Премиерът Бойко Борисов да докладва до 2 седмици пред Народното събрание конкретната си програма



страница1/4
Дата23.12.2017
Размер0.56 Mb.
#37348
ТипПрограма
  1   2   3   4
29 ноември 2011 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



ДСБ зове за здравна реформа
Премиерът Бойко Борисов да докладва до 2 седмици пред Народното събрание конкретната си програма за реформи в системата на здравеопазването и параметрите за нейното финансиране. Затова настояват от ДСБ. Поводът са смъртните случаи в болниците. Тъмносините призоваха Борисов да поеме лична отговорност за здравето на нацията, защото здравната политика е задължение на кабинета. „Министър-председателят не е свещеник, за да говори за морал. Той има законодателна инициатива, има мнозинство, с което може да промени това", категоричен бе д-р Петър Москов, член на националното ръководство на ДСБ. „ГЕРБ също като тройната коалиция отрежда на лекаря роля на работник на конвейер, който е задължен да отчита максимален брой „преминали" пациенти и да ги лекува колкото може по-кратко", смята той.


Трета родилка почина в София

Инцидентът станал 6 столичната болница „С6. София", общината прави проверка
Трета родилка почина от септември до сега в София. Това е трийсетина годишната Даниела Д. (имената й се пазят в редакцията - бел. ред.). Инцидентът стана в общинската Първа акушеро-гинекологична болница „Св. София", известна и като „Тина Киркова". Първите два трагични случая бяха в столичната клиника„Шейново". Д. П. е починала около 12 ч на 28 ноември на операционната маса, след като й било направено секцио. Бебето й е живо и здраво. Единственото, което от клиниката казали на роднините към късния следобед, е, че е възникнал проблем с белите дробове на родилката. Шефът на „Св. София" доц. Елиан Рачев първо не вдигаше, а после изключи мобилния си телефон. „Нищо няма да коментирам, докато не излязат резултатите от проверката", каза пред „Труд" шефката на родилното отделение в болницата д-р Валентина Григорова. Познати на починалата жена разказаха, че лекарите отказвали да съобщят на роднините й дори кой е водил раждането. Това означава, че най-вероятно жената не е платила за избор на екип. „Никакви пари не е имало, не става дума за избор на екип", потвърди доц. д-р Лилянда Еленкова, шефка на здравната комисия в община София, изпратена от столичната кметица Йорданка Фандъкова да провери случая. Черната серия на починалите родилки в София започна на 12 септември. Тогава 19-годишната студентка Деяна Георгиева ражда момченце в „Шейново". Месец по-късно - на 24 октомври, жената умира. Разследването доказва, че Деяна е починала от сепсис, след като е лекувана неадекватно и е прехвърляна между 4 болници. Две от тях - „Шейново" и „Пирогов", бяха глобени. На 21 ноември в „Шейново" почина втора родилка Надежда Узунова (35 г.). Според близките й тя била връщана 2 пъти да се разхожда, защото нямала разкритие, но не се „сетила", че трябва да плати за избор на екип. Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов призна, че жената е била размотавана. Той предложи санкциите, които болниците плащат при смърт на пациент, да бъдат увеличени десетократно.


Синдикати в защита на медици
КНСБ и КТ „Подкрепа" скочиха срещу закриването на белодробната болница „Кудсглу" в Пловдив. Синдикалистите са притеснени за съдбата на 63 медици, както и за бъдещето на болницата, която има 135 легла. Според д-р Росица Попова от КНСБ не може елека ръка заради дълг от 3 млн. лв., натрупан през 2003 г. по вина на държавата, да се закрива специализирано заведение, което лекува болни от цяла Южна България. Кметът Иван Тотев обеща да покани синдикатите в комисията, която ще преструктурира болницата. Тя трябва да се влее в УМБАЛ „Свети Георги”.


Теодора Захариева в нова атака, сега срещу „Лозенец"
Теодора Захариева от Центъра за защита правата в здравеопазването отново мина в атака. Този път на мушката й попадна университетска болница „Лозенец". Миналия вторник мишената бе Александровска, където стартира проект за изграждане на циклотрон. Той трябва да произвежда у нас изотопите, необходими за изследване на рак. 70% от трансплантациите на деца в „Лозенец" са неуспешни, заявиха в понеделник от центъра и призоваха премиера Бойко Борисов да освободи шефа на болницата доц. Любомир Спасов. От организацията настояват да се спрат присажданията в „Лозенец", тъй като тя не отговаряла на изискванията. Зам.-министърът на здравеопазването от времето на Иван Костов д-р Стойчо Кацаров добави, че доц. Спасов няма квалификация за чернодробни трансплантации. А в болницата нямало клиника и отделение по детска хирургия. Захариева сравни успеваемостта в трансплантациите на деца у нас с тази в Хамбург, Кил и Бирмингам, където била 98%. „Лозенец" има разрешение за извършване на всякакъв вид трансплантации и то е подновено на 21 януари 2011 г, контрираха от здравното министерство. Гарантирам, че „Лозенец" отговаря на всички международни стандарти в областта на трансплантациите, каза и самият доц. Спасов. И добави: „Направили сме 80 трансплантации,от които 22 чернодробни на деца. Успеваемостта им е средната за Европа - 80%". Искането на Захариева и Кацаров за спиране на трансплантациите едва ли е случайно. Полицията разследва сигнали, че деца умишлено се изпращат за лечение в чужбина, където присажданията струват в пъти повече. Но за това докторите, които са ги насочили към скъпите клиники зад граница, получават комисиони, смятат пациенти.


Как да се спасим от... СТРЕС НА РАБОТНОТО МЯСТО
Доц. Христо Кожуха-ров е психиатър-психоаналитик. Специализирал е в Швейцария, работи във Втора психиатрична клиника за обща психиатрия и зависимости във варненската болница „Св. Марина": При ранно събуждане, което се нарича още късно безсъние, разстройствата на съня са следните: проблеми със заспиването, междинни събуждания и ранно събуждане. Т.е. човек отваря очи няколко часа по-рано от обичайното за него време - примерно става в 4 ч вместо в 6 ч. По дефиниция това е най-характерното разстройство при депресия. Затова, ако спрем вниманието си на симптома „ранно събуждане", то вашата читателка е в депресия. От друга страна обаче, депресията е постоянно състояние. Затова признаците, които описахме при обърналата се към вас дама, трябва да са поне от един месец. По тази причина може би става въпрос по-скоро за невротично и психосоматично разстройство. Какво искам да кажа? Може би се наблюдава синдромът бърнаут (б.р. - т.нар. синдром на изпепеляването). При него действия, които преди са носили удоволствие на съответния човек, вече не го зареждат по този начин, той не вижда смисъл и в работата си. Друга възможност е да става дума за невротична симптоматика, която едно време се наричаше неврастения. Имам предвид, че почивките не са достатъчни (както е при вашата читателка), за да се постигне възстановяване. А преди умората се е компенсирала. В този случай препоръките са да се вземе по-дълга отпуска, да се прави нещо различно, да се смени познатата обстановка, като се отиде някъде. Така човек ще се отдели от всекидневието и ще си почине. И сега как да се справим със стреса на работното място? Най-хубавото е да обичаме професията си. В този случай, както казва Конфуций, на човек не му се налага да работи цял живот. Освен това той се. чувства полезен, значим и помагащ на другите. Само че ние живеем в много стресогенно време, в което постоянно има натиск, заплахи, че може да бъдеш уволнен, да ти намалят заплатата или въобще да не я получиш с месеци. Ето, оттук идва проблемът. А ако има и неразбирателство с шефа, а комуникацията с него е затруднена, тогава положението се задълбочава. Защото на работа не само контактуваме, но и споделяме (тя се „явява" като психотерапия и играе ролята дори на „близък"). Когато шефът несправедливо се заяжда, един от начините е служителят да не му обръща внимание. Може би най-важното е да не влиза в директна конфронтация, защото се стига до безкрайни битки. Той трябва да се опитва да намери удовлетворение за себе си по друг начин. И най-важното да не изпада в ситуацията да демонстрира колко е значим и как дори превъзхожда шефа. Защото доста често до промяна в професионалната йерархия не се стига... Когато шефът се кара несправедливо, работникът може да си повтаря наум, че не залага всичко на една карта. Трябва да се опита да премести вниманието си някъде другаде. В | смисъл да търси почивка и приятни изживявания в семейството, сред приятелите, спорта или където му е приятно. Така ще получи емоциите, на които не се радва в работата си. В кои случаи се стига до смяна на работата? Тук важни са границите, а всеки човек е различен. Има хора, за които е важно на каквато и да е цена да стигнат до крайната си цел. Да победят в директния спор. Има хора, за които е важен компромисът, могат да отстъпят в една битка, но пък да спечелят „войната". Вторият вариант е по-добрият, макар да зависи от психологическата структура на хората. Ако човек постоянно води пунически войни с шефа си, то и на следващото му работно място положението няма да е по-различно. Има крайни случаи, разбира се, при които началникът просто е нарочил даден служител. Ако не става дума за тази ситуация, то не във всяка битка работникът трябва да се опитва да надделее. По принцип стресът най-често отключва невротични разстройства, депресия и психосоматични оплаквания, при които причината е психологическа, а изявата е физическа. Примерно пациентът има сърбеж, обрив или високо кръвно налягане, но това е в следствие на стреса, а не защото има някаква алергична реакция или е с проблем с кръвното налягане. А причината е, че примерно дълго време не си е получавал заплатата, съкратен е или неудовлетворен,което води до физическо оплакване. Има два вида стрес -остър, който се компенсира от организма, но по-опасен е хроничният. Съществува методика, според която се описват най-вероятните и мощни събития, водещи до опит за самоубийство. Сред тези ситуации са загуба на работа, на близък, развод, болест и др. Но за отделните хора е различно. Примерно, ако за някого семейството не е важно, то проблем в него трудно ще го разстрои. В последно време хората, които живеят в постоянен стрес,са тези, които неотдавна взеха на кредит дом, кола и други имоти. Те нонстоп мислят как ще се оправят в края на месеца с банката. Как да се преодолее ситуацията? С прагматична схема за издължаването, да е налице усещането, че съответният кредитополучател държи нещата в ръце. Не бих препоръчал лекарства срещу стрес. Ако се вземат все пак, то най-често това са успокоителни, към които се привиква и хората идват при мен в отделението за зависимости. Медикаменти да се приемат само след консултация със специалист. А най-много помага психотерапията.

30% само от хората с депресия попадат при точния специалист. В същото време всеки десети българин в някакъв период от живота си е изпадал в такова състояние. Заболяването не трябва да се подценява, защото при хората, страдащи от него, смъртността е 6,4 пъти по-висока. По-голям е и рискът от сърдечносъдови болести. А най-тревожното е, че около 15% от депресивно болните се самоубиват. Всеки четвърти с тази диагноза пък е правил опит да отнеме живота си, като по-често до фаталния край стигат мъжете, а жените многократно правят опити.
Доц. Кожухаров съветва: Редувайте работата c почивката!

Най-важното нещо в борбата със стреса на работното място е да се правят паузи между работните дни. Т.е. да се редуват с почивка и с действията, които ни зареждат положително. Примерно на вас ви е приятно да си говорите с мен. Първо ще отделите време за разговора ни, а после може да отидете на социално събитие, за да доразтоварите напрежението. Вижте, ние, лекарите, и вие, журналистите, имаме случаи, при които не можем да помогнем. Има без- надеждно болни и безнадеждни ситуации. Затова за вас и нас е много важно да редуваме работата и почивката. Ако се отдадем само на впускането в тези загубени като кауза случаи, ще се стигне до синдрома бърнаут {виж по-горе), т.е. приятните неща вече няма да ни носят удоволствие. Безспорно срещу стреса помага спортът и всичко, което носи удоволствие. А това може да е решаване на кръстословици, отглеждане на цветя, хобита, гледане на мачове и др.


Починали са половината трансплантирани деца в болница „Лозенец"
Починали са 5 от 10 деца с трансплантации, извършени в болница „Лозенец" от 2008 до 2011 година, съобщиха от Българския пациентски форум вчера. Черната статистика определя 70% неуспеваемост у нас на подобен вид трансплантации, докато в ЕС сполучливите интервенции са 98%. След извършена проверка се оказало, че бившата правителствена болница няма право да извършва присаждане на органи, защото не отговаря на изискванията за извършване на подобни операции не само на деца, но и на възрастни.
Починали са 5 от 10 трансплантирани малчугани 6 болница „Лозенец"
Починали са 5 от 10 деца с трансплантации, извършени в болница „Лозенец". Стряскащите данни съобщиха на пресконференция от Българския пациентски форум вчера. Председателят на организацията Теодора Захариева обяви, че операциите са извършени от 2008 до 2011 г. Един месец след присаждането на органи, половината от малчуганите са починали, а други две са пренасочени за лечение в чужбина. Черната статистика определя 70 % неуспеваемост у нас на подобен вид трансплантации, коментира Захариева. За сравнение в лицензираните медицински центрове от ЕС успеваемостта е 98 %, а петгодишната преживяемост след интервенцията е 90 %, докато у нас тя е 50 %, уточни тя. Многото смъртни случаи и сигналите от опечалени родители са провокирали организацията да информира Изпълнителна агенция „Медицински одит", която е извършила проверка на бившата правителствена болница. Инспекциите са доказали, че болница „Лозенец" няма право да извършва трансплантации, поясни Захариева. Здравното заведение във вида и стандарта си не отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба за извършване на присаждания не само на деца, но и на възрастни, обяви д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. В „Лозенец" липсват клиники и отделения трето ниво по компетентност по стандарта, клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, клиника по детска хирургия, имунологична и вирусологична лаборатория, посочи експертът. Не е изпълнено и изискването за наличие на минимум шестима лекари специалисти по урология. Захариева обяви, че за смъртните случаи в болница „Лозенец" ще бъде сигнализирана прокуратурата. Стана ясно и че в момента срещу болницата вече има заведени две дела от родителите, загубили децата си. От Пациентския форум съобщиха и че удостоверението на болница „Лозенец" за извършване на трансплантации е издадено от Изпълнителната агенция по трансплантации през декември 2010 г. в периода, в който агенцията беше оглавявана от Теодора Джалева - лекар от правителственото лечебно заведение. Припомняме, тя беше уволнена след серия от скандали във връзка с трансплантациите, едното от които беше именно прокарване на интересите на болница „Лозенец". Излиза, че Джалева е издала удостоверение на собствената си болница, коментира д-р Кацаров.


ДСБ: Премиерът да поеме лична отговорност за здравето на нацията
Премиерът Бойко Борисов да поеме лична отговорност за здравето на нацията и до две седмици да докладва в парламента конкретна програма и финансиране в Бюджет 2012 се настоява в декларация на ДСБ, разпространена до медиите вчера. Оттам определят увеличения брой смъртни случаи в болниците не като изолирани, несвързани помежду си примери за лекарска небрежност и некомпетентност, а като болезнено видимата част на разпада на системата на здравеопазването. Затова от ДСБ настояват министърът на здравеопазването „да престане да краде от личните здравни осигуровки на гражданите, за да плаща законови задължения на правителството, а изпълнителната власт и мнозинството на ГЕРБ да въведат ефективен контрол, който да спре източването на НЗОК.От партията искат още да бъде освободено сегашното ръководство касата, защото то обслужва интересите на фармацевтичната олигархия. ДСБ настояват до края на годината парламентът да узакони правата и задълженията на пациента: Депутатите и правителството да предложат ефективна система за управление и отговорности на болниците за лечението на пациентите, да въведат строги параметри и процедури за санкциониране на нарушаването правилата на добрата медицинска практика от работещите в здравеопазването, се посочва в декларацията на партията.


Дават на прокурор болница "Лозенец" за нелегитимни трансплантации
Имаме базата, ресурсите и успехите, отговаря на обвиненията директорът д-р Спасов
Аида Паникян

Центърът за защита на правата в здравеопазването ще сезира прокуратурата и премиера Бойко Борисов за нелегитимност на операциите за присаждавне на черен дроб на деца в болница "Лозенец". Това съобщи д-р Стойчо Кацаров. За периода 2008-2011 г. са извършени 10 трансплантации на деца, като 5 от тях са починали, а 2 са били пратени за ретрансплантация в чужбина, коментира за ДУМА Теодора Захариева от ЦЗПЗ. Тя поясни, че едното дете вече е получило нов орган, а другото чака бъбрек от трупен донор, тъй като майката е била донор за първата трансплантация. Издаденото разрешително за чернодробни трансплантации не отговаря на нормативните разпоредби, тъй като болницата не отговаря на медицинските стандарти по урология, по хирургия и на наредбата за извършване на трансплантации на органи, тъкани и клетки, казват от ЦЗПЗ. Болницата няма имунологична и вирусологична лаборатория, няма и детска клиника по хирургия, твърди пациентската организация. В "Лозенец" нямало нито един специалист по чернодробна, панкреатична и жлъчна хирургия. "Ще сезираме прокуратурата, но за да може тя да проведе разследването си, необходимо е директорът на болницата да бъде освободен от поста. Затова сезираме и премиера, който единствен може да назначи или освободи директора на тази болница, която е на подчинение на Министерския съвет", поясни Захариева. "Нищо от това не отговаря на истината, болницата има всички условия - и материално-техническата база, и човешкия ресурс, за да извършва всички тъканни и органни трансплантации", коментира за ДУМА д-р Любомир Спасов, директор на университетската болница. Той е категоричен, че лечебното заведение е показало 80% успеваемост при трансплантациите на 24 деца.




ДСБ:Здравеопазването се разпада
Веселка Венкова

Зачестилите смъртни случаи в болниците, които попаднаха във фокуса на общественото внимание, ДСБ оцениха в декларация не като изолирани примери за лекарска небрежност и некомпетентност, а като болезнено видимата част на разпада на системата на здравеопазването. ДСБ настояват премиерът да поеме лична отговорност за здравето на нацията, защото тя му е възложена от Закона за здравето. "Чл.3, ал.1 формулира факта, че здравната политика е ангажимент и задължение на Министерския съвет, а не на един или друг здравен министър", посочи д-р Петър Москов. До две седмици Борисов да докладва в парламента конкретната си здравна програма и да покаже финансирането й в бюджетите за 2012-а, искат хората на Костов. Те настояват министърът на здравеопазването да престане да краде от личните здравни осигуровки на гражданите, за да плаща законови задължения на кабинета. "Продължава изливането на пари от здравни осигуровки в държавния бюджет", твърди Москов. "Министър-председателят нарече изпълнението на закона грешка", възмути се Москов, защото Борисов обвини в тв интервю лекари, спазващи Националния рамков договор, в грешка. Когато кажеш, че законът е грешен, си длъжен като управляващ да го промениш, а не да хвърляш изпълнителите му на обществения гняв, категоричен бе д-р Петър Москов.




Реформа, която убива
Умиращи деца и майки след лекарски грешки и професионална небрежност пак ще има, ако не бъдат изтръгнати корените на злото, заложени в действащата система за медицински услуги
Проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Едва ли има по-гореща тема от тази за състоянието на здравеопазването (и по-точно - за детската смъртност). Вярно е, че масовите протести тези дни са по други поводи - пенсионната възраст и груповите уволнения в БДЖ. Но при случаите с умиращите (родени и неродени) български деца не числеността на страдащите, а болката и отчаянието определят социалната значимост на конфликта. В това се убедих преди няколко седмици, когато ме потърсиха за съвет група млади бащи: Радослав (мой студент, чието дете почина при раждане); Павел (загубил близнаци); Марат (останал сам с бебето, след като съпругата му умира при раждане). Тримата търсеха път към истината: кой е виновен за смъртта на техните близки, настъпила в уж елитни здравни заведения? И питаха: как да постъпят, за да се сложи край на ужасяващата медицинска практика, която от години наред убива най-ценната и най-беззащитната част на нацията - българските деца! Когато знаеш къде искаш да отидеш и какво желаеш да постигнеш, път ще се намери. Така се случи и сега. Радослав, Павел и Марат станаха инициатори на протестно движение, което първоначално нарекоха "Нека да спрем убиването на майките в България". Самоорганизираха се чрез фейсбук. За броени дни групата на протестиращите чрез социалната мрежа надмина 4400 души. Първата групова изява събра на площада пред НС в София над 250 души. Инициативата стана популярна и чрез коментарите в традиционните медии. Властите отговориха с мълчание - както при много други граждански форми за натиск. Междувременно трагедията с умиращите бебета и родилки избухна с нова сила: за една седмица три нови смъртни случая. Черната серия изглежда изплаши управляващите и разби стената на мълчанието. Започнаха проверки, премиерът поиска оставката на директора на родилния дом "Шейново". И, както обикновено, я получи след намесата и на кмета на София г-жа Фандъкова. Може ли ответната реакция на властващите да се смята за победа на участниците в протестното движение? Не! Ако спрат дотук, умиращи деца и майки след лекарски грешки и професионална небрежност пак ще има. Защото корените на злото са заложени в действащата система за медицински услуги. Тя беше построена през последните 13 години под мотото "Здравна реформа", станало омразно на мнозинството българи. Вирусите на смъртта са посяти навсякъде - в детското/училищното здравеопазване; родилните домове; бързата помощ; следболничното лечение. Статистиката на смъртта е зловеща Ето и доказателствата... Съобщения на НСИ: * През 2010 г. 708 бебета са починали преди да навършат 12 месеца. През 2009 г. техният брой е бил с 21 повече. Единствено в Румъния този показател е по-лош. * През 2010 г. в България са се родили 5443 деца по-малко спрямо 2009 г., когато беше отчетена най-високата раждаемост за последните 15 години. Раждаемостта е спаднала и в сравнение с 2008 г. * Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската смъртност в страната тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 7,0%, като най-ниска е детската смъртност в Словения - 2,4%, Люксембург и Швеция - 2,5%, Финландия - 2,6%, и Чехия - 2,9%. Само Румъния има по-висока стойност на показателя (10,1%) от този в нашата страна - 9,4%. След като у нас умират 4-5 пъти повече деца на хиляда души от населението, как да определим това явление? Според мен то говори за хуманитарна катастрофа! А според господин министъра на здравеопазването какво е? Защото от месеци по тази тема официалните власти пазеха пълно мълчание. Колко от тези 708 бебета са починали поради лекарски грешки или служебна небрежност? Семействата, станали жертви на зараждащото се масово бедствие, са в правото си да получат информация и да заведат съдебни дела срещу виновните. Само че няма как да стигнат до ведомствените преписки. Вътрешните проверки са рядко явление (ако ги има, стават сред граждански и медиен натиск). Медицинският одит не е истински независим, системен и безкомпромисно прецизен. Така наречената съсловна (лекарска) солидарност пречи да се проследят случаите на скандални провали в тази високохуманна професия. Стигне ли се все пак до разследване, виновниците се изпаряват (емигрират в чужбина), още преди да е завършила работата на експертите. Следователно в една от институциите в триъгълника пациенти-лекуващи-осигурители открито се работи срещу правилата (неписаните - в клетвата на Хипократ, и писаните - в наредбите за работа в болничните заведения). Институцията, която безнаказано не зачита процедурите, е родилната помощ. Какво прави и какво не допуска да се случи тази институция, придобила печална слава през последните години? Ще визирам няколко сериозни отклонения, основавайки се на факти, споделени при срещите с пострадалите семейства: * Не се спазва прецизно изискването избраният от пациентите екип (предплатен при това) да отговаря отначало докрай за раждането на децата и здравословното състояние на майките. Хората избират лекари с доказано висока квалификация и професионален престиж. Поради струпване на много пациенти се допуска лечението да се извършва не от екипа, за който е заплатено. Преразпределението на случаите (и на хонорарите) е явна корупция. * Бъдещи майки се връщат от болницата, въпреки че са налице достатъчно симптоми за спешно и сложно раждане. Оправданието е, че няма места, не стигат пари и пр. - все аргументи, които не засягат изправните данъкоплатци и здравноосигурените лица. На това му се вика "отказ от медицинска услуга" (предварително платена от съответния гражданин). - Семействата на пациентите в родилните заведения са принудени да доплащат за лекарства и третиране, които не се полагат по правилата. Това е т.нар. трето плащане, което си е вид изнудване. - И накрая идват нерегламентираните в българското законодателство пари или подаръци "за благодарност", когато лекарската намеса е била успешна. Спирам дотук, за да поставя пръст в раната: как стана така, че за 10-15 г. едно съсловие, каквото е медицинското, от векове почитано от българския народ, тръгна по пътя на моралната деградация И още: лекарите ли са единствено виновни за тези брутални нарушения на закона и професионалните правила за лечение? Когато са допуснали грешка - поради небрежност или липса на квалификация - персонално виновните трябва да понесат отговорност. Така, както се случва при всички останали професии, където от действията и бездействията на специалистите зависят здравето и живота на хората. Затова протестиращите граждани са прави, искайки независимо разследване и справедлив съд за нарушителите от бялата гилдия. Въпросите са не само нелицеприятни, но и сложни. Те изискват задълбочен обществен и откровен съсловен дебат (какъвто, за съжаление, не виждам в средите на БЛС, а още по-малко - в МЗ). Моята позиция е следната: 1. Моралният срив сред лекарското съсловие има своите индикации във факта, че вече не отделни негови представители, а цели кохорти свикват да работят при сериозни отклонения от професионалната етика (т.е. те са се простили с т.нар. "compliance" култура, или "работа по правилата", задължителна за медиците още от древността). Не професионалните им постижения, а парите, изкарани на гърба на пациентите, стават цел и двигател на тяхната кариера. Междуколегиалните отношения се изкористяват; лекарите, които държат на етичните правила и професионалните стандарти, се превръщат в малцинсто и се окачествяват от търговците в бели престилки като старомодни (наивни и романтични) лечители. Срещал съм фрапиращи случаи на безсърдечно, вледеняващо душите отношение към пациентите. Един лекар, бивш колега в парламента, заяви от трибуната: "Който има пари, плаща и ще бъде лекуван; който няма пари - да мре!" Същият "лекар" имаше частна лаборатория и бензиностанция. Но в парламента ратуваше за "либерална" система на лечение, която би виреела само в социалната джунгла. Същият този депутат, заедно с група лобисти от частния сегмент на медицинските и лекарствените услуги, успя да циментира чрез закона своето верую, че достъп до лечение имат само хората с тлъст портфейл. 2. Загниването на системата на публичното здраве започна от онзи момент, в който в закона беше записано, че болничните заведения ще имат статут на търговски дружества. Вследствие на това не намаляващите смъртни случаи, а паричните постъпления станаха най-важен показател за ефективността от работата на лекарите и медицинските институции. Здравето на хората от публично благо и социален актив се превърна в меркантилна стока, а заболяванията и спешните случаи - в терен за лични/групови печалби. Лекарите - по традиция от времето на соца ниско платени - бяха превърнати чрез законова принуда в търговци и счетоводители; призванието им на лечители остана на заден план. Затова твърдя, че причината за високата смъртност сред населението и ужасяващата смъртна статистика при децата не е единствено у лекарите. Няма как в рамките на едно поколение масово да се случи подобно морално падение: преди 1-2 десетилетия повечето лекари да са били добросъвестни лечители, а днес същите тези хора да са се превърнали в безскрупулни печалбари. Първопричината е в модела на реформата, която още през първото десетилетие на своето съществуване започна да убива, вместо да лекува хората. Което значи, че трябва да се стартира отново. И този път да стане с участието на пациентите - чрез референдум. Може да се окаже, че Радо, Павел и Марат, заедно с хилядите им нови приятели и поддръжници, са първопроходците на подобна гражданска и демократична инициатива. Изглежда не случайно смениха името на самородното движение. То вече се казва "Живот за България"!




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница