ЗАКЛЮЧЕНИЕ Проблемът за управлението на фирмените стратегии все по-често доминира разговорите в корпоративните заседателни зали. Последното десетилетие бе свидетел на широко мащабни промени в структурата на множество индустрии. Тези промени означаваха, че мениджърите, които някога вземаха решения в условията на благоприятна външна среда, сега трябва да привикнат да вземат решения в условията на нестабилна или дори враждебна (агресивна) среда.
От години фирмите се мъчат да разработват с помощта на страте-гическото планиране такива стратегии, които да им позволят заемането на здрави конкурентни позиции със специфични конкурентни предимства.
Въз основа на натрупания опит в областта на стратегическото управление вече се определят специфичните стратегически фактори за успех, които са различни за отделните фирми и зависят от тяхната дейност, место положение, технология, пазари и възможности. Независимо от това могат да се посочат някои основни фактори за успех, а именно:
всички особености на изделията или услугите, които се ценят особено високо от потребителите (дизайн, начин на употреба на продукта, техническа новост и др.);
функционални възможности на фирмата като изследователска и развойна дейност, развита пласментна мрежа, добри връзки с доставчиците на суровинни и материали;
иноваторски способности на фирмата. Те се определят от готов-ността да се предлагат на пазара нови продукти и услуги;
вътрешно организационни възможности. Те са свързани пряко със стила на управление във фирмата, квалификационната подгоотовка на сътрудниците и мениджърските качества на ръководителите. От особена важност е и типът на организационната структура на фирмата. Вътрешните фирмени възможности се определят до голяма степен от създадената система за мотивация на сътрудниците.