Новото разбиране на връзката в живота

6.НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ

Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни. А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясня­ват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно прави­ло: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спо­койс­т­вие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не раз­бираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бо­га, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: “Тази работа е неразбрана!” И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя ма­лък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш как­во нещо е Бога. То е невъзможно. То е най-невъзможното, как­то да повикаш Слънцето в къщата си на угощение. Кол­кото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.

Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън. Да кажете: “Туй, неразбраното, дава мир на човека.” Нераз­бра­ните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбра­ни неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира. И там е филосо­фията на живота.

И всякога, когато вие кажете: “Ама, ти не ме разбираш”, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере. Ти ще си кажеш: “По-добре, че не ме раз­бира.” А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това. И винаги ще се явяват тия противо­ре­чия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предме­ти са невидими, а някои неща хич не се виждат. На 20 км можеш ли да видиш нещата? Даже нищо не можеш да видиш там.

Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно про­тиворечие и то седи в един много естествен факт, вие от веко­ве, още откак светът се е създал, съществува едно проти­во­ре­чие в умовете на хората. И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат. А всякога те са ставали тъй, как­то не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не мо­гат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че “не­ща­та трябва да стават така и така”, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапе­на от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно мал­ко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули га­щите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили рок­лята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То ис­ка да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае. Каз­ва: “Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям!”

Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стре­меж. Една слабост е това. Всички искат да бъдат големи хо­ра, видни хора. Искат, каквото кажат, да стане, а то не ста­ва. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой пред­мет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой те­рен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама худож­ни­ци, които рисуват една местност, ще има различие в кар­тината, в перспективата те различно са схванали тази мест­ност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво. Всич­ките съдии не мислят еднакво. Някой съдия някое прес­тъп­ление не го намира за голямо, а другият, педант, каз­ва: “Да се осъди!” За учениците е същото.

Има известни хора, които имат един кодекс, една малка чер­та на лицето ­ една малка линийка между очите. Тези хо­ра са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотин­ки, той казва: “Защо не си платиш дълга? Срамота е!” ­ “Как­во има? 5 стотинки са, не са 100 лева.” ­ “5 стотинки са ми трам­ваят.” Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 сто­тинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те сто­тинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях ня­ма да даде. Има и такива, които, както турците казват, “туй, което има да взема, не търси, а това, което има да да­ва, не дава.” Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка. Понеже, ка­то вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И ня­­ма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет сто­тинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е ни­какво престъпление. Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 ду­ши, никакво престъпление не си направил. Но тия, хиляда­та по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъде­ще, която ще бъде неприятна за тебе самия.

Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите от­но­шението. Представете си, че имате 1000 души ваши при­ятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и во­дица, идеш при другия ­ пак сладко; при третия, 100, 200 ду­ши, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш все­ки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжи­ца да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите слад­ка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храно­сми­ла­нето върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще пре­дизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна ра­бота. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще ис­каш да те почерпят една много хубава балканска вода, поне­же е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-иконо­мич­но е. А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво. Всякога няма да ядеш. Сега, това е само изяс­нение.

Правило: Малките неща в живота често създават големи не­приятности, стават основа за едно бъдещо нещастие. Сега, ду­ховният живот трябва да се разбере и в друго отношение. Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10­15 души все са навързани с въжета при из­качването, ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъз­ване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на нис­ките места не става, както и да ходите там, няма никаква опас­ност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въ­жета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], за­щото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там ста­ват някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: “Това е празна работа.” Ти по него оти­ваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мис­лиш като него. Това е един резултат. Онзи, който се е под­хлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат. Вся­ко едно верую, все ще дойде да се опита. Не само в пада­нето ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.

В какво седи доброто? Доброто седи в това човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е от­во­рен. А къде е истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият жи­вот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сър­цето, там е животът.

Всичките тези идеи ­ да бъдем добри, да живеем добре, тряб­ва да се обяснят. Може да ви се даде една тема, да пи­шете: “Какво нещо е да живеем добре.” И всеки един да опре­де­ли. Досега ние знаем, че другите хора трябва да жи­веят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна нау­ка, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. За­що­то доброто живеене, то е отношение, което съществува меж­ду хората. С всяко едно живо същество, във всеки един да­ден момент да знаеш как да постъпваш. Не само с близ­ките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са довол­ни от тебе.

Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука? Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно про­тиворечие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света. Дълго вре­ме, години се изискват, докато го разберете. И там са недо­вол­ни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всич­ките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: “Господ защо ме е създал тогава?” Коя же­на не казва: “Господ защо ме е създал жена?” И някой брат казва: “Защо Господ ме е създал такъв простак, а не не­що по-хубаво?” Някоя мома, като се погледне, казва: “За­що Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна.” И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора. И най-после гледаш, гле­даш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.

Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти до­при­несе твоята красота? Тя ще ти допринесе донякъде нещо ­ като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и ве­село, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, тво­ята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е мно­го красива, ще почнат да я закачат момците, те стават то­гава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ прин­цип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте мла­ди, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво ­ старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но то­ва е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; ста­ри сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш ста­рост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после ум­рете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старост­та изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: “Ще се мре вече!” Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята ста­рост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си при­добил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божестве­ната младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш. Сега всички искате да бъ­дете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жер­твоприношението.

Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва не­що. Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който ни­що не е жертвувал за вас? За да го обичате, най-малко тряб­ва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има как­во да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има ня­каква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? За­щото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Оби­чаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него. Оби­чаш шапката ­ ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Оби­чаш дрехата ­ ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обу­щата ­ ще ти пазят краката. Обичаш хляба ­ ще ти допри­несе живот. Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.

Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да оби­чаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и тряб­ва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата, каза­но е: “Даром сте взели, даром давайте.” Даром си го взел и да­ром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, зна­чи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти пра­виш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изо­би­лието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вът­решни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките се­гаш­ни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на зат­ворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях ста­ва само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да жи­вее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъ­ването на някои грешни градове. А пък философите ще ви ка­жат, че човек трябва да се затвори в себе си: “Не си струва чо­век да се отваря.” Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, то­ва са крайности. Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни же­лания и временни постъпки във вашия живот. И малко е вре­мето, в което те живеят.

В човешкия живот става една вътрешна смяна. Аз гово­ря за един вътрешен живот. Става една постоянна, вътрешна смя­на. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пру­жинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват? Нищо няма да ви принесе.

Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира живо­тът! Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете. Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали край­но сиромаси. Значи не могат да придобият живота. А всъщ­ност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: “Бла­жени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.” Ни­кога не казва: “Блажени богатите.” По-добре една ненапи­сана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, ко­ято е надраскана от деца ­ защо ти е тя? Аз считам богат­ство­то, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана кни­га от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони съ­щества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатст­во, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието. Вие ще се намерите в противоре­чието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи. Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.

Вие искате да бъдете богати, силни, здрави. Вашата ми­съл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хиги­ена само може да постигнете резултат. Богатството е един резул­тат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, ко­ито вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите по­стъп­ки трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си съз­дадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви по­могне там. Казвате: “Господ да ни пази.” Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.

По някой път трябва да изучавате пророците. Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: “Бог всичко може.” Ко­гато Господ казал на Иеремия: “Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не из­пъл­ниха Моя закон”, Иеремия диктувал на един от неговите писци. “Ти пиши какво Господ казва.” И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: “Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.” Пак чете, пак изгаря. Царят казва: “Праз­ни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.” Господ казва на Иеремия този път: “Вземи още по-големи писци и пиши: “Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъ­дете очистени.” И така стана. Сега, защо стават тия работи?

Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблаз­ня­вате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си каз­ваш: “Аз няма да се моля повече.” Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: “По този път на дивотиите аз не искам да ходя.” Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна ра­бота. И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките жи­вотни не се молят, но са животни, а ти си човек по единстве­ната причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува меж­ду Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за на­ши­те блага, колкото Бог се интересува от нашите нещас­тия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Не­го ще обвиняваш. Той казва: “Не прави това!” ­ “Ами, ис­кам да го направя, искам да го опитам.” ­“Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.”

Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обез­смислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дой­дем до буквата, че как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Мо­же от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пи­еш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, ма­кар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един-два дена. Ни­кога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Тво­ите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват таки­ва пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Нико­га не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учите­ля си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.

Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: “Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм доб­ре облечен, няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл дру­гите хора, като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.” Ще кажеш: “Е, кога? Остарях.” Е, нека е на старини ­ по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.

Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкуше­ния всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в жи­вота си. Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрег­нат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не ис­кам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми ос­кубят перата, и такъв паун не искам да бъда!

Вие казвате: “Да си уредим живота.” Хубава е тази идея, ня­ма по-хубава от тази идея да си уредиш живота. Но за да уре­диш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога. И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да оби­чаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.

Питате: човек не трябва ли да живее за себе си? На също­то основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо се­ди в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради* нас. И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-вели­кото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всич­ките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, вели­кото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в све­та! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом жи­веят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не жи­веят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!

Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той каз­ва: “Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно го­лямо нещастие ще имаш днес.” Не се ръкувай тогава. Нераз­положен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да да­деш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръ­цете и да казвате: “Добре дошел!” Всичките обикновени ра­боти в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духо­вен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешка­та ръка казва: “Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си.” Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, то­гава отношенията са други вече.

Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упори­то и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали. Човекът ще срещ­не в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и свое­нра­вието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лес­­но, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъз­-

* заради ­ диал. за.

мож­но да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Един­ственото нещо, което остава да направиш, е на това ес­тест­во да не му служиш. У човека има друго едно естество, ко­ето е свойствено на Бога. На него трябва да служиш.

Две естества има човек. Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите па­мук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погреш­ките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една по­греш­ка, кажи: “Слава Богу, че се отървах с малко!” А пък то­ва естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бе­ли ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сом­намбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, виж­да, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има краж­би, които хората знаят, а има кражби, които хората не зна­ят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Об­рали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Ня­кой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него. Но не се мине един-два деня, дойдат и на­мерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.

Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете. Една по­тън­кост има, и всичките страдания и противоречия, които сре­щаме в живота си, имат обяснение. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да раз­пра­вям, понеже се изискват герои! Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страх­лив, няма да можете да минете оттам. Аз много харесвам ми­наването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се ка­чи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!

Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се ка­чите по високите места, ще ви настръхнат косите! Като по­гледнете в някоя пропаст, какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да ста­нат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете от­там, но да знаете, че ви предстои това. Един учен се раз­болява от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го уха­пал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчез­нала и му станало много хубаво. И сега всички евро­пейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.

Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земя­та, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от ня­коя по-голяма болест. И казва Писанието: “Всичко съдейс­т­вува за добро на онези, които любят Господа!” Значи най-ло­шите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Него­вата благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в ня­кое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е бу­ден, всякога върви успоредно с нас ­ с децата Си. И гледа, и помага. Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!

Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учени­ците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: “Пре­дай ни вяра.” Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Ко­гото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: “Ами как да го разбера?” Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в све­та се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: “Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта Си!”

Вие казвате: “Дали Той ще удържи думата Си?” Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави. Няма в историята слу­чай, когато Бог да е оставил някого. Нито Бог е оставил ня­кого. Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.

Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека. И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стиг­неш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вя­рата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.