РЕЗЮМЕ
Име: Атанасовско езеро (= Лъджа, Бургаски солници).
Координати: 420 34’ 00’’ N и 270 28’ 00’’ E, UTM грид: NH 31, NH 30.
Местоположение: в непосредствена близост до черноморския бряг, 4 кm северно от град Бургас, Бургаска област, България.
Статут: поддържан резерват, Рамсарски обект, Глобално орнитологично важно място (GIBA), Зона А на Министерството на здравеопазването.
Площ на резервата: 1,002.3 ha, с буферна зона с площ около 900 ha; изключителна държавна собственост.
Лимнологични данни за Атанасовското езеро:
ПОКАЗАТЕЛ
|
СТОЙНОСТ
|
Надморска височина (m)
|
-1.5
|
Водосборен басейн (km 2)
|
109
|
Дължина на бреговата линия (km)
|
23.7
|
Площ (km 2)
|
16.9
|
Обем (km 3)
|
3.2
|
Средна дълбочина (m)
|
0.3
|
Годишен приток (m 3)
|
6,870,000
|
Брой езерни обеми, които се сменят за 1 г.
|
10
|
Стопанисване: Черноморски солници AД (на солодобивните басейни); Министерство на околната среда и водите (на резервата).
Предмет на настоящия проект: Атанасовското езеро и неговата буферна зона.
Описание на обекта: хиперxaлинно крайбрежно езеро, разделено на две части от пътя Бургас - Варна. Северната част е подобна на естуарий (лиман) и е обявена за природен резерват през 1980 г. Южната част е буферна зона на резервата. За буферната зона е обявена и територията с ширина около 200 m по източната, северната и източната част на резервата. Двете части са солници от 1906 г. (по примитивен начин морска сол е била добивана в Атанасовското езеро още през 19-ти век като солта е била изнасяна от солниците с помощта на камили - Reiser, 1894). За целта се използва по- ниското водно ниво на езерото с около 1 m от морското. Според типовете биотопи на проекта Корине езерото се отнася към: тип 1.15 - крайбрежни и xaлофитни съобщества - солени блата, солени степи, солени храсталаци, солени гори (12 % от общата площ); тип 23 - стоящи бракични и солени води (80%) и тип 50 - крайбрежна водна растителност (8 %). Езерото е заобиколено от по-малки сладководни водоеми, както и от система от канали, обрасли с блатна растителност. Сладката вода от водосборния басейн се събира в обиколен канал и се отвежда в морето. Част от същия канал обслужва солниците като ги захранва с морска вода от Бургаския залив. По този начин водите в канала през първата половина от годината сладки и солени през останалото време. В Атанасовското езеро са установени повече от 233 вида висши растения. Доминанти сред тях са: солянката (Salicornia herbacea), Salicornia europaea, Sueda maritima, тръстиката (Phragmites australis), тънколистният папур (Typha angustifolia), полската виция (Vicia campestris), морският пелин (Artemisia maritima) и др. В езерото са представени и следните видове висши растения от Червената книга на България: извит фолиурус (Parapholis incurva), тройновилужна мишорка (Gypsophilia trichotoma), черноморско плюскавиче (Silene euxina), обикновено халимионе (Halimone pedunculata), късолистна петросимония (Petrosimonia brachiata), разнолистна суеда (Sueda heterophyla). В Атанасовското езеро са установени 314 вида птици (от над 400 вида за България). От тях глобално застрашени са 12 вида птици, като най-често срещани са: къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), царски орел (Aquila heliaca), степна ветрушка (Falco naumanni), ливаден дърдавец (Crex crex).
От всичките 100 вида птици, включени в Червената книга на България, 17 са гнездещи в Атанасовското езеро, а 60 други се срещат през различни периоди на годината. Тъй като езерото е разположено в най-западната част на Черноморското крайбрежие, в него се наблюдават големи концентрации на водолюбиви, грабливи, пойни и други птици. Пиковата численост на есенната миграция над Атанасовското езеро за периода 1978 - 1994 г. е до 60,000 грабливи птици и до 240,000 щъркели, пеликани и жерави. Атанасовското езеро е едно от малкото места в България, където се срещат изключително редките етруска земеровка (Suncus etruscus) и водната земеровка (Neomys fodiens).
Атанасовското езеро представлява:
един от редките и представителни типове влажни зони (№ 5 с антропогенен характер) в Черноморския биогеографски район;
най-редкият тип екосистема в България;
най-голямото находище на лечебна кал в България;
най-високия добив на морска сол в България;
най-голямото находище на саликорнията и елегантната орхидея в България;
единственото значимо находище на артемията в България;
най-голямото видово разнообразие на птици в България (306 вида от над 400 за цялата страна);
най-големия брой видове птици от Червената книга на България;
най-голямата гнездова численост в България на:
саблеклюна
кокилобегача
речната рибарка
единственото гнездово находище в България на:
малката черноглава чайка
дългоклюната чайка
дебелоклюната рибарка
най-голямата зимна численост на белия ангъч в България
най-северното находище от ареала на полевката на Гюнтер
най-ниско разположеното находище на голямата водна земеровка в България.
ГЛОБАЛНО ЗАСТРАШЕНИ ПТИЦИ
14 ВИДА
|
ПТИЦИ С ЧИСЛЕНОСТ НАД РАМСАРСКИЯ КРИТЕРИЙ ОТ 1% - 17 ВИДА
|
Къдроглав пеликан –Pelecanus crispus
|
Къдроглав пеликан – Pelecanus crispus
|
Малък корморан – Phalacrocorax pygmeus
|
Розов пеликан – Pelecanus onocrotalus
|
Малка белочела гъска - Anser erythropus
|
Голяма бяла чапла – Egretta alba
|
Червеногуша гъска - Branta ruficollis
|
Черен щъркел – Ciconia nigra
|
Мраморна патица – Marmaronetta angustirostris
|
Бял щъркел – Ciconia ciconia
|
Белоока потапница - Aythya nyroca
|
Блестящ ибис – Plegadis falcinellus
|
Тръноопашата потапница – Oxyura leucocephala
|
Лопатарка – Platalea leucorodia
|
Голям креслив орел – Aquila clanga
|
Ням лебед – Cygnus olor
|
Царски орел – Aquila heliaca
|
Малък лебед – Cygnus columbianus
|
Белошипа ветрушка – Falco naumanni
|
Сива гъска - Anser anser
|
Ливаден дърдавец - Crex crex
|
Бял ангъч – Tadorna tadorna
|
Голяма дропла – Otis tarda
|
Момин жерав – Antropoides virgo
|
Тънкоклюн свирец - Numenius tenuirostris
|
Саблеклюн – Recurvirostra avosetta
|
Водно шаварче – Acrocephalus paludicola
|
Морски дъждосвирец – Charadrius alexandrinus
|
|
Тънкоклюн свирец – Numenius tenuirostris
|
|
Дебелоклюна рибарка – Gelochelidon nilotica
|
|
Гривеста рибарка – Sterna sandvicensis
|
С повдигнати латински имена са обозначени видовете птици, запазването на чиято численост в Атанасовското езеро е особено желателно.
Сподели с приятели: |