Нужна е практическа помощ за конкретни дела, а не само словесни оценки за детския неуспехи изисквания за промяна.
Родителите могат да се позоват на собствения си минал опит като разкажат на детето какво самите теса правили в такава ситуация. (
„И аз като тебе се сърдех, когато брат мине ми даваше играчката си. Тогава мама ме научи първо аз да му дам своята и тогава да поискам неговата. Опитай така с другарчето ти - може да успееш.”)
• На детето се предоставя възможност да изрази яда и недоволството си
от конкретната ситуация в думи, да не реагира
поведенчески, преди да е намерило удачния вариант да постигне своето Детето трябва да знае, че е важно не само да постигне своето, но ида запази добрите взаимоотношения с другите – близки, приятели.
ПОГЛЕДЪТ НА РОДИТЕЛЯ
Детето трябва да свикне с мисълта, че носи лична отговорност за лошите си емоционални изблици и за постъпките си.
(Родител:
Ако беше помислил предварително, сигурно сега щеше да си спестиш недоволството. Хайде да видим как се прави това Първо си казваш – Аз искам да изляза да играя. А как да постигна това Мама ще ме пусне само, когато си науча. Следователно – хайде бързо да сядам да уча. Ето така нямаше дами се сърдиш сега ида нервничиш”.)
• Детето трябва да се приучи да разграничава своя дял ида отговаря за своето
участие в конкретна ситуация „Ти имаш право, но и Иван има право. Ако ти направиш така вероятно и той ще постъпи по друг, пожелан от тебе начин…”23
Всеки има право на своето недоволство. Преди да реагира с поведенчески акт, детето трябва да се възпитава, че е необходимо да съобразява
какво иска да постигне другия, каква потребност се крие зад чуждото недоволство и/или агресивен акт.
(Питам детето си Ако ти, на негово място, държеше тази книжка и искаше да я разглеждаш, какво щеше да му кажеш, да направиш…?Сега той прави същото и има право. …”)ПОГЛЕДЪТ НА РОДИТЕЛЯ
Първокласникът има незряла способност да мисли причинноследствено Необходимо е да се развива способността му да разбира логиката на една ситуация, както ида търси причинноследствените връзки в човешките взаимоотношения!
(Госпожата сее сърдила на класа за грешки в четенето. Ро-дителят пита първокласника Знаеш ли защо госпожата е била сърдита Изчаква отговора на детето. Пита А можели да има и друга причина А друга … Едва след като чуе детското предположение, родителят обяснява: Понякога възрастните показват със сърдитостта си, че обичат детето и искат то да става все по-успешно. Невинаги сърдитият човек е лош човек”.)• Един проблем е задача за решаване.
Детето ще
намери своето решение, ако му се помогне да види възможни варианти.
(„Ако искаш да бъдеш с Ивана той е с други деца, ти можеш да идеш при тях може да потърсиш Митко може да си играеш сам или дори да дойдеш при мен. Хайде да видим, какво искаш да пробваш най-напред….”) Детето трябва да
привикне да постъпва по начин, който удовлетворява двете му водещи потребности – да постига своето ида запазва добрия контакт с другите Споделянето с възрастните е път към постигане на това Детето има много енергия и се нуждае от идеи къде и по какъв начин градивно да я използва.
ПОГЛЕДЪТ НА РОДИТЕЛЯ