ЧестърБернард (1886-1961) на базата на богат управленски опит и познания в областта на социологията разработва своя труд “Функциите на служителя”, в който представя организацията като система. Според Бернард за нейното успешно функциониране са необходими три елемента: обща цел, комуникации и желание за сътрудничество. Важен представител на школата на научния мениджмънт е Фредерик Уинслоу Тейлър (1856-1917), който изследва задълбочено и с научни методи организацията на труда и отделните работни функции. Типичните характеристики на научното управление са: систематично наблюдение и изследване на труда на работниците и на методите за контрол и използване на персонала; възможно най-детайлно разделяне на труда на съставляващите го операции, което трябва да доведе до по-високи трудови резултати и ефективност. Наред с това, Тейлър провежда комплексни анализи на работното време и въвежда системата на заплащане на труда на парче, като по този начин се създават условия за по-добра мотивация на работниците и оттук за по-висока ефективност на труда. Виден представител на научния мениджмънт е и Хенри Форд (1863-1947). Идеите и принципите на Форд днес се наричат фордизъм. Сред тях важно място заемат: създаване на допълнително търсене чрез сравнително високи заплати и ниски цени, високо продуктово стандартизиране на изделията (Моделът Т се произвежда само в черен цвят), механизиране на производството, анализ на уменията при подбора на работниците, забрана на дейността на профсъюзите в заводите на Форд и др. Някои от неговите постановки са изцяло погрешни и забавят развитието на управленската теория и практика.