Дозиране и приложение на инсулин



Дата28.10.2018
Размер43.14 Kb.

ДОЗИРАНЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНСУЛИН




Инсулин


– хормон, който се синтезира и секретира от бета-клетките на островната тъкан (Лангерхансови острови) на задстомашната жлеза (панкреас). Той повлиява почти всички обменни процеси на организма, но най-важното му действие е да усилва или подпомага синтезирането на основни въглехидрати и да подтиска разграждането им. Представлява относително нискомолекулярно белтъчно съединение, което се получава от задстомашната жлеза на различни животни (говеда, свине и др.). СЪхранява се при температура от 3 до 10С0 на сухо и тъмно място. Полученият чист инсулин в кристална форма обикновено се употребява във водни разтвори (бистри) и суспензии (мътни). Действа приложен само парентерално, като почти напълно се разгражда в стомашно-чревния тракт.

Физиологично действие на инсулин


– регулира въглехидратната обмяна, която се намира под пряк инсулинов контрол; бързо понижава повишената по различни механизми захар на кръвта, като заедно с това осигурява набавянето на продуктите, необходими за нормалното протичане на междинната обмяна; повлиява и на мастната обмяна, стимулира синтеза на белтъците.

Показания за приложения на инсулин


  • инсулинонедоимъчен диабет при деца и юноши;

  • лабилен диабет;

  • диабетни кетоацедози;

  • прекома и кома;

  • инфекция с висока температура;

  • влажни гангрени;

  • активна туберкулоза;

  • пероперативно, оперативно и следоперативно приложение;

  • раждане.

Противопоказания за приложение на инсулин


абсолютни няма; относителни противопоказания са:

  • инсулинова алергия;

  • миокарден инфаркт;

  • стенокардия;

  • панкреатит;

  • нефрит;

  • кървяща язва на стомаха и дванадесетопръстника;

  • други.

Мерна единица на инсулина


- дозира се в интернационални единици (UI), като дозата се определя от глюкозния еквивалент, т.е. съотношението 1 единица инсулин спрямо оползотворената глюкоза от организма под негово въздействие. За основен глюкозен еквивалент се смята 1:2, т.е. една единица обикновен инсулин разгражда 2 до 3g глюкоза, а една единица депо инсулин – от 3 до 4g.

Дозиране на инсулин


– строго индивидуално и се определя от резултатите на КЗП и УЗП. В болнични условия това трябва да става 2-3 пъти в денонощието. Профилът се проследява на 2-3ч. и се нагажда към часовете за приемане на храна така, че да се отчитат както стойностите на гладно, така и стойностите 2h след нахранванре. Това е абсолютно задължително за лечението с инсулин.

Видове инсулин


– различават се по свойствата и състава си, животинския вид, от който са получени, времето на началния ефект и продължителността на инсулиновото действие и др.

  • бързо действащ инсулин (обикновен, кристален) – притежава бързо и мощно, но кратко действие; започва след 15-20мин., достига максимума си след 30-60мин. и продължава до 6-8h. Единствено този инсулин може да се прилага венозно. Назначава се главно при спешни състояния, изискващи бързо отстраняване на инсулиновия недоимък.

  • инсулинови препарати с удължено действие – могат да се въвеждат по-рядко, което значително облекчава провеждането на лечението; те са с по-високо pH и затова са по-малко болезни; прилагат се мускулно и подкожно, а венозното им приложение е противопоказано при коматозни и прекоматозни състояния.

  • интермедиерни инсулини (с умерено удължено действие) – максимален ефект 2-6h и продължителност 9-18h; разделят се на 2 подгрупи – с по-бърз (Insulin comb) и с по-бавен (Insulin lente) начален ефект.

  • пролонгирани инсулини ( с удължено действие) – с максимален ефект от 6 до 8h и продължителност 18-30h.

  • Препаратите с удължено действие се избират главно въз основа на данните, полу- чени при изследването на гликемичния и глюкозуричния профил. Промените в инсулиновата дозировка трябва да се извършват през 3-4 дни и да не са по-големи от 4-8UI.

Приложение на инсулин


– най-често подкожно, рядко мускулно и венозно в случай на диабетна кома. Изписва се във флакони от 10мл. и така в 1мл. се съдържат 40UI. Най-точно се дозира с прецизна или специализирана инсулинова спринцовка, като принципът на дозиране е, че в зависимост от спринцовката трябва да се изчисли колко единици инсулин се съдържат в едно деление от 1мл. Широко в практиката намират приложение и т.нар. „писалки” за инжектиране на инсулин, които са строго индивидуални за употреба (при болни с диабетна кома приложението му става чрез спринцовка за автоматично дозиране – перфузор).

Основни моменти на прилагане на инсулин


  • определяне на годността на препарата;

  • дозиране на инсулина в спринцовката;

  • отделяне на въздуха, без да се наруши концентрацията;

  • смяна на иглата;

  • инжектиране.

Прави се само по лекарско назначение, дозира се точно, прави се с тънка игла, строго се спазват правилата на асептиката, разклаща се флаконът преди инжектиране, редуват се местата за инжектиране: прави се 30мин. преди ядене (за обикновения инсулин), за да съвпадне медикаментозната хипогликемия с хранителната хипергликемия.

Странични явления на инсулин


  • хипогликемична реакция (шок);

  • инсулинова алергия;

  • инсулинови отоци;

  • на мястото на инжектиране – тумефакции (болезнени фиброзни надебелявания) и липодистрофия, а в по-големи дози – стенокардни пристъпи.


  • Назначение:

    Insulin18UI



    Дозиране:

    fl. Insulin 10ml. 40UI/ml

    Insulin 1ml 40UI

    1дел=1UI – с инсул.спинцовка 40Е

    18дел.=18UI – с инсул.спирцовка 40Е

    1дел.=4UI – с прецизна спринцовка



    Приложение:

    2cc – не може

    1ml-инсулинова 40E – 18дел.



Назначение:

Insulin18UI



Дозиране:

fl. Insulin 3ml. 100UI/ml

Insulin 1ml. 100UI

1дел.=1UI – с инсул.спринцовка 100Е

18дел.=18UI – с инсул.спринц. 100Е

1дел.=10UI – с прецизна спринцовка



Приложение:

2сс – не може

1ml-инсулинова 100Е – 18дел.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница