СЪДЪРЖАНИЕ
РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА КОМИСИЯТА. Документ с насоки. Понятието „законно предлаган на пазара“ в Регламент (ЕО) № 764/2008 за взаимното признаване 3
1. Въведение 3
2. Принципът на взаимно признаване 3
3. Регламент (ЕО) № 764/2008 за взаимното признаване 4
4. Понятието „законно предлаган на пазара“ 5
5. Задължения съгласно Регламента за взаимното признаване 6
6. Доказателствени средства 7
6.1. Права и задължения 7
6.2. Неуведомяване на икономически оператор 8
7. Ролята на звената за контакт относно продукти 9
8. Заключения 10
РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА КОМИСИЯТА
Ръководство. Понятието „законно предлаган на пазара“ в Регламент (ЕО) № 764/2008 за взаимното признаване1
(Текст от значение за ЕИП)
1. Въведение
На 15 юни 2012 г. Комисията прие своя първи доклад относно прилагането на Регламент (ЕО) № 764/2008 („Регламент за взаимното признаване“)2 и предложи Консултативният комитет по въпросите на взаимното признаване да наблюдава внимателно, освен останалите области, затрудненията, пред които са изправени икономическите оператори, когато се опитват да докажат, че даден продукт е законно предлаган на пазара на друга държава членка.
С оглед преодоляване на този проблем целта на настоящото ръководство е да предостави лесни за прилагане насоки по отношението на понятието „законно предлаган на пазара“ в Регламента за взаимното признаване. Той ще бъде актуализиран, за да бъдат отразени опитът и информацията от държавите членки, органите и предприятията.
2. Принципът на взаимно признаване
Свободното движение на стоки е един от успехите на европейския проект. То е помогнало за изграждането на вътрешния пазар, от който понастоящем се ползват европейските граждани и предприятия и който е в основата на политиките на ЕС.
Пред свободното движение на стоки между държавите членки могат незаконно да бъдат създадени препятствия от компетентните органи на държавите членки, които при липсата на хармонизирано законодателство прилагат по отношение на продукти технически правила, определящи изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки. Прилагането на такива правила за продукти, законно предлагани на пазара в друга държава членка, може да бъде в противоречие с членове 34 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), дори ако се прилагат към всички продукти без да се прави разграничение.
Принципът на взаимно признаване, който произтича от съдебната практика на Съда на Европейския съюз,3 играе важна роля във функционирането на вътрешния пазар и позволява свободното движение на продукти при липсата на законодателство на ЕС за хармонизация.
В настоящото ръководство се пояснява, че по силата на Регламента за взаимното признаване държавата членка по местоназначение на даден продукт4 трябва да разреши пускането на пазара на продукт, който е законно предлаган на пазара в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“)5, освен ако не са изпълнени процедурните изисквания за отказ на взаимно признаване, установени от регламента.
Обстойно обсъждане на възраженията, които държавите членки биха могли да използват, за да защитят националните мерки, които възпрепятстват трансграничната търговия (изключенията, изброени в член 36 от ДФЕС), може да бъде намерено в Наръчника на Комисията за прилагане на разпоредбите на Договора, уреждащи свободното движение на стоки.6
3. Регламент (ЕО) № 764/2008 за взаимното признаване
Регламентът за взаимното признаване, в сила от май 2009 г., има за цел да приведe в действие принципа на взаимно признаване. Тъй като се прилага изключително за продукти или специфични характеристики на продукти, които не подлежат на мерки за хармонизация на равнище ЕС, той определя правата и задълженията на националните компетентни органи, както и тези на предприятията, желаещи да продават в дадена държава членка продукти, законно предлагани на пазара в друга държава членка, когато органите възнамеряват да предприемат ограничителни мерки по отношение на продукта в съответствие с националните технически правила. По-специално Регламентът за взаимното признаване се фокусира върху тежестта на доказване чрез определяне на процедурните изисквания за отказ на взаимно признаване.
Регламентът за взаимното признаване се прилага във всички държави членки, както и в държавите от ЕАСТ, които са договарящи страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Въпреки че принципът на взаимно признаване се прилага и към отношенията между ЕС и Турция,7 Регламентът за взаимното признаване не се прилага.8
В Регламента за взаимното признаване се определят правилата и процедурите, които се изпълняват от компетентните органи на държавите членки, когато вземат или възнамеряват да вземат решение в съответствие с националните технически правила, което би възпрепятствало свободното движение на продукт, законно предлаган на пазара в друга държава членка и при условията на член 34 от ДФЕС.
4. Понятието „законно предлаган на пазара“
В самия Регламент за взаимното признаване не се съдържа определение на понятието „законно предлаган на пазара“ за продукти, попадащи в неговия обхват, т.е. които не са предмет на хармонизиране. Освен това не съществува съдебна практика на Съда на ЕС, свързана с това понятие.
Независимо от това, определения на понятията „предоставяне на пазара“ и „пускане на пазара“ се съдържат в Регламент (ЕО) № 765/20089. Така „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно10, а „пускане на пазара“ означава предоставянето на продукта на пазара на Общността за първи път11.
Следователно за продукти, които са предмет на Регламента за взаимното признаване, Комисията счита, че понятието „предлагане на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно.
Съответно Комисията счита, че понятието „законно предлагане на пазара“ означава, че доставката, както е посочено в предишния параграф, следва да се осъществява в:
-
друга държава членка в съответствие с приложимото национално законодателство, или
-
държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, в съответствие с приложимото национално законодателство.
-
Освен това, по отношение на продуктите, предназначени за (или които могат да бъдат използвани от) потребители, продуктите, пуснати на пазара на ЕС, подлежат на изискванията и критериите за безопасност, определени от Директивата относно общата безопасност на продуктите.12
-
Що се отнася до продукти, внасяни от трети държави, те трябва да се предлагат законно на пазара в държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, за да се ползват от взаимно признаване.
Икономически оператор внася продукти от трета държава в ЕС или държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП. След като бъдат пуснати в свободно обращение13, тези продукти се считат за общностни стоки. От този момент нататък тези продукти могат да бъдат предлагани на пазара в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, при условията на Регламента за взаимното признаване.
5. Задължения съгласно Регламента за взаимното признаване
Основен принцип на правото на ЕС е, че на продукт, който е предмет на Регламента за взаимното признаване, се полага основното право за свободно движение на стоки, гарантирано от ДФЕС, при условие че държавата членка по местоназначение не е приела мотивирано решение за отказ въз основа на пропорционални технически правила.14
Основното право за свободно движение на продуктите не е абсолютно право: взаимното признаване може да бъде поставено в зависимост от правото на държавата членка по местоназначение да направи оценка на необходимостта от прилагане на техническо правило, както е определено в Регламента за взаимното признаване.
Следователно Регламентът за взаимното признаване дава възможност на икономическите оператори да предоставят информация на компетентните органи на приемащата държава членка по отношение на законното предлагане на пазара на продукта в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП.
Когато компетентният орган на държавата членка по местоназначение изисква оценка на съответствието на продукт, законно предлаган на пазара в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, със свои собствени технически правила, това трябва да става съгласно условията на Регламента за взаимното признаване. В член 4 от регламента се разглежда събирането на информация за продукта. Съгласно този член органът може да изиска от икономическия оператор, при спазване на принципа на пропорционалност, съответната информация относно характеристиките на продукта и/или подходяща и лесно достъпна информация относно законното предлагане на пазара на продукта в друга държава членка.
6. Доказателствени средства
В Регламента за взаимното признаване не се посочват конкретни доказателствени средства, които могат да бъдат използвани от икономическите оператори за доказване, че даден продукт законно се предлага на пазара в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП. По този начин се избягва налагането на допълнителна административна тежест и по никакъв не се ограничават доказателствените средства, които икономическият оператор може да представи като част от информацията, посочена в член 4, буква б), на органите на държавата членка по местоназначение.
Трябва също така да се отбележи, че държавите членки имат много различни системи за пускане на продукти на пазара и контрол на тази дейност чрез предварителни (процедури за предварително разрешение) или последващи (надзор на пазара) механизми — в повечето случаи даден продукт може законно да се предлага на пазара без да се налага да бъде предварително одобрен.
Следователно всяко доказателство, като фактура за продукта, етикет на продукта, каталог с посочена дата, регистри на продажби или данъчно облагане, регистрации, лицензи, уведомления до/от органи, сертификати, извлечения от публични регистри и др., следва да се считат за подходящи за доказване на действителното предлагане на пазара на продукта в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП.
6.1. Права и задължения
Съгласно член 4, буква б) от Регламента за взаимното признаване компетентният орган на държавата членка по местоназначение може да изиска от съответния икономически оператор информация за предишно законно предлагане на продукта на пазара в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП.
По-конкретно:
-
Ако икономическият оператор има доказателство за съответствие с националното законодателство на другата държава членка или държавата от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, в която продуктът действително се предлага на пазара (като писмено потвърждение от компетентния орган на държавата членка на произход15), Комисията счита, че би било полезно това доказателство да се предаде на компетентния орган на държавата членка по местоназначение.
-
Също така би било полезно при необходимост икономическият оператор да представи документи за приложимите разпоредби на закона в друга държава членка или държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП. Ако това обаче не е възможно, компетентният орган в държавата членка по местоназначение следва да се обърне за получаването на такава информация пряко към органите на тези държави чрез звеното за контакт относно продукти (вж. точка 7 по-долу).
При необходимост компетентният орган на държавата членка по местоназначение има право да изиска превод на документите, предоставени от икономическия оператор. Все пак би било прекалено държава членка да изисква превод, заверен от консулски или административен орган,16 или да налага прекалено кратък срок за осигуряване на превод, освен ако не са налице особени обстоятелства, изискващи това. Комисията също така счита, че компетентният орган на държавата членка по местоназначение следва да посочи онези части от документите, които трябва да бъдат преведени. Органът следва също да избягва да изисква преводи, когато въпросните документи са на разположение на друг език, който органът разбира.
6.2. Неуведомяване на икономическия оператор
Комисията счита, че изискване на информация от компетентния орган на държавата членка по местоназначение (и/или проверка на продукта от компетентния орган) не може да доведе до спиране на предлагането на пазара на даден продукт в държавата членка по местоназначение за неопределен срок или за по-дълъг период от време в очакване на мотивирано решение на компетентния орган относно предлагането на пазара17, освен когато е одобрена спешна мярка след сигнал в съответствие с Директива 2001/95/ЕО18 или Регламент 178/2002. 19 Следователно, както е посочено в член 6, параграф 4 от Регламента за взаимното признаване:
„Когато компетентният орган пропусне да уведоми икономическия оператор за акта, посочен в член 2, параграф 1, в срока, предвиден в параграф 2 от настоящия член, се приема, че продуктът се предлага законно на пазара на тази държава членка, що се отнася до прилагането на нейното техническо правило, посочено в параграф 1 от настоящия член.“
7. Ролята на звената за контакт относно продукти
Основната задача на звената за контакт относно продукти (ЗКП) е да предоставят на икономическите оператори и компетентните органи в други държави членки или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, информация относно техническите правила за продуктите, както и данни за контакт с тези органи. По този начин в Регламента за взаимното признаване се преодоляват затрудненията, засягащи диалога между националните администрации в нехармонизираните области. Със създаването на ЗКП значително се улесняват контактите между националните органи по отношение на нехармонизираните области на продуктите в рамките на ЕС.
Контакти между националните администрации често са необходими за получаване на повече информация относно продукта и техническите правила в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, включително дали законно се предлагат на пазара там. По този начин чрез информационните дейности на ЗКП се намалява тежестта както за отделните икономически оператори, така и за националните органи.
В Регламента за взаимното признаване са определени няколко функции на ЗКП, свързани с информацията, която се предоставя по искане на икономическите оператори и компетентните органи в другите държави членки или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП. По-специално в член 10, параграф 3 от регламента е посочено, че:
„Звената за контакт относно продукти в държавата членка, в която съответният икономически оператор законно е предлагал съответния продукт на пазара, могат да предоставят на икономическия оператор или на компетентния орган, посочени в член 6, всяка относима информация или мнение.“
По този начин, въпреки че на ЗКП не се налага никакво задължение, с Регламента за взаимното признаване се позволява на тези органи да подпомагат икономическите оператори или органите в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, като им предоставят съответната информация, ако е налична, относно законното предлагане на пазара на даден продукт.
Случай 1: Административно сътрудничество
Икономически оператор е пуснал продукт на пазара в държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, където не съществуват специфични задължения по отношение на предлагането му на пазара и сега се опитва да го пусне на пазара и в друга държава членка. Органите на държавата по местоназначение желаят да установят дали са предприети всички правни процедури или дейности по надзор на пазара в държавата, в която продуктът действително се предлага на пазара, тъй като се предполага, че не е безопасен.
Компетентните органи на държавата членка или държавата от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, в която икономическият оператор се опитва да въведе своя продукт, трябва да се свържат със ЗКП на държавата по произход, пряко или чрез своето собствено ЗКП. Това ЗКП от своя страна ще им предостави данни за контакт със съответните органи и/или ще им препрати искането.
Административното сътрудничество позволява на публичните органи да установят своите колеги в други държави членки, за да могат лесно да получат информация и да започнат диалог с компетентните органи в други държави членки.
Случай 2: Непропорционални изисквания
За да признаят някои видове продукти като „законно предлагани на пазара“ в други държави членки, органите на държава членка A приемат единствено официалните сертификати, издадени от администрацията на държавата членка по произход. Те не приемат никакъв друг вид документи, които отхвърлят като „лесни за фалшифициране“.
За продукти, предлагани на пазара в държавите членки, в които съществуват такива сертификати, това изискване не представлява проблем, тъй като тези сертификати веднага потвърждават, че тези продукти са „законно предлагани на пазара“ там. За продукти, предлагани на пазара в тези държави членки обаче, за които няма такива сертификати (например защото се разчита единствено на механизмите за надзор на пазара), това условие би представлявало непреодолимо препятствие.
В заключение, такова условие е непропорционално и се равнява на мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения, като по този начин се нарушава член 34 от ДФЕС.
Случай 3: Процедури за предварително разрешение
Някои икономически оператори считат, че след като даден продукт вече законно се предлага на пазара в определена държава членка, за него не следва да се изисква разрешение в държавата членка по местоназначение. Това не е задължително така.
В действителност такива национални процедури може да се прилагат в държавата членка по местоназначение и дори ако се считат за ограничение на свободното движение на стоки, те могат да бъдат оправдани, ако преследват цел от обществен интерес, признат от правото на ЕС, както и ако са в съответствие с принципа на пропорционалност.
8. Заключения
Регламентът за взаимното признаване е предназначен да гарантира спазването на принципа на взаимно признаване в рамките на вътрешния пазар и в държавите от ЕАСТ, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, по-специално чрез започване на процес на диалог, когато достъпът до пазара е възпрепятстван.
При обсъждането на понятието „законно предлаган на пазара“ най-много проблеми възникват или от трудностите, с които икономическите оператори се сблъскват в началото на този диалог, когато се опитват да намерят подходящи средства за доказване, или след като диалогът вече е започнал — в резултат на допълнителните изисквания, наложени от страна на органите след като някои от документите вече са предоставени. Що се отнася до подходящите доказателствени средства, това е преди всичко въпрос на информация, тъй като икономическите оператори невинаги са информирани, че могат да разчитат на почти всеки документ, издаден по време на обичайните търговски дейности в друга държава членка или в държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, за да докажат, че техните продукти се предлагат законно на пазара там.
Що се отнася до допълнителните изисквания, когато се извършва проверка и оценка на даден продукт, по-специално дали той се предлага законно на пазара в друга държава членка, органите трябва да имат предвид, че съгласно член 5 от регламента и постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, държава членка или държава от ЕАСТ, която е договаряща страна по Споразумението за ЕИП, следва да демонстрира, че мярката (или изискването) е необходима, и когато е уместно, че пускането на пазара на въпросните продукти представлява риск, както и че мярката (или изискването) отговаря на принципа на пропорционалност. В заключение, съответната държава е длъжна да докаже, че посочената цел на мярката или изискването не може да бъде постигната по друг начин, който има по-малко ограничителен ефект върху търговията.
BG BG
Сподели с приятели: |