У момичетата страхът от изнасилване се преодолява благодарение на съзнателното сексуално отказване от пола на бащата. То е възможно само ако поведението на бащата и на възрастните от мъжки пол, валоризира-ни в междуличностните отношения, не е нито прелъстяващо, нито двусмислено спрямо детето. От това от-
казване се ражда сублимацията на гениталните нагони. Възможно е обаче да се запази несъзнателен едипов остатък на безусловно очакване във времето, което не е несъвместимо с истинските женски сублимации. Би могло дори да се каже, че съществуването на този остатък се насърчава в нашето общество, защото подобна приглушена сексуално-генитална и емоционална фиксация към бащата предпазва момичето до пубертета от сексуална свръхоценка на момчетата на същата възраст (несравними с бащиния образ) и го задържа в състояние на хомосексуална подражателна зависимост от майката или от валоризираните от бащата жени. Въпросният хомосексуален остатък на търсена зависимост от едиповата майка и на прикрито сексуално съперничество с нея мотивира характеровите напрежения между майката и дъщерята - винаги усложнени от присъствието на бащата, както и разбирателството между тях -разбирателство от садомазохистичен тип, когато бащата отсъства.
В този случай обаче липсва всякаква истинска нежности между майка и дъщеря, и между баща и дъщеря. Защото нежността е плод на първичната сцена, изживяна и приета в условия на пълно отказване от сексуален живот с родителите и на приемане на междучовешкото равенство; така се осъществява субективното откъсване от ситуацията на любовно надценяване с характер на семеен шовинизъм.
Разрешаване на едиповия комплекс
По мои наблюдения това разрешаване се извършва най-рано към девет, десет години и често едва в пубертета, след пробуждането в момента на половата зрелост на дремещите едипови вълнения. Следва периодът, който
може да бъде много кратък, на т. нар. трудна възраст -критична възраст, в която едиповият комплекс все още бушува: декомпенсациите на емоционалното равновесие придобиват хистеричен стил, като се движат от възбуда до депресия по повод на най-дребната нарцис-тична рана.
След разрешаването на комплекса и погребването на мечтата за инцестно майчинство, еволюцията на либи-дото у момичето води до генитален избор на собствена-та му личност в смесено общество. Тази еволюция му позволява да развие истински сублимации на мястото на механизмите за приспособяване или защита на оралните, анални или фалически желания, изживявани към едипови обекти - баща и майка или по-възрастни братя и сестри. Създава се организация на характерологич-ната структура, използваща оралните, анални и фалически нагони предимно в услуга на гражданската личност на момичето в извънсемейни избори, като активна участничка в женски,-по-рядко смесени, културни групи.
Част от пасивните орални, анални и фалически нагони, представени обонятелно, зрително, слухово, осезателно и ритмично, инвестират нарцисизъм в половата и вул-во-вагиналната област, клитора и гърдите. Тогава момичето започва да се грижи за цялата кожна повърхност на това фалическо тяло, за естетическата му стойност във връзка с произведения върху другите момичета ефект - било за да ги накара да завиждат, било за да бъде прието в малките котерии на момичетата, които се съюзяват, за да се противопоставят по-лесно на майките или заместниците им, или пък за да привлече погледите на момчетата, без все още да провявява видима дързост с оглед на евентуален флирт, макар активно да фантазми-ра в тази насока."
Пубертет
Порастването на гърдите и появата на менструалния цикъл бележат решаващ емоционален етап в зависимост от това дали идеалният Аз и Свръхазът на момичето ще приемат този физиологичен напредък като желано влизане в категорията на девойките.
През този период нагонното разпределение се засилва в количествено отношение. Тялото е инвестирано като напълно недиференцирано фалическо пластично тяло, предизвикващо интереса на мъжкия пол. Това е много критичен период за юношеския нарцисизъм според това дали майката и джобните пари позволяват притежанието на чорапи, сутиени, женски обувки и дрехи, прически-атрибути, чрез които девойчето се смята за преобразено, защото съзерцава в огледалото образа си, дегизиран като млада жена.
Следва да се уважава този сигнал за привличане, тъй като субективната му цел е да предизвика възхищението на по-възрастните мъже; всъщност той предизвиква само възхищението на момчетата от същото поколение или на по-младите, които единствени се хващат на въдицата на пантомимата. _
В наши дни влиянието на стила „филмова звезда" играе неоспорима формираща роля при момичетата под четиринайсет години. Актрисите са митичният носител на един идеал на Аза, видимо лишен от едипов комплекс (без инцестни резонанси), следователно успокояващ. Свръхвалоризацията на собствения образ такъв, какъвто изглежда в очите на другите и големите усилия, които полагат в тази насока някои девойки, водят до съперничество с другите момичета - различен вариант на същия модел (извънсемейни сестри); след латентните хомосексуални съчетавания тази свръхвалоризация влече субли-
мирани сексуални и хетеросексуални съперничества, както и формирането на младежки групи, социализиращи сексуалността.
Първична сцена
Аз лично я смятам за истинската крайна точка в преодоляването на едиповия комплекс; тя много често липсва в психичната структура на нашите съвременници.
Плодът на първичната сцена, изживявана въображаемо и вербално спрямо друга човешка личност, за предпочитане един от родителите или родителя от същия пол, който не забранява ретроспективните фантазми, позволява и оправдава инвестирането на нарцисизъм в женското тяло - като тяло, центрирано от привличането на фалическия пол - на сладострастно свръхинвестираното място на гениталния отвор. Оралното и анално либидо със своите нарцистично свободни или освободими черти
се поставя в услуга на това телесно инвестиране (представено като фалическо), както и на инвестирането в
телесните кухини, главно в гениталната област, чрез специфично женски културни дейности.
На тези вложения съответстват последователни етики: мимически красноречивата етика на оралния стадий
I за хубавото и за добрия вкус, утилитарната етика на аналния стадий на междуличностните отношения, на изгодната размяна на оказаните услуги или на културни или конкретни придобивки. Всяка сексуална диалектика, суб-
димирана или не, отговаря на съзнателни критерии за валидност поне за субектите, ако не за сляпото им обкръжение.
На каквато и възраст да възниква едиповата криза, отказването от всяка друга съпружеска сцена с едиповия родител извън единствената първична сцена на за-
чатието на субекта (чийто плод е самопознанието му в предисторическото зародишно създаване), е единственият изход, съвместим с отговорно и плодовито генитално съществуване - от гледна точка както на тялото, така и на сърцето и на общата им свързаност със закона, който ги очовечава, социализирайки ги.
От тази несъзнавана нужда от отказване идва, за организиращата се генитална едипова структура, травматичният шок, дължащ се на изненадата по време на присъствие на сексуални отношения или на откритието на тайно, следователно виновно, съжителство на родителите, или пък на истинско или клеветническо свидетелство по този повод.
Този вид воайорство понякога е наричан първична сцена заради резониращите с нея вълнения, пробудени у субекта, когато присъства на полов акт, в който не е генитален и активен партньор. Но ако случайното присъствие на сексуален акт на родителите може да травмати-зира детето, ако е в неподходящ период от еволюцията му, то може да има и обратен ефект, когато става дума за характерово пасващи си родители; детето много често търси тази ситуация, понякога по доста неосъзнат начин и със смътно чувство за тревожност, от което много лесно може да произлезе чувство за вина, ако родителят прибави към него собствената си тревожност. Ма-жар да го шокира в момента, изживяването има впоследствие структуриращ и положителен ефект в случай, че никой не го узнае или ако го узнае, не го порицае.
Този структуриращ ефект е същият като произведения от разкриването на оплодителната роля на бащата спрямо майката на малко дете, момиче или момче. Момчетата по-рано задават въпроса: „Кой ме постави в корема ти и как?" Внушителният брой свидетелства за реакциите на децата от четири до девет години, на които е било правено това разкритие (понякога в случай на раз-
вод, раздяла или смърт на съпруга), показва винаги един и същи процес: мълчание, отдалечаване за размисъл, последвано от порив на нежност към майката или бащата, при което детето опира глава на рамото им; или, ако двамата родители са починали или изчезнали и става дума за трето лице - зареян поглед, неопределимо изражение на мекота и горе-долу едни и същи думи: „Милото ми майче, милото ми татенце"*.
Какво точно либидно структуриращо, какво посветя-ващо и променящо става в първичната сцена - ориентир за собственото признаване ab ovo като човешко същество и субект на своето желание?
Това, което става в емоционален план, е сливане на нарцистичното и обектното либидо, които ретроспективно инвестират в първоначалното точковидно и триедин-но съществуване, без значение дали в момента единият или двамата родители присъстват или отсъстват, защото в случая те са представени от преносен и пророчески заместител - винаги има поне двама възрастни, които афективно поляризират живота на дете на непсихотич-на майка.
Отказването от телесните и сърдечни опити за прелъстяване на бащата и братята ще постави момичето в кръга на извенсемейните обществени взаимоотношения - идентификации, интроекции и проекции, - кръг, който дава своя плод: релативизация на етическите ценности, придобити в изключително семейното обкръжение, форми-
* Бях поразена от една статия за четирима младежи на 16 и 17 години, разстреляни от германците през войната. В кратките писма, написани от тях на родителите им няколко минути преди смъртта им, всеки от тези юноши си вземаше сбогом с едни и същи думи: „Мои милички родители", „Мои мили мънички родители", сякаш приближаването на смъртта възстановяваше в тях емоциите от сцена на зачатието, в която ролята на родителя е свързана с ролята на субекта, определящ чрез поетата отговорност смисъла на изживявания момент. - Б. а.
раща борба за любовта на момче, чието платоническо благоволение е било дотогава споделяно с най:близката приятелка...
Изтласкване в пубертета
С навлизането в гонадна зрелост еволюцията на момиченцето може да тръгне към очакване на пенисно привличане, чиято изключителна локализация в половите органи, сублимираща другите тенденции, ще бъде насърчена от етиката на неговата среда; това очакване ще се отнася до половия орган на бащата (когато едиповият комплекс още не е преодолян), но може и да се пренесе върху семеен или извънсемеен заместник, ценен от двамата родители.
Този фалически избор - или фалотрбпично привличане - на половия орган на момичетата през пубертета бива разстроен само в определени случаи, като случая на много активен едипов комплекс на момичето, придружен с виновно съперничество с майката - било защото последната се опитва да прелъсти момчетата, които привлича дъщеря й, било защото насърчава латентното съблазня-ване на бащата от дъщерята, било защото бащата,.чий-то собствен едипов комплекс спрямо майка му и сестрите му не е бил разрешен, усеща в себе си да се надига болезнена ревност, усложнена с латентни хомосексуални фантазми, и създава чувство на вина (чрез нямо емоционално заразяване или чрез проекция) у дъщеря си, обект на желанието му или заместител на пола му, принуждавайки я по този начин несъзнателно да навлезе в полето на телесния контакт, чуждо на истинската й чувствителност.
Развиващият се у девойката процес се дължи на това, че тъй като не се усеща достатъчно защитена от кръво-
смесителна връзка и не е могла да вербализира сексуалните си вълнения, свързани с тези на майката и ясно свързани с тези на бащата (на когото не може да се съпротивлява поради крехкостта си), тя никога не е участвала в разговори, които да я посветят в нещата и да я доведат
до позволено и структуриращо въобразяване на първичната сцена. Имам предвид половия акт, първопричина за съществуването й, и допълнението му - емоционално-
то отношение на иронично фабулирана ретроспективна -ревност, която в пубертета придружава винаги вълнува-
щото споменаване за тази сцена.
Не бива да се забравя, че доминантното локализиране на либидото, еротизиращо гениталната област, съвсем не означава, че момичето или жената са завършили ге-
ниталното структуриране на личността си (според общите положения, характерни за този стадий), нито че гениталните им пътища са място на инвестиране на сексуални нагони, различни от аналните или оралните, със зап-
лахите им от тревожност, спукване (изнасилване) или
разделително разпокъсване (кастрация). Честите за тази възраст мастурбационни наслади могат да създадат у момичето чувство за вина; те всъщност прикриват оп*
равдано или неоправдано чувство за малоценност. И тук онова, което е негласно непозволено от родителите (да излиза, да танцува, да говори високо, да се гримира),
може да затормози девойката и да отложи началото на социален разцвет, удължавайки периода на трудната възраст.
Колкото по-богати на прагматични женски и обществено стойностни придобивки (култура, кухня, домакински умения, танци, музика, артистични занимания, срещи с другари от двата пола с културна и спортна цел без надзор от страна на възрастните) са били предедипови-ят и латентният период, толкова.по-лесно ще е личното приспособяване на подрастващата към социалното й
положение на жена; трябва все пак да се прибави, че сама по себе си фалическата женска сила е либиден, орален и анален произход абсолютно не е достатъчна за хетеросексуалната ориентация, ако последната не е започнала с установяването на едиповия комплекс и не е завършила с достъпа до първичната сцена.
Появата на менструалния цикъл и новият, наложен от него ритъм никога не травматизират, нито носят страдание и безпокойство при „неразположение" на момичета, здравословно подготвени за това от женствени майки, позволяващи на дъщерите си да очакват, както самите те на тяхната възраст, че животът ще изпълни своите обещания, което той прави понякога.
Колкото до страха от кастрация и изнасилване, той отново бива подчертан, валоризиран без мазохизъм в случая на емоционален генитален живот, приет от Свръхаза в семейната група.
Соматични и психически трудности през пубертета
Неразположенията или дребните гинекологични симптоми, които предизвиква навлизането в пубертета, са винаги вътрешно-нарцистичен език и се използват според начина, по който социалната среда, главно женската, реагира на тях. Често се срещат майки, които прикриват съперническата си ревност чрез свръхзакрилничес-ки грижи за дъщерята по време на първия й мензис, служейки си с това физиологично събитие, за да й създадат чувство за вина при всяко спонтанно движение и да възпрепятстват социалния й и спортен живот, като по този начин превръщат менструацията в истинска натрапливост за момичето. Разполагам с много свидетелства на жени, направени по време на психоанализа, относно травмата, нанесена им от поведението на майката по,този повод.
Ето няколко във висша степен символични примера: загадъчно писмо, оставено на масата на единайсетгодиш-но момиченце долакет превръзки: „Сега знаеш какъв е бил грехът на Ева. Ще трябва да ги слагаш всеки месец, докато станеш твърде стара, за да имаш деца"; предупреждение, отправено към тринайсетгодишно момиченце: „Сега, ако искала можеш да караш колело, но момчетата ще видят цъфналото цвете отзад на роклята ти"; към дванайсетгодишно момиченце: „Сега, ако не се държиш както трябва, ще имаш дете..."; бащата на същото момиченце допълва: „А ако имаш дете, най-добре се хвърли в езерото и не очаквай от мен да те извадя оттам." На момиченце без майка, отгледано в пансион от стари моми, казали: „Сега ако целунеш момче, веднага ще дойде детето и ще бъдеш изгонена оттук." На друго едно (при същите условия) - загрижено: „Ако се изкъпеш по време на цикъла, ще умреш; момиче с мензис трябва много да се грижи за себе си, иначе рискува да остане бездетно; бедните ви бащи нямат нужда от това, те живеят само за вас,"
Когато, обратно, пубертетът и идването на първата менструация потвърждават в очите на момиченцето жизнеността на пола му (вече фалически кастриран, ако по време на първичната кастрация е бил валоризиран като вулво-вагинален пол), то ги изживява като потвърждение на хетеросексуалните му избори и се чувства насърчено да прави все по-малко фантазмени планове за позволено освобождаване от семейството благодарение на културния порив, позволяващ окончателното преодоляване на едиповия комплекс.
В психосоматичните случаи обаче е доста често известен брой хетеросексуални нагони да продължават да понасят изтласкване, което не винаги дрвежда до невроза, но дава на подрастващата стила на пубертетните й реакции. Интензивността на критичните признаци, когато
предшестващият формирането период е бил период на здравословна социална латентност, е свойствена за момиченцата, чийто страх от кастрация и от изнасилване не е бил поддържан от родителски образи, достатъчно диференцирани, за да приемат проекцията му.
Въпреки това, дори при добро здраве инстинктът към смъртта може да напомни за себе си. Внезапният спад на настроението, появяващ се в разгара на радостната младежка екстериоризация, е негов израз, който се усложнява с патологични симптоми само при наличието на тревожност или агресивност, пробудени в обкръжението от приспособяването на либидото, богоборчески отхвърлящо родителските образи и доказващо здравето си чрез извънсемейната насоченост към „обекта", който би го разбрал, към социалната група, която би го освободила от чувството за ненужност и затвореност, изпитвано в семейството.
Здравото, следедипово пубертетно изтласкване
Не би следвало да наричаме изтласкване в патологичния смисъл на думата потискането на някои от хетеросексуалните привличащи нагони от страна на новия Свръхаз - гениталния Свръхаз, структуриран на базата на чувството за отговорност, който подчинява изразяването на сексуалното влечение на правилата на социалното озаконяване на детеродните връзки, т.е. генетичния Свръхаз.
Здравото изтласкване на хетеросексуалните нагони позволява на девойките да направят любовни вложения в жени или мъже, вложения, често целомъдрени и придружени с фалшива пламенна мистика. Понякога е достатъчен някой случаен разговор, в който майката, уважавана жена или мъж, или пък лекар, да направят осво-
бождаваща от чувство за вина забележка, за да бъде насърчена девойката да посещава различни социални групи и да си потърси в тях достоен за нея любим, който ще й посвети не само еротичното си благоволение, но и уважението си. Четенето на добри автори, писали за „истинската любов" - завладяваща за тази възраст тема, -откритите разговори в семейството за филми, за неприлични или криминални случаи, хуморът, пламенният ентусиазъм, уважението към мненията, понякога нарочно изразени предизвикателно, всичко това допринася за формирането на солиден Аз, на гъвкав генитален Свръхаз, който предпазва девойката от сексуални опити, предприети от чувство за противоречие, от чиста нужда от общуване, от несдържаното желание да бъде нещо за -някого.
Понякога едиповото отказване е перверзно, т.е. не се ограничава до отказването от родителя, а включва, чрез намесата на инстинкта към смъртта, нарциетично ела? дострастняя отказ от всякакъв генитален живот, отказ, усещан като необходим за приемането в групата (схващана като кастрираща майка).
Най-баналният израз на горното е жертването на гениталните избори заради духа на групата или клана -родителски заместник, на когото субектът става роб, или високо духовното им жертване пред олтара на социално одобрена мистика, на която субектът фанатично приписва неутолимо консумиране на души и човешко здраве; така бива насочен към някоя безлична същност един своего рода детски садизъм от храносмилателен тип, усложнен от факта, че се явява център на проекции на поглъщащи и кастриращи нагони на екзалтирани девойки и на младежи с недостатъчно мъжествени бащи. Така връзки, толкова по-бурни характерологично, колкото са по-целомъдрени, опустошават жизнената енергия на подрастващите, които остават статични и обладани от нат-
рапливости в стила на отчаяно принасяне на силата си в дар, валоризиран от отричането на етиката на емоционалното и еротично задоволяване, което може да ги направи мазохисти.
Ролята на бащата в момента на разрешаването на едиповия комплекс
Онова, което в поведението на бащата валоризира жените, ще развие фалическото либидо в услуга на женската личност и на вулво-вагиналното кръгово напълване у момичето в неговата двойна изява - в личностен и в генитален план. Опасност съществува само ако идва от бащата или от любовника на майката - единствения изцяло валоризиран от личността на последната - и се усеща само в случай на сексуална похотливост от негова страна.
Когато бащата се противопоставя на генетичния Свръхаз, ролята му е патогенна. И обратно, тя дълго време остава формираща в живота на девойката, ако изпреварва бъдещето й, като й разрешава да гради планове за социално съществуване и за изпитателно отдалечаване от семейното огнище, като развива истинската й гражданска зрелост на морално пълнолетна неомъжена жена, като й засвидетелства съответното уважение и я насочва към културната или професионална област, която ще я освободи от зависимостта й, като най-сетне й оказва доверие без любопитство по повод на дружеските й връзки. А има толкова много бащи воайори, прикрити под маската на бащи закрилници и приятели!
Какво става с гениталната сексуалност между този период и първия полов акт, от който момичето очаква своята дефлорация? Най-често имаме пубертетна мас-
турбация и романтични фантазми за изнасилване и похищение, чийто въображаем автор е понякога мъж от обкръжението, възможен партньор, ако девойката би посмяла, отказвайки се от мечтите си, да си послужих женските си оръжия, за да победи съперничките си и да го накара да я забележи, да му хареса и да го прелъсти. Известни са в това отношение нарцистичните опустошения, предизвикани от бащините сцени по довод на първия, винаги несръчен опит за гримиране, или на първите телефонни обаждания от страна на момчета. Сцените на майките са по-малко травмиращи, отколкото желанието им да подтикнат дъщерята да се гизди и да провежда политика на прелъстяване на мъжете; всъщност тези сцени на очевидно насърчение са резултат от собствената им хомосексуалност, насочена към дъщерята и комбинирана с проекция на желанията им за прелюбодейст-во. Чрез подобни прояви майките така да се каже „слагат пръти в колелата" на свободното развитие на сеску-алността на дъщерите си не по-малко, ако не и повече, от ревнивите бащи.
Патологичното следпубертетно изтласкване -резултат на невъзможното формиране на едиповия комплекс
След пубертета и ако едиповият комплекс и първичната сцена не са били изживяни, ако момиченцето вече зле е изживяло преминаването си от първичната кастрация към избора на центростремителния пенис (заради фо-бична или инфантилна майка), или ако са се случили травматизиращи събития било в еротичното му инвестиране, било във фалическото му валоризиране, се стига до изтласкване на пубертетните генитални нагони и поява на невротични симптоми.
В клиничен план различаваме:
1. Изтласкване на пасивните и активни телесни инвестиции и на генитално-еротичните клиторно-вулвено-анални инвестиции. Ако средата на девойката не одобрява изразените еротични усещания, могат да се появят дори различно локализирани фобийни поведения като инверсионни представители на желанието за пенис, т.е. тук имаме еротизация на страха и на отхвърлянето на пениса: фобии към мишки и плъхове, инверсионни представители на желанията за вулвени ласки; фобии към котки и към някои видове докосвания; или още, в областта на половите органи, вагинзъм, наречен цистит у момиченцата, които впоследствие стават осъзнато ваги-нични и страдат от функционални смущения в пикочните канали и мехура, от стенично или пасивно неконтролируемо напикаване, дневно или нощно.
Сподели с приятели: |