	51	49	78	70
%	13	10	93	89	29	26
Население
Брой (в млн.)	32	32	103	91	136	123
%	9	8	97	88	28	25
Източник: Евростат

2.2.4 По отношение на регионалния аспект на растежа се различават два периода между 1995 г. и 2004 г., разделени от смяна на тенденцията през 2000 г. В течение на първия подпериод средното ниво на нарастване на БВП на глава от населението беше стимулирано от най-богатите региони (>125 % от средната европейска стойност), вследствие на което се задълбочиха разликите. От 2000 г. насам растежът е по-балансиран в смисъл, че именно в регионите с най-ниско ниво на БВП на глава от населението се наблюдава по-силен растеж, по-специално в регионите, стоящи най-долу в класацията. Произтичащата от това конвергенция е благоприятна преди всичко за регионите с БВП на глава от населението по-нисък от 50 % от средната стойност. Намаляване на разликата между централните региони (петоъгълника, свързващ Лондон, Хамбург, Мюнхен, Милано и Париж, наречен икономическо ядро) и другите региони допринесе за по-силно териториално сближаване.

2.2.5 Пак през този период и вътре в самите държави-членки може да се говори за вътрешна конвергенция в Австрия и, в по-скорошен момент и по-умерена степен, в Швеция и Нидерландия след период на задълбочаване на различията в последните две страни, и в Словакия. В Германия, Франция, Гърция, Испания (като последните две страни успяха да съчетаят догонването без задълбочаване на неравенствата), Италия, Белгия и Финландия не се наблюдават големи промени. Останалите страни се сблъскаха с вътрешна дивергенция: Обединеното кралство и Португалия (особено през
1995-2000 г., въпреки че това бяха годините на догонване в страната) и най-вече Полша, Унгария (между 1995 г. и 2000 г., след което настъпи стабилност), Чешката република, Румъния и България.

2.2.6 Голяма част от дивергенцията е резултат от повишената концентрация на икономическата дейност и на растежа в и около столиците, като всички те, с изключение на Берлин, задържаха и най-вече повишиха дяла си в националния БВП⁵⁰. Общо взето там производителността е с 25 % по-висока от средната национална стойност (при четиринадесет столици надвишаването е по-скоро с 40 до 100 %). Значението на столиците често пъти отразява значимия поток от население, което ежедневно пътува, за да работи в градовете: техният БВП нараства от порядъка на 4 до 76 % благодарение на това население. (Вж. също така параграф 5.2 от приложение І)

2.2.7 Само в три страни изглежда възниква поне един значим вторичен полюс на растеж: Испания (Мадрид – Барселона), Италия (Милано – Рим), Германия (четирите най-големи региона и Берлин, всеки от които отговаря на 5 % от БВП).

2.2.8 Оригиналното в доклада е, че сравнява икономическата ситуация в Европа с тази в големите й световни конкуренти:

• 
  между 1995 г. и 2005 г. БВП на глава от населението в ЕС нарасна със същия процент като в Съединените щати (2 % към 2,1 %) и два пъти по-бързо от Япония;
  
• 
  регионалните различия в БВП на глава от населението са по-големи, отколкото в тези две страни. Отношението между региона с най-висок БВП на глава от населението и региона с най-нисък БВП е 1 към 8 в ЕС при 1 към 2,5 в Съединените щати и 1 към 2 в Япония. След последните две разширявания, които доведоха до намаляване на средния БВП на глава от населението в Европа, всички американски щати отбелязват БВП на глава от населението над средния за Европа, както и 40 японски региона (към 47);
  
• 
  колебанието на нивата на растеж на този показател също е по-голямо в ЕС: между 1997 г. и 2004 г. растежът на регионално равнище варира между 0 и над 8,6 % към 0 до 3,6 % в Съединените щати;
  
• 
  в Китай БВП на глава от населението, изразен в покупателна способност, е 1/5 от този в Европа, а в Индия е 1/8. В Румъния и България, които имат най-ниско ниво, той все пак остава два пъти по-висок, отколкото в Индия и 50 % от Китай. Въпреки че тези две страни поддържат висок процент на растеж, ще бъдат нужни поне 40 години докато БВП на глава от населението в Китай се доближи до нивото в ЕС;
  
• 
  независимо от голямата разлика в БВП на глава от населението мащабът на регионалните различия в Индия и Китай е подобен на наблюдавания в ЕС (в съотношение 1 към 7). Освен това нивата на регионалния растеж възлизаха на 1 % до 13 % в Индия и 6 % до 11 % в Китай.
  

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1

Изтегляне 0.55 Mb.

Сподели с приятели: