привлекат интереса на някой агресивно настроен мъж, или пък мъже, които са чувствителни в това отношение, не смеят дори да погледнат някоя жена в очите, за да не се изтълкува това като агресивност.
Но колкото и това да създава проблеми, интуицията ни, слава Богу, обикновено не ни лъже. Ако сме достатъчно наблюдателни и се научим да следваме потока на енергия, ще знаем пред кого можем да бъдем "открити и кого трябва да избягваме. Също така много е важно да си дадем сметка как насочваме и сексуалната си енергия в такъв план.
Убеден съм, че вече за мнозина става ясно, че когато подхождаме по приятелски начин в такива ситуации, е най-добре. Бихме могли просто да кажем нещо тривиално, например: „Не съм ли ви виждал и преди?" - и да продължим разговора, като споделим някои свои проблеми и мисли в момента. Ако това се случи в магазина, можем да кажем: „Купувам дрехи за предстоящо събитие." Възможно е човекът насреща да ни отвърне, като сподели защо например той или тя е в магазина и така да открием обща тема за разговор. Помнете, че целта е да се разбере причината за тази синхронност.
По-възрастните хора по-лесно завързват подобни спонтанни разговори, но всички сме в състояние да се освободим от неудобството, ако имаме чисти намерения. Във всеки случай, можем поне да опитаме, а ако бъдем отхвърлени, да не го приемаме навътре. Както каза веднъж баща ми: „Тайната на живота е да се научиш да се правиш на глупак елегантно." Очевидно е, че трябва да проявим предпазливост, когато се запознаваме с не-познати (да се срещаме с тях само на обществено място, докато ги опознаем, например). Но ако действаме правилно, наградата ни може да бъде по-богат поток на син-хронични явления в живота ни, например.
ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ИДВА ТОЧНО В НЕОБХОДИМИЯ МОМЕНТ
Друго важно синхронично явление, което може да ни се случи, е да получим важна за нас информация тъкмо когато това ни е най-необходимо. Такова преживяване обикновено се предхожда от внезапно повишено очакване. То може да ни споходи навсякъде, на работното ни място или по време на почивка, когато изведнъж предусещаме, че нещо важно предстои да се случи. Както по-късно ще видим, в такива случаи може да изпитаме особена лекота или всичко наоколо да ни се стори по-ярко и сияйно. Нещо ни подсказва, че в живота ни може би настъпва сериозен обрат.
По какъв начин получаваме тази информация, това си остава загадка. Обикновено тя ни се дава от друг човек, чрез думи или действия. Но може да я почерпим от книга, списание или новинарска статия. Винаги обаче това е човешка гледна точка, изследване или представа за света, която идва точно в необходимия момент, за да разкрепости нашето съзнание.
А това, че предчувстваме, че предстои да получим някаква информация, е вследствие на факта, че сме усвоили всички необходими стъпки на развитие, които са ни направили готови да обърнем нова страница в живота 4 си. Аз самият съм имал подобен опит, свързан с разбирането ми на междучовешката борба за власт едни над други. До онзи момент вече ясно бях разбрал, че хората си съперничат по ирационален начин, но знаех, че в борбата за надмощие има и още нещо, което все още ми убягва. И внезапно в даден момент почувствах, че съм на път да направя скок напред в разбирането си.
Известно време нищо не се случваше. Но както един ден пътувах с кола, забелязах отстрани на пътя книжарница, която някак странно ми се набиваше на
очи. Влязох и започнах да разглеждам най-безразборно книгите, който ми попаднеха, а в мен се надигаше някакво невероятно очакване на нещо, което трябваше да се случи. И точно в този момент, от трийсетина крачки разстояние, една книга буквално отскочи към мен. Дори и от това разстояние цветът и графичното й оформление се открояваха сред всички останали книги. Веднага се завтекох и открих книгата на Ърнст Бекер Бягство от злото, книга, която очертава средствата, чрез които хората са склонни да изграждат собственото си самочувствие за сметка на останалите, за по-голяма самоувереност, самооценка и чувство за благоденствие6. Това беше ключовата стъпка в моето разбиране на борбата за енергия, която до този момент ми липсваше.
В обобщение можем да кажем, че най-важният ключ към това да се научим да се възползваме от явленията на синхронност в живота си е да бъдем будни и да посветим необходимото време, за да проникнем в смисъла на онова, което става. За да постигнем това, всеки от нас трябва да си осигури достатъчно време да се носи по течението, както аз бих го нарекъл - време, в което да не прави нищо, просто се шляе навън, да превключва телевизионните канали, да преглежда вестници или се разхожда, наблюдавайки околния свят. Ако си помислиш за приятел, отбий се при него, виж какво ще се случи. Интернет е също интересен източник на информация в това отношение. Трябва обаче да помним, че всеки може да включи всичко в Интернет. Няма редактор или фактолог, който да гарантира точността на информацията, нито издател, който да бъде отговорен за съдържанието.
ОТНОШЕНИЕ НА СИНХРОННОСТТА КЪМ НАШАТА РЕЛИГИОЗНА ВЯРА
За някои хора представлява предизвикателство да свържат религиозните си убеждения със своята отвореност към явленията на синхронност. И все пак, аз съм убеден, че в повечето случаи конфликт не съществува. Когато започнем да обръщаме внимание на случайните съвпадения в живота си, тяхната мистичност ни изправя пред по-дълбоките духовни въпроси на живота. Коя е силата, която ни води към осъществяване на собственото ни предопределение? Съществува ли божествен план в живота ни? По какъв начин по-точно ни се открива това божествено предназначение?
Повечето от нас са възпитани поне с известна пред-става за религиозна традиция. Ако самите ние не сме се посветили на определена религия, поне имаме приятели или роднини, които изповядват някакви религиозни убеждения и които са дълбоко убедени в основанията на своята вяра. Аз твърдо вярвам, че повечето хора, които са посветени по този начин на определена религия, действат с искрен порив да съхранят нейния единствен по рода си принос жив в света. Този всеобщ порив гарантира на човешкото общество широко разнообразие от религиозни вярвания, чрез които можем да изпробваме много възможности и по този начин да израстваме. По мое мнение всяка позитивна религиозна перспектива съдържа в себе си важна част от истината. Общият диалог между различните религии, колкото и да е слаб и епизодичен, все пак е от особено важно значение за разгръщането на еволюционните процеси към едно всеобщо духовно разбиране.
Възприемането на синхронността от нас изобщо не предполага, че дадена религиозна традиция се ползва с по-големи преимущества пред друга. Синхронността,
както и всеобщото ново духовно съзнание, което изграждаме, е само осъзнаване на начина, по който божественото се проявява в живота ни; Всички основни религии - индуизъм, будизъм, юдаизъм, християнство, ислям - както и множество шамански традиции, споделят общото схващане, че отговарят на Божията воля. Казано по друг начин, всички се стремят към това да възрастем към единение с Върховния Бог или да се свържем с творческата сила, която стои зад нашето човешко съществуване. Нашето ново осъзнаване на синхронността е просто долавяне и преживяване на връзката ни с тази божествена сила.
Спомням си колко много ме занимаваше въпросът как да изпълняваш волята Божия, когато бях малко момче, възпитавано в една провинциална протестантска църква. В душата ми още тогава нямаше никакво съмнение, че тази църква и нейната общност са съвсем специални. Всички от тази общност се подпомагаха взаимно и се обичаха, помагаха си, откликваха при болест на някого. Християнският протестантизъм, който се практикуваше тогава, бе изключително отворен и не съдеше вярата на другите.
Централно място в теологията на тази църква заемаше посвещението в християнство, кръщаването. Но само по себе си се разбираше, че след него човек трябва сам да открие и следва Божията воля през целия си живот. Като дете бях особено притеснен, тъй като никой не ми бе разкрил подробно как така човек ще може да от-крие и последва Божията воля. Това, разбира се, ставаше във време, когато цялото общество бе стигнало кулминацията на материалистично и секуларно отношение към света. И все пак, аз бях преизпълнен с въпроси: Какво е естеството на Бога, с когото трябва да постигнем общение? По какъв начин реално се преживява Божието присъствие? Какво в действителност означава да бъдеш в хармония с божественото предначертание? И останалите членове на църквата нямаха отговор на тези въпроси. Но по израза на лицата им аз разбирах, че те знаят; просто им липсваха думи, за да го изразят.
Смятам, че част от нашето ново духовно съзнание е да отговорим съзнателно на тези въпроси. Векове наред корумпирани свещеници са използвали страха и невежеството, за да искат пари за. благословия и спасение, потискайки всяко напредничаво духовно разбиране сред своето паство. Някои продължават да правят същото и в наши дни. Но аз съм убеден, че в голяма степен ние всички започваме да си даваме сметка за това колко е важно да споделяме духовния си опит и преживявания. Все повече и повече хора, принадлежащи към организирани религии, осъзнават, че да се отворим за възприемане на синхронността, означава да обогатим и уясним най-доброто от религиозната традиция, на която принадлежим. Това възприемане е пряко свидетелство за проявлението на божествена сила в нашия живот, онази божествена сила, в която винаги сме-вярвали и която сме долавяли интуитивно.
ОТГОВОР НА СКЕПТИЦИЗМА
Най-голямото предизвикателство за онези измежду нас, които започват да изживяват едно нови духовно пробуждане, е отношението им към скептиците. Всички, които сме отворили съзнанието си за реалното проявление на синхронност, често се озоваваме изправени срещу човек, който реагира негативно на нашите убеждения и поставя под съмнение достоверността на опита ни. Колкото и да намаляват скептиците, все още има мнозина привърженици на стария материалистически мироглед, които считат всякакви разговори на мистични теми за напълно
безсмислени и лишени от основания. Подобни разговори те чувстват като заплаха за своите предубеждения относно това що е реално и разумно в света на природата.
Скептиците, на които се натъкваме, могат да се групират в две големи категории. Най-голяма е групата на онези, които заемат скептична поза не защото са проучили задълбочено мистическите опитности, за които им се говори, а защото не са. Те нямат време, нито желание да се занимаят с подобни опитности, ето защо заемат такова отношение към въпроса, което им се струва най-сигурно: обявяват го за пълен абсурд. Обикновено такива скептици живеят и работят сред множество хора, изпълнени с колебания и съмнения, които са критично настроени към всяко ново твърдение или творение и за които насмешката е средство за сдобиване с лично надмощие над останалите. В подобно обкръжение повечето хора възприемат тясно конвенционална позиция, за да избегнат възможни конфликти.
Другият тип скептик, на когото се натъкваме, това е привърженикът на научния материализъм. Това е човек, който в някакви граници е склонен на проучи мистичния опит, но който винаги се връща назад, за да се барикадира зад материализма, като претендира, че има нужда от обективни доказателства за подобни претенции. Те остават глухи за всякакви аргументи, че мистичният опит е имал своето трайно място през дълги периоди от човешката история или че хиляди хора, които нямат никаква връзка помежду си свидетелстват за идентични преживявания, както и че статистиката нееднократно показва, че интуитивните и психически способности са нещо съвсем естествено за човешката природа.
Има няколко подхода, които се оказват ефективни в отношението към подобни скептици. Преди всичко трябва добре да помним, че е важно да съществува известна степен на скептицизъм. Всички трябва да избягваме да приемаме на доверие всякакви маниакални идеи и да гледаме с критично око на реалността.
Не бива обаче да забравяме, че този принцип има и една допълнителна страна, която твърде често бива изпускана: че трябва да бъдем с открито съзнание, за да преценим явлението, за което става дума. Да се поддържа тъкмо този баланс между отвореност на съзнанието и скептицизъм, е изключително трудно, когато явлението се отнася до вътрешно психическите ни състояния и духовност.
Трябва-винаги да се съблюдават още две други важни неща - винаги да бъдем дружески настроени при подобни разговори и да се стремим към постигане на съгласие. Осмелявам се да твърдя, че всеки, който сега преживява опитности от мистичен и духовен характер, в някакъв период от миналото е бил краен скептик. В този смисъл всички ние сме бивши скептици и е много важно да си припомняме понякога, че процесът на отваряне към мистичната страна на живота става единствено по пътя на личния опит - когато видим някого, който е възприел сериозно идеята за мистичната опитност и решим ние самите да я изпробваме.
Ето защо трябва да се отнасяме сериозно към всеки подобен разговор. Възможно е нашето открито споделяне на собствения ни опит да се окаже пробния камък за преодоляване заклетия скептицизъм на даден човек. А и знаете ли какво? Обратното също може да се окаже вярно: скептикът, с когото говорим, също може да се окаже прав за определени неща. Онези от нас, които изследват потенциалните възможности на човешкия опит, нищо не правят, ако не са готови винаги да погледнат от двете страни на един проблем, преди да се постигне съгласие. За да се учим, всички сме задължени да се вслушва-ме в другия., Само откритият диалог гарантира широка дискусия и възможност да имаме мащабен поглед върху нещата.
СЕРИОЗНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СИНХРОННОСТТА
Става ясно, че да обърнем поглед към случайностите и да говорим открито за тях, без да изпадаме в негативизъм, това са едни от първите стъпки към постигането на ново духовно съзнание. Но не след дълго започват да възникват нови въпроси. Ако синхронността, която наблюдаваме, е свидетелство за това, че в живота ни се изявява една духовна сила, защо ние, които принадлежим на западната култура, толкова дълго сме пренебрегвали тези мистични явления? И защо тъкмо сега, в настоящия момент, на повърхността изплува това съзнание за синхронност? Как онова, което се случва с нас, се намества в по-широката историческа картина на света? Тези въпроси ни водят към поредната стъпка в постигане на ново съзнание.
Животът на всеки от нас се ситуира в широк исторически контекст. Без него ние живеем в незадълбочената и изолирана реалност, която наследяваме като деца. Правилното разбиране на историята придава на съзнанието ни за света дълбочина и истинност. То обгръща всичко около нас със смислова рамка, която ни показва кои сме и накъде отиваме.
3
ОСЪЗНАВАНЕ НА НАШЕТО МЯСТО В СВЕТА
Когато сутрин се събудим и погледнем през прозореца, виждаме съвременния свят, който се събужда за поредния ден. Съседите напускат домовете си и потеглят със своите коли за сутрешната работна смяна. Над нас може би се чува бръмчене на самолет. Товарен камион със стоки масово производство се е отправил да зареди огромния супермаркет в дъното на улицата.
За някои от нас онзи дълъг исторически процес, който води до настоящия момент, от който наблюдаваме всичко това, е само един химн на икономическия и технологически напредък. Но за повечето с всеки изминал ден историята се превръща все повече в психологически проблем. Как се е стигнало до сегашния начин на живот? По какъв начин се е формирало ежедневието на нашите предходници? Как са се оформили настоящите ни убеждения и вярвания?
КАКВО ИДВА НА МЯСТОТО НА СРЕДНОВЕКОВНАТА КОСМОЛОГИЯ
Историята на съвременния, западен начин, на възприемане на света започва поне преди петстотин години с рухването на средновековния мироглед. Както е добре известно, старият свят се определя и поддържа от централното място, което заема в него ранната християнска църква. Вярно е, че църквата до голяма степен спасява западната цивилизация от пълно разграждане след падането на Римската империя, но при това служителите на църквата получават огромна власт и започват да диктуват и определят всички насоки на живот в християнския свят в продължение на цяло хилядолетие, като се аргументират със собствените си интерпретации на Библията.
Трудно е дори да си представим колко малко са знаели хората през средните векове за физическите процеси, които са ставали в природата. Притежавали сме незначително познание относно органите на човешкото тяло и биологичните особености на растежа. Смятало се е, че гръмотевичните бури са причинявани от разгневени богове или плановете на зли духове. Природата и човешкия живот са били разбирани чрез системата на религията. Както Ърнст Бекер говори в Структурата на злото1, средновековната космология е разполагала земята
в центъра на всемира като някакъв огромен религиозен театър, създаден, за да служи на една велика цел: като сцена, на която човечеството или се сдобива със спасение, или го изгубва. Всичко - климатичните условия, гладът, върлуването на болести и войни - всичко съществува с единствената цел да изпита вярата на хората. И всред всичко това, за да оркестрира тази симфония на изкушението, е поставен Сатана. Той е допуснат, както твърдят църковните служители, за да заблуждава нашето съзнание, да възпира работите ни, да се възползва от слабостите ни и да ни попречи да постигнем вечното блаженство, за което сме призвани.
За онези, които наистина ще се спасят, вечността ще бъде проведена сред небесното блаженство. Онези пък, които не успеят, които се поддадат на изкушенията, ще бъдат прокълнати от провидението да горят във вечен огън - ако, разбира се, тук не се намесят църковни-те служители.. Хората от онова време, изправени пред подобна реалност, не са можели да се обърнат директно към Бога, за да потърсят опрощение и дори адекватно да преценят дали наистина са подложени на подобно духов-но изпитание, защото духовенството си е присвоило ро-лята на единствен страж пред портите на божественото и неуморно се труди, за да попречи на широкия кръг от хората да получи пряк достъп до свещените текстове. Ако са имали порив и стремеж към небето, средновековните граждани не са имали избор, освен да проследят често сложните, комплицирани и капризни диктати на могъщите църковни водачи.
Множество са причините, поради които тази мирогледна система се разпада. Разгръщащата се търговия дава възможност да се заговори за нова култура и друг пог-лед върху света, които поставят под съмнение средновековната космология. Ексцесиите и крайностите в поведението, до които стигат представителите на църквата,
подкопават вярата в нея. Изобретяването на печатната преса и разпространението сред европейските народи както на Библията, така и на античните текстове, дава възможност широките маси от хората да получат пряк достъп до информация, което на свой ред води до протестантската революция2.
Ново поколение учени - такива като Коперник, Галилей и Кеплер - отправят пряко предизвикателство към църковната догма, която се отнася до структурата на слънчевата система, математическото описание на орбитите на планетите и дори мястото на човечеството във вселената3. С течение на времето убеждението, че земята се намира в центъра на вселената, е подложено на съмнение. А с появата на Ренесанса и Просвещението Бог започва да се изтласква все повече в периферията на ежедневното съзнание на човека.
ТРЕВОГАТА ОТ ЗАГУБАТА
Тук виждаме един от най-големите поврати във формирането на съвременния мироглед. Средновековният мироглед, въпреки своята корумпираност, е представял поне една цялостна картина на света. Той е бил общоприета философия, която е притежавала широта и изчерпателност. Тя осмисля пълния обхват от житейски събития, включително основанията на нашето съществуване, както и критериите, според които човек достига до блажено състояние на небето след смъртта си. Животът получава своето обяснение във всичките си измерения.
Когато, средновековната космология започва да се разпада, хората на Запад изпадат в дълбоко объркване относно висшето предназначение на живота. Щом духовенството не представлява истината и на него не може
да се разчита, какво тогава е истинското положение на човечеството на тази земя?
Хората се озъртат наоколо само за да осъзнаят, че в крайна сметка са се озовали тук, захвърлени сред пространството на планета, която се върти около една от билионите звезди, и то без да се знае защо. Положително съществува някакъв Бог, някаква творческа сила, която ни е поставила тук по необяснима причина. Но вече сме хвърлени в съмнения и несигурност, потопени сред мъката от липсата на смисъл. Как да намерим сили да живеем, без да имаме ясна представа за едно по-високо предназначение? През шестнайсети век западната култура е в процес на пълно преосмисляне на стойностите; човечеството се оказва на ничията земя между два мирогледа.
възникване на науката
И ето че сме потърсили разрешение на този проблем: науката. Ние, хората, сме се оказали без цялостна философска система на осмисляне на света, но сме открили начин да намерим отново себе си чрез друга система, вярвайки, че този път сме открили пътя към истинското познание, освободено от суеверията и догмата, които са характеризирали средновековния свят.
Решили сме да се впуснем в мащабно търсене кат култура, чрез една организирана система на консенсус, да открием фактите на нашето реално положение на тази планета. И така, овластили сме науката и сме й дали пълномощия на това неизвестно място на света (обширния свят на природата дори не е имал конкретно название, а още по-малко пък обяснение по онова време), за да установим какво става и да го обясним на хората.
Толкова голям се е оказал нашият ентусиазъм, че
сме си въобразили дори, че чрез научния метод можем да открием дори действителното естество на Бога, творческия принцип, залегнал в основата на универсума. Убедени сме били, че науката може да установи необходимата ни информация, за да ни върне отново чувството за сигурност и смисъл, което сме били загубили при разпадането на старата космология.
Но надеждата да открием бързо истинското си положение на хора в света се оказва неоснователна. Като начало църквата успява да принуди науката да се ограничи само до изучаване на материалния свят. Мнозина от ранните мислители, включително и Галилей, са били заклеймени или направо убити от църковните служители. Ренесансът бележи известно неравномерно развитие. Църквата, макар и понесла сериозен удар, но все още могъща, упорито предявява претенции тя да се занимава с мисловния и духовен живот на хората. Доста неохотно е принудена да признае изследваният? на науката и църковните служители настояват науката да бъде отнесена само до физическата вселена: до явленията, свързани със звездите, орбитите, растенията, човешкото тяло.
Благодарна за преотстъпената територия, науката започва да съсредоточава цялото си внимание върху физическата вселена и бързо процъфтява. Започваме да откриваме физическите характеристики на материята, историята на геологическите пластове, динамиката на природните явления и времето. Частите на човешкото тяло получават своето наименование и биват открити химическите процеси, които стоят в основата на биологическия живот. Твърде внимателно, да не би да проследи онзи смисъл, който подобни открития могат да имат за религията, научното знание се ограничава изключително до изследване на видимия свят.
МАТЕРИАЛИСТИЧНА ВСЕЛЕНА
Първата широкомащабна картина на функционирането на този външен свят е създадена от Исак Нютон, който обобщава възгледите на първите астрономи и създава модел на един свят, който е стабилен и предсказуем. Изчисленията на Нютон показват, че светът функционира според определени неизменни природни закони, закони, на които може да се разчита и които могат да бъдат използвани за практични цели.
Декарт доказва, че вселената като цяло - въртенето на земята и останалите планети около слънцето, атмосферната циркулация, водещи до цикличната смяна на сезоните, взаимната обвързаност и .зависимост на животинските и растителни видове - всичко това функционира в единство като огромен космичен или часовников механизъм, на който винаги твърдо може да се разчита 1 и който е напълно лишен.от всякакви мистични влия-ния4.
Сподели с приятели: |