Здравните системи по света са в постоянно състояние на реформа, като при страните с по-ефективни и по-ефикасни здравни системи тези реформи се базират на доказателства. В България процесът на реформа често е критикуван като лишен от цялост, непоследователен и характеризиращ се с противоречиви мерки. Нещо повече – резултатите от работата на системата се влошават въпреки постоянното увеличение на разходите за здравеопазване. Това води до напрежение както в обществото, така и в самия сектор.
Четири са основните модели на финансиране – бюджетно, здравноосигурително, здравнозастрахователно и чрез система от лични сметки.