Безвъзмездно финансиране на нпо с европейски публични средства1



Дата14.01.2019
Размер215.12 Kb.
БЕЗВЪЗМЕЗДНО ФИНАНСИРАНЕ НА НПО С ЕВРОПЕЙСКИ ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА1

Сравнителен анализ
Настоящият анализ разглежда безвъзмездното финансиране на проекти на НПО с публични средства, които са предоставени на държавите по силата на тяхното членство в ЕС или въз основа на споразумения за включването им към действащи в момента други европейски финансови механизми, по-конкретно – ФМ на ЕИП и норвежкия финансов механизъм.

Безвъзмездно финансиране на проекти на НПО от ЕС става по два основни начина: чрез средства, отпускани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз на всяка една държава-членка и разпределяни по правила, описани в националните им оперативни програми, както и чрез финансиране на проекти на неправителствени организации по програми на Европейската комисия в различните обществени области. За целите на настоящия анализ, ще бъдат представени основните правила за финансиране на НПО платформи2 на европейско ниво по някои програми на Европейската комисия, както и особеностите на процедурите за финансиране на проекти на организации по оперативните програми в различни европейски страни.

По отношение на възможността за безвъзмездно финансиране на НПО по ФМ на ЕИП и норвежкия финансов механизъм, акцентът на анализа ще бъде създадените специални фондове за подпомагане на НПО в отделните държави – бенефициенти, наричани по-долу НПО фондове.

1. ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИ ПЛАТФОРМИ НА НПО

В европейското законодателство няма единно определение за понятието европейска НПО мрежа или платформа. Характеристиките на понятието могат да бъдат изведени от отделните програмни документи, които съдържат критерии, какво за целите на съответната програма се приема за мрежа/платформа. Така например, съгласно Програма Култура, платформите следва да отговарят на следните критерии: да обединяват НПО от областта на културата, действащи на ниво ЕС (например мрежи, фондации, професионални организации) и да представляват колективно европейски културни дейци или други организации, установени в най-малко петнадесет страни участнички в програмата. В други програми, поради изискването платформите да бъдат регистрирани като организации в някоя от европейските страни, те не се разглеждат като отделна категория допустимите кандидати, но допълнително се изисква да представляват обединения на определени категории лица, съобразно целите на програмата и да осъществяват дейности на територията на ЕС (например – специфичната програма „Наказателно правосъдие”, специфична програма ДАФНЕ ІІІ).

По отношение на финансирането на НПО мрежи, работещи на европейско ниво, ЕС няма единна политика. Въпросът се регламентира по различен начин в рамките на отделните програми. Анализът им показва, че има няколко подхода за предоставяне на финансиране от ЕС на европейски мрежи:


  • Директно финансиране на поименно посочени мрежи

Пример за такъв тип финансиране е Програмата за насърчаване на активното Европейско гражданство 2004-2006 г. (Community Action Programme to Promote Active European Citizenship). В решение на Комисията 2004/100/EC от 26 януари 2004, с което се създава програмата е предвидено изрично, че европейската Социална платформа (Social Platform) получава директно финансиране за подпомогне осъществяването на нейни текущи програми. Мотивите на Комисията за отпускане на директното финансиране са посочени в самото решение: Комисията разпознава платформата като инструмент, чрез който се осигурява диалогът с гражданското общество в сферата на социалната политика на европейско ниво като основен модел при изработването на европейски политики и гарантиране на равното участие на всички. В Програмата не е посочен размера на директното финансиране, нито какъв процент от общия бюджет съставлява то. За да получи средствата Платформата следва да представи работен план и бюджет. Директното финансиране е предназначено за покриване на оперативните разходи на Платформата, както и за осъществяването на конкретни дейности, които попадат в целите на Програмата. Пример за такива дейности са: предоставянето на информация, популяризирането на дейностите на ЕС и т. н. Подобна е и регламентацията на директното финансиране, предосатвено на Социалната платформа по Програма Европа за гражданите 2007-2013 г. (Europe for Citizens), която се явява продължение на предходната за програмния период 2007-2013 г. За новия програмен период е заложено финансиране само за годините 2007, 2008 и 2009.

Като примери за директно финансиране на мрежи, действащи на европейско ниво могат да бъдат посочени и Специфична програма „Гражданско правосъдие” и Специфична програма „Наказателно правосъдие”. В първият случай поименно са посочени Европейската мрежа на висшите съдебни съвети и Мрежата на председателите на върховните съдилища в Европейския съюз, които получават институционално финансиране с цел покриване на разходите по основната им дейност. Подобен е подходът и по отношение на Европейската мрежа за обучение на юристи, която получава институционално финансиране от програмата „Наказателно правосъдие”.





  • Финансиране на европейски мрежи на НПО на основата на конкурс

Основната разлика с предходните механизми е, че макар в програмите да е отделено внимание на ролята на европейските НПО мрежи за осъществяване на целите на програмата, за тях не е предвидена възможност за директно финансиране, нито начин за кандидатстване, различен от този за останалите бенефициенти. Например Програма Прогрес предвижда възможност за финансиране на оперативните разходи на европейски платформи, които работят за постигане на целите на Програмата, но това става въз основата на обявен конкурс за набиране на проектни предложения или чрез обявяване на обществена поръчка. За да може да кандидатства платформата трябва да е регистрирана като НПО. За 2010 г., съгласно годишната работна програма 14,39% (близо 15 милиона евро и половина) от общия бюджет на Прогрес (близо 108 милиона евро) са заделени за повишаване на капацитета на платформи на европейско ниво да участват при формирането на политиките в социалната сфера на ниво ЕС и на национално ниво.

Друг пример е Програма Култура 2007-2013 г., в която има самостоятелно направление за финансиране на платформи за структурен диалог с ЕС по темите за културата. Финансирането е предназначено за покриване на разходите, необходими за осъществяването на обичайните и постоянни дейности на платформите. Механизмът, чрез който се предоставя финансирането включва покана за изразяване на интерес, отправена към съответната платформа/и, която отговаря на посочените в Програмата критерии. За да получи финансирането също така, поканената платформа следва да представи работен план и бюджет за програмите, които ще изпълнява през годината. Следва да бъде отбелязано, че в Програмата няма определени минимални и максимални граници на финансирането, което могат да получат платформите. Има предвидена възможност за получаване на предварително плащане, като в не всички случаи се изисква банкова гаранция.

Друг пример е Специфична програма „Наказателно правосъдие”, където наред с отпускането на директно финансиране на поименно посочени мрежи, в годишната работна програма е предвидена възможност за финансиране на проекти на НПО, включително и на такива, които представляват мрежи или платформи, на конкурсен принцип. Условието е тези мрежи да са учредени като юридически лица на територията на ЕС и да работят за постигане на някоя от целите на програмата.

2. ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ И НПО

С цел да бъде подпомогнато икономическото и социално сближаване в рамките на ЕС, както и да се насърчи балансираното устойчиво развитие на Общността, на основание чл. 159 и следващите от Договора за създаване на Европейската общност, ЕС е създал три фонда: Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд (Структурни фондове) и Кохезионен фонд. Средствата са насочени към засилване на растежа, конкурентоспособността, заетостта, социалното включване и опазването на околната среда. Уредбата на предоставянето на финансова помощ от всеки един от тези фондове се съдържа в отделни регламенти3, а общите разпоредби – в Регламент (ЕО) 1083/2006 от 11 юли 2006 г, последно изменян с Регламент (ЕО) № 284/2009 на Съвета от 7 април 2009 година.



Регламент (ЕО) 1083/2006 въвежда минимални изисквания и основни принципи, които следва да се спазват от държавите-членки при определяне на приоритетите и механизмите за разходване на средствата по оперативните програми. Важно значение при разглеждане на мястото и ролята на НПО в оперативните програми има принципът на партньорство4. Съгласно него всяка една държава-членка трябва да работи в сътрудничество с представители на гражданското общество и неправителствени организации при изготвянето, изпълнението, наблюдението и оценката на оперативните програми.

Регламентът определя три основни цели, за които може да се предоставя финансирането от Структурните фондове: „сближаване” между най-малко развитите държави-членки и региони и останалите; „регионална конкурентоспособност и заетост”; „европейско териториално сътрудничество”. Всяка една държава разработва оперативни програми като очертава специфичните цели в рамките на всяка една от трите области, с оглед на конкретните си нужди от финансова помощ.

Регламентът дава и институционалната рамка на управление на оперативните програми. Основните нива са три: управление, наблюдение и контрол на оперативните програми. Съгласно чл. 58 и следващите, всяка една държава-членка следва да уреди система от органи за управление, наблюдение и контрол на оперативните програми, която да се основава на принципите за ясно разделение на функциите и гарантиране на надеждни механизми за отчитане и одитиране. Тази система задължително следва да включва четири вида структури:


  • Управляващ орган, който може да бъде: национален, регионален или местен държавен орган, публичноправна или частноправна организация;

  • Сертифициращ орган, който може да бъде национален, регионален или местен държавен орган или институция;

  • Одитиращ орган, който може да бъде национален, регионален или местен държавен орган или институция, които са функционално независими от управляващия и сертифициращия орган.

  • Мониторингов комитет, в който задължително участва като Председател представител на страната-членка или на Управляващия орган. Конкретният състав на комитета се определя от всяка една държава-членка самостоятелно, съгласно националното й законодателство и практика.

Регламентът допуска възможността на НПО да бъде възложено изпълнението на всички или част от задачите на управляващ орган по оперативна програма като „междинно звено” (intermediate body)5. Съгласно чл. 2, т. 6, „междинно звено” е всяка публична или частна организация или служба, която действа под отговорността на управляващ или сертифициращ орган или която изпълнява задачи от тяхно име по отношение на крайните бенефициенти, изпълняващи проекти. Ролята на НПО като междинно звено се изразява в управление и прилагане на част от оперативна програма. За целта, на НПО-междинно звено се отпуска глобална субсидия (global grant) 6 като отношенията му с управляващия орган или държавата-членка се уреждат със споразумение. Споразумението задължително следва да регламентира:



  • видовете дейности/проекти, за които може да се използват средствата по глобалната субсидия;

  • критериите за избор на бенефициенти;

  • размера на финансова помощ от Фондовете и правилата, които регулират нейното разходване;

  • правилата за наблюдение, оценка и финансов контрол върху средствата от глобалната субсидия, спрямо управляващия орган, включващи и правила относно реда за възстановяване на неправомерно изплатени суми и представяне на отчети;

  • правилата относно използването на финансова гаранция или друго еквивалентно средство, ако е приложимо.


Регламент (ЕО) 1081/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от 05. 07. 2006 г. за Европейския социален фонд определя развитието на НПО като част от целите на финансовата помощ, предоставяна от Европейския социален фонд. Сред приоритетите за финансиране са посочени и изграждането и повишаването на институционалния капацитет на НПО, развитието на уменията им за разработване, наблюдение и оценка на политики и програми, както и насърчаване създаването на партньорство с централни и местни институции7.

Направеният преглед на Регламент (ЕО) 1083/2006 и Регламент (ЕО) 1081/2006 показва, че НПО имат възможността да вземат съществено участие в процеса на усвояване на средствата по европейските фондове, разпределяни в отделните държави – членки. Активното им включване под една или друга форма обаче зависи от установените практики на взаимодействие между държавата и гражданския сектор в отделните страни. За да се изясни мястото и ролята на НПО в оперативните програми, бе направен преглед на уредбата на няколко основни въпроса в различни държави-членски на ЕС.


2.1. Има ли самостоятелна оперативна програма или отделен приоритет в такава програма, които да са посветени специално на развитието на гражданското общество или на неправителствените организации?8

В по-голямата част от европейските държави-членки няма самостоятелна оперативна програма посветена на развитието на гражданското общество и насочена към финансиране на проекти само на НПО. Разпространената практика е подкрепата за развитието на НПО да бъде обособено като самостоятелен приоритет, мярка или под-мярка в оперативните програми, регламентиращи финансовата помощ от Европейския социален фонд. Такъв е случаят в Румъния, Естония, Словения9, Литва. Отделните държави поставят различни акценти при формулирането на приоритетите, насочени към НПО в оперативните програми. В някои от тях развитието и повишаването на капацитета на НПО е с цел насърчаване участието им при формулирането на политики (Естония, Литва), или с цел изграждането на публично-частни партньорства на местно ниво (Румъния). При други са насочени към подобряване качеството на услугите, предоставяни от НПО (Словакия10). ОП РЧР в Словения, в рамките на Приоритета за повишаване на административния капацитет, е отделено специално внимание на насърчаване развитието на НПО. Интересен е примерът на Испания, където има специална оперативна програма за „Борба с дискриминацията”, по която се финансират и проекти, целящи изграждане и повишаване на капацитета на НПО. Проектните дейности на НПО, които се подкрепят в различните страни са подобни. Повечето са насочени към изграждане и укрепване на организационния капацитет, към създаване на партньорства или мрежи/платформи на НПО, обмяна на добри практики, популяризиране на неправителствения сектор сред обществото, както и повишаване на качеството на услугите, предоставяни от НПО. Финансират се обучения на служители в неправителствени организации, застъпнически кампании, наблюдение на прилагането на политики, изследвания и проучвания, конференции и други подобни.


2.2. Каква е ролята на НПО в управлението, наблюдението и контрола на оперативните програми?

В отделните държави-членки има възприети различни модели на управление на средствата по структурните фондове. Сравнителният преглед на уредбата в различните европейски страни позволи да се очертаят три основни модела на управление на структурните фондове:




В по-голяма част от европейските страни, управляващ орган по оперативните програми е държавна институция. НПО са включени в мониторинга на разходваните средства, като техни представители участват в звената, осъществяващи тази дейност (най-често наречени комитети за наблюдение). Такъв е случаят в Румъния, Словения, Словакия.

В Литва НПО имат възможността да участват и при избора на проекти, като техни представители се включват в Комитет за оценка на проектни предложения, създаден по ОП РЧР от управляващия орган по програмата (Министерството на вътрешните работи).




  • Част от средствата по оперативни програми се управляват от НПО

Интересен пример в тази насока е Испания, където като междинни звена по ОП за борба с дискриминацията действат петте най-големи НПО в социалната сфера: Испанския Червен кръст (Red Cross Spain), Каритас Испания (Caritas Spain), ONCE Foundation, чиято цел е повишаването на качеството на живот на слепите или хората, страдащи от увреждания на зрението в Испания, Luis Vives Foundation, чиято мисия е да насърчава развитието на неправителствените организации, работещи в социалния сектор, и Фондация Ромски Секретариат (Roma Secretariat Foundation). Бюджета за тази програма от ЕСФ е 380 милиона евро. Подобна възможност е предвидена и в Чехия: на НПО може да бъде възложено управлението на част от средствата по оперативна програма, като за целта ще се приложи специална грантова схема.


  • Част от средствата по оперативна програма се управляват от НПО, в което участва държавата

Такъв е случаят в Естония, където като междинно звено по ОП РЧР действа държавна нестопанската организация Фондация ИНОВЕ (Foundation INNOVE). Тя изпълнява функциите на Изпълнителна агенция като междинно звено и администрира средствата по европейските структурни фондове, предназначени за проекти в областта на учене през целия живот, незадължителното образование и работа през целия живот. Фондацията е създадена от държавата и членове на върховния й орган са 5 лица - представители на следните министерства: Министерство на образованието и изследванията (трима члена), Министерство на социалните дейности (един член) и Министерство на икономическите дейности и комуникациите (един член)11. „Частните” НПО вземат участие единствено в мониторинга на програмата като участват в Комитета за наблюдение.

В Унгария, също е предвидена възможността за възлагане на управлението и прилагането на определена оперативна програма или част от нея на външна организация, наречена изпълнителна организация. Тази организация пряко или непряко следва да бъде собственост на държавата, а по правно-организационна форма може да бъде: агенция на бюджетна издръжка, публична фондация или бизнес асоциация. Към момента съществуват 14 такива изпълнителни организации, като например: в управлението на ОП „Социално обновяване” (Social Renewal Operative Program) участва ESZA Social Supplier Nonprofit Ltd. (компания с нестопански цели в областта на социалните услуги), наред с Дирекцията по управление на фондовете към Министерството на образованието и културата (Funding Operator Directorate of the Educational and Cultural Ministry); ОП North Great Plain се управлява от North Great Plain Regional Development Agency Public Benefit Nonprofit Ltd. (отново компания с нестопански цели).

Съществуват две процедури за определяне на подобна изпълнителна организация: 1) по предложение на Агенцията за национално развитие, министърът по въпросите на националното развитие назначава подобна организация. В момента, в който тя не изпълнява задълженията си правилно, по предложение на Агенцията за национално развитие, министърът отнема правото на организацията да управлява оперативната програма и посочва друга; 2) по процедура за възлагане на обществена поръчка – процедурата се провежда от Агенцията за национално развитие, с участието на министерства, в чиято компетентност са въпросите по съответната оперативна програма. Условията за прекратяване на управлението на програмата от избраната изпълнителна организация и определянето на нова се определят в сключения договор въз основа на проведената процедура по възлагане на обществена поръчка.В правомощията на изпълнителната организация се включват дейности по управление, прилагане и наблюдение на програмата (участва в подготовката на програмата, във формулирането на приоритетите за финансиране, изработва годишни програми, организира и провежда процеса по провеждане на процедури за набиране на проектни предложения, оценката и контрола по изпълнение.

В Унгария участието на НПО при управлението на оперативните програми е предвидено както в процеса на вземане на решения за разходване на средствата, така и при контрола върху програмата. За всяка една от тези дейности има създадени отделни комитети. В комитета за вземане на решения следва да се включи един представител на професионалните неправителствени организации (максималният брой членове на комитета може да бъде 7). В комитета за наблюдение задължително следва да има един представител на неправителствените организации в сферата на екологията, по един от представителните организации на ромите, на хората с увреждания, на организациите, работещи в сферата на равенство на жените и мъжете (общият брой на членовете е 35).



2.3. Има ли възможност НПО да получават авансово плащане за изпълнение на проект, финансиран по оперативна програма и при какви условия?

Уредбата на този въпрос в отделните държави-членки е различна. В повечето държави, има предвидена възможност за получаване на авансови плащания. Като примери могат да се посочат Румъния, Естония, Словакия, Италия, Унгария. Конкретния размер на авансовите плащания е различен в отделните държави и за отделните оперативни програми. Така например в Румъния, по ОП АК авансовото плащане не може да бъде по-голямо от 20% от общия бюджет на проекта, а по ОП РЧР – то може да бъде или 30% или 40%, в зависимост от това по кой приоритет е финансиран проекта. В Словакия авансовото плащане може да бъде до 40% от одобрения бюджет на проекта. В Чехия по принцип авансовото плащане може да бъде до 20% от стойността на проекта. Възможно е обаче, стойността му да бъде по-висока, дори 100%, но това е въпрос на конкретно решение от страна на управляващия орган по оперативната програма. В тези случаи, бенефициентите биват уведомени в самата покана за набиране на проектни предложения. В Унгария, конкретният размер на авансово плащане се определя в документацията за съответната обява за проектни предложения. Обикновено размерът е около 25-35% от размера на финансовата подкрепа за проекта.

Конкретните изисквания, които следва да се спазят от бенефициентите, за да получат авансово плащане, също се различават в отделните държави. Следва да се отбележи, че в Румъния, Чехия и Словакия няма изискване за представяне на банкова гаранция с оглед получаване на авансово плащане, докато в Италия и Естония има. В Унгария по принцип има изискване за предоставяне на обезпечения, но нестопанските организации са освободени от задължението да представят такива (като например банкови гаранции или ипотеки), с оглед получаване на финансиране по проект. Те следва, обаче да подпишат два документа, които на практика играят ролята на обезпечения: изявление, в което неправителствената организация декларира, че в случай че плащане по проект не бъде направено, сумата ще бъде приспадната от размера на безвъзмездното финансиране, както и писмо до банката, в която има сметка финансираната организация, че изпълнителната организация е упълномощена да предприеме действия по събиране на средствата, налични в банковите сметки, до момента на приключване на договорните взаимоотношения за финансиране на нестопанската организация.

В повечето страни няма учредени държавни фондове, които да предоставят заеми или банкови гаранции на НПО, за да могат да започнат изпълнението на проектите или за да получат авансово финансиране. Интересен е примерът на Естония, където са въведени няколко механизма за авансово плащане по оперативни програми, които се различават в зависимост от вида на бенефициента. Например за НПО съществуват две възможности. Едната е да получат авансово плащане, но след като представят банкова гаранция. Другата възможност е следната: от началото на проекта до момента на получаване на първото междинно плащане, НПО може да изплаща само част от стойността на издадените му фактури от ползването на външни услуги или закупуването на стоки, необходими за извършването на проектните дейности. Размерът на тази част е съответна на стойността на собствения принос на НПО по проекта. Останалата част от фактурата се покрива от първото междинно плащане, като управляващия орган я превежда директно на издателя на фактурата. В Унгария има няколко банки, които предоставят заеми, чиято основна роля е да осигурят авансово финансиране на разходи, които не се покриват от финансирането по проекта, но по принцип тези механизми са насочени предимно към търговците.



3. НПО ФОНДОВЕ, СЪЗДАДЕНИ ПО ФМ НА ЕИП И НОРВЕЖКИЯ ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ12

ФМ на ЕИП и норвежкият финансов механизъм (EEA Grants and Norway Grants) представляват финансовите средства на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, насочени към намаляване на икономическите и социални неравенства в Европейското икономическо пространство, както и засилването на двустранните отношения с 15-те страни бенефициенти от Централна и Южна Европа13. Към настоящият момент протича консултативен процес в държавите-бенефициенти за съгласуване на приоритетните области за финансиране през следващия програмен период (2009 – 2014 г.). След това предстои определяне и на конкретните правила, по които ще протече управлението и разходване на финансовата помощ, включително и за създаването на НПО фондове в отделните страни.

По силата на двата финансови механизма, за програмния период 2004-2009 г., в 1214 от 15те държави – бенефициенти на двата финансови механизма, има създадени НПО фондове. Средствата във фондовете са предназначени за финансиране на проекти на НПО в сфери, определени за всяка една отделна държава и попадащи в общите приоритети на финансовите механизми. Размерът на предоставеното финансиране за НПО в дванадесетте страни – бенефициенти е на обща стойност €85 милиона, като 1920 проекти на НПО са били финансирани.

В отделните държави-бенефициенти, управлението на средствата на НПО фондовете е организирано по различни начини. В повечето е създаден единен фонд, който се управлява от една или няколко организации заедно, като финансиране се предоставя в определени тематични области (например развитие на гражданско общество, социални услуги и интеграция и опазване на околната среда). Такъв е случаят в Чехия, Естония, Латвия, Литва, Словения и Румъния. В останалите държави, средствата за НПО са обособени в отделни тематични фондове и всеки един от тях се управлява от отделна организация (Полша, Португалия, Словакия, Унгария). В зависимост от това кой управлява НПО фондовете в отделните страни, могат да се обособят следните няколко подхода:




  • НПО фондът се управлява от неправителствена организация или фирма или консорциум от няколко, които не са свързани с държавата

Този подход е възприет в 6 от страните, което го прави и най-разпространеният. Конкретните държави са: Естония - чрез Отворено общество Естония; Унгария – чрез Екообщност Унгария (Hungarian Environmental Partnership Foundation); Румъния – чрез Фондация за развитие на гражданското общество, в партньорство с Екообщност Румъния (Romanian Environmental Partnership Foundation), и Карпатската Фондация (the Carpathian Foundation – FDEC Romania); Словакия – чрез Отворено общество – Словакия и СОЦИА – Фондация за социална реформа (SOCIA - Social Reform Foundation); Чехия – чрез Фондация за развитие на гражданското общество; Кипър чрез Фърст Елементс ООД (First Elements Ltd.).


  • НПО фондът се управлява от неправителствена организация, която е създадена от държавата или в нея участват представители на държавата

Като примери могат да бъдат посочени Латвия, Полша и Словения. В Латвия НПО фондът се управлява от Фондация за интеграция в обществото (Society Integration Foundation), която е създадена със закон, а правилникът й се приема от Министерския съвет. В Полша средствата за НПО са разделени в три отделни фонда, единият, от които - НПО фонд: демокрация и гражданско общество, се управлява от Фонд за сътрудничество (Co-operation Fund Foundation), който е фондация, учредена от държавата, а другите два - НПО фонд: равни възможности и социална интеграция и НПО фонд: опазване на околната среда и подпомагане на устойчивото развитие – от местния офис на консултантска международна фирма ЕКОРИС (ECORYS Ltd.). В Словения управлението е поверено на местния офис на Регионалния център по околна среда в Централна и Източна Европа (Regional Environmental Centre For Central and Eastern Europe), който е регионална неправителствена организация, която е създадена с държавна подкрепа и в управлението на която участват представители на отделни министерства и институции.


  • НПО фондът се управлява от държавен орган

Държавите, избрали този подход са най-малко. Това са Литва и Португалия. В Литва НПО фондът се управлява от Министерство на финансите и Агенцията за централно управление на проекти (Central Project Management Agency). В Португалия средствата за НПО са обособени в два тематични фонда, единият, от които - НПО фонд: гражданство и права на човека, се управлява от Комисия за гражданството и равенство между половете, а другият - НПО фонд: околна среда – от държавна агенция (Agencia Portuguesa do ambiente). В Унгария има и отделно създадени Екологичен НПО фонд и НПО фонд за езерото Балатон, които за разлика от управлението на НПО фонда, се управляват съответно от Министерство на околната среда и водите и от Координационна агенция за развитието на езерото Балатон.

По отношение на процедурите за кандидатстване, които се прилагат от НПО фондовете в отделните страни, следва да бъде отбелязано, че конкретните правила са различни в отделните държави. В почти всички държави НПО фондовете провеждат еднофазни конкурсни процедури за подаване на проектни предложения от НПО т. е. при публикувана обява за набиране на проектни предложения, организациите подават формуляр за кандидатстване, в който описват проекта си и той се оценява. Изключение прави Унгария, където е предвидена двуфазна конкурсна процедура. Първата фаза се изразява в подаване на кратко представяне на проектната идея, което, ако бъде одобрено, съответното НПО бива поканено да попълни и подаде цялостния формуляр за кандидатстване. В почти всички страни, документите за кандидатстване за финансиране от НПО се подават на хартиен вариант, освен в Полша, където е предвидена възможност за попълване и подаване на формуляра on-line.




  1. ИЗВОДИ

От направеният по-горе преглед на правилата за финансиране на НПО проекти със средства на ЕС и на ФМ на ЕИП и Норвегия могат да бъдат очертани няколко основни изводи.

На първо място, следва да бъде отбелязано, че наред с директното финансиране на поименно посочени мрежи, в европейските програми винаги се предвижда възможността за финансиране на други НПО, включително и на мрежи, на конкурсен принцип. В някои от програмите има и ясно определени критерии за представителност на платформите на ниво ЕС, покриването, на които им дава право да кандидатстват за средства. Директното финансиране на платформи се използва само в области, където има мрежа/и, чиято дейност е с европейски измерения и това е видно от нейната работа към момента на финансирането. Мотивите за директно подпомагане на дейността на дадена мрежа са винаги свързани с конкретните приоритети в политиката на ЕС през периода на финансиране.

На второ място, наличието на добри практики при управлението на оперативните програми в отделните страни до голяма степен зависи от наличието на ясно формулирана държавна политика за взаимодействие с неправителствения сектор. Повечето държави отделят специално внимание на развитието и повишаването на капацитета на НПО в различни области, като предвиждат финансиране по отделни приоритети на оперативните си програми за подобни цели. Познаването на спецификите на дейността на неправителствените организации позволява да бъдат възприети адекватни правила за финансиране на техните проекти и предвиждане на по-облекчени процедури за получаване на авансови плащания. Така например има държави, в които няма изискване за предоставяне на банкова гаранция или друг вид обезпечение, за да се получи авансово плащане, а има и такива, които специално са освободили НПО от подобно задължение. Това от своя страна води до по-ефективно усвояване на европейските средства.

Не на последно място, има държави, които се възползват от възможността за създаване на гъвкави механизми за управление и контрол на средствата по оперативните програми, като създават външни на държавната администрация структури. За целта или се създават държавни фондации или управлението на оперативна програма или част от нея се възлага на независими неправителствени организации, с доказан опит в съответната обществена сфера. По този начин се ограничава административната тежест върху съществуващия държавен апарат, създават се условия за натрупване на добри експертни познания, управленски и организационен капацитет на екипа. Тази тенденция се потвърждава и от правилата за управление на специално създадените НПО фондове по силата на ФМ на ЕИП и норвежкия финансов механизъм в отделните страни. В повече от половината държави-бенефициенти управлението е предоставено на независима от държавата организация, която организира набирането на проектни предложения от НПО, оценява ги, взема решение за предоставяне на финансиране и мониторира изпълнението им.





Използвани съкращения


ЕС - Европейски съюз

ФМ на ЕИП - Финансов механизъм на Европейското икономическо

пространство

НПО - неправителствена организация

ОП - оперативна програма

ОП РЧР - Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”



ОП АК - Оперативна програма „Административен капацитет”

1 Настоящият анализ е подготвен от Български център за нестопанско право по проект „Бюджетни субсидии за НПО: Анализ и препоръки” с финансовата подкрепа на Институт Отворено общество – София.

2 За целите на настоящия анализ „НПО платформа” и „НПО мрежа” се употребяват като синоними, със значение на обединение на лица в определена обществена сфера, без значение дали е регистрирано като организация или е неформално.

3 Регламент (ЕО) 1080/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от 05. 07. 2006 г. за Европейския фонд за регионално развитие; Регламент (ЕО) 1081/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от 05. 07. 2006 г. за Европейския социален фонд; Регламент (ЕО) 1084/2006 г. на Съвета от 11. 07. 2006 г. за Кохезионния фонд

4 Чл. 11 от Регламент (ЕО) 1083/2006 от 11 юли 2006 г.

5 чл. 42, ал. 1 от Регламент на ЕО 1083/2006 от 11 юли 2006

6 Чл. 42, чл. 43 и чл. 59 от Регламент на ЕО 1083/2006 от 11 юли 2006

7 Чл. 3 Регламент (ЕО) 1081/2006 г. от 05. 07. 2006 г.

8 Анализът в частите 2.1., 2.2. и 2.3. е изготвен въз основа на информация, съдържаща се в попълнени за целта въпросници от представители на управляващите органи по отделни оперативни програми в отделните страни.

9 ОПРЧР, Приоритет „Насърчаване развитието на НПО, на гражданския и социалния диалог през 2007-2013 г.”

10 ОП Заетост и социалното включване, Приоритет 4, под-мярка: Подкрепа за развитие на човешките ресурси и подобряването на качеството на услугите, предоставяни от НПО, както и мярка: Изграждане на системи за управление на качеството в публичните услуги и тези за НПО в сферата на политиките за заетост и социално включване.

11 http://www.innove.ee/foundation

12 http://www.eeagrants.org/id/1355.0

13 България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Малта и Гърция.

14 България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения.

Каталог: uploadfiles -> documents
documents -> Списък на субсидираните неправителствени организации през 2012 г
documents -> „Права в действие – следващи стъпки” Стандарти на чл. 12 от
documents -> Регионална конференция за представяне на Мобилен подход Библиотека на играчките 3-4 ноември 2015 г., хотел Терра Европа, Търговище
documents -> Анализиращ участието на юридическите лица с нестопанска цел в предоставянето на здравни услуги в Република България увод
documents -> Иван Георгиев e завършил право в Юридическия факултет на су„Св. Климент Охридски
documents -> Програма "развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 -2013 списък на сключени договори по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ : "
documents -> Програма ден 1 (29. 09. 2014 г.) Регистрация и кафе 30-10. 00 Откриване и представяне на програмата: 10. 00-10. 30


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница