М.ФЕВРУАРИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
-
Познати герои – сложни съчинени изречения със съюз но
-
„Болните играчки” – А.Попова – възприемане на приказка
-
Кой помага на болните играчки – пресъздаване на приказка
-
Вече оздравях – съставяне на повествователен разказ по нагледни опори
-
Откривам звук в дума ( з – в началото и в средата на дума )
-
Кой звук е в началото/в средата на думата
-
„Защо стоножката има сто крачета” – Р.Киров
-
Открих – Африка е в зоопарка – съставяне на описателен разказ
-
Африка в зоопарка ли е? – думи с обобщаващо значение
-
Доброто слонче – съставяне на творчески разказ по серия от картини
-
„Подаръци от Баба Марта” – П.Йорданова
-
Баба Марта – съставяне на разказ по преживяване
МАТЕМАТИКА
-
Игра „Домино”
-
Сравняване.Измерване. – сравнява обекти по дължина и височина.
-
Игри с цветни ленти – прилики и разлики на обекти.
-
Моделиране с пръчици и ленти – моделиране на геометрични фигури.
-
Редици от геометрични фигури – моделира обекти от геометрични фигури по образец или по собствен замисъл.
БОЛНИТЕ ИГРАЧКИ
Ана Попова
-
Ох, разболях се! – изпъшка маймунката Чико. – Започвам много да кихам.
-
Аз ще стана лекар и ще те излекувам – обади се Заю.
-
Аз пък ще съм аптекарка – каза Люси. – Ще давам на болните лекарства.
Тя сложе теглилката на масата. После нареди край нея шишенца, кутийки, парченца хартия. Заю извади от играта „Чичо Доктор” слушалката и термометъра. Сложи си и очилата.
-
Нали приличам на лекар? – попита той.
-
Да, приличаш на истински лекар – отговори маймунката Чико. – Но аз предпочитам да съм здрав и да не ме преглеждаш.
-
Ти не се плаши! – успокои го Заю, като започна да го преслушва.
-
Моля, болните да заповядат в аптеката за лекарства! – извика Люси.
-
Аз съм болен – приближи се след малко Чико, - въпреки че лекарят ми каза, че имам само хрема. Изписа ми капки за нос.
-
Аз имам точно тези, които са ти изписане в рецептата – отговори аптекарката, след като прочете подаденото и листче.
-
Но аз съм чувал от децата, че като се капнат капки в носа, после много горчи на гърлото – разтревожи се маймунката.
-
Не се плаши! – успокои го Люси. – Всички гълтат след това малко захар, ще си вземеш от кухнята и ти!
-
Добре – съгласи се болният и взе приготвеното шишенце.
-
Аз пък кашлям, макар че съм аптекарка – обърна се куклата Люси към Заю. – Изглежда, че съм малко настинала.
-
Направи си тогава сироп за кашлица! – препоръчва и лекарят. – Пий от него по една лъжичка четири пъти дневно.
-
Добре – усмихна се тя. – Ще изпълня съветите ти.
До вечерта болните бяха оздравели. Те благодариха сърдечно на Заю за оказаната помощ.
ЗАЩО СТОНОЖКАТА ИМА СТО КРАЧЕТА
Радой Киров
Някога стоножката била най-обикновена буболечка. Ходела из тревата полечка със своите четири крачета.
-
С четири крачета лесно се шета – си казвала тя. – С четири крачета пъргави, леки, мога да надбягам по пътечката всеки… С четири крачета си жевея щастливо с мойто буболече трудолюбиво.
Но веднъж буболечката дубродушна на своята мъничка рожба пошушна:
-
Стига игра, моя рожбице драга, донеси от реката водица веднага!
-
Не мога, не мога – казала рожбата глезена, - от игра ме болят и четирите глезена. Още две крачета да имах само, бих те слушала винаги, мамо.
И на другата сутрин: о, чудо голямо – крачетата на малката станали шест.
- Преставям си колко ще слушаш днес – казала майката щастлива.
Ала малката веднага навън излетяла и вън на поляната цял ден си играла. Вечерта майка и рекла пак:
-
Мила рожбица мамина, събери за печката клечетак!
-
Ох, ох, не мога – изпъшкала рожбата глезена. – От игра ме болят и шестте глезена. Още две крачета да имах аз, щях да те послушам мамо, завчас.
На другата сутрин нейните крачета станали осем.
-
Цялата поляна с тях ще кръстосам – си казала малката и хукнала пак да си играе навънка до мрак.
Вечерта, от умора капнала, прибрала се и си похапнала.
-
Прибери софрата, рожбице мила – рекла майка и.
-
Бих я прибрала, но нямам сили, болят ме страшно и осемте глезена – отвърнала щерката. – Още две крачета да имах, тогава бих те послушала без забава.
Вие всички се сещате, момичета и момчета, че тя на другия ден вече имала десет крачета. А после – от само себе си знае се – крачетата и станали дванайсет.
Да се пресметне лесно е то – колко пъти ги е броила малката щерка непослушна.
-
Е, добре – рекла майката добродушна, - сто крачета ти пораснаха, да, но ти знаеш ли, че ще настъпи друга беда? Сто крачета трябва да миеш в росните капки, всяка сутрин да обуваш по сто чорапки, да връзваш по сто джуфки на сто обувки…
-
Олеле, вярно! – писнала рожбата мамина и навела главица засрамена. – Сто крачета защо са ми, мамо, искам да си имам четири само.
-
Това е наказание за твоето непослушание – отговорила майката. – И да се молиш, и да искаш прошка, ти отсега нататък ще бъдеш стоножка.
ПОДАРЪЦИ ОТ БАБА МАРТА
Петя Йорданова
Взела две игли от Ежко,
прежда от върбите взела,
Баба Марта тази заран
мартенички е изплела.
Ето ти една – за здраве,
ето ти една – за сила…
Баба Марта на децата
мартенички подарила.
Сподели с приятели: |