– строго индивидуално и се определя от резултатите на КЗП и УЗП. В болнични условия това трябва да става 2-3 пъти в денонощието. Профилът се проследява на 2-3ч. и се нагажда към часовете за приемане на храна така, че да се отчитат както стойностите на гладно, така и стойностите 2h след нахранванре. Това е абсолютно задължително за лечението с инсулин.
Видове инсулин
– различават се по свойствата и състава си, животинския вид, от който са получени, времето на началния ефект и продължителността на инсулиновото действие и др.
бързо действащ инсулин (обикновен, кристален) – притежава бързо и мощно, но кратко действие; започва след 15-20мин., достига максимума си след 30-60мин. и продължава до 6-8h. Единствено този инсулин може да се прилага венозно. Назначава се главно при спешни състояния, изискващи бързо отстраняване на инсулиновия недоимък.
инсулинови препарати с удължено действие – могат да се въвеждат по-рядко, което значително облекчава провеждането на лечението; те са с по-високо pH и затова са по-малко болезни; прилагат се мускулно и подкожно, а венозното им приложение е противопоказано при коматозни и прекоматозни състояния.
интермедиерни инсулини (с умерено удължено действие) – максимален ефект 2-6h и продължителност 9-18h; разделят се на 2 подгрупи – с по-бърз (Insulin comb) и с по-бавен (Insulin lente) начален ефект.
пролонгирани инсулини ( с удължено действие) – с максимален ефект от 6 до 8h и продължителност 18-30h.
Препаратите с удължено действие се избират главно въз основа на данните, полу- чени при изследването на гликемичния и глюкозуричния профил. Промените в инсулиновата дозировка трябва да се извършват през 3-4 дни и да не са по-големи от 4-8UI.